"Вервайте ми!"
От sdry
· 1130 прегледа
Остана ми малко време да драсна няколко реда, пък и желание ми дойде изведнъж...
Докато не са изчезнали - драсвам!
Вчера пиша един ордер на ръка (нямах време да разпечатвам от програмата, където някои полета са автоматизирани).
Булстат, основание, ала-бала,..., сума, словом... ейй, казвам ви едвам написах словом-а!
Сумата беше четирицифрена и некръгла... Почнах да се чудя - четиринайсет ли е, четиринадесет ли е, че нещо променяха правилата...
Баси, си казах, много съм зле! Драснах по скайпа на класната ми от гимназията, да ми потвърди вярното... Ок, това оправихме.
Човекът подписа и се махна.
После, аз се замислих, така, измежду другите простотии - защо ни се налага да пишем и словом? Отговорът е елементарен - за по-сигурно, да няма злоупотреби...
Ами, ако си имахме абсолютно доверие, тогава?
Нямаше да се наложи.
Наложи ми се да съставя един протокол - ама то описание на обекта, квадратури, размери, цветове... (Да не говорим пък за нотариалните актове за недвижими имоти!!!)...
Какъв е изводът от всичко това?
Усложяваме си живота, живота на околните, хабим сили, нерви, дървета за хартия .... за какво?
Защото сме алчни, лъжливи, измамнонастроени примати!
Всичко е въпрос на доверие - такова, каквото доста от нас нямат и към най-близките си, какво съм тръгнала и аз да пиша за някакъв наемател?
Вервате ми, нали?
Евала!
Препоръчани коментари