• публикации
    6
  • коментари
    8
  • прегледи
    9071

Как биха разказали приказката за Червената шапка

Iliyan Georgiev

800 прегледа

Анонимен тинейджър

Абе, копеле, к'во да ти кажа, значи дъртата на Червената шапчица я ръга да ходи при баба си, дето живеела насред гората, та да й носи ня'кви кроасани и тем подобни глупости. Значи, копеле, отива мацката, Червената шапчица де, към гората и там я скива вълкът, звяр значи, изверг! Изрода я пита:

-Абе, ти къде си тръгнала ма?

А оная му вика:

-Отивам да вида некролога, щото чакам да хвърли топа всеки момент, та да й взема гарсониерата. Носа й тук няк'во ядене.

А вълкът:

-Добре си тръгнала към дъртата, прати й много поздрави от мен.

-Шъ й пратя, ако не взема да забравя.

И си продължила мадамата към съборетината на дъртата. Ама вълка в това време си вика: "Абе, що не взема да мина напряко и изям дъртофелника, а после шъ вида к'во да права с оная пичка".

И засилил се мутанта, стигнал пръв, потропал на вратата и некролога отвътре му вика:

-Къв си ти, бе?

А вълкът си направил педерастки гласа и й вика:

-Аз съм, ма! Червената шапчица. Отваряй щото брадясах, докато те чакам!

Тогава пенсията му отворила и оня я лапнал от раз, баш като Зуза от петдесет и първи блок, само дето оная не лапа дъртаци. Значи, копеле, лапнал я вълка, взел че й облякъл нощницата и й легнал в леглото. Абе, извратен, ама после ще ти разказвам. Лежи изрода и чака да дойде Червената шапчица. По едно време се хлопа на вратата.

-Влизай-вика оня.

И к'во гледа-оная пичка, Червената шапчица влиза и сяда до леглото. И почва да го разпитва. Що му били такива големи очите, що са му такива големи ушите. Да ти кажа, бабека бил толкова грозен, та Червената шапчица въобще не познала вълка. И по едно време пичката пита изрода:

-Абе, бабек, що са ти такива големи зъбите?

А вълка не се сдържал и й вика:

-За да тъ изям, твойта мама!

И я изял. Ама лафа не свършва до тук, щото по едно време дошъл един ловец в къщата на бабата. Тоя явно й е бил няк'во гадже и дошъл да я наръби, ама като видял вълка с пълен корем извадил мозберга, от ония дванайсет и седем милиметровите, и му теглил куршума. Извадил после чикията и му резнал корема, а оттам взели че излезли дъртофелника и оная пичка, Червената шапчица. Та затова ти разправям за Зуза и лапането на вълка.

Майор Петковски от мотострелковия полк в Елхово

Майката на Червената шапчица й възложила задача да проникне в тила на вълка нанасяки му изпреварващо доставяне на продоволствие и запасни части и прибори на бабата на редник Червена шапчица. Червената шапчица се отправя към изпълнение на задачата, когато бива засечена от визуално наблюдателен и оповестителен пост на вълка. След кратка размяна на шифровани съобщения вълкът успява да узнае възложената задача на Червената шапчица. Той предприема ответни действия изразени в ускорено придвижване към кота 322-домът на бабата. В резултат бабата е поставена в обкръжение и принудена да се предаде. Вълкът изконсумирва бабата и използва униформата й като камуфлаж, за да привлече в близост до разположените около кота 322 огневи точки с цел да порази и/или унищожи Червената шапчица. В това време ударното съединение на Червената шапчица, неподозиращо замаскиралия се противник, се доближава на пределно близка дистанция до него. Червената шапчица се опитва да се свърже с него и започва размяната на позивни, през което време тя е нападната изненадващо и унищожена. Загубите вече възлизат на баба-един брой и Червена шапчица-един брой и двете използвани като тилово осигуряване на продоволствени ресурси (изконсумирани).

Но по липсата на съобщения намиращата се наблизо войскова еденица Ловец предприема операция, наречена с кодовото име "Разпори и извади", чиито цели са:

Първо:Унищожаване на вражеското съединение "Вълк";

Второ:Спасяване на подразделенията "Баба" и "Червена шапчица";

Ловец е подкрепена с допълнително доставени двеста и десет милиметрови гаубици, както и от специализирана рота за рязане и пробождане. Операцията е успешна, главно поради занижената бдителност и бойна подготовка на вълка. И двете цели са изпълнени с минимални загуби.

