Смъртта ни раздели

Незнаеш колко празно е във мен.

Незнаеш как минават моите дни,

дни прекарани в болка и сълзи.

Сълзи,които не истиват,които тайно таят,

че някога пак ще бъдем аз и ти

и радостни ще бъдат нашите дни.

Щом загубих теб,аз загубих всичко.

Пак се смея и усмихвам,но някак си безразлично.

Фалшивата усмивка нося нощ и ден,

но знам,че няма да те върне тя при мен,

а животът ми остава все тъй сломен.

Незнаеш как сърцето ме боли,

но все така по теб гори.

Гори със пламък неспокоен

и нестихваща болка във мен таи.

Моля се господ да бъде с мен

всяка секунда,всяка минута,всеки час,

всяка нощ и ден!

Спомням си как устните съхнеха

от жажда за капка вода,

също и красивите сини очи,

които бяха пълни със сълзи.

Как извика ме при теб,стисна моята ръка,

-"Обичам те!" ,без глас измълви

и в тоз час-затвори очи.

Мълчаливо вървяхме до гроба,

където заровиха красивото тяло,

на едно момче младо,

тъкмо любовта упознало.

От тогава разхождам се сама във празната стая.

Живея във забрава,тишина и спомени

които хиляди пъти връщат ме там,

но вече няма нищо..

Няма път,няма следа,всичко е минало,

остава само днес,няма и утре.

Останах сама,погледа угасна,душата посърна..Всичко отмина

и събрахме двете влюбени сърца!

18.02.2008