MYReality

  • публикации
    123
  • коментари
    1143
  • прегледи
    80171

Няма отърване от мен. Завърнах се :)

sdry

242 прегледа

Варна. 10:44 ч. Понеделник. Някъде около ж.п. гарата. На 3-тия етаж.

Едно момиче (или жена, не знам) седи пред компютъра и се опитва да качи няколко снимки в блога си. Иска да ги понамали като размер, за да не заемат мн място, но не може и не може да намери точния код. "Както и да е!" си казва и се захваща да пише текстовата част, а със снимките по-късно "ще се бори".

Днес във Варна времето е зимно в пълния смисъл на думата. Сняг, поледици, студ. На всичкото отгоре е понеделник и тя не е спала почти цяла нощ.

Не, не е буйствала или гуляйствала. Не, че не го прави от време на време, но този път причината е по-различна.

Пътувала е с един от култовите влакове на БДЖ! Прочулата се с една тъжна и ужасна история линия София - Кардам... Смяна в 04:30 в Синдел- разпределител... Алармата е нагласена, за да не се изпусне смяната, че после ще стане интересно :)

София. 21:14 ч. Неделя. Централна ж.п. гара. Каса № 3.

Сакове, куфари, търчащи наляво-надясно, нагоре-надолу хора. Всички бързат, закъсняват или искат час по-скоро да стигнат до някъде.

Момичето (жената, зависи от гл. т.) стои на опашката пред Каса № 3.

Държи един двупосочен билет, който трябва да завери, една карта "Младеж" с нейна снимка, пари. Носи една брезентова раница на рамото. Бърза.

Заверила и купила билетите, тръгва към коловоз № 12 - предпоследния... или втория отзад напред - зависи от гл. т.

До нея е другарчето й, който мъкне куфар, сак, раница. Видно е, че са били някъде за уикенда.

Стигат до влака и за всеки случай питат началник-влака дали това е техният влак.

Първият отговор на въпроса "Това ли е влакът за Варна?" е "Не".

Паникьосват се леко, защото има 3 минути до потеглянето на техния влак.

Но... Началник -влакът, все пак, решава да уточни, че това е влакът за Кардам, който прави смяна в Синдел с влака за Варна.

Да, това е техният влак. Качват се. Но нямат късмет. Влакът не е с купета. Няма как да се "опънат" и да си поспят преди първия работен ден!

Сядат на две свободни, случайни седалки и се примиряват със ситуацията. Той цъка на една игра на конзолата, а тя чете някаква книга. След половин час вече са задремнали.

София. 14:17 ч. Малките петте кюшета. "Апартаментът"

Една голяма компания от момчета и момичета (мъже и жени) "нахлува" в заведението. Още от входа никой не скрива възхитата си. "Толкова е готино тука." Качват се на третия етаж. Все едно влизат в някаква къща на познат. Даже Тя си мисли, че е влязла в служебно помещение - дивани, маси, пиано, канапета, табуретки, дюшеци, шахматни дъски, баня... Всичко е като "у вкъщи".

Всеки си взима нещо за пиене, че е на самообслужване. Полумомичето/полужена си взима хималайски чай. Впоследствие установява, че въпросният чай има леко наркотично-ободряващо действие, та чак на шах пада и то от противник, който играе без царица (тъй като такава просто няма в кутията).

Забавляват се максимално, правят си "фотосесии", смеят се, преместват се от стая в стая, кефят се...

Става 15:45 и Тя трябва да тръгва, че има среща. След нея групичката лека-полека се разпилява - всеки по задачки и ангажименти.

София. 11:10 ч. Студентски град.

Едно такси с четирима души се движи съм Симеоново.

Групиката пътува до едно любимо заведение. "Романс". Това е "тяхното място". Там си устройват редовно срещи.

Този път за закуска, макар и късна.

Сядат на последния етаж. На една голяма маса, защото се очаква групата да "порастне". Идват и други приятели, познати, непознати, но накрая всички се познават! :) Весело си изкарват, хапвайки палачинки и пасти.

София. 10:30 ч. Около Раковска.

Трима приятели, преди малко се събудили, още сънени, облечени зимно, търчат към спирката на 94, за да пътуват към Ст. град, където имат среща със сестрата на полумомичето/полужена и с още други приятели от ученическите години, с които ще отидат на закуска. Естествено, едният от тях (който винаги е закъснявал), пак закъснява. Тя се ядосва. Взимат едно такси и тръгват. Без него. Той идва по-късно. Защото е закъснял. Заслужава го.

София. Около 21:30 ч. "Попа".

Трима души забързано вървят нанякъде. Двамата са с планински дрехи, с раници и видимо много изморени.

Просто око може за отсъди, че са били на някакъв преход.

Бързат. И то много. Накрая достигат заветната квартира. Тя веднага влиза в банята. Измръзнала е. Горещата вода я връща към "живота".

Изкъпана, с чисти дрехи, просто иска да си легне. Но в този момент идва един гост. Интересен събеседник. Завършил психология в Белгия. Почват да приказват. Интересно й е. Забавно, също. Той е интелигентен и ненатрапчив. Говори увлекално. Но е и тактичен. След някой и друг час ги оставя да се наспят и тръгва.

"Планинарчетата" са много изтощени!

Лягат и умират.

София. 07:00 ч. Около Орлов мост.

Група туристи са готови да потеглят към поредната екскурзия.

Планинска. Датата е 12 декември.

В грурата има и двама от "морето".

Всички са готови и се тръгва. Целта е връх Ком. Край Берковица.

Качвайки се по баирите с буса, се стига до извода, че трябва да се сложат вериги. Но... такива няма. Шофьорът е изпратил сина си да купи 16-цолови, който по грешка е купил 15-цолови.

Оставят буса по пътя и потеглят пеша. Малка непредвидена промяна. Нищо. Времето е добро. Има сняг, но не духа.

Качват се постепенно. По едно време става доста стръмно. Почват се хлъзгат по баирите.

Качвайки се, почват и да се изморяват. Но това не е най-страшното. То предстои.

Колкото по-нависоко се качват, толкова вятърът се усилва.

По едно време пада и мъгла. Трябва да се движат плътно и бързо. Не трябва да се изостава. Водачите са добри и владеят положението. След няколкочасов преход се стига до заветния връх. Връх Ком. Покорен.

Връщане обратно. Спускане надолу. Направо пързаляне, че по-бързо.

Всичко е по план. Няма контузени, пострадали, прилошали им.

Групата се движи бързо и енергично.

Но навлизат в една гора. Часът минава 17:00... Стъмнява се. Става студено и то доста. Групата е изморена. Нетърпелива, изнервена донякъде.

Бързат колкото могат.

Към 19:00 часа стигат до една гостилница. Хапват и пийват горещи чайове.

Качват се в буса и обратно към София.

Около 20:30 вече са в столицата. Разделят се на изходния пункт. Всеки е доволен от похода.

Варненските представители изчакват приятелката, който ще ги "приюти". След няколко минути идва и потеглят към "Попа".

Към 21:30 вече са пред квартирата й. Качват се и Тя си веднага влиза под горещия душ...

142260739120840830731260777506U1gbvY55VSP6wjVj8bJH_s.JPG7386973831771225036126077746423RH85qmuQLOhRiYLpLB_s.JPG1575094839683126791260777451Pn1vs4i5ZCNrNbJ4u0Lf_s.JPG1060217135663518341260777882aSkclXVA19tPlvqMH6UC_m.JPG14844975767312242461260777515FUCFrQ7gtbEljgw4gRcR_s.JPG9915290912460468601260778296ftnV5auSO9sLHv6gBHIV_m.JPG57871009621318895971260778277qa361l8HkqPfxVukEmPX_s.JPG




8 Коментара



Значи върхът е Ком :)

Радвам се, че сте си изкарали добре. А виждам, че си се справила с размера на снимките :P

Сподели този коментар


Линк към коментара

Много интересен разказ.

Във Варна дълго време се подвизавах в една квартира, близо до гарата, но по-близо до морска гара. От прозореца се виждаха светлините на пристанището, отразени във водата.

Обичахме да ходим с моята приятелка в БМ-а и да ядем миди натюр.

В "Романса" в София не обичам да ходя.

Сподели този коментар


Линк към коментара

potrebitel, да - върхът е Ком, ама със снимките не можах да се справя точно така, както аз исках, но ще ги оправя като имам повечко време. Сега за обща представа само :)

Sposata, ами то Морска гара и ж.п. гара не са на кой знае какво разстояние. Морска гара ми е едно от любимите места във Варна и особено нощем и особено лятото нощем... мммм... (чакай, че се размечтах, а сме още декември...).

Докторе, данке! Радвам се, че стилът ти е допаднал - постепенна, поетапна ретроспекция от гл. т. на "всевиждащия" разказвач (Май така се казва стилът, ама и да не е не ми дреме! От тук нататък така се казва, да знаете! ;) ).

Митко, да, всичко беше ОК, нямаше проблеми :) Но за това, че с планината шега не бива си прав (то не, че с морето (водата) бива, де ама - тва е друга тема).

РедБул, тенкс, добре заварила! :)

П.С. Знам, че имам някои правописни и технически грешки, но набързо - набързо натраках статията - утре - вдругиден ще я редактирам. :)

Сподели този коментар


Линк към коментара
...една карта "Младеж" с нейна снимка

Ох, това ме накара да се усмихна... Така бих кръстила картите за пенсионерите, ама то нали не съм сама хахаха

Виждам, че си изкарала добре, особено като съзрях джипа :blink: (ти го караше, нали?! :biggrin:)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход