Премини към съдържанието
  • публикации
    8
  • коментари
    0
  • прегледи
    3432

Промяна

KisSa

202 прегледа

Събуждам се аз,

а леглото до мен е празно.

Пак си излязъл

и аз съм сама.

Сърцето ми страда,

от болка крещи,

а навънка времето хладно,

студът във теб държи.

Какво ти се случи,

защо стана такъв,

не ми побира умът.

Всяка среща с теб е студена,

по-студена от самия лед.

От кога не си ме целувал,

не си ме прегръщал?Кажи!

Сякаш тя пак е в умът ти

и пак за нея те боли,

а пред мен се чувстваш виновен

и очите ми избягваш с лъжи!

21.07.2008



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.