Премини към съдържанието
  • публикации
    47
  • коментари
    37
  • прегледи
    25881

Малката Душа и Слънцето - да се научим да прощаваме


novobranec

441 прегледа

Малката Душа и Слънцето - да се

научим да прощаваме

Живяла някога много отдавна, извън времето, една Малка Душа. Тя казала веднъж на Бога:

- Аз зная, коя съм аз!

- Чудесно! - отвърнал Бог. - И коя си ти?

И Малката Душа му отговорила:

- Аз съм Светлина!

Бог се усмихнал със своята голяма усмивка и казал:

- Вярно е! Ти си светлина!

Малката Душа била много щастлива, тъй като разбрала онова, което рано или късно разбират всички Души в Царството на Бога.

- Еха, - казала Малката Душа - това наистина е жестоко!

Но скоро й станало недостатъчно едното само знание за това, коя е тя. Малката Душа почувствала, че в нея започва нов водовъртеж от желания. Сега тя искала да бъде онова, което е. Тогава Малката Душа се върнала към Бога (което само по себе си съвсем не е лоша идея, за всички души, които искат да бъдат онова, което са всъщност) и казала:

- Господи, здравей! Сега, когато зная Коя Съм Аз, дали бих могла и да бъда това?

И Бог отговорил:

- Искаш да кажеш, че искаш да бъдеш Това, което вече си всъщност?

- Виждаш ли, - отговорила Малката Душа - едно е да знам Коя съм Аз, а съвсем друго е наистина да бъда това. Искам да разбера и да почувствам какво е това да си Светлина!

- Но ти и така вече си Светлина - повторил Бог, отново с усмивка.

- Да, но искам да го усетя, да го почувствам! - викнала Малката Душа.

- Е, какво пък - Бог казал засмяно. - Трябваше да се досетя за това. Ти винаги си се отличавала със страст към приключенията... - Но в следващия момент изражението на Бог се променило - Само че тук има една такава работа…

- Каква такава работа?- попитала Малката Душа.

- Не съществува нищо друго, освен Светлината. Виждаш ли, аз съм създал само това, което ти самата се явяваш и се получава, че по прост начин себе си да познаеш като Това, Което Си, за теб не се предвижда. Разбираш ли, не съществува нищо, които ти да не си.

- Ааа, - казала Малката Душа, която била сега малко озадачена.

- Помисли за това ето така: - обяснил Бог - ти си подобна на свещ в лъчите на Слънцето. Ти светиш заедно с милиони, трилиони и трилиарди други свещи, които съставляват Слънцето. И Слънцето не би било слънце без теб. Нека се опита да стане слънце без една от своите свещи…- то просто не би могло да бъде нормално слънце, защото не би сияло толкова ярко. И ето ти задача: да опознаеш себе си като светлина, когато се намираш в самия център на Светлината? Е, как е задачката?

- Ама че си и ти, Боже - присвила очи Малката Душа - измисли нещо друго!

Тогава Бог пак се усмихнал и казал:

- Аз вече съм измислил. Щом ти не можеш себе си да видиш като Светлина, когато се намираш в Светлината, аз ще те обкръжа с тъмнина.

- А какво е тъмнината?- попитала Малката Душа.

- Това, което ти не си - отвърнал Бог.

- А ще ми бъде ли страшно от тази тъмнина? - заплакала Малката Душа.

- Само ако избереш да се изплашиш - бил отговорът на Бог. - Но всъщност, не съществува нищо, от което би си струвало да се изплашиш. И само ако ти решиш, че има, ще започнеш да се страхуваш. Виждаш ли, все едно ние измисляме всичко това. Ние се преструваме.

- О! - възкликнала Малката Душа и след това се почувствала значително по-добре.

След това Бог обяснил, че за да се познае дадено усещане или да се почувства нещо въобще, трябва да се появи друго, противоположно нещо. Или с други думи, ако искаш да почувстваш нещо - ти пораждаш неговата пълна противоположност.

- И това е велик дар - рекъл Бог. - Защото без него нищо не може да се разбере или почувства. Ти няма да узнаеш какво е това Топлина без Студа, Горе без Долу, Бързо без Бавно. Ти никога не би разбрала какво е Ляво без Дясно. Тук без Там. Сега без Тогава. По този начин, когато бъдеш обкръжена от тъмнина, не вдигай юмрук към небесата и не си губи ума по този повод. Тогава именно ти ще познаеш Коя си Ти наистина. И всички останали ще почувстват това. Позволи на своята Светлина да сияе толкова ярко, за да може всичко и всеки да разбере, колко необикновена си Ти!

- Ти искаш да кажеш, че е нормално да позволя на другите да видят, колко съм необикновена? - попитала Малката Душа.

- Да, разбира се! - засмял се Бог. - Това си е съвсем естествено! Но запомни, че "необикновена" не значи "по-добра". Всеки по своему е необикновен и особен! Мнозина са забравили това. И те ще разберат, че е нормално да бъдеш необикновен и особен, само когато ти видиш, че за тебе е в реда на нещата да бъдеш особена.

- Е-ха! - казала Малката Душа и почнала да танцува, да се смее и да скача от радост. - Аз мога да бъда толкова особена и необикновена, колкото поискам!

- Да, и го можеш още сега! - Бог казал и започнал да танцува и да се смее и да скача заедно с Малката Душа. - Коя част от особеното и необикновеното ти, би желала да бъдеш?

- Как така, коя част от особеното и необикновеното? - повторила Малката душа - Аз не те разбирам.

- Разбираш! - започнал Бог. - Да бъдеш Светлина, значи да си особена, а това включва в себе си много различни части.
Да си добър - значи да си особен. Да си нежен - значи да си особен. Да си особен означава също да си творчески и изобретателен. Да бъдеш търпелив - и това също значи да си особен.
Можеш ли ти да измислиш някакви други начини да бъдеш особена?

Малката Душа поседяла известно време в мълчание.

- Аз мога да измисля много начини да бъда особена! - възкликнала накрая тя. -
Да си поддържащ - значи да бъдеш особен. Да бъдеш даващият в отношенията си с някого - това също е да си особен. Да си особен - това е да си дружелюбен. И да си грижовен - това също значи да си особен.

- Да - съгласил се Бог. - И можеш ти да бъдеш всяка една от тези или пък друга част от особеното, каквато пожелаеш в някой момент. Това именно означава да бъдеш Светлина.

- Знам какво искам да бъда, знам какво искам да бъда! - радостно обявила Малката Душа. -
Аз искам да бъда онази част от особеното, която се нарича "прошка". Нали наистина да прощаваш, значи да си особен?

- О, да! - с увереност казал Бог. - Това е много особено.

- Именно това искам да бъда! - казала Малката Душа. - Искам да бъда прощаваща. Искам да опозная себе си, като прощаваща.

- Добре - казал Бог. - Но има нещо, което ти трябва да знаеш.

Малката Душа ставала малко нетърпелива. Сега й се струвало, че на всяка крачкая очакват нови усложнения.

- Какво е това? - попитала с въздишка тя.

- Не съществува никой, комуто можеш да простиш.

- Никой? - не могла тя да повярва на току-що чутото.

- Никой! - повторил Бог. - Всичко, което съм създал, е съвършено. Няма нито една друга душа във всичко, което съм създал, която е по-малко съвършена от теб. Огледай се.

И именно тогава Малката Душа се осъзнала, че край нея са се събрали тълпа други души. Тези души се събрали отдалече и отвсякъде. Дошли от разни краища на Царството, когато разбрали, че Малката Душа води някакъв необичаен разговор с Бога. И всички те искали да знаят за какво се говори.

Гледайки безкрайното множество събрали се души, принудена била Душата Малка да се съгласи. Нито една от душите не изглеждала по-малко забележително, по-малко великолепно или по-малко съвършено от самата нея. Това било така удивително, и толкова ярка била светлината, излизаща от събралите се души, че на Малката Душа й се наложило дори да присвие очи за да ги гледа.

- И така, кому ще прощаваш? - попитал Бог.

- Ммм-да,- казала Малката Душа - изглежда, че няма да мога да се повеселя. А аз си поисках да се опозная като Това, Което Прощава. Исках да зная как се чувстваш, когато си ето такъв особен.

И Малката Душа се замислила над това, какво би било да се усещаш, когато ти е тъжно. Но именно тогава до нея приближила друга Дружелюбна Душа.

- Не си струва да се тревожиш, Малка Душа! - казала й Дружелюбната душа. - Аз ще ти помогна.

- Наистина ли? - светнала Малката Душа. - Какво е нужно да направя аз за това?

- Ами нищо, аз просто ще създам за тебе някого, на когото ти ще можеш да прощаваш.

- Можеш ли това?

- Разбира се! - усмихнала се Дружелюбната Душа. - В следващото мое раждане, в следващия ми живот, аз ще направя нещо, за което ти ще можеш да ми простиш.

- Но защо? Защо ти трябва да правиш изведнъж това? - все още неразбиращо попитала Малката Душа. - На теб, най-съвършеното Творение! На теб, която вибрира с такава скорост, че се поражда Светлина толкова ярка, и дори е трудно да те гледам! Какво може да те накара да понижиш вибрациите си и твоята ярка светлина да стане тъмна и тежка? Каква може да е причината ти, която си Светлина, която със звезди танцуваш и се движиш през Царството със скоростта на мисълта, да поискаш в моя живот да дойдеш и да направиш нещо толкова тежко, да направиш нещо лошо?

- Отговорът е много прост - казала Дружелюбната Душа. - Ще го направя за това, защото те обичам.

Малката Душа била удивена да чуе този отговор.

- Не бива да се учудваш толкова - казала Дружелюбната Душа - ти вече си правила същото за мен. Нима не помниш? О, колко пъти сме танцували заедно ние - ти и аз. През ери и през векове танцували сме с тебе този танц. От началото на времето и на много места с теб заедно сме го играли.

И двете вече сме били Всичко Това. Били сме Горе и Долу, Ляво и Дясно. Ние били сме вече Тук и Там, Тогава и Сега. Вече сме били Всичко Това. Били сме и жени и мъже, добри и лоши. Ние заедно сме били и жертви и злодеи. Така постъпвали сме много пъти и преди една за друга, ти и аз. И всяка е създавала за другата точната и съвършена възможност за това да се Прояви и Познае това, Което Сме Ние Всъщност.

- По такъв начин - продължила да обяснява Дружелюбната душа - този път в нашия следващ живот аз ще бъда за тебе "лошата". И ще направя нещо наистина ужасно и тогава ти ще можеш да се познаеш като Тази, Която Прощава.

- Но какво ще направиш? - попитала Малката Душа, малко нервно. - Какво ще бъде това наистина толкова ужасно, което ще направиш?

- О, непременно ще измислим нещо! - уверено отвърнала Дружелюбната Душа. Но след това станала някак по-сериозна и казала с тих глас:

- Знаеш ли, за едно ти си определено права.

- За какво? - поискала да знае Малката Душа.

- На мен наистина ще ми се наложи да забавя своите вибрации и да стана много тежка, за да мога да направя това не много приятно нещо за тебе. Ще ми се наложи да се преструвам и да бъда нещо, съвършено неприличащо на мен. И сега искам да те помоля за една услуга в замяна.

- Всичко, което искаш! Всичко, което пожелаеш!- възкликнала Малката Душа, започвайки да пее и танцува. - Ще бъда Прощаваща! Ще бъда Прощаваща! - И тогава Малката Душа забелязала, че Дружелюбната Душа стояла все така мълчалива.

- И така, какво ще искаш ти? - попитала я Малката Душа. - Какво мога да направя аз за теб? Ти си просто ангел като се съгласяваш да сториш това за мен!

- Разбира се, че Дружелюбната Душа е ангел! - прекъснал в този миг разговора Бог. - Всеки е ангел. Помни винаги това. Аз ви изпращам само ангели и никой освен тях.

А Малката Душа изгаряла от нетърпение да стори нещо, за да задоволи молбата на Душата Дружелюбна.

- Е, какво мога да направя аз за теб? - попитала я тя отново.

- Когато аз започна да те бия и да ти причинявам болка... - започнала Дружелюбната Душа - в онзи момент, когато ще направя най-лошото от всичко, което можеш да си представиш… В онзи момент…

- Да? - прекъснала я нетърпеливо малката Душа. - Какво тогава…?

Дружелюбната Душа погледнала в мълчание Малката Душа и после промълвила:

- Помни Коя Съм Аз Наистина.

- О, ама разбира се! - възкликнала Малката Душа. - Обещавам! Винаги ще помня теб такава, каквато виждам те сега и тук.

- Добре! - казала Дружелюбната Душа. - Защото, аз наистина много силно ще се опитвам да се преструвам. И най-вероятно ще забравя коя съм аз наистина. И ако ти не помниш Коя Съм Аз Наистина, и аз за много дълго време може да го забравя. И ако аз забравя Коя съм Аз, ти също може да забравиш Коя Си Ти и ние двете ще се загубим. И тогава ще ни трябва още една душа, която да дойде и да ни напомни за това Кои Сме Ние Всъщност.

- Не! Никой няма да ни потрябва! - отново обещала Малката Душа. - Аз ще помня Коя Си Ти! И ще ти бъда благодарна за този дар, който ще ми поднесеш - шанса да позная, да почувствам това, Коя Съм Аз.

И било сключено съгласието. И Малката Душа тръгнала към своя нов живот, радостна от това, че ще бъде светлина. Което само по себе си е вече много особено. И двойно по-радостна от това, че ще може да бъде онази част от особеното, която се нарича Прошка. И Малката Душа с нетърпение чакала, кога ще получи възможност да усети и опознае себе си като Прошка и да благодари на онази душа, която ще го направи възможно.

Във всеки нов момент на този нов живот, когато нова душа се появявала на сцената и каквото и да поднасяла в живота на Малката Душа - радост или печал, особено когато било печал, Малката Душа мислела за това, което й казал Бог:

- Помни завинаги
- усмихвал се Бог -
аз винаги изпращам само ангели и никой освен тях…

d0bcd0b0d0bbd0bad0b0d18.jpg

Нийл Доналд Уолш

0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Анита Христова Трифонова
      Честит Джулай 2021! Този изгрев сбъдва мечти! Ще преборим и тая година!
      Юрая Хийп
      поезия автор А.Х.Т. sekirata cekupama
       
       
    • от Анита Христова Трифонова
      Сезоните във моята душа -поезия авторово А.Х.Т. sekirata cekupama
    • от СТАМАТ
      В изследванията си, авторът достатъчно ясно описва действителната същност на Земята, както е обяснена в езотеричната литература. В онази истинската, скритата езотерика, а не в продаващата се по книжарници и сергии. В Книга Първа многократно авторът пояснява защо плавателните съдове изчезват на хоризонта. Това всъщност се дължи на фактическата действителност на Плоската Земя, постулирана в Закона за Перспективата върху равни повърхности. Наистина за Човека, отърсил се от масмултимедийното програмиране, е много трудно да продължи да приема Хелиоцентричната лъжа. Всеки, гледал кораби отплаващи към хоризонта, знае, че те започват да се скриват само след 5-6 километра. Но, ако този Човек погледне хоризонта вляво и вдясно той не би могъл с никакви средства да докаже съществуването на никаква извивка.
      Да, наистина, какво ще да е това кълбо, което има извивка по една от осите в координатната система, а по другите оси няма никаква извивка??!! Е, всеки ученик би Ви казал, че такава сфера или кълбо, или топка не би могла да съществува! Но "цивилизованите" биха вярвали до смърт на Образователната система и Масонската наука. Те никога не биха разбрали какво реално виждат с очите си и усещат със своето тяло. А, всички ние виждаме, че моретата и океаните са идеално плоски и усещаме, че Земята под краката ни е неподвижна!
      Но, нека отново тук да се опитаме да направим кратко, ясно и изчерпателно работно определение, за да добием нагледна представа.
       
      Действителната Истина за нашия Свят
      Нашата Земя представлява плосък диск, чийто океани са обградени от Ледената стена на Антарктида. Плоската Земя е покрита и защитена от куполоподобен непробиваем енергиен екран, наречен Небесната Твърд. Под него се намират траекториите на Небесните Светила. Слънцето се явява локално отражение на невъобразимо по-мощно Трансцендентно Светило, пребиваващо отвъд Небесната Твърд. Луната има ефирно полу-прозрачно естество. Звездите и планетите са невеществени електро-магнитни манифестации на етерно-вибрационните резонансни или хармонични трептения, създавани от Трансценденталните циклични еманации на Творецът-Творение!
      https://stamat.org/

      МИР И ЛЮБОВ!!!
    • от Анита Христова Трифонова
      Светлина! Лъчи искрящи!
      Оранжеви стрели  горящи,
      кръстосват родното небе,
      немее моето сърце
      безсилно, беззащитно, мило,
      болка, трепет в  унес скрило!
      В  мъка потопена стена
      топлина от где да взема?
      Кому е нужно днес това-
      нечия скръб, мъка, тегла?
      Нима туй просто е съдба
      или магия е, прокоба зла?
       
      sekirata Tursia v mraka svetlina
      поезия А.Х.Т. sekirata cekupama
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване