Таванска стая, топла светлина
и стар матрак
със скърцащи пружини,
все още пазещ спомен
от тела,
на него лягали преди години.
На пода-две бутилки бира,
от парещия въздух запотени,
а част от алкохола им
пулсира
във коридорите на моите вени.
Един самотен гълъб
ме поглежда
през рамката на прашното стъкло,
и сякаш с укор
своята глава навежда,
и сякаш пита ме: Защо?Защо?
След туй отлита надалеч-
уплашен, от моята протегната ръка.
А аз поглеждам пода прашен-
от стъпките ти няма и следа...
Препоръчани коментари