• публикация
    1
  • коментари
    2
  • прегледи
    2365

Защо младите напускаме България

Q-tech

232 прегледа

Във връзка с една тема от форума, реших да си отделя мнението в блог, т.к. считам че това е нещо над което всеки българин на моята възраст трябва сериозно да си помисли.

Защо младите напускаме България?

Накратко - защото не сме доволни от управлението, не сме доволни от стандарта ни на живот и не се чувстваме сигурни за да градим семейство в такава държава.

Основният ни проблем не е в поколенията, нито в строя, нито в прогресивно намаляващата ни интелигенция.

Той е много по-сериозен, много по-древен. Идва от факта, че в продължение на 500 (+45) години сме били роби, поради което си и нямаме истинска аристокрация. С традиции, с морал, с устои. Тя не се купува, нито се придобива - тя се гради. За това се иска много време, с което ние повече не разполагаме (не и с темпото с което се изпарява нацията ни). Не можем просто да посочим с пръсти хората, които искаме да ни управляват и да се надяваме, че те ще се сдобият с такава ценностна система от нищото или само защото имат една-две научни степени. И не ми давайте за пример царя - той никога не е бил истински българин, поради което и изобщо не милее за България.

От друга страна ни липсва количествено и средната класа (поне не и сред интелигенцията ни), която беше съзнателно "убита" по времето на комунизма и потъпквана 20 години след това. Тя е "термометърът" (а също и сърцето) на една демокрация и е тази която се бунтува, която се противопоставя, и която най-много има какво да губи при некадърно управление (бедните си остават бедни, а богатите никой никога не ги закача).

Или с една метафора да обобщя - липсва ни аристокрация (главата), нямаме средна класа (сърце), младите и кадърните бягат (да речем ръцете и краката) ... накрая не се чудете защо ни управляват само задници... :ph34r:

Ето защо аз, както и много други с нетърпение искам да се махна (и ще се махна) от България. Защото каквито и прогнози и сметки да правя - не виждам розово бъдеще за страната ни на хоризонта, не и за моето поколение. Вече съм дал 20 години от живота си на този преход. Нямам намерение да давам и останалите ми. Искам да живея нормално и след като мога - защо да си пропилявам бъдещето? За да плащам цял живот за грешките на 10 поколения преди мене или за да обрека и децата ми на същото?

Аз милея за страната си, но мразя държавата си. И то с основание - 20 години ме третираше не като майка, а като мащеха...




2 Коментара



Разбирам ти болката, но не съм съгласна с тезата ти за аристокрацията.

На всеки, който задълбава назад в нещата му препоръчвам да почете малко история, да си направи някакви заключения и тогава да говори.

Давам ти пример.

18 век в Англия започва индустриална революция. Ядрото на революцията са обикновените хора, а не аристокрацията. Аристокрацията са тези, които създават законите и управляват империята. Идва момент, в който става ясно, че по някакъв начин тия горе със законите, треябва да регулират трудовоправните отношения между работещи и работодатели. Хиляди деца работят във фабриките, работния ден обикновено е 12 часов, надниците ниски и т.н

Какво правят аристократите тогава?

Години наред те остават глухи и слепи за положението на народа. Не бързат да приемат закони, които да направят живота на хората по-лек. Нужни са близо 2 века, за да може обикновенния човек да стигне до върховете на държавата и да започне сам да определя правилата, по които да живее.

Не ни е виновна липсата на аристокрация. Липсата на елементарен морал и ценности си казва думата.

Вместо да бягаме от проблемите, всеки от нас може да се хване и да започне да ги решава един по един.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Да, права си - аристокрацията не е цяр за избавление от проблемите.

Тя обаче е като студа в планините - можеш да си затваряш очите за него, но не можеш да отречеш че го няма, и че не оказва влияние. Аристократа може и да е тиранин, но ще държи на държавните устои, т.к. те го дефинират и му дават властта. Това ни липсва най-много - устоите сред управляващите, родолюбието, далновидността им. Затова ги смятам за важни за управлението на държавата.

Англичаните са извървели пътя на моралното израстване и макар и да не са станали светци, са си взели поука. Дори да не ги управляват само аристократи - те са тези които са писали правилата и са положили основата.

Докато ние, за 550 години робство сме се научили само да оцеляваме и да се примиряваме със съдбата си. Затова не виждам светлина в тунела - защото сме стари като народ, но млади като нация, а никой няма да ни даде необходимото да узреем време.

И младите нямаше да бягаме от проблемите на държавата ни, ако имахме грам надежда че ни е по силите да се справим с тях, и че нещо зависи от нас.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход