Няма отърване от мен. Завърнах се :)
От sdry
· 1063 прегледа
Варна. 10:44 ч. Понеделник. Някъде около ж.п. гарата. На 3-тия етаж.
Едно момиче (или жена, не знам) седи пред компютъра и се опитва да качи няколко снимки в блога си. Иска да ги понамали като размер, за да не заемат мн място, но не може и не може да намери точния код. "Както и да е!" си казва и се захваща да пише текстовата част, а със снимките по-късно "ще се бори".
Днес във Варна времето е зимно в пълния смисъл на думата. Сняг, поледици, студ. На всичкото отгоре е понеделник и тя не е спала почти цяла нощ.
Не, не е буйствала или гуляйствала. Не, че не го прави от време на време, но този път причината е по-различна.
Пътувала е с един от култовите влакове на БДЖ! Прочулата се с една тъжна и ужасна история линия София - Кардам... Смяна в 04:30 в Синдел- разпределител... Алармата е нагласена, за да не се изпусне смяната, че после ще стане интересно 
София. 21:14 ч. Неделя. Централна ж.п. гара. Каса № 3.
Сакове, куфари, търчащи наляво-надясно, нагоре-надолу хора. Всички бързат, закъсняват или искат час по-скоро да стигнат до някъде.
Момичето (жената, зависи от гл. т.) стои на опашката пред Каса № 3.
Държи един двупосочен билет, който трябва да завери, една карта "Младеж" с нейна снимка, пари. Носи една брезентова раница на рамото. Бърза.
Заверила и купила билетите, тръгва към коловоз № 12 - предпоследния... или втория отзад напред - зависи от гл. т.
До нея е другарчето й, който мъкне куфар, сак, раница. Видно е, че са били някъде за уикенда.
Стигат до влака и за всеки случай питат началник-влака дали това е техният влак.
Първият отговор на въпроса "Това ли е влакът за Варна?" е "Не".
Паникьосват се леко, защото има 3 минути до потеглянето на техния влак.
Но... Началник -влакът, все пак, решава да уточни, че това е влакът за Кардам, който прави смяна в Синдел с влака за Варна.
Да, това е техният влак. Качват се. Но нямат късмет. Влакът не е с купета. Няма как да се "опънат" и да си поспят преди първия работен ден!
Сядат на две свободни, случайни седалки и се примиряват със ситуацията. Той цъка на една игра на конзолата, а тя чете някаква книга. След половин час вече са задремнали.
София. 14:17 ч. Малките петте кюшета. "Апартаментът"
Една голяма компания от момчета и момичета (мъже и жени) "нахлува" в заведението. Още от входа никой не скрива възхитата си. "Толкова е готино тука." Качват се на третия етаж. Все едно влизат в някаква къща на познат. Даже Тя си мисли, че е влязла в служебно помещение - дивани, маси, пиано, канапета, табуретки, дюшеци, шахматни дъски, баня... Всичко е като "у вкъщи".
Всеки си взима нещо за пиене, че е на самообслужване. Полумомичето/полужена си взима хималайски чай. Впоследствие установява, че въпросният чай има леко наркотично-ободряващо действие, та чак на шах пада и то от противник, който играе без царица (тъй като такава просто няма в кутията).
Забавляват се максимално, правят си "фотосесии", смеят се, преместват се от стая в стая, кефят се...
Става 15:45 и Тя трябва да тръгва, че има среща. След нея групичката лека-полека се разпилява - всеки по задачки и ангажименти.
София. 11:10 ч. Студентски град.
Едно такси с четирима души се движи съм Симеоново.
Групиката пътува до едно любимо заведение. "Романс". Това е "тяхното място". Там си устройват редовно срещи.
Този път за закуска, макар и късна.
Сядат на последния етаж. На една голяма маса, защото се очаква групата да "порастне". Идват и други приятели, познати, непознати, но накрая всички се познават! Весело си изкарват, хапвайки палачинки и пасти.
София. 10:30 ч. Около Раковска.
Трима приятели, преди малко се събудили, още сънени, облечени зимно, търчат към спирката на 94, за да пътуват към Ст. град, където имат среща със сестрата на полумомичето/полужена и с още други приятели от ученическите години, с които ще отидат на закуска. Естествено, едният от тях (който винаги е закъснявал), пак закъснява. Тя се ядосва. Взимат едно такси и тръгват. Без него. Той идва по-късно. Защото е закъснял. Заслужава го.
София. Около 21:30 ч. "Попа".
Трима души забързано вървят нанякъде. Двамата са с планински дрехи, с раници и видимо много изморени.
Просто око може за отсъди, че са били на някакъв преход.
Бързат. И то много. Накрая достигат заветната квартира. Тя веднага влиза в банята. Измръзнала е. Горещата вода я връща към "живота".
Изкъпана, с чисти дрехи, просто иска да си легне. Но в този момент идва един гост. Интересен събеседник. Завършил психология в Белгия. Почват да приказват. Интересно й е. Забавно, също. Той е интелигентен и ненатрапчив. Говори увлекално. Но е и тактичен. След някой и друг час ги оставя да се наспят и тръгва.
"Планинарчетата" са много изтощени!
Лягат и умират.
София. 07:00 ч. Около Орлов мост.
Група туристи са готови да потеглят към поредната екскурзия.
Планинска. Датата е 12 декември.
В грурата има и двама от "морето".
Всички са готови и се тръгва. Целта е връх Ком. Край Берковица.
Качвайки се по баирите с буса, се стига до извода, че трябва да се сложат вериги. Но... такива няма. Шофьорът е изпратил сина си да купи 16-цолови, който по грешка е купил 15-цолови.
Оставят буса по пътя и потеглят пеша. Малка непредвидена промяна. Нищо. Времето е добро. Има сняг, но не духа.
Качват се постепенно. По едно време става доста стръмно. Почват се хлъзгат по баирите.
Качвайки се, почват и да се изморяват. Но това не е най-страшното. То предстои.
Колкото по-нависоко се качват, толкова вятърът се усилва.
По едно време пада и мъгла. Трябва да се движат плътно и бързо. Не трябва да се изостава. Водачите са добри и владеят положението. След няколкочасов преход се стига до заветния връх. Връх Ком. Покорен.
Връщане обратно. Спускане надолу. Направо пързаляне, че по-бързо.
Всичко е по план. Няма контузени, пострадали, прилошали им.
Групата се движи бързо и енергично.
Но навлизат в една гора. Часът минава 17:00... Стъмнява се. Става студено и то доста. Групата е изморена. Нетърпелива, изнервена донякъде.
Бързат колкото могат.
Към 19:00 часа стигат до една гостилница. Хапват и пийват горещи чайове.
Качват се в буса и обратно към София.
Около 20:30 вече са в столицата. Разделят се на изходния пункт. Всеки е доволен от похода.
Варненските представители изчакват приятелката, който ще ги "приюти". След няколко минути идва и потеглят към "Попа".
Към 21:30 вече са пред квартирата й. Качват се и Тя си веднага влиза под горещия душ...
Препоръчани коментари