Промяна

Събуждам се аз,

а леглото до мен е празно.

Пак си излязъл

и аз съм сама.

Сърцето ми страда,

от болка крещи,

а навънка времето хладно,

студът във теб държи.

Какво ти се случи,

защо стана такъв,

не ми побира умът.

Всяка среща с теб е студена,

по-студена от самия лед.

От кога не си ме целувал,

не си ме прегръщал?Кажи!

Сякаш тя пак е в умът ти

и пак за нея те боли,

а пред мен се чувстваш виновен

и очите ми избягваш с лъжи!

21.07.2008