• публикации
    32
  • коментар
    1
  • прегледи
    28783

Из "Мудрите" на Тамара Караколева

Преди известно време, уж съвсем случайно, но всъщност не толкова, тъй като в Живота случайности няма, попаднах на информация за така наречените „мудри”. Първоначално се почудих какво ли е това, но типично за мен не изневерих на любопитството си и се свързах с човека, който беше писал статията. Оказа се една от най-хубавите „случайности” в Живота ми, тъй като отсреща беше една пълна с енергия и Живот жена, на име Тамара Караколева. Тя ме плени с думите, Живота и вярата си! В биографията й има няколко заглавия на книги, но вниманието ми бе привлечено най-вече от последната й, а именно „Мудрите”. Предлагам на вниманието ви част от книгата. Не бих могла да ви спестя толкова много истини, а и вярвам, че мудрите наистина действат, така че защо просто не опитате?!

„…СПОРЕД ХОЛИСТИЧНАТА МЕДИЦИНА ние се разболяваме, когато не сме „цели“, когато по етични или други съображения се отказваме от нещо в себе си и това нещо се превръща в нашата „тъмна половина“, която отблъскваме, с която не искаме да имаме нищо общо. Докато не приемем съществуването на тази тъмна половина (сянката) у себе си, докато не я интегрираме и не започнем да обичаме себе си с всичко добро и лошо, което сме, ние ще боледуваме. Изцелението всъщност се състои в отказа да играем роли, в избора да бъдем себе си. Ако трябва да се борим с нещо, това не е болестта, а собствените ни навици, които придобиваме, без дори да се замислим за тяхната съвместимост с реалните потребности и възможности на организма. Истината е, че рано или късно ние се отказваме от собствената си уникалност, принуждавайки се да свикнем с неща, които не са ни присъщи (храни, напитки, алкохол, цигари, наркотици, козметика, норми на поведение и пр.). Само за да заслужим нечие внимание или да получим одобрение, ние пренебрегваме настойчивите сигнали на тялото си, игнорирайки дори инстинктите си за оцеляване. Ние се разболяваме, когато се отказваме от себе си. Затова и пътят към здравето минава през връщането към себе си, към онова, което ни е заложено по рождение. Болестта идва, за да удовлетвори някаква потребност. С осъзнаването на изконното ни право на избор – здраве или болест, започва пътят към изцелението.

Животът е комплексен, ние също. Имаме своите потребности и всяка една трябва да бъде задоволена, все едно какво твърди обществото, семейството, религиозната общност, медиите, професионалната среда, приятелите, мирогледът, традициите, обичаите и всичко, което влияе върху нас. Никой не отрича необходимостта от норми и правила; липсата на норми и правила прави животът в общността невъзможен. Ние се съпротивляваме, когато правилата и нормите са ни наложени, без дори да ни ги обяснят; когато възпитанието не е тръгнало от нашата уникалност, за да ни приобщи към нормите и правилата на общността, а когато ни е налагало тези норми и правила с цената на всичко и задължително – без да се съобразява с нашата уникалност. Човекът е изтъкан от взаимоотношения, включително (или най-вече) със самия себе си и дали ще се вслуша в себе си, или ще живее по правилата и рецептите на другите, решава единствено той.

На староанглийски думата за здраве е „холи“ – цял. Холистичната медицина разглежда човека като органична цялост. Според нея, за да сме здрави, трябва в оптимална степен да удовлетворяваме всички свои потребности, да интегрираме в себе си всичко онова, от което сме се отказали в името на морала или мирогледа си. Според холистичната наука „здрав“ означава „цял“, но и „щастлив“. Не е достатъчно да не сме болни; необходимо е да сме щастливи.

Да сте се разболявали макар и веднъж по време на щастие? А да сте оставали здрави по време на нещастие? Само дето няма универсална рецепта за щастие и всеки трябва да я открие сам, защото всеки от нас е единствен, неповторим, уникален и това прави пътя към щастието и благоденствието единствен, неповторим, уникален.

Няма значение с какво ще започнем пътя си към изцелението: със здравословно хранене, гимнастика или нещо друго. Важното е постепенно да прибавяме още и още: дишане, мудри, визуализация, мантра (утвърждение), осъзнаване, осмисляне, избор на философия, музика, цветове, цветя, кристали, танци, релаксация, разходки, религия, вода, аромати, билки, масла, храна, спорт, изкуство и т. н., и т. н., за да задоволим колкото се може повече от своите потребности, защото всичко въздейства върху всичко и всичко се ползва от услугите на всичко. Коя философия на здравето ще приемем, решаваме само ние. По света има достатъчно техники за изцеление, от които всеки може да избере тази, която най-точно му приляга. Важното е да осъзнаем, че подходът към здравето е комплексен и че никой друг не може да направи това, което ние самите можем да направим за себе си. Другите (вкл. официалната медицина) могат само да ни подкрепят в нашия път към изцелението. Но пътя изминаваме ние.

У човека генетично е заложена система за профилактика и самолечение. Мудрите са част от тази система, както инстинктите и безусловните ни рефлекси. Ето защо не са необходими никакви специални познания, за да се възползваме от тяхното бързо и ефективно действие.

МУДРАТА е енергиен жест, а енергията е носител на информация. Дали осъзнаваме или не, когато правим определен лечебен жест, всъщност ние отправяме зов за помощ.

Мудрите са превключватели на енергията. Достатъчно е да допрем пръсти и енергията сменя посоката си, преминавайки от един меридиан в друг, за да достигне нуждаещ се орган или система. Правим го непрекъснато. Несъзнателно „затискаме“ болката, щракаме и барабаним с пръсти, без да знаем защо, кръстосваме ръце и крака, „заключваме се“ срещу уроки… Достатъчно е да задържим допрени пръстите си по-дълго, за да протече енергията трайно в указаната от нас посока и да започне лечебен процес.

ЖИВОТЪТ е комплексен, мудрата също, защото тя задейства жизнената енергия. Към движението на пръстите може да добавим дишане, визуализация, мантра (утвърждение), осъзнаване, осмисляне, избор на философия, музика, цветове, цветя, кристали, танци, релаксация, разходки, религия, вода, аромати, билки, масла, храна, спорт, изкуство и т.н., и т.н. Всичко въздейства върху всичко и всичко се ползва от услугите на всичко.

ВСЯКА МУДРА влияе върху хода на жизнената енергия, а действието на жизнената енергия е комплексно, макар че ефектът й се проявява най-бързо на най-болното място. След това се усеща подобрение и на другите ни „нива”, защото мудрите преразпределят и хармонизират енергията в организма.

ЗА УДОБСТВО човек дели всичко на нива: физическо, емоционално, ментално (умствено), духовно, душевно и пр. Бедата идва, когато забрави да събере в едно това, което е разделил. Нещо повече, ние съзнателно пречим на частите взаимно да се интегрират и да заработят като цялост, обявявайки едни нива за висши, други – за нисши, а понякога дори отричаме съществуването на едни или други нива. Нивото е едно, все едно на колко порции, пластове или етажи ще го разделим.

Ние се разболяваме, когато престанем да бъдем цели, когато не забелязваме или отричаме част от себе си, когато по някакви причини разкъсваме или се откажем от собствената си цялост.

В природата обаче няма важни и неважни неща; в нашия организъм – също. Няма нисши и висши клетки, нисши и висши функции: всичко е в служба на всички и всичко се ползва от услугите на всички.

Природата ни е създала като органични цялости, в които всяка частица има своята уникална и жизненоважна роля. Моделът на разположените една в друга матрьошки – всяка завършена цялост, която се побира в по-голяма цялост и помества в себе си по-малка, илюстрира сравнително добре процеса, който е неограничен и в двете посоки, а началото и краят му отдавна са се слели в безкрайния кръговрат на живота, в който няма малко и голямо, важно и неважно, горе и долу, вътре и вън.

НЯМА ЗНАЧЕНИЕ заради кое „ниво“ ще изберем дадена мудра; тя въздейства едновременно навсякъде, защото нивото е едно: човекът е органична цялост от всичките си органи, системи, компоненти и „нива“. Опита ли се да раздели цялото, защото така му е по-удобно или по-лесно да го изучава и проумява, той всъщност се самоубива. Или поне наистина успява да се разболее.

Свикнали сме да бъдем нечестни към себе си, да мислим едно, да говорим друго, а да правим трето и четвърто. Мудрите не се интересуват от нашия морал и мироглед. Всичко, което трябва да направим, ако наистина искаме да си помогнем, е да им позволим да си свършат работата и да включат собствените ни лечителски способности. Все едно е дали ще твърдим, че „такова животно няма“; мудрите действат…”

Източник: http://panicersclub.com/article.php?cat=4&aid=107из „Мудрите” на Тамара Караколева, http://ozdravey.alle.bg/




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход