Любовта живее в нас

Любовта живее в нас, каквото и да правим, сърцето винаги ще обича - колкото и да не искаме, колкото и да се отричаме от нея, да я мразим и да я виним за болката в нас... тя винаги се връща. Тя е онази, заради която живеем - силното вещество, даващо ни сили да продължаваме да се борим. Ако я няма любовта - какво ще правим? Как ще живеем? Как ще ставаме сутрин - с какво желание ще се будим? Дали по наше или по желание на съдбата - любовта идва... и си отива... винаги се връща... винаги.

Всеки си задава хиляди въпроси за нея, тя е сила, която понякога боли, боли ужасно много, до смърт дори... понякога радва, с такава мощ, че не осъзнаваш какво правиш, защо, трябва ли? Тя е щастие и адска болка, болка, която черпи сили от радостта, както доброто и злото вървят ръка за ръка в живота.

Да се влюбиш, не боли... Боли да обичаш! Боли, когато след онова сладко чувство, когато усещаш, че човекът, с който искаш да си - ти дава всичко...

Х.Леонска