Нежност

За този блог

Нежност,Обич,Приказни слова....

Публикации в този блог

Magia

Как да ти кажа, че те обичам.

(Как затова да разчиташ на думите?)

То е безмълвие. Светлина. И наричане.

Няма го в речника. Същинско чудо е...

То е звукът измълчан в тишината –

точно в предела преди да се пръсне.

Точно, когато замира душата ми,

и във очите ти ще възкръсне.

Точно тогава съм много невидима.

Ти пък ме гледай, изцяло, в сърцето си.

Някъде там, във копнежа ти, има ме.

И съм прашинка… И съм небето…

То е нeписано. Същинско обричане.

Цялото всичко. И като нищо.

Как да ти кажа, че те обичам?...

Думи не стигат. И са излишни.

irini

Magia

Чуваш ли как тишината говори -

понякога нежно, понякога с гняв?

Отваря вратите, отдавна затворени

от мисли и чувства, обвити със страх.

Усещаш ли как мисълта ми те търси -

понякога тихо, понякога с вик,

безумно пространство и време разкъсва

и става и образ, и песен, и стих...

Усещаш ли как сърцето ми бие -

понякога плахо, понякога с жар

и иска във твойто сърце да се скрие

от вечно горящия в него пожар.

Понякога с болка, понякога с радост,

понякога с обич пожара гори.

Но само сърцето тьй може да страда-

когато и Рая и Ада дели.

Чуваш ли как тишината говори?

Понякога нежно, понякога с гняв...

Затваря вратите - случайно отворени

от мисли и чувства, обвити във страх.

Пепа Николова

Magia

Мога

Мога

Мога да съм грешна,

мога да съм чиста,

дом да вдигна мога

и да го разнищя.

Мога да заплача

за едно огнище...

С мъж да бъда мога

без да искам нищо.

Вдън земята семе

мога да посея,

и на твойта сватба

с всички да запея.

Даже знам, че мога

и да те намразя,

но от твойте устни

спомен да запазя.

Мога райски огън

в Ада да запаля,

с теб да остарея

за да бъда млада.

Мога да живея

ден за ден, но вечно -

само ти кажи ми

" Искам да те срещна ! "

Евелина Станева

Magia

Друга

Друга

Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка.

Обикалям отдавна и вече съм стара.

Аз съм дълга река , но започвам от глътка

и ти вдигам над себе си моста от вяра.

Аз съм листът, по който навярно си писал

и с мастило от страх си изплакал молитва.

Аз съм толкова вечна. Почти като смисъл

и почти като слънце, с което се свиква.

Аз съм малка сълза във случайна усмивка

и в беззвездно небе непонятният блясък.

Аз съм вечност, заключена в скална отливка.

Ще ме има, дори да ме стриеш на пясък.

Аз съм вятър и огън. Сама се разпалвам

и излизам от своето тясно огнище.

Щом те стигна с дъха си, ще стана на лава.

Ти си тленният мъж.

Аз съм всичко и нищо.

Елица Стоянова

Magia

Смисълът на любовта не се измерва единствено

с нашата възможност да се жертваме неуморно

за другия , а най-вече с готовността ни да се

радваме на самото му съществуване. Ако те обичам,

най-доброто , което мога да направя , е да полагам

усилия , за да можем двамата да преживяваме едно

от най-големите удоволствия - Срещата между нас !

Хорхе Букай

Magia

Когато обичам

blog-0679985001346003873.jpgКогато обичам , обичам изцяло,

дори да е сгърбено твоето тяло;

ще свети сърцето ти в гъстата мрежа

от бръчки и нея не ще забележа;

косата ти нека е северно - бяла;

в очите ти зимна печал да е спряла,

прорязала с котва дълбоко сърцето.

Аз пак ще те следвам нататък , където

мечтата е спуснала своите люлки

и жалби изплакват незрими цигулки.

Ще бъдат ръцете ми ладии бели

за твоите грижи, съня ти отнели.

Аз всякога всякакъв бих те приела:

била ли съм плаха , за теб ще съм смела,

била ли съм въглен , огнище ще стана,

а в роза ще пламна , била ли съм рана.

Но аз се страхувам от мисли нечути,

от знойните стъпки на млади кошути,

от здрача седефен на болки предишни,

от ласки без огън , от думи излишни.

Боя се. В душата ми всяко начало

е в нещо отминало , вече умряло.

Иванка Павлова

Magia

blog-0226681001346003810.jpg

Понякога звездите също плачат

и правят тишината непрогледна.

В очите им на пристан спира здрачът,

намерил сякаш спирката последна.

През странните пролуки на съдбата

светът процежда всички свои грешки,

готов да заплати до грош цената.

Нали да се греши било човешко?...

Но болката препъва тези нощи

и през сълзи във утрото се взира.

Една любов, до лудост невъзможна,

ми дава смисъл пак да се намирам.

И да възкръсна с изгрева в очите,

да разгоря живота с две зеници.

А после любовта си с твойто име

да кръстя. И да литна като птица..

Йорданка Господинова

Magia

Безценното

blog-0766707001346003715.jpgБезценното е скрито от очите.

Безценното го виждаме с душата.

Духовната хармония се вплита

... във тайните на чувствата ни святи.

Да си красив ,това е да си честен

и смело да воюваш със лъжите.

Да чистиш мислите от кал и плесен,

невинните да браниш упорито...

Да си красив и друго означава -

от себе си да гониш бесовете,

да бъдеш чужд на суета и слава,

с лъчи от нежност в тъмното да светиш.....

Мари Хигелс

Magia

Страст...

Страст...

Да се отдадеш, да вложиш цялата си същност в едно действие, в една цел, в една мечта, това е страст.

Да концентрираш цялата си мощ в една емоция, една дума, едно мацване на четката, една нота, едно движение, една целувка, един поглед, една усмивка, това е страст.

Да обичаш до лудост, да страдаш до смърт, да си щастлив и нещастен до забрава и всичко това да се отключва от най-дребния детайл или събитие в света около теб, това е страст.

Това е божествената страст. Това е силата, която ще те издигне до рая или ще те прати в ада. Това е енергията, която ще те накара да сияеш като слънце сред сенките. Казват, че страстта е низша емоция, не им вярвай! Това, за което говорят, не е страст. Това е желанието празно като загасена свещ в мрака. То е низшо. И е точно толкова страст, колкото умилкването на домашното куче за храна. Божествената страст може да те накара да обичаш, да мразиш, да умреш и да възкръснеш след това. Страстта е твоят пламък, който осветява пътя ти, така че да видиш и почувстваш всичко около себе си.

Страст...

Да прегърнеш смъртта или да се вкопчиш в живота, това е страст.

Да почувстваш Бога в себе си и в другите и да се слееш с него, това е страст.

Да докоснеш и прегърнеш душата си и да я освободиш от оковите на страха, точно това е страст!

Всеки копнее за страст. Всеки търси "нещото", "истинското", "Той, Тя", Рая... А това е страстта. Божествената страст. Копнееш за нея и все пак се страхуваш. Защото връщане назад няма. Защото щом страстта те завладее, всичко става истинско. Защото животът става истински, но и смъртта става истинска и двете те привличат неудържимо. Защото любовта става истинска, но и болката става истинска. Защото съществуваш по-реален и по-жив от всякога и другите те обичат или мразят по-реално от всякога, харесват те или те презират по-осезаемо от всякога. Защото щом събудиш любовта на звяра, хората започват да се плашат от теб, да бягат или да те преследват и ти търсиш други зверове или за винаги оставаш единак в божествената си страст. Затова се страхуваш. Защото загориш ли веднъж с благия огън да загаснеш е равносилно със смърт хиляди пъти по страшна от физическата. Защото продължаваш да пламтиш и в болка и в отчаяние и страдаш както е страдал Прометей на своята скала, разкъсван всяка нощ от орловите нокти, неспособен да умре, за да избяга от мъчението... Защото човекът е събрал в себе си добро и лошо и страстта засилва и двете, превръща ги в безкрайности. Защото човекът не е звяр. Човекът е бог. И точно любовта на звяра е ключа към тази божественост.

Magia

Любов необяснима

Любов необяснима, любов невероятна,

не пухкава и зрима, не топла и приятна,

не лека и минутна, от щастие обзета

край печката уютна до плюшени пердета.

Любов необяснима, рискована и тайна,

любов необходима, до болка всеотдайна,

без никакви облаги и ордени, и сметки,

изгаряна на клади, затваряна в решетки.

Любов необяснима, без думи и без звуци,

с разтворени зеници и стиснати юмруци-

от многото любови единствено възможна,

за да останем хора в епохата тревожна.

Любов необяснима, най- истинска и свята,

прониквай във главите, навлизай във сърцата,

когато те обстрелват със бомби и куршуми,

когато те замерват със камъни и думи.

Любов необяснима и винаги нелесна,

понякога горчива, но непременно честна,

убият ли те днеска, ти утре ще възкръснеш

във чистите сърца на внуците невръстни.

Любов необяснима, любов необяснима,

във всяка светла пролет, във всяка страшна зима,

ах, трябва да те има, да, трябва да те има,

любов необяснима, любов необяснима!

Автор: Недялко Йорданов

Magia

Любовта е...

Любовта е...

Любов е да помогнеш.

Любов е да дадеш

на гладния- надежда,

на сития- копнеж,

на силния- неволя,

на слабия- кураж,

на веселия- милост,

на тъжния- мираж,

на скромния- посока,

на алчния- сърце,

на имащия- радост,

на можещия- цел,

на гордия- утеха,

на плахия- мечта,

на властващия- мярка,

на роба- доброта.

Любов е да раздаваш

душата си без жал

и мигом да забравяш

кому какво си дал.

Автор: Надежда Захариева

Magia

ТИ

ТИ

Ти не си просто този,

Когото обичам –

То е толкова малко.

Аз те белязах

Със тежко отличие:

Да не бъдеш никога жалък,

Дори когато си победен;

Да знаеш това,

Което и аз не зная;

Да бъдеш по-умен от мен;

Да си втурваш в света

Като в голяма вода

И да го преплуваш до края;

Небето с плещи да удържиш,

Когато над мен се събаря,

И пак силата ти да не ми тежи –

Да си въздух,

Когато криле разтварям!

Нека някой ме мрази,

Нека други да ме лъже,

Нека ме предаде приятели –

Само ти,

Ти да си длъжен

Да си истински, като злато.

Със съвършенство аз те наказах,

Върху вярата си те разпънах...

Ти,

От мойта любов белязания,

Върви, без да се препънеш!

Станка Пенчева

Magia

Любовта ще спаси света!

Какво е любовта? За какво ни е нужна тя? А необходима ли ни е въобще? Нима не е истина, че човек може да живее и без любов. Тези въпроси не ни дават покой вече десетки векове. Десетки векове, десетки въпроси, десетки отговори...

Любов - това е, когато мислиш не само за себе си, но и за човека, когото обичаш.

Любов - това е стихията, която е сравнима само със смъртта. Ако обичаш истински си готов на всичко и само смъртта е способна да те спре.

Любов - това е общуване, за някои познато, за други непонятно.

Любов - това е най-финната нишка, която свързва двама души.

Любов - това е самоотвержеността да правиш някого щастлив.

Любов - това е нещото, изкушаващо ни да продължаваме да живеем.

Любов - това е чувството, променящо ни вътрешно и външно.

Любов - това е магията, създаваща проблеми, които трябва да се решат и от двамата.

Любов - това е, когато мъжът става в 4 часа през нощта за да успокои плачещото бебе и внимава да не събуди любимата.

Любов - това е вярност, преданост, нежност и безумен секс.

Любов - това е състояние, при което не можем без любимия, той ни е необходим така, както въздуха,слънцето и водата.

Любов - това е чувството, което руши най-мощното в човека - гордостта и егоизма му.

Любов - това е съвкупност от съвършенства...

Любов - това е да обичаш и да бъдеш обичан.

Любов - това е думичката синоним на „безумие".

Любов - това е силата, която променя значението на думата „невъзможно".

Любов - това е чудото, което превръща „зимата" в „лято".

Истинската любов няма щастлив край, защото истинската любов никога не приключва.

Никога не е срамно да се влюбиш.

Една дума „обичам те" може да преобърне целия свят.

Любовта е чувството, което ще спаси света!

....... Йордан Йорданов

Magia

Любовта е щастие и страдание, радост и болка. Да обичаш, означава да даваш, да споделяш и да получаваш.

Любовта е силата, която движи хората, която направлява живота им. Чувството , което те подтиква да извършиш нещо добро и красиво, чувството, което може да те накара да се чувстваш зле и неоценен.

Любовта е и стъпка към доброто. Когато си влюбен си по-добър, по-щастлив. Гледаш по-оптимистично на живота, не забелязваш лошите неща, чувстваш се все едно че летиш, готов си за подвизи.

Всеки чувства Любовта по различен начин. За един тя е път, изпълнен с трудности и лишения, за други е опияняващо щастие, за трети е разочарование. Но едва ли има човек, който да не е изпитал сладостта й, поне веднъж в живота си.

Ангелите я наричат небесна радост, дяволите я наричат адска мъка, хората я наричат Любов.

Хайне

Magia

Любовта живее в нас, каквото и да правим, сърцето винаги ще обича - колкото и да не искаме, колкото и да се отричаме от нея, да я мразим и да я виним за болката в нас... тя винаги се връща. Тя е онази, заради която живеем - силното вещество, даващо ни сили да продължаваме да се борим. Ако я няма любовта - какво ще правим? Как ще живеем? Как ще ставаме сутрин - с какво желание ще се будим? Дали по наше или по желание на съдбата - любовта идва... и си отива... винаги се връща... винаги.

Всеки си задава хиляди въпроси за нея, тя е сила, която понякога боли, боли ужасно много, до смърт дори... понякога радва, с такава мощ, че не осъзнаваш какво правиш, защо, трябва ли? Тя е щастие и адска болка, болка, която черпи сили от радостта, както доброто и злото вървят ръка за ръка в живота.

Да се влюбиш, не боли... Боли да обичаш! Боли, когато след онова сладко чувство, когато усещаш, че човекът, с който искаш да си - ти дава всичко...

Х.Леонска

Magia

История за любовта

Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.

Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.

Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала:

- Богатство, вземи ме със себе си.

- Не мога – отговорило Богатството... – Имам много злато на кораба си и няма място за теб.

Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:

- Суета, моля те помогни ми.

- Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата.

Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:

- Тъга, позволи ми да избягам с теб.

- Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.

Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала.

Внезапно се чул глас:

- Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.

Гласът бил на непознат възрастен.

Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:

- Кой ми помогна?

- Помогна ти Времето – отговорило Познанието.

- Времето? – почудила се Любовта, - Но защо Времето ми е помогнало?

Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:

- Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!

Мартин Стоянов

Magia

За теб!

Искам да ти подаря слънцето,

но то е безкрайно далече,

затова ти подарявам усмивката си –

за да те топли.

Искам да ти подаря вятъра,

но той е неуловим,

затова ти подарявам ръцете си,

за да те милват и носят покой.

Искам да ти подаря звездите,

но те са недостижими,

затова ти подарявам очите си –

за да светят за теб.

Искам да ти подаря морето,

но то е необятно,

затова ти подарявам сърцето си,

за да бъде тих пристан,единствено твой.

Искам да ти подаря една вселена,

цялата – само за теб,

с всичките и слънца,планети,

звезди,спътници и метеори...

и понеже немога,

ти подарявам душата си,

подарявам ти тялото си,

всичко от което съм направена,

и което съм...

Една малка човешка вселена

с цялата и космическа любов -

За теб!

Magia

Любовта е смисълът на живота ни. Колкото и трудно да е за някои да възприемат истината, това е факт. Любовта е нещо изключително, нещо красиво, нещо различно.. Разглеждайки чувството любов не от психологическа гледна точка, а от онази, в която усещането на висша духовна цялост се нарича истинска любов, осъзнаваме, че обичаме хиляди малки и големи неща - хора, та дори и предмети. Любовта връща усмивката на лицето ни. Смисълът й за всеки от нас е различен. За един любовта може да изпълва душата му с доброта, защото самата тя е чувство, а не материално благо. За други хора, когато обичаш не са нужни никакви думи. Не е задължително да знаеш какво означава любовта за да я изпитваш. Съмнявам се, че на този свят има човек който може да измисли понятие, обхващащо всички аспекти на любовта, който би я описал накратко с няколко думи. Любовта е чисто съвършенството или реалният ни житейски път, който всеки от нас трябва да измине, за да успее да преодолее трудностите. Според мен прозрението ти за наличието в нищото, както и осъзнаването и овладяването на абсолютния контрол над вътрешната ти енергия идва в момента, в който станеш независим от времето и материята, а именно когато си влюбен..Това, което искам да кажа е, че за любовта няма думи, тя е толкова силна, че не можеш да спреш да мислиш и говориш за съществуването и. Любовта към дадено човешко същество може да ни накара да вярваме в неща, които преди са ни се стрували невъзможни. Любовта е способна да променя настроението ни да, ни кара да вярваме, че можем да променим живота си. Магията на любовта оцветява света и му дарява онази топлота, която седи в сърцата ни цял живот, която ни кара да живеем, да мечтаем и най-важното любовта е способност да бъдем като застанем между измисления и реалния свят.