Първо творение
· 583 прегледа
Ето малко творения, които преди малко успях да напиша :
Мен някой ден няма да ме има. Само споменът за същността ми ще е останал в душата ти. Ще ти нашепва тихо всяка вечер, някъде дълбоко в сърцето ти "Помниш ли ме? Нали не си ме забравил? Нали помниш всичките хубави моменти на нашето приятелство? Нали помниш светлите минути, в които се смеехме, в които животът беше прекрасен само заради тези няколко мига?". И ще заглъхва и ще се унасяш в своя волен сън, а споменът за мен ще бди над съня ти, няма да те остави сам и ще знаеш, че във всичко, което започнеш, в всичко, което ти се случи, аз ще бъде там, до теб, от дясната страна и ще ти нашепвам правилното, ще те водя през живота. И с трепет ще чакам да дойдеш и ти при мен да бъдем винаги заедно, да не се разделяме, да бъдем едно цяло. Две звезди, слети в една. Едно малко петънце в нощното небе.
СъЗдАнИеТо
Препоръчани коментари