• публикации
    15
  • коментари
    28
  • прегледи
    13277

stellated dodecahedron

El.

830 прегледа

Дали няма някой наоколо, който разбира от сакрална геометрия и би могъл да коментира звездния додекахедрон (додекаедър).

Звездният додекаедър се получава чрез изтеглянето на стените на додекаедър над ръбовете на полиедъра, докато се пресекат. Ако се "острижат" лъчите на звездния додекаедър, се получава следващата фигура - икозаедър.

Йохан Кеплер прави в своята "Мистериум Космографикум" изображение на Слънчевата система, в което вписва Платоновите тела (правилни многостенници) в сфери. Всяко от Платоновите тела е вписано в сфера и може в него да бъде вписана сфера, в която да бъде вписано следващото Платоново тяло. Сферите тогава са орбитите на планетите, а разстоянието между тях се определя от вписаното Платоново тяло. Така се получават 6 сфери, разделени от 5 Платонови тела.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/19/Kepler-solar-system-1.png/220px-Kepler-solar-system-1.png

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/25/Kepler-solar-system-2.png/220px-Kepler-solar-system-2.png

Интересно е, че последователността от вътре на вън е - octahedron, icosahedron, dodecahedron, tetrahedron, cube. Сърцето на модела е октаедър - две правилни пирамиди, с основа четириъгълник, които са залепени за основите си. В естествените кристали това очертание се среща в диаманта, алума или флуорита.

Като елементи подредбата в модела на Кеплер е въздух, вода, етер, огън, земя. Сферите, които ги обхващат отговарят на Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер и Сатурн.

Ако Кеплер не се е опитвал да свърже Платоновите тела с и планетите, то подредбата би следвало да бъде

тетраедрон, куб, октаедрон, додекаедрон и икозаедрон

или в брой стени

4(+2) 6(+2) 8(+4) 12(+6) 20

220px-Fluorite_octahedron.jpg

Но да се върна на додекаедъра. Според Angel Heart

Дванадесет пентаграма образуват фигурата "додекахедрон". Според модерните научни теории Вселената е ограничена и "затворена" в додекахедрон. Исторически додекахедронът символизира концепцията за петия елемент - етер (Ether/Aether) или Вселената. Той е перфектното въплъщение на идеята за безкрайност и завършеност, сферата и куба, аналогично на окръжността и квадрата.

Пентаграмът представя идеята за хармонично разделение чрез диференциация. В исторически план корелира с черната магия и с окултизма, и затова се свързва с "тайното", "забранено" и "древно" знание. В Свещената геометрия се свързва със Златното сечение и величината "пи". Полихедронът, или т.нар. додекахедрон е съставен от 30 разностранни триъгълника с различна големина, които в своята цялост представят астрологичната Мандала, т.е. по 30 градуса от всеки от 12-те зодиакални дома, или по 30 дни в рамките на всеки от 12-те месеца.

Този, който предлага додекаедъра да е елемента, от който са направени съзвездията, е Платон. Аристотел обаче не е съгласен със съждението, че на додекаедъра съответства етъра.

В съвремения свят се навърта някой си Дан Уинтер, чиято биография е труднооткриваема, но включва дипломиране по психофизиология и произход на езиците и работа за IBM, и графично моделиране в космическата лаборатория на MIT, че и езотеричните школи на Гюрджиев.

Според него - формата на вселената е звезден додекаедър. Причината е, че тази форма е идеална за претворяване във фрактал и също така е идеалния 3d модел на фрактално електрическо поле.

Дан Уинтър и формата на вселената

Тази идея не е чужда вече на астрономите. За сега те се съгласяват с Платон, че Вселената има форма на додекаедър. Ето български вариант (превод на статия) на тази научна теза:

Астрономите представиха още една версия за строежа на вселената Оценяване на темата: #1 docScott

Група:

Потребител Мнения:

23 Регистриран:

28-октомври 06 Публикувано: 30 май 2008 - 12:32

Поредната версия за строежа на Вселената представи физика Франк Щайнер от университета Улм, след като повторно проанализирали данните, със своите колеги, събрани от космическата сонда Wilkinson Microwave Anisotropy Probe (WMAP), пусната за снимане на реликтово излъчване. През 2003-та година този апарат направи карта на микровълновия космически фон, показвайки леки колебания в температурното излъчване. Много изследователи смятат, че тези колебания отразяват неравномерното разпределение на материя в младата Вселена, и че след Големия Взрив и последвалото разширяване, тези флуктуации оставили след себе си отпечатък под формата на "плътни вълни" реликтово излъчване.

Но се водят спорове, как да се интерпретират тези данни. Работата е там, че тези колебания на плътността са удивително еднообразни. Ако си представим Вселената като повърхност на локва, то вълните се получават с еднаква дължина и просто няма много малки или много големи. Учените обясняват това с идеята, че Вселената е затворена, а параметрите на колебанията в разпределението на микровълновия фон се определят от нейните форма и размери.

През същата година, международна група учени, използвайки данните от WMAP, изчисли, че Вселената има форма на додекаедър.

Оразмерено на 94% (било е 321 x 321) - Натиснете изображението за оригиналния размер

Този многостен (полихедрон) се само затваря, т.е., ако стигнете до една от стените, вие просто ще се озовете на противоположната страна, и все още ще сте вътре. От това мога да се направят любопитни изводи. Например, ако, летите, по права, на "свръх бърза" ракета, на края ще се озовете там от където сте тръгнали, или, ако гледате през много голям телескоп, може да видите, в различни места от космоса един и същ обект, но, заради скоростта на светлината, в различни стадии от съществуването му. Разбира се, учените са се опитвали да правят такива наблюдения, но нищо приличащо на огледално отражение не било открито. Или защото моделът е неверен, или защото просто технологията не е доразвита. Въпреки това обсъждането на формата и размера на Вселената продължават.

Немският физик, съставил няколко модела на Вселената и проверил, как в тях се формират плътните вълни на микровълновия фон. Той твърди, че най голямо съвпадение с наблюдаваното реликтово излъчване показва Вселената-поничка, и даже пресметнал диаметъра и. "Поничката" се оказала голяма 56 милиарда светлинни години. Но този тор не е обикновен. Учените го наричат 3-тор (3-torus).

Няколко специалиста, отбелязаха, че теорията на Щайнер не доказва окончателно, че Вселената е "многомерна поничка", а показва, че тази форма една от най-вероятните. Някои учени добавят, че додекаедърът (който често се сравнява с футболна топка, което не е много вярно) все още остава "достоен кандидат".

Франк отговаря на това просто: окончателният избор на форма може да се направи само след по-точни измервания на реликтовото излъчване, различни от тези направени с помощта на WMAP. Новите данни ще бъдат събрани със европейският спътник Planck, който ще бъде пуснат на 31 октомври 2008.

наука бг форум

Вероятно с достатъчно точни измервания с времето ще могат да потвърдят или отхвърлят тази теза и също да потвърдят или отхвърлят, че вселената е звезден додекаедър.

И така, ако някой има мнение по въпроса каква всъщност е формата на Фрактала на Вселената, ще се радвам да сподели.

Ето няколко съвета от Дан Уинтер как да преминем прехода 2012 (на английски)

clues




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход