• публикации
    51
  • коментари
    48
  • прегледи
    27158

Приказка с продължение

Чел ли си някога за момичето което имало всичко?

Слушай:)))

Родила се в голямо семейство с много братя и сестри.Не,не била най-малката,нито най-красива или най-умна,но била най-свободната.Поради горните "не е",никой не очаквал от нея нормалност.И това и помогнало да порастне без рамките ограничаващи,изискващи някаква норма на поведение от децата.Имало моменти в които Свободата и се привиждала като Самота,но Смехът винаги я спасявал:)))Обичала всичко създадено от Живота,но най-много обичала него.И изобщо,явно била създадена да обича.Разбираш ли,в семейството и имало така умни и красиви хора,с безброй таланти,а тя не умеела дори чашата си да измие без да я счупи!Дълго време тъгувала.Нали все пак трябва да има смисъл в съществуването на всеки.....Докато един ден я посетила Мъдростта.Но точно в този момент не си спомням какво са си казали двете:)))Дано успея до утре:))))




4 Коментара



Сега е утре...Разкажи ми приказката,моля...

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Бих искала,но не мога сама :)

Когато някой като Малката започне да пита,имам чувството,че никога няма да спре.Стреля толкова бързо,без да ти остави време за Размисъл!Като въпроса който зададе на Мъдростта.Представяш ли си?В някакъв магазин прочела,че всяко нещо има цена и веднага поиска да разбере каква е цената на Живота.

Мъдростта,доста уморена от споровете с Глупостта,я препратила при Паметта.

-Тя съществува от началото на Живота-казала-сигурно знае отговора.Просто си хвани някой спомен и той ще те отведе при нея.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Привет Мики.За момент се изкуших да пусна месомелачката и приказката в нея,но това би разочаровало моята Малка.

След като се усмихнала на Мъдростта,Малката се запътила към тавана.Това било едно специално място с много врати.Една водела към мечтите,друга при смеха,трета отивала при Бог,а имало и врата грееща с обич-изобщо,тавана имал стотици стаи,подредени около Фантазията.Днес обаче Малката уверено се запътила към определена врата-Спомените.Тя била най-шумната и топла стая.

Вероятно щеше да е и най-пълната,но имаше време и за това.Замисли се,кой ли е най-подходящ за предстоящото и пътуване,и с усмивка посегна към един съвсем леко потъмнял-сякаш старо злато-спомен.

-О,да-помня-прошепна появилата се от някъде Памет.-А ти помниш ли Малка моя?Седеше в краката и,и нетърпеливо подръпваше шала от куките :)Имаше много неотложни според теб въпроси :)Зададе най-неотложния:

-Бабче бе-кога ще порастна?Ееееееееееей толко голяма!

-Ха!Толкова голяма ще станеш скоро,но кога ще порастнеш е друг въпрос :)

Отговорът е тайна,която всяко дете само научава.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход