• публикации
    15
  • коментари
    28
  • прегледи
    13274

мистичните традиции на Бразилия

El.

443 прегледа

http://www.xuangui.com/articles.php?SID=2&AID=12

МИСТИЧНИТЕ ТРАДИЦИИ НА БРАЗИЛИЯ

Назад

МИСТИЧНИТЕ ТРАДИЦИИ НА БРАЗИЛИЯ

За разбирането на синкретичната култура на бразилското общество може би най- много би помогнало кратко изложение на вярванията и разбиранията формирали народната култура в дните, когато се формира бразилската нация като едно цялостно усещане за принадлежност и самосъзнание на бразилците. Макар че господстващата религия в Бразилия да се води католицизма, бразилците за разлика от своите испаноговорящи съседи са много веротърпими. Те нямат нищо против юдеите и протестантите. Освен това в Бразилия има много привърженици на местните афро-американски религии – такива като умбанда, кимбанда, макумба, катимбо и кандомбле. Вярванията на тези религии са проникнали във всички слоеве на бразилското общество и без тях е немислима бразилската култура. По оценка на държавните и църковните организации Бразилия съществуват около 300 000 центрове /сентру/ и храмове - светилища /терейру/ където редовно се извършват магически ритуали. Но при всички положения това трябва да се считат за занижени данни доколкото местонахождението на много от храмовете е известно само на близък кръг от посветени. Реално би могло да се каже, че тези, които вземат активно участие в ритуални магически церемонии представляват около една трета от шестдесет милионното бразилско общество /към 1997 г./ Показателно е това, че известен лидер на магическото движение Шико Шавиер, медиум който предава данни от отвъдни свят чрез автоматично писане е написал 169 тома, които са продадени в Бразилия в общ тираж от повече от пет милиона екземпляра – не малка цифра като се има предвид достатъчно ниското ниво на грамотност сред бразилците. По цяла Бразилия са разпространени малки магазинчета за ритуални предмети наречени “къща на светците” /каза жи санту/ където се предлагат свещи, статуетки, цветни ленти, стъклени и глинени съдове, благовония, цигари, украшения и литература за извършване на магическите ритуали. До 1940 г правителството е забранявало подобна търговия и тези магазинчета са работили под прикритието на продажба на сувенири и произведения на народните занаяти. Сега когато тази търговия е легализирана тя се разраства необикновено много, макар, че повечето от занимаващите се с това се държат настрана от големия бизнес. С най-голяма популярност се ползват изображенията на Ешу и Помба-жира /демоните в мъжки и женски образ/, кабоклу /духовете на индианците/ и прету велю /духовете на негрите-роби/. Народните вярвания в Бразилия са толкова влиятелни, че през 70-те години на ръководителите на римо-католическата църква в страната се налага да изменят някои от своите правила и да въведат “Ръководство за водене на меси с групите от народа”. Били разрешени такива “езически” обичаи като целуване на образите на светците, използване на барабани в религиозните ритуали, камбанки и други музикални инструменти, енергичните танци по време на религиозните процесии и особеното украсяване на олтарите. Умбанда, най-разпространената от магическите религии в Бразилия оказва голямо влияние на държавната политика от 1960 г. когато нейни поддържници са избрани за депутати в парламента и гласуват за нейното легализиране. Освен това ако се вярва на слуховете много от държавните и военните лидери в бразилското общество изповядват или умбанда или спиритизма. Често по ъглите на улиците вечер в големия град можеш да видиш запалени свещи, заедно с които обикновено са поставени храна и цигари, кибритени клечки, украшения и други приношения. На непосветения това може да изглежда сякаш, че на улицата е устроен пикник, но всъщност тези предмети са оставени при извършване на магически ритуали. Множеството почитателите на магическите култове редовно се консултират със своя медиум в своите храмове /терейру/ Медиумът им казва какви заклинания и къде /на ъгъла на улицата, на кръстопът или на брега на морето, в гората или при някой водопад/ трябва да бъдат произнесени магическите формули за да могат да се сдобият с любов, пари, здраве и понякога и да отмъстят за нанесена обида. Някои изследователи подразделят бразилската магия на пет основни клона, които често се назовават религии, всяка от които има своите характерни догми и правила.

Спиритизъм;

Умбанда;

Кандомбле;

Макумба-Кимбанда;

Традиции на местните индианци /разпространени по източното крайбрежие на Южна Америка/.

СПИРИТИЗМЪТ се смята за основан в средата на ХІХ и началото на ХХ в. от френските философи Алан Кардек и Леон Дени. За основа на ученето се смята възможността за установяване на контакт с отвъдното – с духовете на умрелите и други същества обитаващи духовните /вътрешни/ планове на съзнанието, някои от които могат да бъдат наши учители по пътя на духовното просвещение, да предават съобщения и послания, с които да ни направляват и съветват за взимането на правилни решения в живота. Спиритизмът учи, че духовните същества непрекъснато се опитват да установят контакт с нас за да улеснят нашия живот, за да ни съветват и да ни помагат със своята мъдрост и опит. Контактът с тези духовни същества обикновено се осъществява от медиум, който трябва да може да подготви своя ум и тяло за връзката с тях, като с тяхна помощ и в следствие на дадените му от тях сили може да лекува други хора. Спиритизмът е пренесен в Бразилия от втората половина ХІХ в. от спиритисти и лекари-хомеопати и се ползва с покровителството на императора Дон Педро ІІ и неговия първи министър Хосе Бонифацио. В Умбанда също съществува собствена спиритическа линия под голямото влияние на спиритизма, с тази разлика, че в нейните служби се използват барабани, цветни дрехи и африкански ритуални елементи. За спиритистите смъртта не съществува и всяко умиране е пренасяне по-високите висши духовни степени на съществуване. Важна част е четенето на аурата, в която в своите цветове отразява физическото, психическото и духовното състояние и развитие на човека.

УМБАНДА е вероятно най-разпространения бразилски култ. Името е дошло от Ангола, където през ХІХ в. тази дума се е използвала за обозначаване на изкуството да се съветваш с духовете на умрелите, лечителските способности с помощта на духовете, изкуството чрез силите на духовете да се влияе върху живите, както и определен предмет /фетиш/ за връзка между живи и мъртви. Друга африканска дума, която се използва в същия смисъл е кимбанда, което означава жрец, целител, прорицател, магьосник. Някои правят връзка и със санскритската дума аумбандху, която се превежда като триединство, предел на безграничното или божествен принцип. Връзката между трите е корена банда – магическа група. Тълкуването на умбанда е сложно и всеки от последователите има свое разбиране за тази религия. Самата тя се разделя официално на няколко традиции, които се наричат “линии”. Всички обаче поддържат разбирането в единния бог-творец, който наричат Замби. Негови помощници и връзки със живота на земята се наричат “ориша” Всеки ориша ръководи своя “линия от вибрации” или потоци на космическата енергия. Ориша управляват в общи линии духовете, които се намират на по-ниска степен на развитие от тях, но на по висока степен на развитие от хората. На тези духове в се правят дарове и приношения и те овладяват телата на медиумите за да си контактуват с живите. Този процес в Умбанда се нарича “въплъщение”. В умбанда се вярва в духове-наставници, духове-покровители, в елементалите /природните елементи и стихиите/ и в безсмъртието на човешкия дух, в реинкарнацията и закона на кармата, както и в магическото значение на ритуалите. Съществуват специални ръководства за медиуми, в които е ясно очертан кръга на техните задължения, отговорности и забрани. Умбанда се разбира от своите последователи като път на любовта, предаността, доброжелателността и отричането от материалния свят. Седемте заповеди или закони на Умбанда са:

Не прави на съседа ти това, което не би искал той да направи на теб.

Не желай това, което не ти принадлежи.

Помагай на нуждаещите се без да задаваш въпрос.

Уважавай твоята религия, защото тя идва от бога.

Не критикувай това, което не разбираш.

Изпълнявай своята мисия, даже ако това означава лично да се пожертваш.

Защитавай себе си от тези, които творят зло и се съпротивлявай на злото.

Освен това почитателите на Умбанда трябва да посещават всички церемонии, да коленичат и да докосват с глава пода пред всички по-висшестоящи в религията, да помагат на лидерите и техните помощници, да носят чисти и прилични дрехи. Умбанда е основно религия на средната класа, но я изповядват хора от всички възрасти и националности, принадлежащи към най различни слоеве на обществото. През 20-те, 30-те години на ХХ в. когато е призната за законна религия е създаден и национален координационен център в който участват по-голяма част от центровете на отделите течения.

КАНДОМБЛЕ е ритуална практика на африканските предци, които често се наричат “народи”, което в превод означава “обичай на черните хора”. Религията кондомбле се съсредоточава предимно в щата Баия, но съществува и в някои други райони. Най-влиятелни в кандомбле се оказват традициите на африканското племе йоруба /което бразилците наричан “наго”/. Традициите на йоруба разпространяват влиянието си широко в другите африкански традиции като жеже, кето, ойо, както и в индианската традиция кабоклу. Това се отразява и на африканското племе банту, което разпространява кандомбле в съвременните Ангола и Конго. От своя страна йоруба произхождат от територията на съвременна Нигерия. Йоруба оказва влияние върху целия тогавашен африкански свят поради численото си и културно превъзходство. И днес повечето от думите в бразилския език, които имат африкански произход, са от езика на йоруба. Съгласно устното предание три жреци на ориша Шанго – Ия Кала, Ия Дета и Ия Насо в 1830 г. били взети на корабите превозващи роби за Бразилия заедно с другите роби. В Салвадор /щата Баия/ те основали първото истинско терейру на кандомбле - “Белият дом на старата мелница”. От него произлизат всички велики домове на кандомбле в Баия. Последователите на кандомбле се опитват колкото е възможно по-точно да копират африканските традиции. Кандомбле е афро-бразилски традиция, в която посредством множество посвещения и специални ритуали се навлиза в тайните на скрития духовен свят. Митовете за ориша, музиката, песните, езика, дрехите, танците, тайните ритуали и народните празници, даже гадаенето на каури /което е има връзка с философската система на кабалистичното Дърво на Живота/ прави кандомбле дълбоко мистичен път за духовно развитие. Търсещият на пътя на кандомбле се стреми към съюз и общение с божественото, по същия начин както последователите на Западната мистична и магическа традиция. За разлика от Умбанда, в кандомбле много трудно се приемат заемки от други традиции. Предпочитаемият ритуален език е африканският, докато в умбанда се ползва повече португалски. В кандомбле почитат повече ориша в сравнение с умбанда. Общуващия с ориша духовен водач в кандомбле няма такава голяма власт да заповядва и да дава нареждания на по-нисшестоящите както в умбанда. В ритуала на кандомбле се отделя по-малко внимание на прету-велю /старите предци/ и кабоклу /инидианските ритуали/ с бразилски произход. Ешу в кандомбле е просто посланик на боговете, а не някакъв злодей, както често се счита в умбанда. Подготовката за посвещение в кандомбле понякога е доста сложен и дълъг процес, като за ученика необходимо да премине през редица сурови изпитания. В кандомбле винаги има олтар за ориша, който се намира в тайно място на терейру /светилището/. Също така в кандомбле доста по-често в жертва се принасят четириноги животни и птици, отколкото в умбанда.

МАКУМБА в буквален превод означава гадание, като това е термин, който се използва като общо наименовение на афро-бразилските култуве, изменени по влиянието на анголо-конгоански, индиански, католически, спиритически и окултни учения, практикувани главно в Рио ди Жанейру и щата Минас Жераис.

Кимбанда означава буквално магьосничество, знахарство и фактически е едно от лините на умбанда, който практикува черна магия и се прекланя пред Ешу, Помба-жира и Омулу. За заклинания и магии, които поклонниците на кимбанда често правят на кръстопът се използват цветни тебешири, прахове, треви и различни части от животни, подобно на умбанда и кимбанда се дели на седем “линии”. Някои привърженици на умбанда обединяват макумба и кимбанда като ги обявяват за черна магия и казват, че тяхна единствена цел е урочасването, викане на низшите духове, правене на зло, като дори считат, че те нямат право да се наричат религии защото не почиват на никакво сериозно учение. От друга страна привържениците на кимбанда и макумба се обявяват против “белите” и “капиталистически” ценности на умбанда, като настояват за пълното освобождаване на угнетените афро-бразилци. Като цяло това е отглас и на политически и социални течения в бразилското общество. По начало на кимбанда е присъща по-голяма нравствена и политическа свобода от колкото на умбанда. В кимбанда отсъстват “белите” морални ценности на умбанда. Това дава основание на привържениците на кимбанда да твърдят, че тя притежава по-голяма магическа сила.

ДРУГИ мистични и магически традиции са:

Пажеланса - сплав от индиански и африкански вярвания със слаби примеси а спиритизъм и католицизъм. Буквалния превод на думата означава жречество или магьосничество, знахарство. Последователите на тази традиция почитат “очарованите” от духовете. Техните медиуми, както и при африканците изпадат в транс при въздействието на танците и ползването на наркотици.

Шанго – в основата си африкански вярвания с малък примес на индиански и португалски. Нарича се така на името на първия африкански бог, стъпил на бразилска земя.

Катимбо – смес от португалско магьосничество и португалски народни обичаи, с примеси на индиански елементи, вярвания от Ангола, Конго както и шаманизъм в най-различни форми на тълкуване. В основата на думата има корен със значение на лист и ядивно растение, а произхода и е близък до термин, който означава лула за пушене.За влизане в транс последователите на катимбо ползват пушенето на тютюн, марихуана, а също и листа и кора от дървото на Журема.

В умбанда индианските влияния се проявяват предимно при използването на някой музикални инструменти и танци, както и в обичаите за пречистване с опушване с тютюн, а също и в почитането на духовете на гората, кабоклу и другите предци.

ЗА БОГОВЕТЕ, ДУХОВЕТЕ И ХОРАТА

Африканската митология разказва, че когато Богът-отец Олорун завършил сътворението на света и всичко, което съществува в него, той се отделил във високите сфери на своите покои за заслужен отдих. Вместо себе си той оставил да управляват няколко помощника, които да изпълняват неговата воля в материалния план. Тези божествени посредници между бога и човека се наричат ориша – т.е. “млади богове”, чиято сила отстъпва единствено на волята на Бога-отец. Фактически ориша представляват такива мощни вибрации на природните сили като вятъра, гърма, мълнията, дъжда и земетресението. Но в същото време те не са грубата и примитивна сила, която безразсъдно да прахосват. Те не губят своята енергия за да извършват прости механични действия в материалния свят, подобно на елементалите в западната магия. Ориша са духовни същности от висш еволюционен план, с които можеш да установиш приятелски отношения и притежавайки съзнание и разум те могат да помагат при призоваване от техните поклонници. Динамичната сила на ориша, която се нарича аше, може да се концентрира в определени обекти – които имат естествен произход, като например растенията, или с помощта на определени ритуали, призовавания, молитви и жертвоприношения да се концентрират в камъни или металически предмети. Такива заредени предмети, които се наричат асентаменту, се постаят под централната колона, която поддържа на терейру за да могат жизнените сили на ориша да защитават храма и да го снабдяват с енергия.

Като цяло синкретизмът /смесването, преливането/ между две религии се получава когато те си оказват една на друга толкова силно влияние, че характерните особености на техните богове се смесват и преплитат така, че в крайна сметка се сливат в една същност. Преди ориша да се синкретизират с католическите светци, те самите са претърпели редица изменения в резултат на смесването на различните африкански племена от които са били робите в Бразилия. Многото ориша, които принадлежат на йоруба и другите судански култури, а също и ориша на културата банту имали много сходни качества, така че примерно от 400-600 африкански ориша в Бразилия се събрали в сравнително неголяма група богове. Ориша, като висши повелители на природните стихии оказват непосредствено влияние на хората, като могат да ги защитават или наказват. Хората могат да управляват техните сили като са послушни, извършват приношения и приемат въплъщенията на боговете. От своя страна както и хората, ориша имат своите положителни и отрицателни качества. Могат да постъпват добре или лошо. Те убиват и лекуват, защитават и наказват, обичат и ненавиждат. Приятелските отношения с ориша могат да се установят посредством техните символи и цветове, особени дрехи, благовония, танци, барабанни ритми, свещени песни, камъни и приветствия. Почитателите на ориша се боят от тях, но и ги обичат. Завладяващата музика и танци по време на събиранията помагат да бъдат призовани ориша или духовете-наставници, така че те да се въплътят в тялото на медиума и чрез него да предадат своята целителна сила или висше знание. Въпреки това цветовете, символите, храната и дрехите с които се свързва всеки ориша в различните линии и секти, даже в различните храмове може доста да се различават. Разнообразие от отличителните черти на ориша може да съществува понякога дори в пределите на една линия, като това се обяснява с различните варианти на устните предания и традиции.

БОГОВЕТЕ

ОРИША

Олорун

Ошала

Нана

Огун

Ошоси

Осайе

Ианса

Шанго

Ибежи

Омулу

Йеманджа

Ошумаре

Ошун

ДЕМОНИТЕ

Ешу / Помба-жира

ДУХОВЕТЕ НА ПРЕДЦИТЕ

Прету велю

Кабоклу

Егуни

БОГОВЕТЕ ОРИША

ОЛОРУН – Всемогъщият бог Олорун, известен също под името Замби, е създал на земята и на всичко, което съществува на нея, включително мъжете и жените, само за четири дни. След това той сключил съюз със човешкия род и оставил за своя връзка със земята Ошумаре – дъгата свързваща небето и земята. След това той се оттеглил, като оставил правото да решават земните проблеми на своите помощници, божествените ориша, между които най-главен се явява Ошала. В ритуалите името на Олорун се споменава само по време на ритуалното четене на молитви. Никой не се покланя директно на него и той никога не се въплъщава в медиум.

ОШАЛА – той е повече от обикновен ориша. Баща на всички ориша и повелител на планетата Земя. Подобно на други ориша и той се явява в два облика. Образът на младия бог Ошагуи, благородния войн и свития старец Ошалуфа. Старецът се опира на пръчка с която почуква три пъти земята всеки път, когато умира човек и с това определя по нататъшната съдба на неговата душа. Макар че Ошала се инкретизира с образа на Исус Христос, той е в края на жизнения път и в началото на смъртта. Затова неговите почитатели винаги се обличан в бяло – цвета на скръбта. Но смъртта, която предлага Ошала е свързана с живота, тя просто е последна почивка или покой. Той представлява положителното равновесие на вселената и окончателното сливане на човека с природата. Ошала олицетворява святостта и присъства при ритуалите на освещаване, както и при тържественото откриване на народните празненства. Ошала има едно загадъчно свойство, което се изразява в това, че се облича като жена. Неговата съпруга Нана е пазителка на вратата на смъртта и отвъдния свят. Само нейните последователи имали правото да знаят какво се случва в отвъдния свят. Ошала изгарял от желание да разбере какво става там и измисли план като се преоблякъл в женски дрехи, покрил лицето си и се престорил на една от жреците в процесията за да премине през вратата на смъртта. Но в момента, в който преминавал прага на вратата Нана го познала. Така тя уважила неговото желание да знае какво става отвъд като му дала правото с почукване на пръчката да решава съдбата на тези, които преминават през вратата на смъртта. За това,че се опитал да я измами обаче, тя го наказала да носи женска рокля ида получава като дар и приношения пилешко и козе месо, които обикновено се полагат на женските ориша. Затова започнали да изобразяват Ошала като жена. Неговото присъствие се усеща в минутите на най-големите човешки страдания, когато той се явява като съветник и спасител като донася вечен мир и покой.

НАНА – бабата на всички ориша, въплъщава първата велика сила на висшия закон в Умбанда, която управлява космическата енергия. Родена в бурите тя се счита за майка на дъжда. Тя присъства винаги когато си вземаш вана, душ, плуаш или по някакъв друг начин се докосваш до вода. Нана е прегърбена бабка, която се движи с неуверени стъпки и се подпира на бастун, но тази бабичко е спокойна и уверена в себе си, търпелива и безсмъртна, и много трудно може да бъде извадена от равновесие. Но веднъж раздразнена тя ослепява от гняв и си го изкарва на всеки, който попадне на нейния път. Нана е пазителка на вратата на смърта и напомня, че за да изживеем живота си трябва да разбираме смъртта, тъй като двете не могат да съществуват едно без друго. Тя е и богиня на истината. Веднъж богът Огун бродейки по земята се оказал във владенията на Нана. Той знаел, че за да премине през тях трябва да получи разрешение. Възгорделия се бог обаче не поискал разрешение и се държал грубо с Нана, като дори я заплашил. Преминавайки през владенията на старицата той стигнал до едно блато и уверено тръгнал през него. Нана обаче решила да му даде урок иблатото започнало бавно да го поглъща, сякаш напук на всички негови усилия да се измъкне от прегрътката му. Разбрал своята слабост накрая Огун признал силата на Нана и помолил за прошка и разрешение да премине през нейните владения. Тя му казала, че въпреки, че е толкова безстрашен, млад и силен, се държи много грубо и трябва да се научи да уважава по-възрастните. След като излязъл от земите на Нана, Огун не успял да превъзмогне нанесената му от старицата обида и обещал, че ще се върне някой ден и ще засипе нейното земя и блатото и с остри парчета метал, така че те да израняват старицата всеки път, когато стъпи върху тях. По тази причина привържениците на Нана и до днес не носят метални украшения, защото богинята забранила използването на метал в своето царство.

ОГУН - ориша на войната. Той е пълководец във великата битка на живота. Въплъщение на неудържимата и всепоглъщаща сила на движението. Макар и суров, войнствен и управляващ всички /понякога до жестокост/, той е и най-уважаваните между ориша. Полага всички усилия за да съхрани спокойствието и безопасността на своето семейство и затова олицетворява състрадателния, разбиращ всичко баща и благороден господин. Покровител на селското стопанство и черните вулкани, майстор на желязото и стоманата. Присъствието на Огун се усеща в напрегнатите минути на живота. Той присъства във вика от болка или гняв, сирената на пожарната в тишината на нощта звука от чука върху наковалнята и взрива от бомбата. Местата, където обитава са автомобилните заводи, казармите, оръжейните заводи. Той е защитник на войниците, конструкторите, зъболекарите, шофьорите на камиони и всички отправящи се на дълго пътешествие. Веднъж когато се връщал от лов Огун видял, че домът му е обхваната от пламъци а семейството му е заплашвано от войни, дошли от далечни земи. В яростта си той се хвърлил върху нашествениците и унищожил всички. Осъзнал се след това той разбрал, че във вените му тече кръвта на война и битката за живота на неговото семейство пробудила спящия в него военен инстинкт. Сега той почувствал, че трябва да напусне семействотоси и да се отправи към завоюването на нови светове. Преди да тръгне той научил своя по-малък брат Ошоси на тайните на лова в гората, за да може той да се грижи за прехраната на семейството по време на отсъствието на Огун. “Ако някога попаднеш в затруднено положение - казал той – само ме повикай и аз веднага ще се окажа до теб за да те подкрепя и да те защитя. Ще се отзова, където и да се намирам”. Така Огун установил закона за отговорността и предаността към семейството.

ОШОСИ - властелин на горите и крал на лова, той рано напуснал дома си и често се появява в непроходимите джунгли в компанията на Осайе – властелина на растителното царство. Ошоси е олицетворение на положителните енергии, на успеха и изобилието. Той винаги присъства по време на хранене или при изпълнението на каквито и да е селскостопански работи. С неговата сила са изпълнени лечебните и очистителни вани и дима от благовонията, които разсейват и неутрализират отрицателните енергии. Често го наричат властелин на изкуството на живота. Олицетворява още свободата на изразяването, оптимизма и динамизма. Отрицателната черта, която притежава е неговата мечтателност. Забавената, просрочена и лошо изпълнена работа, инертността и разлагането са резултат от неговата проява на мързел и леност. Макар, че дарява изобилие той не може да се справи с нуждата и глада. Като мечтател, идеалист и любител на всичко красиво, Ошоси се счита за покровител на изкуството. Той ръководи творчеството, независимо в какво то се проявява. След като Огун го обучил на лов, разбира се и с тайната цел да го измъкне от непрекъснатото му потъване в мечти и сънища, той бил посветен от Осайе в тайните на гората и узнал силата на лечебните растения. Ошоси в началото не бил бог, а просто обикновен човек на име Оде, който се оженил за Ошун. По някакъв начин той си наумил, че трябва да улови змията Ифа, която не била змия, а божество, но Оде не вярвал в това. Когато видял змията увита в клоните на едно дърво, тя му заговорила с глас и му казала, че тя не е същество, което той може да убие. Оде въпреки това умъртвил змията и я пъхнал в една кожена торба. Змията обаче продължавала да говори, въпреки, че вече била мъртва. Когато се прибрал в къщи жена му Ошун се изплашила от змията и избягала. Той не обърнал внимание на това, сварил змията и я изял. Когато на следващия ден Ошун се върнала тя видяла, че съпруга и лежи мъртъв, а от него към гората водят змийски следи. Със сълзи на очи тя отишла при Ифа и го замолила да прости на мъжа и. Когато Ифа размислил, той направил така, че тялото на Оде да изчезне. След седем години ловецът се появил отново в образа на ориша Ошоси.

ОСАЙЕ - син на Нана и брат на Ошумаре, Омулу /Обалуйе/ и Еуа. Той бил замислено и затворено момче което обичало да изучава растенията, да се грижи за животните и да експериментира с церителната сила на лечебните треви. Той рано напуснал дома си за да се пресели в джунглата и да живее заедно с Ошоси. Там до съвършенство изучил тайните сили на растенията и скоро станал известен като господар на всичко зелено и баща на хомеопатията. Силата, която дават растенията е необходима за всички ритуали, защото с нейна помощ хората могат да призовават ориша, а ориша се спускат в терейру. Без благословията на Осайе не мож ед абъде проведена нито една церемония. Осайе се явява алхимик и е първия знахар – лечител. Той винаги присъства при лекуването, независимо точно какво се е случило и защитава всички лечители. Най-често той се синкртизирасъс св. Бенедикт. Когато Осайе открил тайната на растенията това подразнило Шано и той помолил Ианса да се опита да научи по някакъв начин тези тайни. Богинята на ветровете се отправила при Осайе, но той по никакъв начин не искал да и предаде онова което е научил. В яда си тя хванала ризата си и толкова силно ударила Осайе с нея, че листата на дърветата се разпръснали по всички посоки на света. Осайе стоял и я гледал без да пророни дума. Така растителността е разпространила по целия свят. Ианса се върнала при Шанго за да се похвали със своя успех. Но въпреки, че богинята успяла да разпространи растителния свят по цялата земя, единствен Осайе останал да знае тайната на живота в растенията. Той дарява изцеление, спокойствие и хармония на всички по целия свят.

ИАНСА - богинята на огнения меч е една от най-темпераментните, страстни и жизнерадостни от всички ориша. На нейната енергия се подчиняват ветровете и мълниите и тя използва тази сила за да изпрати хладен бриз, да управлява електроприборите, но също предизвиква циклони и торнадо. Нейната сексуална енергия предизвиква силна страст и оргазъм, ревност, стремителна и свободна любов. Тази надменна и взискателна богиня е единствена между ориша, която е достатъчно лоша за да може да управлява егуните – духовете на смъртта като ги сплашва със своя меч и камшика си от конска опашка. Ианса била откровено, разумно и поривисто момиче, което страстно се стремило да знае всичко на света. Следвайки своя сексуален порив и открита природа тя решила да се люби със всички ориша от мъжки пол, като в замяна на това всеки един от тях да я научи на своите тайни и способности. От Ошоси тя научила как да ловува, от неговия син Логун-Оде се научила на риболов. Огун я научил да си служи с меча а Ошагуи и показал как да използва щита за да се защитава. Обалуйе я посветил в тайните на духовете на смъртта, а самият Ешу и обяснил загадките на огъня и магията. Но когато допуснала в своите обятия Шанго, той се оказал повече отколкото тя ппредполагала. Въпреки, че я научил на магията на гърма мълнията, тя се влюбила в него безумно и най-накрая изпитала бурната страст и мъката на любовта. От тяхната любов се родили близнаците Ибежи.

ШАНГО - бог на мълниите и гръмотевиците. Той е най-уважаваният от всички ориша и всички се стремят да установят с него приятелски отношения. Тъй като той е първия африкански бог стъпил на бразилска земя. Той представлява силата на камъка или космическото правосъдие. Покровител е на монарсите, писателите, съдиите, сенаторите, администраторите, изследователите, лидерите и реформаторите. Шанго символизира чистата идеология, инициативата, решителността, силата на волята и гласа на народа. Горд и дишаш огън, той седи в страни от всички на остра скала в морето. Пред него е отворена книга, а в краката му лежи лъв. Той е причина за изригването на вулканите и изразява гнева на Олорун като въздава неговото правосъдие над човешкия род. Присъствието на Шанго се усеща винаги когато се получава важно съобщение. Той ръководи съдилищата, министерствата, затворите, полицейските участъци всички асоциации, синдикати и всякакви събрания. Той присъства също в речниците, енциклопедиите, справочниците и кодексите. Защото ненавижда смъртта, той не посещава никога царството на егуните. Веднъж армията на Шанго била нападната от войни дошли от далечни земи. Изненадан в момент на слабост, богът трябвало да се отдели на една скала в моето и от там наблюдавал битката. Той наблюдавал как войните му падали един по един в жестока смърт, тъй като нападателите не взимали пленници и унищожавали всичко, което и м попада в ръцете. Накрая Шанго не могъл да сдържи своята ярост и с всичка сила ударил по скалата. От камъка се разсипали искри, от които изниквали гигантски мълнии поразяващи нашествениците. Тогава отряда на Шанго се окопитил и почувствал силата на своя вожд се хвърлил в атака. Командирите поискали разришиние да избият всички живи врагове за да отмъстят за загиналите си другари. Но Шанго ги спрял. “Войниците на врага не носят отговорност за смъртта на нашите хора, - казал той. – Те са само войни, които изпълняват заповедите на своите командири, точно така както вие изпълнявате моите заповеди.” Той заповядал да освободят войниците и наказал само вождовете, като така предал урок по правосъдие на своите последователи.

БЛИЗНАЦИТЕ ИБЕЖИ - космически шегаджии, чиято истинска задача сякаш се състои в това да ни напомнят за силата на смеха. Със своите шеги, детско държане и хихикане те са способни да премахнат и най-обвързващите ви влияния. Те напомнят за ценността на невинността и чистотата на нашето детство. Близнаците ръководят децата докато те са още малки, независимо от това с какви ориша те са свързани. Ибежи символизират щастието, детството и светлата страна на живота. Те се асоциират с красотата, изяществото, цветята, благоуханието и очарованието. В християнската религия не съществува еквивалент на тези енергии, които се проявяват чрез Ибежи. Казват, че този Ибежи който при раждането втори излязъл от корема на майка си, всъщност е по-възрастният от двамата. Той просто се изхитрил и избутал брат си напред за да го види какво ще направи и да го наблюдава за да ползва неговия опит.

ОМУЛУ - ориша с много лица. Истинското му лице е скрито зад сламена маска, която скрива и цялото му тяло. Като мъжествен войн този властелин на земята носи името Обалуайе. Олицетворява топлото слънце и доброто здраве затова го наричат лечител на бедните. Съгласно друго предание, той носи сламена шапка и маска, която да скрива следите от шарка, от която боледувал в детството си. Други смятат, че като бог на смъртта и заразните болести, на никого не се препоръчва да го гледа в лицето. Омулу ръководи смъртта и прераждането. Територията му е гробището, неговото древно име предизвиквало такъв страх, че никога не го произнасяли на глас. Макар и бог на вулканите, Шанго не може да започне тяхното изригване без разрешението на Омулу. Магията му е толкова силна, че само Нана може да го задържа. Омулу е бог на болестите, епидемиите и смъртта, но той помага и на хората да запазят здравето си в ежедневния живот. Когато човек диша, говори или чувства болка отвътре, той се намира в контакт с Омулу. Макар че богът предизвиква, заразните, кожните болести и епидемиите, Омулу в същото време е и милостив и именно той придружава душата в отвъдния свят. Още като бебе Омулу заболял от жестока болест, от която са белезите по лицето му и бил изоставен от майка си Нана. От съжаление към детето Йеманджа го приела и го отгледала като свое собствено бебе, като го научила как да лекува инфекциозните заболявания. Веднъж по време на пътешествие Омулу останал без храна и вода, и решил да мине през близкото село за да попълни запасите си. Но жителите уплашени се разбягали и се скрили. Мълчаливо Омулу се върнал на близкия хълм и гледал как слънцето бавно се издига в небето. Постепенно кладенците на селото пресъхнали, посевите увехнали, всички продукти и запаси се развалили и започнали да гният, ужасно зловоние се разнесло наоколо. Постепенно хората започнали да изпитват нетърпима жажда и глад. От силното слънце едни полудявали, други умирали. Три денонощия слънцето не се скрило и изсушило всичко. Три нощи не настъпвала нощ. Тогава старейшините се отправили към Омулу, който още седял на своя камък на хълма в пълно мълчание. Макар, че ужасно се страхували, те преодолели страха си и помолили за милост. Омулу сякаш изведнъж се сепнал от сън и скочил на крака. Още щом влязъл в селото и водата започнала да тече чиста, посевите се надигнали, а прохладен вятър разведрил горещината. Омулу минавал по уличките, лекувал болните и възкресявал мъртвите. Когато отново помолил жителите за храна и вода, те го напоили и нагостили с най-доброто, което имали. Така те научили какво означава състрадание.

ЙЕМАНДЖА – господарката на вибрационните сили на морето и майка на бисерите, се явява любимата богиня на бразилците. На първо място тя е богиня на раждането, бременността и семейството и има абсолютна власт над домашното огнище. Учи дец




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход