Тези, на които протегнах ръцете си,

ми подадоха нож, с острието напред.

Затова съм бодлива.

Тези, които посрещах с постеля и хляб,

ме гощават с отрова.

Затова си отивам.

Тези, за които отворих до дъно душата си,

ме подгониха с камъни.

Затова съм неверна.

Тези, които танцуват неистово

върху прясната пръст,

ще накажа със спомени –

да не заспиват.

Тук съм…

Там съм…

Навсякъде…

Никъде…

Но съм жива!

/ЕЛКА ВАСИЛЕВА/