За проявена небрежност по време на изпълнение на бойна задача бабата и Червената шапчица са наказани съответно с по пет и десет денонощия арест.

Каруцар

е*а да го оба, оная майката вика на Червената капа да въри да носи на баба си качамак със зеле у горътъ, у къщата й. Каскета тръгнал да го оба, ама го срещнал вълка и му кай дека е тръгнала. Оная му вика, че е тръгнала къде баба си, нал й е унука, и й носи качамак със зеле, да го ебъ у гъзъ. Тогава вълка, да го е*а в детето, тръгнал по прекото, стигнал пръв и зел да лопа на портата. Пъкнала бабата и оня я изел, деба тая женка парлазирана. е*а й се мамата, начи. Тогава вълка зел дрехите на дъртата и ги навлекъл и се завил у леглото й. Тогава иде Червената капа, деба нейната пичка тясна, влезла у дома и гледа баба си с ей такива очи, ей такива уши, бе еб*ла си е майката. И почва да я пита, деба нейната мама проста, що има такива очи, що има такива уши, бе пита я, сякаш си нема друга работа, да й го тура отзаде, мама й деба. И вълка по едн време зел, че я изел. Та като се наял зел, че заспал и по едно време дошъл авджията и му еб*л мамата с бриникето. После зел че му разпорил тумбака и оттам пъкнали Червената капа и бабата, да й го тура у устата.

Програмист

Още докато е под DOS юсера "Mother" подава сигнали към шината на Червената шапчица да копира малко банички в директорията на старата версия Баба 1.2. Червената шапчица започва незабавно да отделя процесорно време за обработка на сигнала и копирането. Но в това време се оказва, че в оперативната памет се е намъкнал вируса "Вълк" версия 2.11, и започва да чете хекс-кода на Червена шапчица. Така Червената шапчица преминава в режим на времеделение и процесора й започва да работи по-бавно. Вълкът, който е ъпгрейдвана версия, (добавена му е командата Search) се оказва с по-голяма производителност и пръв файндва архивните копия на Баба 1.2 и дава ирейз на цялата версия на Баба 1.2. Вълкът настанява свои файлове в директорията, която остава със същото име и така си осигурява свободен достъп до архивите на Червена шапчица. При достигането на обработените данни на Червена шапчица, той ги делейтва, като игнорира опитите й да ги разпознае от архива.

Обаче в това време антивирусния пакет, последна версия "Ловец" 6.29, снабден с ъпгрейдавана версия за унищожаване на вируси "Автомат Калашников 4.7", открива вируса Вълк и го изтрива, като го маркира като бед сектор. По-нататъка Ловец 6.29 ъндилейтва успешно изтритите фаилове на Баба 1.2 и Червена шапчица, които остават годни за по-нататъшна експлоатация.

Филмов критик

Действието на филма "Червената шапчица" е ситуирано е един екзотичен за повечето зрители район-гората, в която живее бабата на Червената шапчица. Главния персонаж-Червената шапчица, чиято роля е изпълнявана от известната холивудска актриса Шарън Стоун, въпреки нетрадиционното си облекло и поведение, тя е носител на редица черти от общочовешки характер. Въпреки демонстрирания в началото на филма наивитет по фундаментални битийни въпроси, в развитието на действието забелязваме едно значително творческо съзряване особено при втората си среща с Вълка (Том Круз). Житейските въпроси, които тя задава към замаскиралия се вълк, са всъщност една горчива пародия на нашето ежедневие. Въпреки че на пръв поглед филмът изглежда не третира дълбоки философски въпроси, на него се кръстосват редица злободневни теми-като за размера на ушите, което всъщност е метафора на дълбокия онтологичен въпрос за същността на човешката природа. Един от основните негативни персонажи-Вълкът, е цел на режисьора, с която той, чрез сюрреалистичния инструментариум, цели да ни поднесе по изтънчен начин един от основните въпроси на човешкото съществуване-за дълбоката човешка природа, за борбата на двете начала-доброто и злото, тъмната и светла половина на човешката душа.

Мисля, че тук е мястото да кажа, че "Червената шапчица" не е просто един екшън, чийто герои за само добри или зли. Това е филм, който не просто изобразява американската действителност, а който утвърждава ценности, присъщи на всички хора по земята. Основните акценти във филма са възвишените идеали, идеалите не само на Червената шапчица, но и на Вълка, който въпреки излятия негативизъм, крие в себе си редица положителни черти, които се забелязват във финалните кадри на филма-изповедта и разкаянието на Вълка. Този малък щрих допълва цялостния портрет на този персонаж, описван в досегашните ни представи като изцяло отрицателен герой.

И все пак, въпреки хепиенда на тази суперпродукция на режисьора Стивън

Спилбърг, буди у нас една носталгия и меланхолия, стремеж да си зададем редица въпроси за смисъла на човешкото съществуване, достатъчността на човешкото битие и стремежа на отделната личност за изграждане на един по-добър вътрешен мир, един по-съвършен и хармоничен свят, в който царуват не насилието и подтисничеството, взаимната търпимост и толерантност между бабите, внучките и вълците.

Рокер

Значи родителката на Блъди хет (Червената шапчица), стара хипарка, я накарала да отиде до баба си и да вземе два албума на Юрая Хийп и един на Лед Цепелин. Обула си шапчицата метълските кубинки, сложила якето с гърба на Содом, пуснала си уокмена с Крейтър, яхнала харлея и фестър ден дъ спийд ъф лайт и отпрашила към дарк замъка на бабата. Като си карала мотърхеда, по едно време я изпреварил Улфа (Вълка), а тя му се ядосала и му се развикала:

-Пантера са бездарници, една скапана група, мадъфакъъ! Шъ тъ Kill by death!

Тогава Улфа се ядосал и й отвърнал:

-Брус Дикинсън го духа на негри!

Ама това не му стигало, ами решил да си го върне здраво на Червената шапчица и на оная депешарка, баба й, с един Iron fist. Затова дал на четвърта и минал по земния път и пръв стигнал до фермата на бабата. Бабата по това време си била пуснала Напалм дет и въобще не чула как идва Улфа. В това време той влязъл и се направил на Мастър ъф пъпетс, абе изял я. След това й свалил коженото яке с гърба на Слейър, обърнал се с гръб към вратата и зел да куфее, за да не го познае Червената шапчица.

В това време дошла Блъди хет и зела да го пита:

-Абе, бабо, коя е тая група, мяза ми на Тестамент?

-Не ма, това са УОСП, ма, ба, ква си задръстена-отвърнал Улфа.

-Абе, бабо, нещо много ти е порасла кичарата ма?

-Щото съм метълка, ма!-пак отвърнал Вълка.

-Ми що са ти такива големи кубинките ма?

-Ми щото да ритам разни дискари като теб ма! Hell awaits!-отговорил вълка и я заритал здраво и после я изял.

Като я изял рекъл:

-Значи Пантера били скапана група, твойта мама депешарска! Ей да имаше някоя бира тука и една касета на Меноуър да покуфея още малко. Я па тая дъртата има само "Арда". Пфу!

Вълка бръкнал в хладилника и тал намерил двайсетте бири, дето бабата ги била приготвила за концерта на Гънс довечера по първа. Добарал ги той, пуснал си Танкард и ги изпомпал. Като ги изпомпал взел че заспал. По това време в къщата на бабата дошъл WitchHunter (ловеца), и си носел китарата да опънат некоя жица с бабека, щото мислели да правят демозаписи. Като видял Улфа се сетил к'ва е работата с бирите и яката се ядосал и фанал ножицата и му офъкал кичарата.

На сутринта Улфа се събудил и като се видял без кичара умрял от мъка.

Материалът е свален от DC++,поради което не мога дам линк към източника.За което моля да бъда извинен.

С уважение:Илиян Стоянов




2 Коментара



А ето как би изглеждало от няколко класика:

--------

=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=

Ч Е Р В Е H А Т А Ш А П Ч И Ц А

=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=

Весела приказка, разказана от много автори.

Версия 3.0: Допълнения от К.Спиров. Версии 1 и 2 са сглобени.

Версия 2.0: Промени от Б.Георгиев, редакция на вестник "Ку-Ку".

Версия 1.0: Автор - неизвестен.

=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-

Как биха разказали приказката за Червената шапчица

=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-

Едгар Алън По

Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал

гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш

се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше

Червената шапчица.

Хорхе Луис Борхес

Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която

всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна

галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени

червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност,

абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват

от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то

Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено

неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна,

трескава. Разклоняваща се.

Ърнест Хемингуей

Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата

имаше мляко, бял хляб и яйца.

- Eто - каза майката.

- Какво - попита Червената шапчица.

- Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си.

- Добре - каза Червената шапчица.

- И си отваряй очите - каза майката - Вълкът.

- Да.

Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха

Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица,

излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е

много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли,

че вълкът беше започнал отново да се появява насам и като

помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.

Ги дьо Мопасан

Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който

опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка,

която все още се преструва на невинна, ала той вярва на

невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя

се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само

по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.

O'Xенри

Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше

сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред

фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня....

Дж. Селинджър

- Ако сте по-особено животно и разбирате човешка реч, сигурно ще искате

да узнае те как съм почервеняла през глупавото си детство - цялата тая плява от

рода на "Дейвид Копърфийлд", в която хич не ми се ще да се ровя: родителите ми

като нищо ще получат по 2-3 кръвоизлива, натопя ли ги в смахнатата история на

идиотската си биография. Брат ми - Червеният калпак, отиде в Холивуд - продаде

се като проститутка. Ама аз не съм такава! - каза момичето към косматия вълк

първа.

Джоузеф Хелър

- А пък на мен името ми е Вълк Вълк Вълк - интимно отвърна вълкът,

- ти да не си медицинска сестра?

- Не съм, но те каня при баба - отвърна тя загадъчно.

- Ти си луда!

- Защо да съм луда?

- Защото не мога да дойда - пламенно отговори Вълк Вълк Вълк.

- Защо???

- Защото съм девствен!

- Че какво общо има това с баба?

- Никой не кани вълк при баба си при такова положение.

- Аз те каня! Каня те у баба си!

- Не, не мога да дойда.

- Защо не?

- Защото си луда.

- Защо да съм луда?

- Защото искаш да дойда при баба ти.

Червената шапчица набръчка чело:

- Не искаш да дойдеш, защото съм луда, а смяташ, че съм луда,

защото искам да дойдеш, така ли?

- Si.

Робърт Бърнс

В цъфналата ръж,

o, в цъфналата ръж,

ах, в цъфналата ръж,

как да кажеш "Къш!"?

Конфуций

Чер Ве На Та-ша попита:

- Какво трябва да направи един вълк, щом го канят на вечеря?

- Благородният вълк има апетит, но никога не е гладен, простият

вълк няма апетит, но винаги е гладен - отвърна вълкът с достойнство,

изнасяйки се на заден ход. Чер Ве На Та-ша автоматично записа думите му,

изпадайки в медитация.

Рон Хърбърт

Червената шапчица се приближи:

- Извинвай Вълк. Hищо лично, просто така ми нареди училищният

психолог.

Луис Каръл

Червиса изобщо не се почуди (а стори й се, че би трябвало да се

зачуди), когато този бял вълк важно извади часовник от джоба на жилетката

си и, мърморейки "О, божичко, ще закъснея", се разбърза нанякъде. Тя го

последва, пламнала от любопитство...

Ф. Кафка

Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах

вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е

хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха

погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и

извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че

и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много

търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на

лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога

валеше го изпълваше с униние.

Енди Уорхол

Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.

Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.

Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.

Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.

Мастило за копринена щампа върху синтетични полимерни бои на платно

с размери 20 6 х 145 см.

Частна колекция

С разрешение на "Фелдман Файн Арт Гелъри", Ню Йорк

Джек Лондон

Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й

течеше силната кръв на белите покортели на света. Затова, без

да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един

съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.

Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята

очарователна женска усмивка.

Ярослав Хашек

- Е, и какво направих? - мърмореше си вълкът - едно

голямо лайно напpавих, това е...

Оноре дьо Балзак

Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата.

Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен

майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски

дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил

на железни панти, които на времето си може и да са били хубави,

но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и

шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се

разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета

и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената

шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше

съвсем обикновенна и затова няма да се спираме по-подробно на

нея.

Луиз Макмастер Бюджолд

Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли

болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка,

моята диагноза. Спри, не сега, недей отново..."

И изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и

трескаво почука на вратата:

И отново Робърт Бърнс

- Кой хлопа в този късен час?

- Аз хлопам - каза Вълчо.

- Иди си. Всички спят у нас.

- Не всички - каза Вълчо.

- Не зная как си се решил!

- Реших се - каза Вълчо.

- Ти май си нещо наумил?

- Май нещо - каза Вълчо.

- Веднаж да минеш моя праг...

- Да мина - каза Вълчо.

- Ще те посрещна като враг!

- Посрещай - каза Вълчо.

- Ще ти отворя, ала чуй...

- Отваряй - каза Вълчо.

- Утре ти ще дойдеш пак!

- Ще дойда - каза Вълчо.

- Ни дума никому за туй!

- Ни дума - каза Вълчо.

Максим Горки

I Вариант:

Стаята на бабта беше стара и нечиста. Стъклата на

прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите.

Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си

завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.

- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.

II Вариант:

Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела като

богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този

огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела,

затова, че е Човек.

- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и

понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.

Реймънд Чандлър

Тази вечер духаше пустинен вятър - от онези сухи и горещи ветрове,

които се изнизват от планинските проходи, къдрят косите, опват

нервите и сърбят по кожата. В такива вечери запиванията завършват с бой.

Хрисими по природа женици опипват с пръст острието на месарския нож и

съзерцават вратовете на съпрузите си. В такива вечери остромуцунест силует

може да се появи зад стъклото на кантората ви.

Oскар Уайлд

Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но...

Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с

най-добро име се ползват тези, които нямат име.

C какво мога да ви услужа?

Вълкът: Виждате ли ... Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.

Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.

Вълкът: Но аз говоря сериозно.

Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.

Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта,

който току що ви съобщих.

Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е

проява на лош вкус.

Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?

Бабата: Разбира се към глупостите. Но вие сте непоносим!

Вълкът: Кога един вълк е непоносим?

Бабата: Когато прекалява с въпросите.

Вълкът: А една жена?

Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.

Вълкът: Много сте строга към себе си.

Бабата: Разчитам на вашата дискретност.

Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.

(изяжда я)

Даниел Хармс

Край мен е тъмнина,

очилата ми излитат!

Край мен е тишина,

ушите ми излитат!

Край мен е тъмшина.

ушилата ми излитат!

Леле майко и ти Иван Симьонович,

къде е моят крак?

Чарлз Дикенс

Бедната Червена шапчица! Тя не знаеше, какво я очаква.

Горкото дете! С каква обич, изписана по хубавото му личице, то

отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на

стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с нощната

шапчица на бабата, очакваше да погълне и тази своя жертва.

Ерих Мария Ремарк

- Ела при мен - каза вълкът.

Червената шапчица наля две чаши коняк (или ром, джин,

калвадос, сливова и пр.) и седна на леглото и вдишваха познатия

дъх на коняка (джина, рома и т.н.). В този аромат имаше тъга и

умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът (джинът и

пр.) беше самият живот.

- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се

надявам повече. Аз нямам бъдеще.

Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

Сан Антонио

Тъй значи. Вдигаме тупурдия пред главния вход, правим се, че си

търсим ключовете, а ето, че мацето - хоп! - цъфва от килера зад кухнята.

корсажът й току-виж се разхвърчал на сегменти под огромния натиск, който

съдържанието му налага с ентусиазма на гъби след дъжд. И в този момент

батко ви Ам Амтонио тегли такава пламли ва бабешка усмивка, че сигурно се

размирисва на пържени ченета.

- Здравей, мръвчице малка - изхърхорвам миловидно, разтърсвайки

дружелюбно цялата пухен ост на пейзажа. На шапотената госпожичка обаче

вади отнякъде древно чифте с калибър като врата на месарница. Знам колко

сте задръстени и ще ви подскажа, че се цели съвсем насам. Изритвам

юрганището като катапулт и се мятам между трясъци, пушек и фотьойл. За

щастие женските нямат рефлекси, а това, което имат е доста време, докато

заредят отново. Навсякъде витае перушина, а аз на място разфасовам

кукличката с ентусиазъм, от който сигурно могат да ви потекат лигите.

Време е да се омитаме, но не и преди да му дремнем по едно.

Жак Превер

Вълка в зори ловци ще спрат.

А в нощната тъма - комини, смърт!

Не знаем - мрак, звезди,

безброй съдби...

Защо ридаем аз и ти...

Хулио Кортасар

Ловецът вече цяла седмица беше по петите на вълка. Преследваше го

по един издайнически косъм - косъм с възел точно по средата. Първо

отвъртя сифона на мивката и огледа най-педантично всички налични косми

вътре. После с кирка тръгна по тръбата - отделяше, изследваше... След това

шахтата, колектора, канала под гората. Зад него оставаха купчина косми,

положени напряко на тунела.

Кърт Вонегът

След като мина покрай три отклонения, вливащи космите от хотела

на "Холидей ин", ловецът внезапно разбра, че стои точно под къщата на

бабата. Главно защото над него проблесна месингова табелка. Табелката

изглеждаше така: "ДЪРТАТА ШАПЧИЦА".

Йордан Радичков

- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да

не ми е името Спиридон, ако не го убия.

- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци

дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и

да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А

вълците от своя страна взеха, че умряха.

А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер",

има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то

не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница". Да рече тъй и

да си иде.

Уйлям Шекспир

Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената

шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.

(двоуми се)

Да вляза или да не вляза?

Туй е въпросът.

Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия,

или да си полегна аз, да си поспя?

Легни, заспи и край.

Да, тук е спънката.

Какво ще видя в този летен кратък сън?

Да знай човек, че този сън

прекъсва чувствата във гладния стомах -

тогава би могъл ...

Но този страх от нещо пред вълка,

от таз затворена врата, отдето

се нищичко не чува и не шава,

сковава мойте сетива ...

Но стига!

С тези мисли ставам аз страхливец.

И бледната мазилка на страха

покрива с плесен и разяжда

естественият цвят на моята смелост.

Е, хайде, спри... и прогони тез мисли!

Офелия, ти моя вярна кучка, ела,

и с мен за всеки случай ти бъди!

Лев Николаевич Толстой

Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и

Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист

поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се

случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се

случи. И на нея и стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше

и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и

говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само

това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.

И отново Кърт Вонегът

Майката на Червената шапчица беше голяма майсторка на

баници. Нейните баници бяха сочни и мазни, сякаш правени с

мазнината на всички китайски свине. Така е то ...

Сега, като настана световният глад, защото китайците изядоха

всичко, аз си спомням за тези баници и от устата ми текат лиги.

Какво би станало, ако една от тези баници попаднеше сред

американците? Според мен никой няма да я изяде, макар че всички

умираме от глад. Ако една от тези баници попадне сред нас ние ще

се самоизядем за нея.

Але-хоп.

Разбира се, подобни баници вече не съществуват. Аз ги

припомних за да предизвикам лигите ви, защото зная - и вие сте

засегнати от световния глад. Така е то ...

Але хоп.

Червената шапчица беше секс-идеалът на глутницата. Когато

тя се появи с баницата един вълк я надуши. Тръгна след нея.

Този вълк бе проследен и от другите вълци. Винаги е така. Още

по мое време, когато бях стар. Още тогава, когато един

вълк надушеше нещо, всички тичаха след него.

Всъшност така се стигна до световния глад. До световния глад

се стигна чрез голямото преяждане, но тук става дума за един друг

черен понеделник, в който цените (американските цени) нарастнаха.

Але хоп.

Всички вълци се скупчиха около Червената шапчица. Никой не

искаше да я яде. Вълците си бяха изработили антитела против

глада. Механизма на тези антитела им бе показан от китайците.

Китайците и вълците по това време бяха най-добрите приятели. В

много отношения между тях нямаше разлика.

Та никой от вълците не ядеше Червената шапчица. Напротив,

те само душеха чорапите й. Те бяха луди по тези чорапи. Те им

миришеха приятно. Какво говоря, приятно, те изпитваха от тази

миризма върховна наслада. Така е то ...

В скоби, това бе средството, с което по-късно ги избиха

китайците. Те пуснаха огромни количества Червени шапчици с

подобни чорапи. Вълците бяха в див възторг. Но после китайците

прибраха своите Червени шапчици с техните чорапи. Просто ги

изпратиха на друга планета. Тогава вълците измряха от полов глад.

Така е то ...

Але хоп.

Но сега Червената шапчица изпитваше сърбеж от

полиетиленовите си чорапи. Тя реши да ги събуе. Така и направи,

и тогава вълците я изоставиха. Обидена от това тя изяде цялата

баница и умря от преяждане. Така е то.

Уди Алън

Появи се самият У. А. Той има сдъвкан вид, непрекъснато клати глава и

вършва всяко изречение с "терифик" (страхотно). Камерата го показва в едър

план.

- Прелъстих с кифла сладката Ред Шапщайн, племенница на едно

приятелско еврейско семейство, което, кой знае защо, непрекъснато ме

вземаше за телефонния техник, който се появил в чекмеджето през 1952-ра. У.

А. повтаря изречението 15-20 пъти - колкото са и филмите му. Тонът му е

приобщаващо изповеден и очистително интимен.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход