• публикации
    115
  • коментари
    1109
  • прегледи
    7349

Прашни шофьорски спомени

Решила съм да си поприпомня шофьорските умения, вече три години шофьорската ми книжка стои като паметник на моята некъдърност в протмонето ми. За целта офертирах мъжа ми да помогне да се поупражнявам. Без изненеда открих, че шофьорските ми умения са като кулинарните-катастрофални. Буквално. Върхът беше, когато мъжът ми ми каза с удивително спокоен глас: "Жено, колата се движи назад", хахахах, а аз идея си нямах, че се движим, добре, че ми каза. Както и да е ще стане, но покрай тези събития се сетих за моите шофьорски курсове и реших да си ги увековеча в блога си. Повечето от вас са ги чели, но честно казано аз се скъсах сама да си се смея на старите си излагации. Ех, спомени....

13 август 2007 - 11:50

Като за начало аз не искам да карам кола, аз съм единствената черна овцЪ в семейството си, която няма книжка. Аз и колело не мога да карам общо взето имам проблем с оня апарт...как му беше името...абе оня...доктора да ви каже дето се пази равновесие с него. Все тая, трудно се разминавам с хората по улицата, да не говорим ако излезна с кола на пътя...ама на...работодателите го искат- книжката било важно нещо. Та и аз, за да казвам, че имам се записах. Хванах „последния влак” , записах се на старите цени, возилото ми е една бясна жигула лично мое мнениее че с каруца ще ми е по – удобно ама на.... Аре стига ви толко въведения....

Моят втори час

Оставам 30 минути след работа, часът е 19 и се запътвам към Плиска. Петък ееееее...изморена съм дали искам да се чувствам като малоумник зад волана? Това е последното нещо, което желая. Срещам се с инструктура и той изглежда зле...все пак петък ееее...Пуша една цигара докато си лафим и сядам в колата. Водиме малък спор за това кой да е на шофьорското място- това ми е втори час не мога да изкарам „бялата стрела” от там дето я беше паркирал. Щял да помага! Еми добре, качвам се...нагласям огледалата, колана. Удължавам моткането си, въртенето на ключа ме ужасява след подканяне от негова страна се престрашавам и паля. Натискам докрай съединителя, натискам педала на газта леко започвам да отпускам съединителя. В един момент сигналната ми лапичка светва- всъщност нищо не отпускам- инструктура ми държи волана а аз не мога да разбера кво става. Стоя и се цъкля „Баси мамата педала на съединителя се е вдлъбнал, тъй де, заклещил...абе прецакала съм го”. Опитвам се кротко да му го съобщя. Новината се възприема добре...абе педала си е такъв или той го беше натиснал от неговата страна...така и не ми стана ясно. Важното беше, че нищо не съм строшила...все още. Не се успокоявам, карам сред коли. Абе тва ми е втори час, няма ли полигани щуротии, да тренираме да палиме и гасиме. Пък и аз като паля все едно форсиране, абе напрао на излитане прилича, до сега плавно колата при мен не е тръгвала...взе да ми се струва, че така е нормално. Другите шофьори са будали, аз знам как! Докато мислите ми блуждаят колко несправедливо е да не се упражнявам на полиган чувам гласа на инструктура „ Хайде сега включи първия си ляв мигач!”. Помешвам се, работата е сериозна - мигач ще натискам и трябва да се реагира бързо...включвам чистачките! След втория опит успях. Продължавам да карам, накъде карам и аз не знам един прав път едни дупки- естествено, моите усилия да ги избегна не водят никъде и обикновено смело скачам в тях. Пробвах се да сменям скорости. Аз имам едно висше образование – семестриално завършила, но все пак завършила. Имам второ, което бутам. Взимала съм на ден по три изпита, болна – здрава докато съм учила все съм бачкала. По – голям ужасТ от тая пуста смяна на скоростите не съм изпитвала. Инструктура казва: „Включи на трета”...поглеждам лостта, обмислям около десетина секунди как да го врътна и накрая нацелвам. Проблема е там, че все забравям да натисна онзи гаден съединител, с който неуспях да се сприятеля. Сменям скоростите, крака на газта, а лоста имам чувството, че ще го изтърбуша. Горкият човек, горкият ми инструктур...накрая заплаши, че ако не пусна тая газ ще ме остави в Бусманци пък аз да се опрявам сама. Да ме остави! Така жадувах за твърда земя. Като казвам газ да ви кажа мноо съм бърза...натисках педала без страх, направо съм неустрашима...поглеждам километража...40км. Баси, аз имам чувството, че още малко ще излетя, а то...Впрочем не смятам да вдигам повече, тази скорост ми харесва.

Изтръпвам, пот се стича по гърба ми, слънцето свети в очите ми...петък еееееееееее! Защо си причинявам това? В един момент ме засърбява носа. Проблем! Стискам няколко секунда зъби, няма как – ще трябва да се почешам. Оставям волана в ръцете на инструктура и се почешвам. За секунди ми се ще да блъсна едни кашон на пътя, здравия разум надделява...Изведнъж чувам от някъде глас: „Сега тук има знак „стоп” и ти спираш”...Хубаво де...ама аз такъв знак не виждам, а предвидливо съм си сложила очила. Взирам се в пътя такъв знак няма. Тихичко и смирено казвам: „Не виждам такъв знак”. Отговорът е повече от интересен: „Абе, имаше тука едно време ама са нещо е изчезноло”. Нервна съм, тръпки пробягват по гърба ми и решавам да се защитя: „То хубаво ама аз откъде да знам, че някого си тук е имало знак, нямам пророчески дарби”. Следва усмивка, а аз мислено си отбелязвам, че трябва да започна да обръщам внимание на софийските знаци, ще започна да ги уча, да знам за в бъдеще кое къде е и ако има промяна аз да знам, че е имало някога си. И така кормуването е ужасно, хич не ми харесва, той си поглежда часовника...часа май свършва, аз имам чувството, че съм карала цяла вечност. Потна съм, ръцете ми лепнат. Слизам на земята и се качвам на трамвая.О, мой любим градски транспорт. Имам желание да разцелувам седящите бабички, имам желание да крещя от радост. Абе то градския транспорт е хубаво нещо...

Следващия ми час е утре, още от сега ме обливат вълни, дишааааам...и естествено ще разказвам

3 час

Болна съм. И лигава ако трябва да бъда точна през главата ми минават хиляди причини да си отменя часа. Лошото е, че инструктура ми от 1 септември е отпуска трябва да ги преборя тия часове и аз не знам как. Ето защо с прослувутия ми женски инат решавам, че колкото и зле да се чувствам ще спазя уговорката. Всичко върви добре до към 17ч. Тогава ме свива корем. От онези пронизващи болки, от които ти се ще да се метнеш от някъде, но аз съм свикнала все пак съм жена да ме боли корема е неудобство, което ми се случва всеки месец. Решавам, че ще стискам зъби. И тръгвам, видях се с инструктура той си лафеше с некви колеги, а аз влезнах в колата. Имам си теория по въпроса за жигулите все пак баща ми 20 години е имал такава кола. Всички жигули миришат еднакво, с една такава натрапчива, задушлива миризма. Принципно не обръщам внимание в онзи момент обаче, мислено разигравам сцената ако се издрайфам в колата какво ще се случи. Въздържам се и преглъщам, опитвам се да дишам от въздуха навън. Той влиза и аз подкарвам. Тръгвам добре, всъщност наистина се забелязва прогрес в карането ми. Вече свикнах да натискам съединителя като сменям скоростите. Сега се опитвам да отработя като ги сменям как по плавно да натисна газта. Спрях да гледам лостта, когато ги сменям гледам напред. Така каза инструктура всичко трябва да се прави автоматик. Карам добре, превключвам сравнително добре има какво да се желае, но прогрес има. И докато доволно си карам и мислено си отбелязвам, че си личи когато караш със самочувствие и кога треперкаш зад волана минавам през един "Практикер". Ех, спомени точно в този район преди две годи водих любов. „ Ех тука имах едно гадже, хубави времене бяха...” започвам носталогично да разказвам на инструктура си и в един момент...се качвам на бордюра. Бързо завих, последва кратко мъмрене да не мисля за любов, а да се съсредоточа. Добре де, аз просто исках да споделя. Продължаваме напред. Аз все още не съм се разделила с навика си смело да влизам в дупките, но сега се опитвам да избегна една. И докато устремено въртя волана, инструктура ми решава да помогне. Добре де, ама аз съм решила, че ще я заобикалям от ляво, а той пък е на мнение, че е по – добре от дясно. Следва борба- аз надделявам. Следва поредното мъмрене. Ми аз съм жена с характер имах си мнение. Въпреки, че знам, че той беше прав въпреки, че в момента на действието си въпроса беше да надделея без да помисля за последиците. Знам, лоша черта от характера ми...харесва ми да сека завоите, но на инструктура ми тази моя практика му идва в повече. Поредното мъмрене...плавни завои, плавни маневри и да съм спряла да си играя на кръстовищата на онче бонче. Имам висок самоубийствен коафициент – трябва да контролирам детето в себе си. От всичко най забавно ми да спирам рязко, но не много рязко и все пак рязко – чувството ми напомня за това, което предизвикваше влакчето на Софияленд в мен- забавно е, но инструктура ми не мисли така. На всичкото отгоре обичам да се возя по средата на пътя...хахахахха забележките за маркировките се превърнаха в химн на инструктура. Сега обаче се забелязва друга тенденция като се ошашавя натискам съединителя и спирачката едновременно и рязко, от което не би следвала да има кой знае какви последици ако вместо спирачка не се обърквах и не натисках газ. Лошо...особено когато тази изключителна маневра се прави заради пешеходец или друга кола. Добре, че инструктура е с мен. Вече карам градско минах през Младост за ужас на някои съфорумници. Вече мразя задръстванията. Приплъзванията на колата все още не съм ги усвоила. Всъщност в момента най – трудното ми е като се зададе сфетофар мойто реагиране винаги е доста неадекватно. Стана още по – зле когато на кръстовището на гара Подуене колата ми изгасна. За мой късмет точно когато сфетофара светна жълто. Докато превключа на скорост, врътна ключа и запаля озвучението около мен еее...да кажем, че имаше доста ядосани хорица зад мен все пак бях първа в колоната. Иначе вдигнах цели 60 км. Направо летях по пътя с „бялата стрела” и въпреки многобройните си гафове започвам да свиквам.

Що се отнася до свиркате, мацки аз съм като кон с капаци. Инструктура ми разправя: "Тия огледала не са само да се гримираш трябва да следиш движението. Има коли зад тебе, пред тебе, отстрани, внимавай!"А моят отговор: "Кво да ги гледам те само ме псуват?" И тук инструктура се хили: "Спокойно те не псуват тебе, а мене, тъй че карай си". Както и да е аз скоро няма да се качвам на кола, че до 15 моя е отпуска и чак след това продължаваме...А иначе препетите ми по пътищата бяха от весели по - весели. Последния път ме изкара на Цариградско малееееее вдигнах 90 и още не съм се опомнила хахахх. А инструктура ми само ми подвикваше: "газ, газ...газ" А мене си ме беше страх.... Публикувано изображение Абе циркове...Качвам се оня ден в колата потеглям стигам сфетофара и усещам, че нещо не е наред...След няколко секудно мислене се указва, че не съм си сложила очилата Публикувано изображение Аз нали съм недоскив с диоптър и половина и то си се отразява трябва с цайсите да си карам хахахха та се наложи по време на движения да ровя из чанти глупости, за да се оправя абе майтапи. Най ми е весело като се събера със себеподобни учащи се като мен започва се едно взаимно оплакване и вкрайна сметка разбираш, че не си единствения, който се чувства като малоумник зад волана. Единственото нещо, което ме притеснява в момента е че трябва да спра да си играя на онче- бонче на кръстовищата и в кръговото да не навлизам в насрещното платно, защото изпита за книжка няма да го доживея... Публикувано изображение


4 души харесват това


6 Коментара


обаче ТИ няма да се откажеш, НАЛИ? :nono:

Не, няма, карането на кола е свобода, от която усещам все повече нужда. Та, ще се науча, просто трябва време, че няма кога да се учиме.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Скоро няма да забравя за "Бялата стрела"......:lol6:


Сподели този коментар


Линк към коментара

Не, няма, карането на кола е свобода, от която усещам все повече нужда. Та, ще се науча, просто трябва време, че няма кога да се учиме.

свобода и независимост! Венсеремос!!!

2 души харесват това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход