• публикации
    6
  • коментари
    8
  • прегледи
    9072

За този блог

За забавление

Публикации в този блог

Iliyan Georgiev

В ранчото на юнака поникна златна ябълка.Той грабна един шезлонг и портативен телевизор и това-онова за ядене и хукна да я пази.Четири месеца се сражава с репортери,телевизионни екипи и учени.Докато ги избие,плодът узря и една нощ,както си наливаше кафе от термоса,усети огън,с дъх на развалени зъби,да пърли неостриганият му врат.Беше Ламята

Разтича се из ливадата да търси запиляното си оръжие,а тя седна на шезлонга и го сплеска.Юнака се върна със зловещо наперен меч,но по телевизията започнаха новините.Изгледаха ги заедно и после скочиха в страшен бой.Докато той се опитваше да отсече най-малката от деветте и глави,с другите осем чудовището му изпи кафето,изяде сандвичите за цяла нощ,нацелува го в устата и на едно друго място,опаса райграса,обади се по радиотелефона на няколко свои роднини в Аржентина и глътна златната ябълка.После като се кискаше с всичките си усти отлетя към леговището си в Колорадо.

Юнака се тръшна по гръб и ако жена му не му беше донесла валидол,щеше да получи инфаркт.

c59e73c528fb6555.jpg

На ДРУГАТА година като наближи време,Юнакът се направи че е настинал,и жена му отиде да пази дървото.Въоражена с автоматичен чадър и нож за белене на картофи,тя чакаше злобно,но Ламята дойде с дълга вечерна рокля и започна да си черви устните с девет вида червило.Фермерката стана разногледа и хукна към къщи да каже на нейният какво иска да си купи.5def2d163a8d6e91.jpg

На ТРЕТАТА година се натъкна на засада.Двадесет души я биха с тухли и други строителни материали и й изпочупиха толкова зъби,че като се прибра в каньона,се чудеше с коя уста да отхапе плода.

На ЧЕТВЪРТАТА есен дръвчетата със златни ябълки бяха около дузина,но никой не ги пазеше!

Ламята яде предпазливо,като се сепкаше от всеки случаен шум.Набра неизядените в една щайга и преди да си тръгне,мина покрай къщата на хората!За да види какво става.Вътре жената биеше децата и ги плашеше с клюки за нея,а Юнака четеше задълбочено голям сборник за живота на влечугите.

,,Сигурно се е влюбил в мен.Мъжете обичат да им се съпротивляваш” си помисли хидрата и се прибра щастлива,като си пееше девет любовни песни едновременно.

На ПЕТАТА година Ламята намери огромна градина от малки фиданки.В далечният горен край,под светлината на прожекторите,Юнакът ръководеше някаква строителна бригада,заета да излива плочата на нещо като обор.В долният ъгъл на градината имаше маса с бяла покривка,на която светеха свещи и бяха подредени златни ябълки,ябълков пай,грамадна торта,шампанско и скариди примамваха неотразимо и чудовището седна.Отхапа стеснително от една скаридка,като не преставаше с другите осем глави да се оглежда и ослушва.

Вечерта беше страхотна!Никой не дойде да я гони.Шампанското и замота главата и докато пушеше с премрежен поглед,и гледаше към строежа,се чудеше кой-повече и харесва за любовник-юнакът или кранът за разтоварване на цимент.Помисли че би могла да опита и с двамата,после се прозя и затътри кълки към Големият какьон,защото се зазоряваше.

На ШЕСТАТА година Ламята се блъсна във висока здрава ограда.През дупките се носеше влудяващ мирис на милиони златни ябълки,а в тишината можеше да се чуе как презряващите тупкат в тревата.

Чудовището се разтича насам-натам,да намери дупка за влизане.От устите му потекоха лиги,очите му засветкаха.

След едночасово обикаляне в тръст,намери една единствена врата,на която пишеше,,Добре дошла,бейби!”

Но нали не можеше да чете,Ламята влезе на пръсти и се огледа.Юнакът пиеше уиски с приятели на тревата на новата сграда и змейката потъна тихо между дърветата,като в движение поглъщаше каквото докопа.

Тъпка се така няколко часа,докато коремът и опря в земята.Грохна да си почине и задряма.

След час отвори очи и видя в тъмното Юнака,който с една тънка пръчка сочеше обора.Краката и се подвиха от преяждането и тя едва се влачеше.Горе продължиха да пият,докато страшилището се оригваше с деветте си гърла в новото жилище.

След два месеца,според менструалният цикъл на големите чудовища,трябваше да се е разгонела,затова сложиха девет намордника на устите й,за да не хапе и пуснаха грамаден нерез,който я изнасилва девет дни по девет пъти.

На СЕДМАТА година Юнакът започна голям бизнес.Из безкрайното имение със златни ябълки пълзяха хиляди чудовища,с по девет свински глави.Той тичаше след тях и по цял ден сечеше вратове и уши,който никнаха наново,и фабриката му за консерви едва успяваше да преработва всички пристигащи мръвки.

За съжаление не съм отбелязал източника от който я бях свалил.

Iliyan Georgiev

(…или “Как оцелях 183 дни между хиените от счетоводството”)

- Жоре, имаш ли…следва внима-а-ателно прочитане от някаква хартийка … имаш ли ВИНДОЕС Хъ Ръ? Имаш я?!? Ето ти една дискета, да я запишеш за сина ми!

- Жоре-е-е! Пак не работи! Аз щракам с мишката, а пък там пише “каннот реад фром тхе специфиед дриве” и флопито мига и се блъска… Да рестартирам ли?

- Жоре-е-е! А пък принтера пак дава грешки!<br>- !?!?!?

- Ами, прави - кър-къъъъър-кр-кръ…

- Жоре, аз тука пиша нещо на Уърда, а пък той ми рисува отдолу под думите със зелени чертички. Три пъти го набирам тоя текст - все същото! Ще ми преинсталираш ли Офиса, че явно се е скапал?

- Жоре, тука в стаята ни спря тока и нещо започна да пищи! Ма много гадно пищи и то от тая тежката кутия дето сега включвам компютъра към нея, а не към разклонителя… Жоре, гадно пищи… страх ме е!!!

- Жоре, аз тука си смятам с калкулатора, ама не знам какво натиснах, обаче сега ми излизат само единици и нули! А пък аз сега ще имам да въвеждам и други цифри… Ела и ми инсталирай наново калкулатора!

- Жоре, пък що така ги поръчахте тия кутии, такива траурни?!? Аз черно не обичам! Ще вземеш ли за утре някаква боя - шпрей или направо блажна, ама нещо по-весело - жълто или синьо?

- Жоре, а пък тая електронна поща… лесно ли се работи с нея? А скъпо ли е? А до себе си мога ли да пиша?… О-о-о… ама аз да не мислиш, че помня какъв номер си ми дал!… Ха, отде да знам, електронна ли ми е пощата или каква! …Поща, бе! Кутия, дето ми пускат писма! Желязна!… А, казваш, трябва да е електронна?!? Ами аз откъде да я купя такава?

- Жоре! Днеска сутринта компютърът ми не тръгва! Какво?!? Нова парола… казал си я бил вчера? Значи старата 1-2-3 вече не важи?.. А-ха! А каква викаш, била новата? 1-2-3-4-3-2-1… Чакай. Чакай! ЧАКАЙ!!! Чакай да го запиша, че толкова цифри не мога да запомня от един път!

- Жоре, аз значи записах документа на диска Це, а Любчето не го вижда!.. Т.е., как “къде го отваря”? При себе си, разбира се! На нейния компютър, на диск Це… Ха! Че къде да го запиша тогава? На Еф? Че каква е разликата? Тъй ли? Жоре, да знайш, какиното, много сложно си го направил… А, ако го запиша на дискета? На диска А, значи? Ами Любчето, къде ще го отвори? Пак на А?!?!? ЖОРЕ!!! Я СИ ОПРАВИ СИСТЕМАТА! С диск Еф става, с А - става, а пък със Це - не става! За какво ли ти плащаме заплатата, като една проста система не можеш да оправиш?

- Жоринка, а това, Линух, какво е? О-пе-ра-ци-он-на сис… Ясно, ясно… ти кажи, за тая игра с пингвините? Не? А? Какво?… И, защо питаш? А, ще ми я сложиш ли?… Откъде я взех ли? От бюрото ти! Хареса ми картинката. Първо помислих, че е някакво ново техно, ама никаква музика не можах да пусна от него…

- Жоре, кажи сега, каква е тая кутия в нашата стая? Тая де, на малкия контейнер до стената… с многото лампички? Какво… какво? Суич??? Че за какво трябва да е при нас? Той си е нещо по твоите работи, значи си го дръж в твоята стая! Какво?!? ДА - ИЗКЛЮЧИХ ГО! Тука една печка няма къде да си включи човек от тебе! И чакай - не затваряй, ами идвай по-бързо - хем ще си прибереш кутията, хем ще видиш, защо на Милена и изчезна диск Еф! Какво? Да ти включа кутията ли? Я СИ ГЛЕДАЙ РАБОТАТА, БЕ!… ТИ, НА КОГО ВИКАШ БЕ!!! ЗНАЕШ ЛИ, АКО ДОЙДА!!!

Бях я свали от някъде но не знам от къде,за да дам линк към нея.Просто ми харесва.

Iliyan Georgiev

Из ученически съчинения:

…Нашите прадеди са живели в колиби. Те не са имали дрехи, ризи, нищо освен една дупка, за да излиза пушека. За да си създадат семейство те са разполагали само с един съвсем примитивен инструмент.

…По време на фараоните, живите са балсамирали мъртвите, за да не се отегчават. Мумиите са мъртъвци, на които са извадени вътрешностите, но те не са умрели от това. Пирамидите са се състояли от помещение за покойника, земен ресторант и множество коридори, за объркване на учените.

…Майката на Ахил го е потопила във водите на Стикс, за да го направи непромокаем за стрелите. Това обаче не му попречило да умре и тогава Одисей влязъл в Троя маскиран като дървен кон (някои приписват това на Александър Македонски). Агамемнон и Менелай са били братя, но това се знае със сигурност само за първия.

…Докато спартанците ходели на война, жените им раждали деца. За тази цел те били тренирани от най-ранна възраст.

…Римляните трябвало да водят многобройни войни преди Италия да стане полуостров. По-късно римляните заменили войниците с гъски: те ядели по-малко, а вдигали повече шум.

…Римляните били големи строители. Тяхно дело са много павирани пътища, измежду който най-прочут е Млечния път.

…След смъртта на Цезар, Октавий и Антоний си разделили империята. Октавий получил задната част на Рим, Антоний източната и Клеопатра. В края на живота си Октавий се оттеглил в своя мавзолей.

…Като заминавали кръстоносците отнасяли портретите на жените и децата си, а при завръщането си с радост намирали нови деца около вярната съпруга.

…Карл V е роден при леля си, защото майка му тогава не била там.

…При феодализма селяните били много подтиснати. Тогава нямало автомобили, та те са плащали данъци върху солта и радиоапаратите, но били лишени дори от тях. Освен това те били длъжни да дават на сеньора всички продукти от жена си. Често се появявал глад и хората се избивали за да не умрат.

…Първото околосветско пътуване било извършено от Магелан. За нещастие той бил убит на Филипините и екипажът се завърнал без него. Въпреки всичко покойният запазил добър спомен за пътешествието си.

…Людвик XIV бил на пет години, когато се родил баща му. Той живял до смъртта си в 1715 година. Людвик XIV бил заобиколен от благородници които се наричали куртизани. Жените им се наричали куртизанки. Дворецът му бил винаги добре изметен и блестящ, поради което бил наречен Крал-слънце.

…През 1763 година Франция закупила Корсика, три години преди раждането на Наполеон за да може да се роди французин.

…Нощта на четвърти август е била най-светлия ден на революцията: тогава се отменили феодалните времена. Занапред вече хората се раждали живи и равноправни. Септемврийските кланета са станали вечерта на 10-ти август.

…Наполеон бил диктатор защото имал способността да диктува по няколко писма наведнъж. Той мразел англичаните – сърдел им се, защото го принудили да умре в прегръдките на св. Елена.

…Битката при Трафалгар се развила по море и затова била наречена Ватерло.

…Абрахам Линкълн е роден в дървена колиба, която построил собственоръчно.

…В 19 век се развило мисионерството. Нещастните мисионери, които отивали в Китай, се връщали обезглавени.

…Президентът на републиката се избира за седем години, като на три години се подновява с една трета. Разликата между царя и президента е тази, че царят е син на баща си, а президентът не е. През 1875 г. само мъжете влизали в урната. Днес за да бъдеш избирател е необходимо да принадлежиш на двата пола.

…След завземането на властта от Мусолини, населението на Италия се удвоило благодарение на личните му заслуги.

…През деня Земята се върти около Слънцето, а през нощта около луната. Като се върти Земята показва задницата отпред и предницата отзад. Земните меридиани разделят Земята на 24 парчета. Те служат за да въртят Земята около луната. Има два тропика: тропика на Рака и тропика на Проказата …

…Ветровете духат от хората с ниско налягане към хората с високо налягане. Когато барометърът е променлив, времето не знае какво да прави.

…Най-известната река е Дунав. Тя е международна, защото всички народи пеят “На хубавият син Дунав”.

…Реките понякога преливат, но с морето това не става, защото в него има много сюнгери.

…Морското дъно се изследва със сонди: ако сондата извлече тиня, значи дъното е тинесто, ако извлече кал, значи дъното е кално, а ако не извлече нищо, значи капацитетът и е нисък.

…На изток Франция граничи със Слънцето, когато изгрява, а на запад, когато залязва. Нормандия е плодородна област. Там се отглеждат волове, които дават много мляко и яйца. Тревата е тлъста, затова млякото е много концентрирано.

…Ню Йорк закъснява спрямо гринуичкото време, защото Америка е открита много по-късно.

…Климатът в Гвиана не е здрав, защото в нея изпращат каторжници. Там има гори от девственици, които доставят строителен материал.

…Кенгурото има на корема си джоб, за да се скрие в случай на опастност.

…Сахара заема винаги различна площ, тъй като пясъците й изменят непрекъснато мястото си. Главни животни са камилите и керваните. Населението й се състои от туареги и оазиси.

…В полярните земи има малко флора, само няколко фауни, но те са диви. Измежду живите същества ще споменем лишеите, пингвините и изследователите. На последните понякога им е така студено, че като се мият са принудени да си слагат ръкавици.

Видях ги и ми харесаха затова ги публикувам.Оригинала се намира тук.

Iliyan Georgiev

40420a897a1204d0d218f63b4400ab9c.jpg

“След обиска на спиртоварната на цар Киро аз и сержант Георгиев по никакъв начин не можехме да открием входната врата. Когато сержант Георгиев се измори и заспа в тоалетната, аз все пак открих вратата. Но виж – защо съм я донесъл в участъка – не помня…”

*****

“… Убитият почина от кръвозагуба на пулса…”

*****

“… Ударът е нанесен с тежък тъп предмет, най-вероятно с джиесем марка “Ericsson”…”

*****

“…В началото обвиняемият упорито мълчеше, а след това неочаквано започна да отрича всичките си показания…”

*****

“…Връщайки се от командировка, гражданинът Драганов открил съседа гол в банята си, след което се опитал да сложи край на живота му посредством фалшиво самоубийство…”

*****

“…Докато обискирахме жилището му, гражданинът Х. излезе на балкона и шумно затвори вратата. На мен ми се стори, че се опитва да избяга и – без да губя време – скочих отгоре му да го задържа. А за това, че живее на шестия етаж – съвсем забравих…”

*****

“…Задържаният беше ранен в дясното полугъзие…”

*****

“…Задържаният Йорданов искал от продавачката водка и други сексуални удоволствия…”

*****

“…Задържаният търговец Иванов ударил пенсионерът Стоянов с парче месо през лицето, в резултат от което извадил от устата на пенсионера изкуствените му челюсти – впити до кокал в месото…”

*****

“…и накрая дълго блъскаше с глава по обувките на разпитващия го сержант…”

“…По повод съдраните гащички на гражданката Петрова мога да съобщя следното: По време на обиска на Петрова, задържаната – в качеството си на проститутка – откъсна пагоните ми и ги напъха в гащичките си. Аз ги извадих оттам съвсем вежливо, без дори да се докосна до гащичките й.”

Източник:smqh.info

Iliyan Georgiev

blog-0087180001377480289.jpg…(или как един болен мозък - аз - се чуди какво да прави в 3 сутринта)

Нашите решиха да ме пратят на село да поседя и да видя какво е истинския живот….истински живот - какво имат предвид? …… Ъ-ъ-ъ, а какво е това село да пукна ако знам. Сигурно е някакъв курорт.

Ден 1:

Абе какъв е тоя ужас. Пътувах 5 часа с влак и още толкова с някакъв раздрънкан Чавдар. Още не мога да си чуя мислите и даже не зная как стигнахме до къщата. Аз си лягам и утре ще разглеждам.

Ден 2:

сутринта към 12-13: Ей к’ва е тая работа нашие са си заминали, а аз се събудих в някава почти гола стая, която приличаше декор от лагрите от Delta Force. Супер, тука яко геймъри ще да има.

20мин по късно Бахти ужаса тука няма кьорав компютър. Как живеят тия хора. Остатъка от деня прекарах в размисъл над тоя въпрос.

Ден 3:

Разходих се из селото. Баси все едно съм попаднал в Unreal. Всички ме гледат като някакъв извънземен. Страх ме е да ходя така невъоражен, поне един нож да имах. И на всичкото отгоре страшна тишина, само тук таме се чуват звуци от някакви същества - страх майка.

Ден 4:

Баба ми ми каза, че ще има пилешка супа за обяд, но трябвало аз донеса пилето, докато тя си свърши работата. Даде ми един нож, излязах на двора и се почудих къде е супера. Тръгнах из селото да го търся, ох добре, имам имам нож и съм по-спокоен.

Странна работа, към, който се зпътя гледа да се скрие, споко бе хора няма да ви ръгам, искам само да попитам нещо. Видях някакъв човек, който го следваха много животни. Мамоо тоя ще го нападнат всеки момент. Затичах се, а оня ми ти старец като замахна с неква тояга и ме свали с един удар на земята. Баси аз да помогна, а той…

Ден 5:

Баба ми ми каза, че пилета имало в курника, а не в супера. Пак ми даде ножа и ме изпрати да донеса едно, че все пак да ядем пилешка супа. Какво е курнинк? Отивам да питам съседите които бяха снощи у нас. Изглеждат добри хора. Питах ги те се засмяха и ми показаха някаква постройка в другия край на двора им. Рекох си хубаво, сбогувах се с тях и се запътиха натам. Тамън отворих вратата на двора и три от тия животни дето видях вчера се изпречиха на пътя ми. Е днеска няма начин да не отнеса поне едно в гроба. Засилих се, замахнах и на едно падна главата…..егати шума вдигнаха другите две, някакво ”бааа баа бааа” от бараката отсреща почнаха да се чуват някакви други странни звучи. Излезе съседа и като видя какво съм направил фана една сопа и с два удара ме свали на земята.

Ден 6:

Цял ден баба ми и дядо ми ми викат и не ме пускат да изляза. Да пукна ако разбера защо. Чак вечерта разбрах, че това били овце.

Ден 7:

Старите отидоха на полето и ми казаха да не излизам от вкъщи. Е поне на двора ме пуснаха. Разхождам се. Намерих някаква прашна врата. Отворих я, а отвътре един куп кирки и лопати. Супер, намерих си ново оръжие. Взех една кирка и продължих да се разхождам. Зад една врата чух странен шум, някакво ”оинк оинк”…..баси кво пък ще да е това?! Отварям вратата и гледам някакво странно, дебело животно с два големи ”рога” стои и ме гледа. Баси тва прилича на Skaаrdj warrior само дето седи на 4 крака. Сигурно баба ми и дядо ми не знаят за това. Ще взема да ги отърва, че ще си имат проблеми после. Замахнах един път онова се дръпна назад и го изпуснах. Замахнах още веднъж, оно изквича и се скри в ъгъла и млъкна. Ох дано да съм го убил. Поне виждам кървава диря към тъмното.

Легнах да спя и ме събудиха виковете на дядо ми. Оххх май пак съм сгафил нещо -> мда бях прав пак идва със сопата. По трудния начин разбрах, че това било обикновен див глиган, който дядо ми угоявал, че да имак повече месо като го заколи.

Ден 8:

сутринта: Взеха ме на полето, че да не правя повече бели в къщата….Ужас, това поле ми напомня за Mech Warrior.

След 5 часа: Почна да ми става тъпо и горещо. Ще ида да се разходя…..Супер! Магерета! Казват, че били добри животинки, чакай да видя по отблизо. Погалих по глава…май му харесва. Е ще тръгвам за към баба ми. Я то иска да ме последва….ми хубаво дай да го отвържа да дойде с мен. Проследих въжето което за което беше завързно. Някакво колче зад магарето. Тамън го отвързах и онова ми ти магаре се дигна на предните си крака и ме изрита в задника със задните. Изхвърчах поне на 10м. После не помня.

Ден 9:

Малееееее боли ме ЗАДНИКАААА. Баба ми се грижи за мен. Каза, че отива в градинката да прекопае лозето и ако ми потрябва да я извикам. Изляах за малко на верандата, а там стои някакво животно което съска, надуло се е и се пуе срещу мене сякаш иска да ме захапе. С един як шут го забих в дувара. Вечерта дядо ми го откри и побесня и искаше да ме набие ама баба ми го спря.

Ден 10:

Омръзна ми да лежа, а и задника вече ми мина. Ще се пошляя малко из двора. Eхааа какъв готин, голям нож имаше на масичката. Ще взема да го разгледам като се върна. Запътих се към някаква врата, която ходеше към мазето. Влязох вътре, мммммммммм мирише на вино. Видях една огромна бъчва от където идваше миризмата. Реших да го опитам. Брех то много вкусно това айде още една чашка…

след 30 мин. ”опитване” Отидох при баба ми да я видя какво прави… видях я двойна. Тя се зарадва, че съм станал. Даде ми няколко моркова и каза да ги занеса на животните в другия край на двора. Взех ги и бавно бавно, залитайки се запътих натам. Какви пък животни ще обичатда ядат моркови. Като отворих вратата големи, бели, с дълги уши и кървясали очи същества се нахавърлиха срещу мен. Мамоо това са само зайците са от Alice, побягнах към къщата стиснал морковите в едната ръка. Блъснах се в масата. Изправих се и взех ножа, който беше на на нея и се завъртях готов за битка. Малко след това се появиха и онези гадове. Клатейки се скочих върху единия и забих ножа върху другия - тъкмо се завъртях да заколя още един баба ми се появи от някъде и ме фрасна с дръжката на мотиката през ръцете след това усетих един здрав удар зад врата и изгубих съзнание.

Събудих се завързан за една от седалките в рейса. Шофьора ми каза, че щял да ме пусне като сме стигнели гарата, защото така му били поръчали. Предаде ми още никога да не съм се бил връщал в тук. Аз и нямам такова намерение - там просто е по-опасно от всяка една игра.

За съжаление не мога да дам линк към статията,защото на адреса на който беше публикувана вече липсва.Сайта от който я свалих е tsikov.wordpress.com

Iliyan Georgiev

Анонимен тинейджър

Абе, копеле, к'во да ти кажа, значи дъртата на Червената шапчица я ръга да ходи при баба си, дето живеела насред гората, та да й носи ня'кви кроасани и тем подобни глупости. Значи, копеле, отива мацката, Червената шапчица де, към гората и там я скива вълкът, звяр значи, изверг! Изрода я пита:

-Абе, ти къде си тръгнала ма?

А оная му вика:

-Отивам да вида некролога, щото чакам да хвърли топа всеки момент, та да й взема гарсониерата. Носа й тук няк'во ядене.

А вълкът:

-Добре си тръгнала към дъртата, прати й много поздрави от мен.

-Шъ й пратя, ако не взема да забравя.

И си продължила мадамата към съборетината на дъртата. Ама вълка в това време си вика: "Абе, що не взема да мина напряко и изям дъртофелника, а после шъ вида к'во да права с оная пичка".

И засилил се мутанта, стигнал пръв, потропал на вратата и некролога отвътре му вика:

-Къв си ти, бе?

А вълкът си направил педерастки гласа и й вика:

-Аз съм, ма! Червената шапчица. Отваряй щото брадясах, докато те чакам!

Тогава пенсията му отворила и оня я лапнал от раз, баш като Зуза от петдесет и първи блок, само дето оная не лапа дъртаци. Значи, копеле, лапнал я вълка, взел че й облякъл нощницата и й легнал в леглото. Абе, извратен, ама после ще ти разказвам. Лежи изрода и чака да дойде Червената шапчица. По едно време се хлопа на вратата.

-Влизай-вика оня.

И к'во гледа-оная пичка, Червената шапчица влиза и сяда до леглото. И почва да го разпитва. Що му били такива големи очите, що са му такива големи ушите. Да ти кажа, бабека бил толкова грозен, та Червената шапчица въобще не познала вълка. И по едно време пичката пита изрода:

-Абе, бабек, що са ти такива големи зъбите?

А вълка не се сдържал и й вика:

-За да тъ изям, твойта мама!

И я изял. Ама лафа не свършва до тук, щото по едно време дошъл един ловец в къщата на бабата. Тоя явно й е бил няк'во гадже и дошъл да я наръби, ама като видял вълка с пълен корем извадил мозберга, от ония дванайсет и седем милиметровите, и му теглил куршума. Извадил после чикията и му резнал корема, а оттам взели че излезли дъртофелника и оная пичка, Червената шапчица. Та затова ти разправям за Зуза и лапането на вълка.

Майор Петковски от мотострелковия полк в Елхово

Майката на Червената шапчица й възложила задача да проникне в тила на вълка нанасяки му изпреварващо доставяне на продоволствие и запасни части и прибори на бабата на редник Червена шапчица. Червената шапчица се отправя към изпълнение на задачата, когато бива засечена от визуално наблюдателен и оповестителен пост на вълка. След кратка размяна на шифровани съобщения вълкът успява да узнае възложената задача на Червената шапчица. Той предприема ответни действия изразени в ускорено придвижване към кота 322-домът на бабата. В резултат бабата е поставена в обкръжение и принудена да се предаде. Вълкът изконсумирва бабата и използва униформата й като камуфлаж, за да привлече в близост до разположените около кота 322 огневи точки с цел да порази и/или унищожи Червената шапчица. В това време ударното съединение на Червената шапчица, неподозиращо замаскиралия се противник, се доближава на пределно близка дистанция до него. Червената шапчица се опитва да се свърже с него и започва размяната на позивни, през което време тя е нападната изненадващо и унищожена. Загубите вече възлизат на баба-един брой и Червена шапчица-един брой и двете използвани като тилово осигуряване на продоволствени ресурси (изконсумирани).

Но по липсата на съобщения намиращата се наблизо войскова еденица Ловец предприема операция, наречена с кодовото име "Разпори и извади", чиито цели са:

Първо:Унищожаване на вражеското съединение "Вълк";

Второ:Спасяване на подразделенията "Баба" и "Червена шапчица";

Ловец е подкрепена с допълнително доставени двеста и десет милиметрови гаубици, както и от специализирана рота за рязане и пробождане. Операцията е успешна, главно поради занижената бдителност и бойна подготовка на вълка. И двете цели са изпълнени с минимални загуби.

За проявена небрежност по време на изпълнение на бойна задача бабата и Червената шапчица са наказани съответно с по пет и десет денонощия арест.

Каруцар

е*а да го оба, оная майката вика на Червената капа да въри да носи на баба си качамак със зеле у горътъ, у къщата й. Каскета тръгнал да го оба, ама го срещнал вълка и му кай дека е тръгнала. Оная му вика, че е тръгнала къде баба си, нал й е унука, и й носи качамак със зеле, да го ебъ у гъзъ. Тогава вълка, да го е*а в детето, тръгнал по прекото, стигнал пръв и зел да лопа на портата. Пъкнала бабата и оня я изел, деба тая женка парлазирана. е*а й се мамата, начи. Тогава вълка зел дрехите на дъртата и ги навлекъл и се завил у леглото й. Тогава иде Червената капа, деба нейната пичка тясна, влезла у дома и гледа баба си с ей такива очи, ей такива уши, бе еб*ла си е майката. И почва да я пита, деба нейната мама проста, що има такива очи, що има такива уши, бе пита я, сякаш си нема друга работа, да й го тура отзаде, мама й деба. И вълка по едн време зел, че я изел. Та като се наял зел, че заспал и по едно време дошъл авджията и му еб*л мамата с бриникето. После зел че му разпорил тумбака и оттам пъкнали Червената капа и бабата, да й го тура у устата.

Програмист

Още докато е под DOS юсера "Mother" подава сигнали към шината на Червената шапчица да копира малко банички в директорията на старата версия Баба 1.2. Червената шапчица започва незабавно да отделя процесорно време за обработка на сигнала и копирането. Но в това време се оказва, че в оперативната памет се е намъкнал вируса "Вълк" версия 2.11, и започва да чете хекс-кода на Червена шапчица. Така Червената шапчица преминава в режим на времеделение и процесора й започва да работи по-бавно. Вълкът, който е ъпгрейдвана версия, (добавена му е командата Search) се оказва с по-голяма производителност и пръв файндва архивните копия на Баба 1.2 и дава ирейз на цялата версия на Баба 1.2. Вълкът настанява свои файлове в директорията, която остава със същото име и така си осигурява свободен достъп до архивите на Червена шапчица. При достигането на обработените данни на Червена шапчица, той ги делейтва, като игнорира опитите й да ги разпознае от архива.

Обаче в това време антивирусния пакет, последна версия "Ловец" 6.29, снабден с ъпгрейдавана версия за унищожаване на вируси "Автомат Калашников 4.7", открива вируса Вълк и го изтрива, като го маркира като бед сектор. По-нататъка Ловец 6.29 ъндилейтва успешно изтритите фаилове на Баба 1.2 и Червена шапчица, които остават годни за по-нататъшна експлоатация.

Филмов критик

Действието на филма "Червената шапчица" е ситуирано е един екзотичен за повечето зрители район-гората, в която живее бабата на Червената шапчица. Главния персонаж-Червената шапчица, чиято роля е изпълнявана от известната холивудска актриса Шарън Стоун, въпреки нетрадиционното си облекло и поведение, тя е носител на редица черти от общочовешки характер. Въпреки демонстрирания в началото на филма наивитет по фундаментални битийни въпроси, в развитието на действието забелязваме едно значително творческо съзряване особено при втората си среща с Вълка (Том Круз). Житейските въпроси, които тя задава към замаскиралия се вълк, са всъщност една горчива пародия на нашето ежедневие. Въпреки че на пръв поглед филмът изглежда не третира дълбоки философски въпроси, на него се кръстосват редица злободневни теми-като за размера на ушите, което всъщност е метафора на дълбокия онтологичен въпрос за същността на човешката природа. Един от основните негативни персонажи-Вълкът, е цел на режисьора, с която той, чрез сюрреалистичния инструментариум, цели да ни поднесе по изтънчен начин един от основните въпроси на човешкото съществуване-за дълбоката човешка природа, за борбата на двете начала-доброто и злото, тъмната и светла половина на човешката душа.

Мисля, че тук е мястото да кажа, че "Червената шапчица" не е просто един екшън, чийто герои за само добри или зли. Това е филм, който не просто изобразява американската действителност, а който утвърждава ценности, присъщи на всички хора по земята. Основните акценти във филма са възвишените идеали, идеалите не само на Червената шапчица, но и на Вълка, който въпреки излятия негативизъм, крие в себе си редица положителни черти, които се забелязват във финалните кадри на филма-изповедта и разкаянието на Вълка. Този малък щрих допълва цялостния портрет на този персонаж, описван в досегашните ни представи като изцяло отрицателен герой.

И все пак, въпреки хепиенда на тази суперпродукция на режисьора Стивън

Спилбърг, буди у нас една носталгия и меланхолия, стремеж да си зададем редица въпроси за смисъла на човешкото съществуване, достатъчността на човешкото битие и стремежа на отделната личност за изграждане на един по-добър вътрешен мир, един по-съвършен и хармоничен свят, в който царуват не насилието и подтисничеството, взаимната търпимост и толерантност между бабите, внучките и вълците.

Рокер

Значи родителката на Блъди хет (Червената шапчица), стара хипарка, я накарала да отиде до баба си и да вземе два албума на Юрая Хийп и един на Лед Цепелин. Обула си шапчицата метълските кубинки, сложила якето с гърба на Содом, пуснала си уокмена с Крейтър, яхнала харлея и фестър ден дъ спийд ъф лайт и отпрашила към дарк замъка на бабата. Като си карала мотърхеда, по едно време я изпреварил Улфа (Вълка), а тя му се ядосала и му се развикала:

-Пантера са бездарници, една скапана група, мадъфакъъ! Шъ тъ Kill by death!

Тогава Улфа се ядосал и й отвърнал:

-Брус Дикинсън го духа на негри!

Ама това не му стигало, ами решил да си го върне здраво на Червената шапчица и на оная депешарка, баба й, с един Iron fist. Затова дал на четвърта и минал по земния път и пръв стигнал до фермата на бабата. Бабата по това време си била пуснала Напалм дет и въобще не чула как идва Улфа. В това време той влязъл и се направил на Мастър ъф пъпетс, абе изял я. След това й свалил коженото яке с гърба на Слейър, обърнал се с гръб към вратата и зел да куфее, за да не го познае Червената шапчица.

В това време дошла Блъди хет и зела да го пита:

-Абе, бабо, коя е тая група, мяза ми на Тестамент?

-Не ма, това са УОСП, ма, ба, ква си задръстена-отвърнал Улфа.

-Абе, бабо, нещо много ти е порасла кичарата ма?

-Щото съм метълка, ма!-пак отвърнал Вълка.

-Ми що са ти такива големи кубинките ма?

-Ми щото да ритам разни дискари като теб ма! Hell awaits!-отговорил вълка и я заритал здраво и после я изял.

Като я изял рекъл:

-Значи Пантера били скапана група, твойта мама депешарска! Ей да имаше някоя бира тука и една касета на Меноуър да покуфея още малко. Я па тая дъртата има само "Арда". Пфу!

Вълка бръкнал в хладилника и тал намерил двайсетте бири, дето бабата ги била приготвила за концерта на Гънс довечера по първа. Добарал ги той, пуснал си Танкард и ги изпомпал. Като ги изпомпал взел че заспал. По това време в къщата на бабата дошъл WitchHunter (ловеца), и си носел китарата да опънат некоя жица с бабека, щото мислели да правят демозаписи. Като видял Улфа се сетил к'ва е работата с бирите и яката се ядосал и фанал ножицата и му офъкал кичарата.

На сутринта Улфа се събудил и като се видял без кичара умрял от мъка.

Материалът е свален от DC++,поради което не мога дам линк към източника.За което моля да бъда извинен.

С уважение:Илиян Стоянов