след 2 години
От минкова
· 699 прегледа
Правя си една равносметката след 2 години(толкова минаха)как всичко отиде на майната си.Опитвам се да мисля позитивно,но не мога, мисля реалистично.Милионер не станах ,не че опитвах това.Загубих чувството си за хумор,изгубих доста кила,даже и мечтите си.Вече не мечтая.Няма място за мечти има само борба за оцеляване.Не слушам новини от година и не искам ,само негативизъм.Чувам единствено как положението в БГ е критично, повечето взимат по 350 лева заплата,а при мен положението се сговняса.Излизаш в чужбина да помагаш на близките си и нищо повече,а ти тънеш в лишения.Викаш си, всичко ще си дойде на мястото ,но нищо не си идва.Срещам се с хора като мен,които за да постигнат нещо трябва да се лишат от 1000 други неща и за какво?За пропилени години ,изпълнени с надежда ,че нещо сте се оправи,нищо няма да се оправи.Направих си татус,защото исках и смятах ,че символът ще ми донесе късмет,нищо подобно(не съжалявам ,че се белязах)всичко се преобърна за дни с главата на долу.Даже спрях и да пия.Смятам ,че с много упорство и труд всичко се постига,но се лишаваш от ред неща и ти минават най-хубавите години и когато постигнеш НЕЩОТО ,просто се чувстваш празен.Мисля си ,ако се върна какво ме чака,ако стоя тук какво ме чака,шах и мат.Преди година и половина срещнах един поляк ,който ми каза"Кипър е като Алкатрас,дойдеш ли няма измъкване",аз му се изсмях и му отвърнах "Мога да си отида ,когато пожелая".Сега смятам ,че той е бил прав.Опитвам се да мисля позитивно,но не мога,просто съм реалист.Виждам само мрънкащи,оплакващи се хора,който много ги мързи и с бясна скоро дърпат и други назад.Смятам ,че голям процент от хората са загубили себе си и мислят с тъпите си празни глави(което е много лошо),а не с душата си и отказват да видят реалността.Осъзнах,че хората изпитат ТОВА „КОЕТО Е РЕДНО и трябва да се направи ,а не ТОВА„КОЕТО ИМ ИДВА ОТ ДУШАТА.Жалко е нали?
-
2
Препоръчани коментари