Q-tech's Блог

Във връзка с една тема от форума, реших да си отделя мнението в блог, т.к. считам че това е нещо над което всеки българин на моята възраст трябва сериозно да си помисли.

Накратко - защото не сме доволни от управлението, не сме доволни от стандарта ни на живот и не се чувстваме сигурни за да градим семейство в такава държава.

Основният ни проблем не е в поколенията, нито в строя, нито в прогресивно намаляващата ни интелигенция.

Той е много по-сериозен, много по-древен. Идва от факта, че в продължение на 500 (+45) години сме били роби, поради което си и нямаме истинска аристокрация. С традиции, с морал, с устои. Тя не се купува, нито се придобива - тя се гради. За това се иска много време, с което ние повече не разполагаме (не и с темпото с което се изпарява нацията ни). Не можем просто да посочим с пръсти хората, които искаме да ни управляват и да се надяваме, че те ще се сдобият с такава ценностна система от нищото или само защото имат една-две научни степени. И не ми давайте за пример царя - той никога не е бил истински българин, поради което и изобщо не милее за България.

От друга страна ни липсва количествено и средната класа (поне не и сред интелигенцията ни), която беше съзнателно "убита" по времето на комунизма и потъпквана 20 години след това. Тя е "термометърът" (а също и сърцето) на една демокрация и е тази която се бунтува, която се противопоставя, и която най-много има какво да губи при некадърно управление (бедните си остават бедни, а богатите никой никога не ги закача).

Или с една метафора да обобщя - липсва ни аристокрация (главата), нямаме средна класа (сърце), младите и кадърните бягат (да речем ръцете и краката) ... накрая не се чудете защо ни управляват само задници...

Ето защо аз, както и много други с нетърпение искам да се махна (и ще се махна) от България. Защото каквито и прогнози и сметки да правя - не виждам розово бъдеще за страната ни на хоризонта, не и за моето поколение. Вече съм дал 20 години от живота си на този преход. Нямам намерение да давам и останалите ми. Искам да живея нормално и след като мога - защо да си пропилявам бъдещето? За да плащам цял живот за грешките на 10 поколения преди мене или за да обрека и децата ми на същото?

Аз милея за страната си, но мразя държавата си. И то с основание - 20 години ме третираше не като майка, а като мащеха...