• публикации
    5
  • коментар
    1
  • прегледи
    205

Една сбъркана седмица...

veseloto_viki

28 прегледа

Здрасти!

Не знам откъде да започна...Знам, че Rx-Ende ще прочете това, но не ми пука. Всичко около мен започна да се обърква. В началото всичко си беше добре, бях си влюбена, живеех си прекрасно в едно училище с Него, но... Когато най-накрая реших да се запознаем, ме достраша и не направих нищо. Дори и не го погледнах в очите. Просто стоях пред него и се взирах през него към салона. Сигурно съм изглеждала като пълна идиотка...Но просто не можах. Исках да му кажа здрасти поне, да се запознаем, а през главата ми мина как той няма да изпита нищо към мен и всичките ми усилия ще се окажат напразни. Накрая не издържах и се обрънах и побягнах навън. Към любимите ми стълби близо до двора на училище. Не знам колко съм стояла там, но като се върнах имах едно неизвинено в дневника, а очите ми бяха зачервени от плач. Сигурно ви звучи напълно безсмислено да плачеш за такива дребни неща, но за мен наистина е много. След всичко, което направих, за да се доближа до него, сега сякаш бях в началото... Сигурно вече не помни онова момиче, с което Тихомир искаше да го запознае, не знам...

Заради тази моя прищевка най-накрая разбрах че някои хора не зачитат това което правиш за тях. Че се опитваш да ги подкрепяш в трудни моменти, да им даваш сила, но какво се оказва? Те просто са имали някаква представа за теб, която са поддържали и не са обръщали внимание на теб какво ти е. Мислели са, че след като си ТАМ, ти даваш всичко от себе си...А не виждат, че ти не си такъв, какъвто изглеждаш в техните очи.

Точно така се случи и с мен. Бях се впуснала в едни отношения, в които давах възможно най-много. В момента, в който му казах (на един мой бивш просто приятел, който си мислеше, че сме гаджета), че не мога вече да продължавам така, той се показа като съвсем друг човек. Реши, че всичко от това, което съм направила за него е било един кошмар...Намерих тук част от негов дневник, в която говореше за мен. Била съм илюзия, ли каква съм била...Момент да намеря цитата ...

"Не ми се искаше да давам това за пример, но с бившата ми (вече) приятелка се оказа по много сходен начин..Аз се чувствах така, като че има някой до мен! Не до рамото ми, готов да го потупва от време на време, а до сърцето! Да облекчава болката му..Аз станах чист пример на собствената си теория по-горе..Виждах това, което исках! А преди да я срещна, аз исках просто да има някой до мен...Е, оказа се, че точно тогава, когато най-много ми трябваше истинската й подкрепа, тя не е била с мен...Разбира се, аз не съм виждал това- аз съм виждал момиче с вяра в мен, с истинско разбиране за, така или иначе (п)обърканата ми психика...Но не съжалявам за това, че съм си вярвал твърде много..Не..Аз научих две неща: едното- пак се оказах прав, да не съжалявам за НИЩО! А другото- трябваше да науча един важен урок- когато няма кой да ти помогне- помагаш си сам! Защото не искаш нищо лошо за себе си..."

Има някои неща, които не са съвсем точни, но няма да се захващам с това. Мислех си, че ще оцени това, че съм му казала всичко, а не съм скрила от него нищо, той остана безразличен. Направи се, че той е жертвата, че аз съм виновна надали за всичко, което се случи. Мислеше си, че аз трябва да се чувствам отговорна за събитията... По една жалка случайност ходим на курс на едно място. Когато се видяхме след тази случка, аз си мислех, че ще ми обърне поне бегло внимание, но съм се лъгала. Влязох в залата и го погледнах с надеждата да видя накаква, дори и съвсем лека усмивка. НЕ. Излезе от стаята, а аз останах като гръмната - всичкото внимание, което ми обръщаше се беше изпарило. Нямаше нищо. След като започнахме часа по Математика, той се впусна в разговори с Едно момиче, което явно повярва на всичко, което й бе казано. През почивката тя дойде при мен и започна камо ли да ме осъжда за това, което съм сторила, въпреки че няма никакво право.

Днес му пратих намерената статия и се получи това: ( Аз съм СаТеН, м-у другото )

[18:59:45] ˙·٠•●•.::™SaTeN™::.•●•٠·˙ каза: Случайно

[18:59:47] ˙·٠•●•.::™SaTeN™::.•●•٠·˙ каза: попаднах на това

[18:59:51] ˙·٠•●•.::™SaTeN™::.•●•٠·˙ каза: и искам да ти кажа

[18:59:56] ˙·٠•●•.::™SaTeN™::.•●•٠·˙ каза: че винаги съм била до тебе

[19:00:05] ˙·٠•●•.::™SaTeN™::.•●•٠·˙ каза: не си си въобразявал

[19:00:17] ˙·٠•●•.::™SaTeN™::.•●•٠·˙ каза: винаги съм те подкрепяла

[19:00:25] Rx-Ende каза: Дано..

[19:00:25] ˙·٠•●•.::™SaTeN™::.•●•٠·˙ каза: и съм знаела че ще успееш

[19:00:32] ˙·٠•●•.::™SaTeN™::.•●•٠·˙ каза: в каквото и да си се захванал

[19:00:36] ˙·٠•●•.::™SaTeN™::.•●•٠·˙ каза: наистина не очаквах

[19:00:42] ˙·٠•●•.::™SaTeN™::.•●•٠·˙ каза: че си си мислил

[19:00:46] ˙·٠•●•.::™SaTeN™::.•●•٠·˙ каза: че няма нищо

[19:00:53] ˙·٠•●•.::™SaTeN™::.•●•٠·˙ каза: наистина съжалявам...

[19:00:58] ˙·٠•●•.::™SaTeN™::.•●•٠·˙ каза: Но си е твоя работа

[19:01:09] Rx-Ende каза: Останах с подобни впечатления, просто..

[19:01:09] ˙·٠•●•.::™SaTeN™::.•●•٠·˙ каза: Явно си имал друга представа за това което става.

[19:01:24] Rx-Ende каза: Имам, не имах..

[19:01:41] Rx-Ende каза: Тогава дори не бих си и помислил такова нещо, но дано греша срга..

[19:01:47] Rx-Ende каза: сега*

[19:02:02] ˙·٠•●•.::™SaTeN™::.•●•٠·˙ каза: Остани си с мисълта че съм се преструвала

[19:02:17] ˙·٠•●•.::™SaTeN™::.•●•٠·˙ каза: мисли си че всичко е било лъжа

[19:02:23] ˙·٠•●•.::™SaTeN™::.•●•٠·˙ каза: Мисли си каквото искаш

[19:02:30] ˙·٠•●•.::™SaTeN™::.•●•٠·˙ каза: Мислех си че си ми приятел

[19:02:40] ˙·٠•●•.::™SaTeN™::.•●•٠·˙ каза: и дори и сега мога да разчитам на теб

[19:02:45] ˙·٠•●•.::™SaTeN™::.•●•٠·˙ каза: Но явно не.

Не искам да се правя на жертва, но просто това е моето мнение и бих искала да разбера вашата страна по въпроса.

До нови писания

Вики cool.gif




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход