Един неделен варненски изгрев
От sdry
· 1314 прегледа
Има доста време до July Morning, но аз онази неделя реших да си направя Mart Morning и то на 28 март 
От кога исках това, да ида да се наслаждавам на изгрева покрай морето - сама и без някой да ме притеснява.
Просто да седя, да гледам издигащото се в небето слънце, отразявайки лъчите си в морето...
Правила съм го, но не и сама... Исках сама - за релакс, за освобождаване на мислите от негативите от работната седмица.
Самата дата е показателна - 28 март - три дни преди края на данъчните срокове за представяне на годишен отчет и годишна данъчна декларация... Както и да е, няма да ви занимавам с простотии... Напротив! Искам да споделя едно любимо мое настроение...
От известно време страдам от безсъние. Лягам късно, събуждам се много рано и не ми се спи. Е, какво да правя сега - всяко зло за добро - и безсънието може да се оползотвори. Ще ви покажа как!
Въпросната сутрин се събудих в 05,30 и не ми се спеше. Всички спят и аз няма какво да правя.
Грабнах две мои любими неща - колелото и фотоапарата и "скокнах" до Морската градина и от там до крайбрежната алея. Беше около 06,00 часа.
Слънцето вече се издигаше високо (това беше първият ден от лятното часово време та затова).
Как ли се издигаше слънцето? Ето така:
Седнах на едни камъни и щракнах ето това:
И това:
После ми стана леко студено и се дръпнах малко по-нагоре. От различни посоки почната да се появяват хора, които бяха дошли да спортуват, да разхождат кучетата си, да карат (като мен) колело. Минаваше и някоя и друга кола - някои работят и неделя или може би се прибират от работа - кой знае?
След като се нащраках и нагледах на изгрева, грабнах откраднатото-намерено колело и се спуснах към Морска гара. Аз, не знам дали съм споменавала, но много обичам да се разхождам около Морска гара - Варна. Ама МНОГО!
По пътя минах покрай тези хора:
Спрях се, естествено.
Седнах и ги снимах и им се кефих около половин час. Те се радваха, че ги снимам, усмихваха се. И аз се радвах на това.
Имаше и ентусиасти, които скочиха и в морето. Като този, например:
Чак на мен ми стана студено, като го гледах, при условие, че бях облечена доста стабилно...
След като се наситих и на тази гледка, продължих по пътя за Морска гара.
Но преди да стигна до там, присъствах на едно събрание - съвсем случайно. Не беше планирано, честно.
Както виждате, събранието беше много сериозно и ме взеха като фоторепортер, за да отразя това важно събитие.
Докато ги снимах тези важни делегати и преставители на властта, нещо се случи. Най-важният, но и най-нежелан от тях, изведнъж реши да се оттегли.
Мда, черната котка напусна събранието и реши да ми "пресече" пътя.
Ама на мен пукаше ли ми? Мнеее
Грабнах колелото, направих една обиколка на Морска гара и се прибрах у нас към 10,00 часа - прилично изморена, но с кеф!
Препоръчани коментари