• публикации
    32
  • коментар
    1
  • прегледи
    28782

За този блог

Блог за хора, които страдат от паническо разстроство, тревожност и агорафобия

Публикации в този блог

panicersclub

Преди известно време, уж съвсем случайно, но всъщност не толкова, тъй като в Живота случайности няма, попаднах на информация за така наречените „мудри”. Първоначално се почудих какво ли е това, но типично за мен не изневерих на любопитството си и се свързах с човека, който беше писал статията. Оказа се една от най-хубавите „случайности” в Живота ми, тъй като отсреща беше една пълна с енергия и Живот жена, на име Тамара Караколева. Тя ме плени с думите, Живота и вярата си! В биографията й има няколко заглавия на книги, но вниманието ми бе привлечено най-вече от последната й, а именно „Мудрите”. Предлагам на вниманието ви част от книгата. Не бих могла да ви спестя толкова много истини, а и вярвам, че мудрите наистина действат, така че защо просто не опитате?!

„…СПОРЕД ХОЛИСТИЧНАТА МЕДИЦИНА ние се разболяваме, когато не сме „цели“, когато по етични или други съображения се отказваме от нещо в себе си и това нещо се превръща в нашата „тъмна половина“, която отблъскваме, с която не искаме да имаме нищо общо. Докато не приемем съществуването на тази тъмна половина (сянката) у себе си, докато не я интегрираме и не започнем да обичаме себе си с всичко добро и лошо, което сме, ние ще боледуваме. Изцелението всъщност се състои в отказа да играем роли, в избора да бъдем себе си. Ако трябва да се борим с нещо, това не е болестта, а собствените ни навици, които придобиваме, без дори да се замислим за тяхната съвместимост с реалните потребности и възможности на организма. Истината е, че рано или късно ние се отказваме от собствената си уникалност, принуждавайки се да свикнем с неща, които не са ни присъщи (храни, напитки, алкохол, цигари, наркотици, козметика, норми на поведение и пр.). Само за да заслужим нечие внимание или да получим одобрение, ние пренебрегваме настойчивите сигнали на тялото си, игнорирайки дори инстинктите си за оцеляване. Ние се разболяваме, когато се отказваме от себе си. Затова и пътят към здравето минава през връщането към себе си, към онова, което ни е заложено по рождение. Болестта идва, за да удовлетвори някаква потребност. С осъзнаването на изконното ни право на избор – здраве или болест, започва пътят към изцелението.

Животът е комплексен, ние също. Имаме своите потребности и всяка една трябва да бъде задоволена, все едно какво твърди обществото, семейството, религиозната общност, медиите, професионалната среда, приятелите, мирогледът, традициите, обичаите и всичко, което влияе върху нас. Никой не отрича необходимостта от норми и правила; липсата на норми и правила прави животът в общността невъзможен. Ние се съпротивляваме, когато правилата и нормите са ни наложени, без дори да ни ги обяснят; когато възпитанието не е тръгнало от нашата уникалност, за да ни приобщи към нормите и правилата на общността, а когато ни е налагало тези норми и правила с цената на всичко и задължително – без да се съобразява с нашата уникалност. Човекът е изтъкан от взаимоотношения, включително (или най-вече) със самия себе си и дали ще се вслуша в себе си, или ще живее по правилата и рецептите на другите, решава единствено той.

На староанглийски думата за здраве е „холи“ – цял. Холистичната медицина разглежда човека като органична цялост. Според нея, за да сме здрави, трябва в оптимална степен да удовлетворяваме всички свои потребности, да интегрираме в себе си всичко онова, от което сме се отказали в името на морала или мирогледа си. Според холистичната наука „здрав“ означава „цял“, но и „щастлив“. Не е достатъчно да не сме болни; необходимо е да сме щастливи.

Да сте се разболявали макар и веднъж по време на щастие? А да сте оставали здрави по време на нещастие? Само дето няма универсална рецепта за щастие и всеки трябва да я открие сам, защото всеки от нас е единствен, неповторим, уникален и това прави пътя към щастието и благоденствието единствен, неповторим, уникален.

Няма значение с какво ще започнем пътя си към изцелението: със здравословно хранене, гимнастика или нещо друго. Важното е постепенно да прибавяме още и още: дишане, мудри, визуализация, мантра (утвърждение), осъзнаване, осмисляне, избор на философия, музика, цветове, цветя, кристали, танци, релаксация, разходки, религия, вода, аромати, билки, масла, храна, спорт, изкуство и т. н., и т. н., за да задоволим колкото се може повече от своите потребности, защото всичко въздейства върху всичко и всичко се ползва от услугите на всичко. Коя философия на здравето ще приемем, решаваме само ние. По света има достатъчно техники за изцеление, от които всеки може да избере тази, която най-точно му приляга. Важното е да осъзнаем, че подходът към здравето е комплексен и че никой друг не може да направи това, което ние самите можем да направим за себе си. Другите (вкл. официалната медицина) могат само да ни подкрепят в нашия път към изцелението. Но пътя изминаваме ние.

У човека генетично е заложена система за профилактика и самолечение. Мудрите са част от тази система, както инстинктите и безусловните ни рефлекси. Ето защо не са необходими никакви специални познания, за да се възползваме от тяхното бързо и ефективно действие.

МУДРАТА е енергиен жест, а енергията е носител на информация. Дали осъзнаваме или не, когато правим определен лечебен жест, всъщност ние отправяме зов за помощ.

Мудрите са превключватели на енергията. Достатъчно е да допрем пръсти и енергията сменя посоката си, преминавайки от един меридиан в друг, за да достигне нуждаещ се орган или система. Правим го непрекъснато. Несъзнателно „затискаме“ болката, щракаме и барабаним с пръсти, без да знаем защо, кръстосваме ръце и крака, „заключваме се“ срещу уроки… Достатъчно е да задържим допрени пръстите си по-дълго, за да протече енергията трайно в указаната от нас посока и да започне лечебен процес.

ЖИВОТЪТ е комплексен, мудрата също, защото тя задейства жизнената енергия. Към движението на пръстите може да добавим дишане, визуализация, мантра (утвърждение), осъзнаване, осмисляне, избор на философия, музика, цветове, цветя, кристали, танци, релаксация, разходки, религия, вода, аромати, билки, масла, храна, спорт, изкуство и т.н., и т.н. Всичко въздейства върху всичко и всичко се ползва от услугите на всичко.

ВСЯКА МУДРА влияе върху хода на жизнената енергия, а действието на жизнената енергия е комплексно, макар че ефектът й се проявява най-бързо на най-болното място. След това се усеща подобрение и на другите ни „нива”, защото мудрите преразпределят и хармонизират енергията в организма.

ЗА УДОБСТВО човек дели всичко на нива: физическо, емоционално, ментално (умствено), духовно, душевно и пр. Бедата идва, когато забрави да събере в едно това, което е разделил. Нещо повече, ние съзнателно пречим на частите взаимно да се интегрират и да заработят като цялост, обявявайки едни нива за висши, други – за нисши, а понякога дори отричаме съществуването на едни или други нива. Нивото е едно, все едно на колко порции, пластове или етажи ще го разделим.

Ние се разболяваме, когато престанем да бъдем цели, когато не забелязваме или отричаме част от себе си, когато по някакви причини разкъсваме или се откажем от собствената си цялост.

В природата обаче няма важни и неважни неща; в нашия организъм – също. Няма нисши и висши клетки, нисши и висши функции: всичко е в служба на всички и всичко се ползва от услугите на всички.

Природата ни е създала като органични цялости, в които всяка частица има своята уникална и жизненоважна роля. Моделът на разположените една в друга матрьошки – всяка завършена цялост, която се побира в по-голяма цялост и помества в себе си по-малка, илюстрира сравнително добре процеса, който е неограничен и в двете посоки, а началото и краят му отдавна са се слели в безкрайния кръговрат на живота, в който няма малко и голямо, важно и неважно, горе и долу, вътре и вън.

НЯМА ЗНАЧЕНИЕ заради кое „ниво“ ще изберем дадена мудра; тя въздейства едновременно навсякъде, защото нивото е едно: човекът е органична цялост от всичките си органи, системи, компоненти и „нива“. Опита ли се да раздели цялото, защото така му е по-удобно или по-лесно да го изучава и проумява, той всъщност се самоубива. Или поне наистина успява да се разболее.

Свикнали сме да бъдем нечестни към себе си, да мислим едно, да говорим друго, а да правим трето и четвърто. Мудрите не се интересуват от нашия морал и мироглед. Всичко, което трябва да направим, ако наистина искаме да си помогнем, е да им позволим да си свършат работата и да включат собствените ни лечителски способности. Все едно е дали ще твърдим, че „такова животно няма“; мудрите действат…”

Източник: http://panicersclub.com/article.php?cat=4&aid=107из „Мудрите” на Тамара Караколева, http://ozdravey.alle.bg/

panicersclub

Напоследък все по-често засичам информация за балансираното хранене, наречено „Зоната”. Бари Сиърс написа едноименната книга, с която променя мисленето на милиони хора. Колкото по-често чета за нея, толкова по-убедена ставам, че има логика хората да се хранят точно по този начин. Особено хората с пр. Всички знаем, че страдащите от пр са под влиянието на постоянно вариране на границите на кръвната захар. Нестабилните нива на кръвна за­хар често водят до промени в нас­троението, умора, главоболие, а при нас са плодородна почва за появата на па. Аз вярвам, че за да се справи човек с пр, освен всичко останало, е нужно да обърне внимание на начина си на хранене. Трябва да обогати знанията си по повод храните – техните хранителни стойности и полезност. Убедена съм, че в зависимост от това как се храним – така и живеем. Такъв тип балансирано хранене ще позволи да контролираме хормоните, отговорни за нивата на кръвната ни захар. Те ще ни помогнат да ги запазим стабилни, а това от своя страна ще намали тревожността ни и симптоматиката на пр като цяло.

„Как може да се използва храната, за да се контролира действието на хормоните? Трябва да започнете да мислите за храната не като за източник на калории, а като за система за контролиране на хормоните.” – Бари Сиърс

„…Тялото ни е съставено от милиони клетки, в които във всеки един момент се осъществяват редица химически реакции и процеси. Те се влияят и зависят от хормоналното равновесие на организма, което пък от своя страна, до голяма степен, се влияе от поеманата от нас храна. Оказва се, че дори емоционални състояния като щастие, любов и спокойствие, се влияят от взаимодействието на хормоните в нашето тяло.

Поддържането на нормални нива и баланс между хормоните в тялото ни, до голяма степен, е наша задача и отговорност.

Увеличаването на един хормон води до намаляване нивото на друг. Трябва много отговорно да следим с какво се храним, така, както следим кой влиза в дома ни. В зависимост от това как се храним, как почиваме и въобще как живеем - ние влияем върху нивата на тези хормони. А те от своя страна ни отвръщат, като влияят на нас…” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова

Вече знаем, че всъщност пристъпите на паника са освобождаване на натрупалата се енергия в тялото ни, която то просто няма възможност повече да складира. Тялото не търпи дисбаланс и ако ние не намерим начин да освободим тази „излишна” енергия – то само ще намери такъв, като в нашия случай е много вероятно това да се случи чрез па. Нужно е много внимателно да подбираме храните в менюто си, за да избегнем резки промени в кръвната захар и натрупването на повече от необходимата ни енергия.

„… Правилният хормонален код, вашата тайна парола за достъп в Зоната, е скрита под хормоналната двойка инсулин-глюкагон. Инсулинът, както си спомняте, е хормонът на складирането. Неговата задача е да отделя излишната глюкоза от постъпилите чрез храната въглехидрати и излишните аминокиселини от постъпилите чрез храната протеини, и да ги струпва във вид на мазнини в мастните тъкани. За инсулина може да мислите също така като за хормон, който не само складира мазнините, но и не позволява тяхното използване. Ако инсулинът е хормонът, който съхранява и държи под ключ, то тогава глюкагонът, биологичната противоположност на инсулина, е хормонът на мобилизацията. Неговата основна задача е да освобождава във вид на глюкоза складираните въглехидрати от черния дроб. Веднъж отделена, тя навлиза в кръвта и помага за поддържането на кръвната захар в равновесие, нещо изключително необходимо за адекватното функциониране на главния мозък. Тъй като инсулинът понижава нивото на кръвната захар, а глюкагонът го възстановява, комуникацията и балансът между тези два хормона са от изключителна важност за оцеляването ни. Спомнете си, че отделянето на инсулин се предизвиква от въглехидратите, особено от високогликемичните въглехидрати като хляб и тестени изделия. От друга страна глюкагонът (който, подобно на инсулина, се отделя от панкреаса), се стимулира от приетите чрез храната протеини. Следователно това изключително важно равновесие между инсулина и глюкагона зависи от две неща. Едното е количеството поета храна - излишните калории предизвикват отделянето на инсулин. Другото е съотношението протеини-въглехидрати при всяко хранене. Какво става, ако изберете погрешен хормонален код, както става например при типичното, богато на въглехидрати и бедно на протеини хранене, модерно през последните години? Обикновено ако в дванайсет по обяд се нахраните обилно с тестени изделия, към три часа няма да можете да държите клепачите си отворени. Защо е толкова универсална тази реакция? Излишните въглехидрати (и недостатъчното количество протеини) в това хранене са довели до свръхпроизводство на инсулин. Той не само понижава нивото на кръвната захар - като по този начин лишава мозъка от единствения му източник на енергия - но и пречи на извличането й от черния дроб. Със спадането на нивото на кръвната захар, мозъкът започва да страда и това се отразява на дейността му. Три-четири часа след подобно, богато на въглехидрати ядене, мозъкът изпитва отчаяна нужда от енергия (макар в черния си дроб най-вероятно да имате складиран еквивалентът на два-три „Сникърс"-а или "Марс"-а, желаещ отчаяно да излезе). Но това количество складирани въглехидрати не може да се влее в кръвния поток, тъй като консумираният от вас богат на въглехидрати обяд е повишил нивото на инсулина и е понижил нивото на глюкагона. При това положение не можете да използвате складираните в черния ви дроб въглехидрати. Отчаян, мозъкът ви нашепва, че пакетчето чипс (или сладки) изглежда изключително примамливо. След като ги изядете, вие снабдявате мозъка си с въглехидрати, но това от своя страна подновява порочния кръг на повишаване нивото на инсулина и понижаване това на глюкагона. С други думи, вие се намирате в нещо като въглехидратен ад. Въглехидратният ад е причината за всичките ви въглехидратни желания и за вървящото ръка за ръка с тях неуморно връщащо се усещане за глад (на всеки два-три часа). Тази ненаситност се причинява от богатата на въглехидрати или, по-точно, богата на въглехидрати и бедна на протеини храна…” – „Зоната” на Бари Сиърс

„Какво ще спечелим, ако се научим да се храним балансирано? Никога няма да огладняваме между храненията, защото мозъкът ни се захранва постоянно с основното си гориво - кръвната захар. Ще изглеждаме по-добре, тъй като излишните мазнини изгарят по най-бързия начин. Ще се движим по-добре, защото увеличаваме притока на кислород до мускулните клетки. Ще мислим по-добре и ще бъдем психически по-издръжливи, защото поддържаме стабилни нивата на кръвната захар. Ще избегнем евентуално бъдещо заболяване, защото тъканните хормони, контролиращи всички основни жизнени функции, са в постоянен баланс. Рязко ще намалее вероятността да развием рискови заболявания с генетичен произход като затлъстяване, сърдечносъдови болести, рак, диабет, депресия, алкохолизъм и др.” – д-р Тодор Господинов

Основната логика на балансираното хранене, което д-р Бари Сиърс предлага е на всяко хранене да се ядат протеини, въглехидрати и мазнини /ненаситени/, като въглехидратите трябва да са съвсем малко повече от протеините, но почти равно количество. Важно е и храненията за деня да бъдат пет. Не трябва да има пауза между храненията по-голяма от 5 часа. И не на последно място да се пият поне 2 литра вода.

Като допълнителна полза на тази система може само да се отбележи, че с нея се постига оптималното здравословно тегло, от което всеки човек има нужда. Има предостатъчно информация в Интернет по повод тази система за хранене. Разгледайте я и преценете сами дали си струва да опитате. Аз вярвам, че е така. Успех!

Използвани източници:http://panicersclub.com/article.php?cat=2&aid=99

panicersclub

"Смехът мобилизира вътрешните лечебни сили." - Барбара Рютинг

Смехът активизира повече от осемдесет мускула, а една унила гримаса - по-малко от десет. Смехът е ефективен, евтин и гарантирано без вредни странични ефекти. Няма нужда да се консултирате с вашия лекар или аптекар. Излекувайте се със смях, защото смехът е най-доброто лекарство.

"Усмихнете се на деня и ще видите, че и той ще ви отвърне с усмивка! Смехът укрепва имунната система, стимулира отделянето на хормоните на щастието и премахва стреса, страха и депресията. Давате ли си сметка колко е важен той – особено за нас?! Зная, че не ви е до смях, но се старайте да намирате причина да се посмеете, всеки ден, без изключение. Ако е нужно дори – стимулирайте смеха си изкуствено, като гледате смешен филм или четете вицове. Смехът също освобождава натрупалата се, излишна енергия в тялото ни, която ако не освободим по някакъв начин би могла да излезе от нас чрез пристъп на паника, така че:

Смейте се често и от сърце, и нещата ще тръгнат във вярната посока. " - от "Другото лице на паниката" на Петя Петрова

Смехът е израз на освобождаване от напрежението. Когато се смеем, губим самоконтрол. Оставяме се изцяло на "мъдростта на тялото" както го правят новородените. Така в нас може да тече най-първичната и чиста радост от живота. Кагото човек се смее дишането се стимулира, така че се подобрява обмяната на употребен и обогатен с кислород въздух. По този начин между другото се стимулират окислителните процеси в организма. Пулсът се ускорява, за да се забави чувствително след малко, като по този начин кръвното налягане се понижава. Скелетната мускулатура се отпуска и се подобрява кръвоснабдяването й. Хормоните на стреса биват разградени, а храносмилателните жлези се стимулират. "Телесната полиция" се задейства. Така броят на съставките в кръвта, които отговарят за имунната защита, може да се повиши чувствително. В крайна сметка се стига до отделяне на облекчаващите болката "хормони на щастието" - ендорфините, които иначе рядко могат дабъдат засечени в кръвта / например след продължително бягане /.

За съжаление много хора се затварят за многото поводи, които биха могли да ги разсмеят. Трябва да правим точно обратното: систематично да търсим странните неща, които могат да отключат в нас рефлекса да се смеем. Изцяло в наша власт е да открием забавните страни на ежедневието, да разменяме шеги и вицове с хората около нас и съзнателно да се впускаме в хумористичните ситуации в свободното си време - например да гледаме весели филми и комедии. При това трябва да се постараем смехът ни да е възможно най-силен и интензивен.

Източник: http://panicersclub....hp?cat=4&aid=98

panicersclub

Излишъкът от инсулин намалява нивото на кръвната захар.

Ако при диабета нивото на кръвната захар е високо, при хипогликемията е точно обратното – то е ниско. При хипогликемията се наблюдава концентрация на глюкозата в кръвта около 50 мг/%. Нормалното ниво на кръвната захар е между 880 до 110 мг/%. Мозъкът не може да функционира повече от три минути без глюкоза. Прекомерната употреба на захар предизвиква свръхусилие на панкреаса, черния дроб, надбъбречните жлези, свързани с регулацията на нивото на кръвната захар. Необходимостта от допълнително секретиране на инсулин е резултат от прекомерната употреба на рафинирани въглехидрати, която прави панкреаса свръхчувствителен към инсулиновата продукция в тялото. В резултат на това панкреасът освобождава повече инсулин от този, който е нужен. Хипогликемията често е предшественик на Паркинсоновата болест.

Рафинираните храни предизвикват свръхстимулация на панкреаса.

Един от симптомите на хипогликемията е постоянният „вълчи” глад, особено за тестени изделия и сладкиши. Начинът да се постигне нормално ниво на кръвната захар е свързан с изключването на тези храни, които предизвикват рязкото, но краткотрайно повишаване на кръвната захар – рафинираната захар и тестените изделия, които трябва да се заменят с изобилие от пресни плодове и зеленчуци. Бързото изразходване на кръвната захар често е резултат от ударния ефект на кафето, пушенето и пиенето. Повишаването по този механизъм /тестени изделия, захар, кафе, пушене/ е само временно, след което цикълът започва отново. Тялото няма специфични нужди от рафинирана захар, неговите нужди от глюкоза могат да бъдат задоволени с естествени въглехидрати. Д-р Джейн Хангерфорд от Калифорния твърди, че такива резки спадове в кръвната захар могат да отключат психопатологични синдроми като „биене на съпругата”, „тормоз над децата”, депресии, самоубийства.

Пърженето нарушава естествения баланс на мазнините и разрушава лецитина, необходим за баланса на холестерола и други масти. Когато естествените телесни защити отслабнат в резултат от неправилни навици на живот и хранене, тогава всеки слаб орган може да бъде увреден. Най-слабото място винаги се уврежда първо.

ПРИЧИНИТЕЛИ НА ХИПОГЛИКЕМИЯТА

Кофеин и теобромин

Кофеинът и теоброминът, съдържащи се в шоколада, често се дават за пример като причина за хипогликемия. Друг симптом на хипогликемията се смята, че е множествената склероза. Развитието на това състояние може да бъде прекратено с диетични мерки – особено с витамини и микроелементи, които трябва да бъдат приемани в огромни дози.

Употребата на много захар води до понижаване на нивото на кръвната захар.

Основната причина за функционалната хипогликемия е прекомерната употреба на тестени изделия от рафинирано брашно и захари. Рафинираното брашно увеличава натоварването на панкреаса, като го свръхстимулира да секретира огромно количество инсулин, който намалява нивото на кръвната захар под нормалното. Това може да се причини от леки закуски или „празни калории”. Понятието „празни калории” включва храни като захар, бяло брашно, бял ориз, захарни изделия и алкохол. Тъй като „п разните калории” съдържат съвсем малко или съвсем не съдържат хранителни вещества, нито пък витамини В-комплекс, нужен за метаболизма, лангерхансовите острови на панкреаса, продуциращи инсулин са свръхстимулирани. Инсулинът поема глюкозата от кръвта и я вкарва в клетките. Това намалява глюкозата в кръвта, а мозъкът е особено чувствителен към наличието на глюкоза, от която е зависим по отношение на енергията. Той самият не складира глюкоза, но другите клетки на тялото могат, а освен това те получават енергия и от мазнините за разлика от мозъка, който не може. Чистата захар се храносмила много бързо, глюкозата, която се получава при разграждането й в организма се превръща в пируват, който от своя страна се разгражда до топлина, енерегия, вода и въглероден диоксид. Тиаминът /витамин В1/ е нужен за окислението на пирувата. Ако пируватът не получи достатъчно тиамин и други незаменими вещества, тогава се образува твърде много млечна киселина. Тя може да се получи и от недостатъчна секреция на хормони от надбъбречната жлеза. Скорбялата се превръща в тялото в захар по-бързо, отколкото пълнозърнестото брашно, и затова предизвиква по-голяма нужда от инсулин. В кръвта трябва да има подходящо ниво на кръвна захар, за да може да функционира правилно. Безспорно е, че свръхупотребата на сладкиши води до ниво на кръвната захар под нормата поради свръхпродукцията на инсулин. Това може да звучи противоречиво, но е реален факт.

СЛЕДСТВИЯ ОТ ХИПОГЛИКЕМИЯТА

Неспособност за учене

Д-р П. Дан от Оукпарк, Илинойс, изследвал 144 деца, неспособни да учат, и открил, че 78 % от тях имат хипогликемия.

Д-р Сидни Уолкър от Ла Йола, Калифорния, открива, че 44 от 48 деца, неспособни да учат, трудно концентриращи се и внезапно избухващи имат заболяване, свързано с нивото на кръвната захар. Той ги подлага на диета без захар и богата на плодове и зеленчуци. Почти всички от децата подобряват поведението си. Най-вероятно причината за проблема е, че децата обикновено преяждат със сладкиши.

Невроза

При изследване на 700 средно невротични хора 600 са били с хипогликемия.

Потискане на мозъчната функция.

Тъй като мозъкът се нуждае от глюкоза за попълване на енергийните си нужди, ниската кръвна захар отслабва всички мозъчни функции, което води до потискане на всички метаболитни процеси в тялото.

Настинки

Хората с ниска кръвна захар по-често изстиват и заболяват от грип. Те имат нужда от повече време за възстановяване от инфекцията.

КАК ДА ЛЕКУВАМЕ НИСКАТА КРЪВНА ЗАХАР

Диета

Пълнозърнестото жито, семената и ядките трябва да са в основата на диетата. Семената и ядките трябва да се ядат сурови. Житото трябва да се готви. Сготвеното жито се храносмила два пъти по-бавно от суровото. Това е важно, тъй като така хранителните вещества се освобождават по-бавно в кръвта.

Сол

Избягвайте солта, тъй като прекомерната употреба на сол причинява загуба на калий от кръвта, което води до намаляване на нивото на кръвната захар, докато натрият се задържа.

Упражнения

Упражненията са важна част от лечението на хипогликемията, тъй като физическата активност помага за контролирането на промените в нивото на кръвната захар.

Билки

Коренът от глухарче има доказан ефект спрямо хипогликемията при експериментални животни. Той съдържа инулин, а и е концентриран извлек от диетични влакна, чиято въглехидратна структурна единица е фруктозата. Служи като буфер за нивото на кръвната захар, при което се избягват резки и остри промени в него. Ролята на лакрицата /женското биле, сладък корен/ е свързана с увеличаване на ефективността на надбъбречните хормони, особено ако ниската кръвна захар е резултат от проблеми с надбъбречните жлези. Това помага на болния да преодолее надбъбречната недостатъчност, която може да поддържа подходящ електролитен баланс в тъканите. Ефектът от женшена върху нивото на кръвната захар е индиректен резултат от ефекта му върху целия организъм. Всяко вещество, подобряващо като цяло здравето на ниво клетка, ще има положителен ефект върху ниското или високото ниво на кръвната захар. Плодовете на хвойната и коренчетата на глухарчето са изключителни ефективни.

Витамини и минерали

Витамините са нужни за обмяната на въглехидратите. Витамин В1 е абсолютно необходим за оползотворяването на енергията от храната. Това е причината, поради която човек може да се храни достатъчно, за да надебелее и изобщо да няма енергия. Рафинираните храни не съдържат много от нужните витамини и минерали. Те трябва да бъдат заменени.

Лецитин

Помага за изгарянето на телесните мазнини, помага на тялото да оползотворява мастноразтворимите витамини A, D, E и К. Лецитинът не се съдържа в рафинираното олио.

Сокове

Свежите плодови и зеленчукови сокове също са от помощ.

Източник: http://panicersclub.com/article.php?cat=2&aid=89

"Божията рецепта" на Гюнтер Поулийн

panicersclub

Излишъкът от инсулин намалява нивото на кръвната захар.

Ако при диабета нивото на кръвната захар е високо, при хипогликемията е точно обратното – то е ниско. При хипогликемията се наблюдава концентрация на глюкозата в кръвта около 50 мг/%. Нормалното ниво на кръвната захар е между 880 до 110 мг/%. Мозъкът не може да функционира повече от три минути без глюкоза. Прекомерната употреба на захар предизвиква свръхусилие на панкреаса, черния дроб, надбъбречните жлези, свързани с регулацията на нивото на кръвната захар. Необходимостта от допълнително секретиране на инсулин е резултат от прекомерната употреба на рафинирани въглехидрати, която прави панкреаса свръхчувствителен към инсулиновата продукция в тялото. В резултат на това панкреасът освобождава повече инсулин от този, който е нужен. Хипогликемията често е предшественик на Паркинсоновата болест.

Рафинираните храни предизвикват свръхстимулация на панкреаса.

Един от симптомите на хипогликемията е постоянният „вълчи” глад, особено за тестени изделия и сладкиши. Начинът да се постигне нормално ниво на кръвната захар е свързан с изключването на тези храни, които предизвикват рязкото, но краткотрайно повишаване на кръвната захар – рафинираната захар и тестените изделия, които трябва да се заменят с изобилие от пресни плодове и зеленчуци. Бързото изразходване на кръвната захар често е резултат от ударния ефект на кафето, пушенето и пиенето. Повишаването по този механизъм /тестени изделия, захар, кафе, пушене/ е само временно, след което цикълът започва отново. Тялото няма специфични нужди от рафинирана захар, неговите нужди от глюкоза могат да бъдат задоволени с естествени въглехидрати. Д-р Джейн Хангерфорд от Калифорния твърди, че такива резки спадове в кръвната захар могат да отключат психопатологични синдроми като „биене на съпругата”, „тормоз над децата”, депресии, самоубийства.

Пърженето нарушава естествения баланс на мазнините и разрушава лецитина, необходим за баланса на холестерола и други масти. Когато естествените телесни защити отслабнат в резултат от неправилни навици на живот и хранене, тогава всеки слаб орган може да бъде увреден. Най-слабото място винаги се уврежда първо.

ПРИЧИНИТЕЛИ НА ХИПОГЛИКЕМИЯТА

Кофеин и теобромин

Кофеинът и теоброминът, съдържащи се в шоколада, често се дават за пример като причина за хипогликемия. Друг симптом на хипогликемията се смята, че е множествената склероза. Развитието на това състояние може да бъде прекратено с диетични мерки – особено с витамини и микроелементи, които трябва да бъдат приемани в огромни дози.

Употребата на много захар води до понижаване на нивото на кръвната захар.

Основната причина за функционалната хипогликемия е прекомерната употреба на тестени изделия от рафинирано брашно и захари. Рафинираното брашно увеличава натоварването на панкреаса, като го свръхстимулира да секретира огромно количество инсулин, който намалява нивото на кръвната захар под нормалното. Това може да се причини от леки закуски или „празни калории”. Понятието „празни калории” включва храни като захар, бяло брашно, бял ориз, захарни изделия и алкохол. Тъй като „п разните калории” съдържат съвсем малко или съвсем не съдържат хранителни вещества, нито пък витамини В-комплекс, нужен за метаболизма, лангерхансовите острови на панкреаса, продуциращи инсулин са свръхстимулирани. Инсулинът поема глюкозата от кръвта и я вкарва в клетките. Това намалява глюкозата в кръвта, а мозъкът е особено чувствителен към наличието на глюкоза, от която е зависим по отношение на енергията. Той самият не складира глюкоза, но другите клетки на тялото могат, а освен това те получават енергия и от мазнините за разлика от мозъка, който не може. Чистата захар се храносмила много бързо, глюкозата, която се получава при разграждането й в организма се превръща в пируват, който от своя страна се разгражда до топлина, енерегия, вода и въглероден диоксид. Тиаминът /витамин В1/ е нужен за окислението на пирувата. Ако пируватът не получи достатъчно тиамин и други незаменими вещества, тогава се образува твърде много млечна киселина. Тя може да се получи и от недостатъчна секреция на хормони от надбъбречната жлеза. Скорбялата се превръща в тялото в захар по-бързо, отколкото пълнозърнестото брашно, и затова предизвиква по-голяма нужда от инсулин. В кръвта трябва да има подходящо ниво на кръвна захар, за да може да функционира правилно. Безспорно е, че свръхупотребата на сладкиши води до ниво на кръвната захар под нормата поради свръхпродукцията на инсулин. Това може да звучи противоречиво, но е реален факт.

СЛЕДСТВИЯ ОТ ХИПОГЛИКЕМИЯТА

Неспособност за учене

Д-р П. Дан от Оукпарк, Илинойс, изследвал 144 деца, неспособни да учат, и открил, че 78 % от тях имат хипогликемия.

Д-р Сидни Уолкър от Ла Йола, Калифорния, открива, че 44 от 48 деца, неспособни да учат, трудно концентриращи се и внезапно избухващи имат заболяване, свързано с нивото на кръвната захар. Той ги подлага на диета без захар и богата на плодове и зеленчуци. Почти всички от децата подобряват поведението си. Най-вероятно причината за проблема е, че децата обикновено преяждат със сладкиши.

Невроза

При изследване на 700 средно невротични хора 600 са били с хипогликемия.

Потискане на мозъчната функция.

Тъй като мозъкът се нуждае от глюкоза за попълване на енергийните си нужди, ниската кръвна захар отслабва всички мозъчни функции, което води до потискане на всички метаболитни процеси в тялото.

Настинки

Хората с ниска кръвна захар по-често изстиват и заболяват от грип. Те имат нужда от повече време за възстановяване от инфекцията.

КАК ДА ЛЕКУВАМЕ НИСКАТА КРЪВНА ЗАХАР

Диета

Пълнозърнестото жито, семената и ядките трябва да са в основата на диетата. Семената и ядките трябва да се ядат сурови. Житото трябва да се готви. Сготвеното жито се храносмила два пъти по-бавно от суровото. Това е важно, тъй като така хранителните вещества се освобождават по-бавно в кръвта.

Сол

Избягвайте солта, тъй като прекомерната употреба на сол причинява загуба на калий от кръвта, което води до намаляване на нивото на кръвната захар, докато натрият се задържа.

Упражнения

Упражненията са важна част от лечението на хипогликемията, тъй като физическата активност помага за контролирането на промените в нивото на кръвната захар.

Билки

Коренът от глухарче има доказан ефект спрямо хипогликемията при експериментални животни. Той съдържа инулин, а и е концентриран извлек от диетични влакна, чиято въглехидратна структурна единица е фруктозата. Служи като буфер за нивото на кръвната захар, при което се избягват резки и остри промени в него. Ролята на лакрицата /женското биле, сладък корен/ е свързана с увеличаване на ефективността на надбъбречните хормони, особено ако ниската кръвна захар е резултат от проблеми с надбъбречните жлези. Това помага на болния да преодолее надбъбречната недостатъчност, която може да поддържа подходящ електролитен баланс в тъканите. Ефектът от женшена върху нивото на кръвната захар е индиректен резултат от ефекта му върху целия организъм. Всяко вещество, подобряващо като цяло здравето на ниво клетка, ще има положителен ефект върху ниското или високото ниво на кръвната захар. Плодовете на хвойната и коренчетата на глухарчето са изключителни ефективни.

Витамини и минерали

Витамините са нужни за обмяната на въглехидратите. Витамин В1 е абсолютно необходим за оползотворяването на енергията от храната. Това е причината, поради която човек може да се храни достатъчно, за да надебелее и изобщо да няма енергия. Рафинираните храни не съдържат много от нужните витамини и минерали. Те трябва да бъдат заменени.

Лецитин

Помага за изгарянето на телесните мазнини, помага на тялото да оползотворява мастноразтворимите витамини A, D, E и К. Лецитинът не се съдържа в рафинираното олио.

Сокове

Свежите плодови и зеленчукови сокове също са от помощ.

Източник: http://panicersclub.com/article.php?cat=2&aid=89

"Божията рецепта" на Гюнтер Поулийн

panicersclub

Колкото и банално да звучи – позитивното мислене действително може да промени Живота ви.

Предлагам на вашето внимание съкратен наръчник за Промяна на Живота:

Приемете, че е възможно, вместо да си казвате, че не можете да се справите.

Внимавайте и наблюдавайте непрекъснато своя вътрешен диалог. Вслушвайте се в своето тяло и емоции.

Мачкайте негативните мисли както бихте направили с нахален комар.

Заменете ги с позитивни мисли.

Обичайте това, което вече имате.

Бъдете благодарни за своя Живот и за даровете, които сте получили от него, за хората в него. Всеки ден, без изключение.

Фокусирайте се върху това, което вече имате, а не върху това, което нямате.

Не сравнявайте себе си с другите. Просто се вдъхновявайте от тях.

Посрещайте критицизма елегантно. Но игнорирайте тези критици, които са негативно настроени към вас и живота по принцип.

Виждайте лошите неща като благословия под прикритие.

Виждайте провала като трамплин към успеха.

Обградете се с позитивни хора.

По-малко се оплаквайте, усмихвайте се повече.

Представяйте си, че вече сте позитивен човек. Скоро след това ще се превърнете в този човек.

Фокусирайте се върху този навик и пътят ви ще стане несравнимо по-лесен от преди.

„Положителното отношение може да не реши всичките ви проблеми, но това ще предизвика достатъчно хора да го правят и точно затова си струва усилията.” – Херм Олбрайт

Източник: Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

panicersclub

„Когато вече не сме в състояние да променим дадена ситуация, сме принудени да променим себе си.“ Виктор Франкъл

За справянето с пр е нужна промяна. Някоя причина или комплекс от причини са довели психиката/нервната система до състояние, в което тя реагира по добре познатия ни начин - па, тревожност, сърцебиене, агорафобия... Първо трябва да сме наясно, че тази реакция на нервната система е добра за нас! Тя се проявява, за да ни покаже, да ни даде сигнал, че нещо не е наред и трябва да се вземат мерки; нещо да се промени, за да се защити цялото. Към цялото спадат физиката и психиката ни; чувства, мисли, органи, съзнание - всичко това изгражда нашето Аз. Съществува едно понятие „психосоматика”. Това е връзката между тялото и психиката. Едното винаги се отразява на другото - психичните проблеми водят до телесни симптоми, а телесните неразположения и заболявания - до промяна, изразена в нарушаване на психиката. Чрез пр и па ви се дава знак и възможност да промените живота си, за да навлезете в здрава хармония между тяло и дух. Да навлезете в хармония с вашите нужди. Не искайте да подтиснете симптомите! Не се надявайте симптомите да изчезнат от самосебе си! Щом веднъж те са вече проявени - или ще се проявят отново по същия начин, или ще изберат друг начин, с друга проява, за да ви накарат да обърнете внимание върху това, което ги е предизвикало. За да ви накарат да се промените.

И така - нужна е промяна в досегашния ви начин на живот. Нека това не ви плаши! В процеса на промяна ще усещате сила и свобода, за които преди това не сте имали представа като усещания. Въпросът е какво и как да промените в живота си. Нервната система ви показва, че нещо трябва да се промени. Забравяте всичко останало и се концентрирате върху това - какво да променя, за да „си върна Живота обратно” и кое ме докара до това състояние. В този сайт и в книгата „Другото лице на паниката” Петя е дала нужните насоки за промяна. С тия редове аз ще се спра върху този неин цитат от „Другото лице на паниката”: „Често живеем чужд Живот.”.

Някои с пр знаят кой или кои са проблемите им, водещи към бавно изтощаване на психиката. Други нямат представа или не са сигурни, а често знаем само част от личните си т.нар. „вътрешни конфликти”. ”Вътрешен конфликт” съществува тогава, когато нещо вътре в нас ни ”яде”; живеем с някакъв проблем, който за момента не успяваме да разрешим и преодолеем, а често дори не успяваме да си го изясним. С други думи казано, вътрешния конфликт е емоционален дискомфорт. Той е сблъсък между това, което желаем и това, което правим. Години наред живеем в този сблъсък, дори да е неосъзнат за нас. Години наред този сблъсък води до тревожност, нервност, подтискане на чувства, неудовлетворение от живота.

Тия дни прочетох един пост в интернет по този повод:

”… да си разкъсван от вътрешни конфликти, които често са под прага на осъзнаването – т.е. не знаем между какво се разкъсваме, но това, което усещаме, е напрежение, безпокойство и обърканост. Например, конфликтът може да бъде между вярвания – от една страна смятаме, че трябва да сме толерантни и разбиращи към майка ни, която понякога буквално ни влудява, а от друга страна, много ни се иска да й кажем направо истината за начина, по който се чувстваме и мислим за нея. Така възниква конфликт между две противоположни желания – да си мил, разбиращ и прощаващ и това да изразиш своя гняв и неприемане открито. В поведението си се люшкаме между полюсите на милото, но неискрено общуване и нараняващата искреност в изразяването на нашите истински чувства, но последвана от чувство за вина. И това продължава докато не разберем, че невротичният конфликт не може да бъде разрешен по този начин – тези двете алтернативи не са истинските алтернативи, между които да избираме, защото нито една от тях не ни помага да усетим вътрешния покой.” Камелия Хаджийска

Сега вие сте в капана на паническото разстройство. Рядко излизате навън, а това ви дава време! Време, през което можете да погледнете на живота си като на кинолента, като наблюдател, който е спрял бясното ежедневие и поглежда върху случилото се до сега. Използвайте това време! Не в терзания и навлизане в ролята на „горката аз, какво ми се случи и докъде стигнах”, а в поглед към себе си и досегашния ви живот. Поискайте да разберете какво ви е докарало до това състояние, а след като разберете - пристъпете към промяната във вас. Наблюдавайте, размишлявайте, чувствайте. Върнете се назад от детството ви до сега. Спомнете си важните неща от живота ви и хората около вас. Не пренебрегвайте нито една мисъл, нито едно чувство, което се появи! Появата им никак не е случайна. И знайте, че промяната не изисква задължително да станете други, различни от това, което сте били досега. Промяната също може да бъде да се приемете такива, каквито сте!

При мен появата на па бе предизвикана от житейска ситуация, но дълбоко в себе си знам, че тази ситуация просто бе черешката на тортата. Ако не бе тази ситуация, нещо друго щеше да разруши бента и да стигна пак до пр. Или още по-нежелания за мен вариант - да продължа цял живот да живея с илюзията, че живея. При мен имаше натрупване. Нездравословен начин на живот, алкохол, желание към всеки и всички да съм добра, пренебрегвайки нуждата да съм добра към себе си, и още, и още....

Основното за хората с пр е неудовлетворението. Всъщност неудовлетворението е началото, което води до па и пр. Неудовлетворение от живота си, от себе си, от отношенията си. То може да е ясно осмислено, но може и да е подтиснато и неосъзнато. Хората се опитват да избягат от него чрез алкохол, честа смяна на сексуалния партньор, дрога. Но неудовлетворението остава и преминава в тревожност, а тревожността - в паническо разстройство. Доста четох и търсих в себе си и интернет причината за пр. Достигнах до извода, че не само при мен, а при повечето хора пр е свързано с отношенията родител/и-дете. Когато сме малки, нашият модел за поведение са родителите. При мен се е получило така, че въпреки явното ми и крайно неодобрение към характера на родителя, аз съм възприела точно неговия модел на поведение. С израстването си не съм успяла да се освободя и да премахна тази тежест - тежестта да действам по начин, който не харесвам; да мисля по начин, който в мен предизвиква силно негодувание; да се държа пред хората с маската на родителя, чието поведение съм разбрала, че все пак е печелившо, колкото и да е фалшиво. Не съм успяла да се освободя от живеенето на чужд живот - живота на по-властния ми родител. Всичко, което не ми харесва и не ми е присъщо - аз съм възприела като начин на живот в детските ми години и така е продължило дълги години напред. Как да бъда удовлетворена от живота си и себе си с този вътрешен дискомфорт?

”Генеограмата е диагностичен инструмент, който чрез графично изобразяване на семейни характеристики дава възможност да се правят хипотези как поведенчески и емоционални „модели”, несъзнавано усвоени от рода и родителите, влияят на развитието на всеки индивид.”

При всеки от вас малко или много има усвоени от родителя модели. Открийте ги и преценете дали те отговарят на вашата същност или не. Дали те ви помагат, или ви тежат и създават напрежение във вас.

От сърце ви препоръчвам да работите с психотерапевт! Радва ме, че от години в България вече има достатъчно добри психотерапевти! Аз стигнах до услугите на такъв едва преди месеци - години след като па за мен вече не са на дневен ред. Съжалявам, че не направих това по-рано. Защото някои свои черти и характеристики човек прикрива от самия себе си и само с насочващи въпроси от вън, от друг човек, може да стигне до дълбоките депа на своята същност. Изберете един психотерапевт, с който да ви е приятно да общувате и задължително, който не ви насочва към антидепресанти след като чуе, че имате па! За тия, които не са от София и им е трудно да намерят в града си психотерапевт - могат да използват услугите на друг по скайп примерно, или по ел.поща. Има достатъчно сайтове на психотерапевти в интернет. И ви моля, бъдете

напълно откровени с психотерапевта си! Ако не сте - само ще загубите време и пари. Бъдете честни и със себе си, в противен случай няма да се получи нищо. Не искайте от себе си да бъдете други. Още от малки са ни възпитавали да бъдем по-добри, по-послушни, да се учим добре, да не протестираме, да бъдем такива и онакива. В повечето от нас възпитанието е довело до желание да сме идеални, перфектни. Впоследствие това желание и стремежа то да бъде постигнато, са ни карали сами себе си да насилваме или заблуждаваме в желанието да отговорим на изискваното от нас. Да пренебрегваме желанията и емоциите си, за да отговаряме на чуждите нужди и желания; да запазим маската, която слагаме пред хората, за да бъдем приети и одобрени от тях.

Аз се оказах от хората, които не познават добре себе си. Човешкото егое доста коварно. То ни подлага всякакви капани, за да прикрие себе си и да ни кара да мислим, че това, което правим е най-доброто. Късметът ми бе, че по едно и също време срещнах човек, който е голям майстор по изграждане на психопортрети и малко след това започнах сеанси при психотерапевтка. До такава степен не се познавах и се самозаблуждавах през годините, че в началото отричах всичко, което чувах за себе си от човека, който срещнах. Той ми казваше директно, че аз съм податлива на чуждо влияние и мнение. Че имам нужда от хорското одобрение и по тази причина живея за мнението на хората, в желание да се харесам на хората. Казваше ми, че желанието да бъда добра в очите на тия около мен е водещо и определя това, което правя, говоря и мисля. Че избягвам конфликти, за да не се почувствам лош човек и т.н. Отричах. Почти всичко отричах, защото бях убедена в обратното. Мислех си, че този човек греши. Колкото добри чувства да имам към него, смятах, че преценката му за мен е грешна. След началото на сеансите ми при специалист обаче колелото се завъртя с пълна сила. Психотерапевтката ми не ми даваше готови сентенции за мен и моите черти на характера. Само ми задаваше въпроси. Въпроси, чиито отговори потвърждаваха оценката за мен, която вече бях чула от въпросния човек. Вече не можех да отрека.

Веднъж по време на сеанс, психотерапевтката ми каза да си представя известна картина на художник. Тази, която ми хрумне на момента.Представих си една. След което последва въпрос: „Какво има в долния ляв ъгъл на картината?”. „О, не знам” - отговорих. „Добре, кажи ми какво има в който и да е от ъглите на картината” Не знаех, знаех само в центъра на картината какво е - това се бе запечатало в съзнанието и паметта ми. Дори нямах спомен дали изобщо съм виждала някога какво има по ъглите... Тогава тя ми каза: „Това е, Тони, живота и всяка ситуация в него. Трябва да успяваш да видиш цялата картина, не само част от нея.” Оттогава се опитвам да го правя. И съветвам всеки от вас да се опитва да го направи. Специално за пр имате нужда от

детайлите!

Аз победих па, но не съм приключила работата си по промяната в мен. Един от най-големите ми и с години продължили спорове с майка ми са на тема „какво ще кажат хората”. Това за майка ми е пътеводител в живота. Откакто се помня аз реагирам крайно против тази фраза и начин на мислене. Докато по време на един сеанс при психотерапевтката ми не разбрах, че без да знам, без да си давам сметка, с годините съм живяла точно по този начин. Живяла съм за хорското мнение, за обществената оценка за мен. Разбрах още нещо за себе си. Че имам големи задръжки да изразя агресията си, гнева си, яда си. Тая ги в себе си и това ми се отплаща по подобаващ начин - срещу мен.Толкова много, толкова дълги години за да не нараня някой, съм наранявала себе си. Не само това. С неизказаното ми несъгласие или неодобрение аз съм лъгала и себе си, и хората около мен. Живяла съм подтискайки себе си и заблуждавайки другите. Живяла съм чужд живот.

Преди заключителната част искам да ви обърна внимание на един липсващ компонент при много хора - липсата на смисъл в живота. Има един термин ”логотерапия”. Според създателя на логотерапията „търсенето на смисъл е първична мотивация в човешкия живот и когато тя не е задоволена, човек страда. В един от линковете, които ще публикувам накрая, той се убеждава в силата на смисъла по времето на концентрационните лагери. Когато всички са били поставени при еднакви условия, но са оцелели тия, които са имали смисъл в живота си, смисъл да искат да оцелеят.

Открийте своя смисъл! Имате нужда от такъв не само за справянето с пр, а и за цялото ви движение напред!

Ето изводите, до които достигнах: За да съм наблюдателна и да забелязвам всяка част от „картината” - първо трябва да съм честна към себе си. Второто изискване е да следя какво правя, казвам, пиша, мисля; защо точно това и КАКВО ИЗПИТВАМ докато го правя. Същите въпроси си задавам и за хората около мен дори да са ми просто колеги. Това ми помага да разбера защо те говорят или действат по определен начин, което малко или много засяга и мен. Третото изискване е първите две да станат ежедневие, а нали първата крачка е половината пътуване, струва ми се, че лесно става автоматичен навик при условие, че не се успокоявам прекалено със свършена работа. И последно: Действие към промяна. „Значи съм зависима от одобрение! Кога е станало това, по какви причини? Някой ме е кодирал с „какво ще кажат хората”. Сега задачата е да махна този код от себе си. Как да направя това?”... (Или при някой от моето обкръжение: Той постъпва и говори така, защото изпитва нужда от моето одобрение; има нужда от това и онова.) Припомням ви, че промяната може да бъде наистина промяна в досегашното ви поведение и начин на живот, а може и да е само да се приемете такива, каквито сте, което също е промяна, при това съществена!

Нещо, което ще ви бъде от помощ за промяната: Човек има пет основни потребности. Ще ги изредя, а всеки от вас, който има желание – нека прецени кои от тях при него са задоволени и до каква степен. Имайте предвид, че колкото повече е задоволена ВСЯКА една от тях – толкова вие сте по-близо до здравето и хармонията, от които имате нужда. Опитайте да си доставите тия потребности, които с годините сте пренебрегнали, за да достигнете до задоволяване от живота си.

1. „Принадлежност” е да си част от някаква група. Ние - хората, живеем в общество. Имаме нужда и потребност да бъдем в някакъв социум, да принадлежим към някаква група. Може да бъде трудов колектив, група, свързана с хоби, политика, житейска философия или вярване... За нас е важно да се чувстваме част от социума, да имаме социална принадлежност.

2. „Утвърждаване” е потребността да получим одобрение, похвала от други хора - близки, колеги, началници, непознати... Всеки човек има тази потребност независимо дали и доколко я осъзнава.

3. „Храна” включва не само яденето и пиенето. Към „храна” спадат и духовните храни като четене на книги, гледане на филми, театрални постановки, оперети; слушане на музика; разходки сред природата...

4. „Физически контакт”. Всеки дори да не го съзнава има потребност от физически контакт - да докосне някой, да помилва или бъде помилван, дори по време на масаж има пак физически контакт... Всичко, свързано с физически контакт, което ви хрумне спада към тази потребност. (Забелязали ли сте, че има хора, които избягват да се здрависват, да бъдат докоснати със или без повод?)

5. „Секс”. Надявам се всички знаете, че сексът е нормална потребност.

И накрая няколко реда за агресията и гнева. Принципно те са масово отричани като нежелани и нездравословни. Но по-нездравословно е тяхното подтискане. Не ги подтискайте. В психотерапията има т.нар. ”здравословна агресия”. Това е, когато човек ясно и открито заявява себе си, своите желания или нежелания, своето одобрение или неодобрение. Има литература по въпроса как да изразяваме себе си по тактичен начин. Защо има такава литература? Защото много хора също като мен в желанието си да не наранят не изказват това, което наистина мислят и чувстват. И по този начин живеят живот на неизразяване, живот на чуждите нужди и интереси, живот на себеигнориране. Опитвайте се да изразявате себе си въпреки риска да нараните някой. Опитвайте се да изразите себе си по начин, който по-малко ще нарани отсрещния човек, но и няма да ви направи безгласна част от ВАШИЯ живот. Ако човекът срещу вас не ви приеме като начин на мислене, не се чувствайте виновни! Това сте ВИЕ. Покажете и изявете себе си без предварителни сметки на кого ще се харесате или не.

Автор: Антоанета Маринова

Източници:Клуб на паникьорите в България

http://espirited.com/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B5-%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/

http://blog.seminari.bg/?p=11

http://espirited.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8/comment-page-1/#comment-2755

http://fspeid.com/index.php?option=com_content&task=view&id=1174&Itemid=105

книги:

http://espirited.com/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B0%D0%BB-%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D0%B1%D0%B5/

panicersclub

Факт е, че паническото разстройство ни откъсва от социалния Живот и това ни кара да се страхуваме, че никога повече няма да имаме възможност да живеем „нормално”, да правим нещата, които „нормалните” хора правят. То се явява своеобразна бариера, която ни пречи да почувстваме вкуса на Живота. Отдалечаването ни от социалното общуване много скоро ни кара да се чувстваме като „диваци”, когато сме навън и в нас тихичко се прокрадва мисълта, че действително не сме добре. Че действително „нещо ни има” щом се държим така… „налудничаво”. Така, не след дълго, всички се озоваваме в „омагьосан кръг”, от който дълго време не можем да се избавим.

Но как човек би могъл да се пребори с нещо толкова обсебващо и парализиращо каквото е паническото разстройство?! Как се променя характер, граден с години?! Откъде е добре да започне Промяната ни?!

„… Истината е, че това ще е най-трудното нещо, което сте правили досега, но си струва. Няма да е лесно, нито ще е бързо. Този, който има търпение и е постоянен, той ще успее. Това е все едно да се учиш отново да ходиш, да учиш отново да мислиш, да говориш. Това е едно ново Начало. Един нов Живот….” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова

Зная, че всички сте чували или са ви казвали „Мисли позитивно!”, „Вярвай!”, но и аз като вас не можех да обясня, че е почти невъзможно да го направиш, когато си в лапите на пр. Трудно е човек да мисли позитивно, когато има постоянна тежест в главата и гърдите, сякаш всеки момент се движи по ръба на припадъка. Бързам да ви уверя, че тази ваша реакция е напълно нормална. На всекиму би било трудно да превключи на „позитивно мислене” в това състояние. За да започне човек да мисли позитивно са нужни време, търпение и постоянство. Можете да започнете от нещо малко, но изключително мощно, което ще помогне да задвижите процеса на позитивното мислене. Можете да започнете с редовното практикуване на „Благодарността”.

Използвайте често думата „Благодаря!”

„… Всеки път, когато имате възможност, не пропускайте да благодарите за всичко и на всички! Винаги и във всяка ситуация намирайте повод, за да кажете „Благодаря”! Научете се да благодарите и за най-дребното в деня си. Благодарността е важно условие, за да промените вашето емоционално състояние и нагласа. Когато се събудите сутрин не бързайте да ставате или пък да подреждате задачите за деня си в план. Първо благодарете! Благодарете за това, че сте живи. Благодарете за това, че сте здрави! За последното се сещаме само когато вече ни боли! За всичко се сещаме, но… често, когато е късно. Опитайте да прекъснете този грешен мисловен модел, който всички ние носим в себе си. Благодарете за това, че близките ви са до вас! Ценете Живота! Имаме толкова много причини да благодарим, че сме ЖИВИ! Как иначе бихме могли да се докоснем до любовта, до страстта, до приятелството, до изкуството във всичките му форми! Аз съм благодарна, че съм жива всеки ден, всяка секунда от своя ден. Открийте нещата в своя ден, за които сте благодарни - дори най-дребните. Ако желаете, записвайте ги и вечер ги препрочитайте. Това още повече ще засили мощната вибрация на думата „Благодаря”…” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова

Научно е доказано, че практикуването на „Благодарността” променя химията в тялото ви в посока освобождаването на хормони, спомагащи тялото и ума ви да са по-спокойни. Чувствайте Благодарност в сърцето си всеки ден и това много скоро ще редуцира стреса, натрупал се във вас и ще предопредели пътя, който ще ви отведе до така желаната свобода. Намирайте всеки ден време, за да помислите за това, за което сте признателни в Живота си! Може да е за това, че имате добро семейство, приятели, уютен и топъл дом. Може да е за това, че слънцето грее навън… Просто намерете своята причина и не пропускайте да Благодарите ВСЕКИ ДЕН без изключение!!!

Клуб на паникьорите в България

panicersclub

Какво всъщност е позитивно мислене?!

Всъщност то е нещо повече от мисли. То изисква не просто да мислим позитивно, но да говорим и да вършим нещата по позитивен начин. Без да правим тези три неща в комбинация, позитивното мислене не би могло да донесе ползите, които би могло всъщност да ни предостави.

7 основателни причини да мислим, говорим и да се държим позитивно

Получавате това, което сте дали. Когато позитивни нотки изпълват думите, мислите и действията ви е много по-вероятно да ви се случат и позитивни неща в Живота.

Ще се радвате на по-добро здраве. Позитивните хора са по-здрави и това е доказано научно. Още повече, хора, които все пак са се разболели имат по-големи шансове за бързо възстановяване.

Ще се наслаждавате на духовен мир. Ще бъдете удивени от усещането за умиротворение, когато позитивното мислене стане ваша втора природа.

Ще бъдете по-щастливи. Доказан факт е, че позитивно мислещите хора са по-щастливи от останалите, въпреки всичко, което им се случва.

Ще станете по-добри в това, което вършите. Когато имате позитивна нагласа, умът ви ще функционира по-добре, което ще ви позволи да учите по-бързо и лесно.

Хората ще обичат да бъдат около вас и ще се множат. Това е поради простата причина, че никой не обича да е в компанията на непрекъснато негативни хора. Усещането е като отрова, която се разпростира по цялото ви тяло. Позитивните хора са като лек за всичко и човек се вдъхновява от тяхното отношение и нагласа.

Ще имате повече енергия. Позитивните хора са с доказано повече енергия, тъй като негативизма изсмуква много повече енергия от позитивизма.

Как да се преборим с негативните мисли?!

Борбата с негативните мисли и превръщането им в позитивни изисква концентрация и усилия. Нужно е да пречупим стария си навик – негативното мислене – и да формираме нов навик – позитивно мислене. Счита се, че са нужни 21 дена, за да пречупим или премахнем свой навик, така че защо не започнете да мислите позитивно още днес, за да се насладите на доброто в Живота ви, което ще ви донесе позитивното мислене!

Източник:Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

panicersclub

Да мислиш позитивно се оказва все по-трудно в днешното напрегнато ежедневие. Доказано е, че то ни прави не просто по-щастливи, но и по-здрави. Има направени проучвания, че хората, които гледат оптимистично на нещата от Живота се радват на по-дълъг и по-качествен такъв. Ако гледате на Живота по-често от тъмната му страна – може би следващите съвети ще ви помогнат да промените тази своя нагласа.

Използвайте силата на смеха!

Да забележи човек забавното в различни ситуации е безценно умение. Ако си позволиш да посрещнеш негативна ситуация и да я пропуснеш през себе си със смях това със сигурност ще редуцира стреса от нея и ще подпомогне по-бързото възстановяване.

„… Усмихнете се на деня и ще видите, че и той ще ви отвърне с усмивка! Смехът укрепва имунната система, стимулира отделянето на хормоните на щастието и премахва стреса, страха и депресията. Давате ли си сметка колко е важен той – особено за нас?! Зная, че не ви е до смях, но се старайте да намирате причина да се посмеете, всеки ден, без изключение. Ако е нужно дори – стимулирайте смеха си изкуствено, като гледате смешен филм или четете вицове. Смехът също освобождава натрупалата се, излишна енергия в тялото ни, така че:

Смейте се често и от сърце, и нещата ще тръгнат във вярната посока…” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова

Подбирайте хората, с които се заобикаляте!

Има голяма доза истина в приказката – кажи ми кои са ти приятелите, за да ти кажи ти какъв си. Ако прекарвате повече време с позитивно настроени хора – дори само това ще окаже влияние върху вашата собствена нагласа към Живота… Обратното, общувайки предимно с негативни хора бързо ще ви превърне като самите тях и ще ви отчае от Живота.

Обръщайте повече внимание на своите мисли!

Да правите това от време на време в деня си ще ви помогне да спрете евентуално зараждащо се негативно поведение и характер и да успеете да го замените с позитивизъм. Както казва Хенри Форд – „Ако мислите, че можете да направите нещо или пък че не можете да го направите, сте прави и в двата случая!”. Неведнъж е говорено за ползата от позитивното мислене и колко е важно то не само за качеството ни на Живот, но и за нашето собствено здраве.

Живейте днес и сега!

Негативните мисли ни завладяват обикновено, когато сме фокусирани върху миналото или пък се страхуваме от бъдещето. Когато се фокусираме върху настоящето ние освобождаваме своите мисли, което ни позволява да мислим по-ясно и да бъдем по-позитивни.

Имайте вяра, че нещата се случват по най-добрия възможен начин за всички!

Винаги очаквайте добро! Самата мисъл, че нещо може да се случи по възможно най-лошия сценарий създава големи предпоставки това да стане. Според Закона за привличането – това, което мислим е това, което ни се случва…

„… Фокусирайте се върху Живота, който искате да имате, а не върху това, което нямате.

Мислейки колко ви липсва „нормалния” Живот, не правите нищо друго, освен да се отдалечавате още повече от него.

„Това, за което мислиш, се увеличава!”

Уейн Дайър

Перифразирано - ако мислиш за това, което ти липсва – то каквото ти липсва - ще ти липсва ОЩЕ ПОВЕЧЕ! Т.е.:

Не бива да мислите непрекъснато за пристъпите на паника и как да се „отървете” от тях…” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова

Използвайте често думата „Благодаря”!

Умението да виждаме и в най-лошата ситуация нещо позитивно ни помага да излезем по-бързо и по-успешно от нея. Така че… Бъдете благодарни за това, което имате и не се оплаквайте какво ви липсва…

„… Всеки път, когато имате възможност, не пропускайте да благодарите за всичко и на всички! Винаги и във всяка ситуация намирайте повод, за да кажете „Благодаря”! Научете се да благодарите и за най-дребното в деня си. Благодарността е важно условие, за да промените вашето емоционално състояние и нагласа. Когато се събудите сутрин не бързайте да ставате или пък да подреждате задачите за деня си в план. Първо благодарете! Благодарете за това, че сте живи. Благодарете за това, че сте здрави! За последното се сещаме само когато вече ни боли! За всичко се сещаме, но… често, когато е късно. Опитайте да прекъснете този грешен мисловен модел, който всички ние носим в себе си. Благодарете за това, че близките ви са до вас! Ценете Живота! Имаме толкова много причини да благодарим, че сме ЖИВИ! Как иначе бихме могли да се докоснем до любовта, до страстта, до приятелството, до изкуството във всичките му форми! Аз съм благодарна, че съм жива всеки ден, всяка секунда от своя ден. Открийте нещата в своя ден, за които сте благодарни - дори най-дребните. Ако желаете, записвайте ги и вечер ги препрочитайте. Това още повече ще засили мощната вибрация на думата „Благодаря”…” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова

Правете редовно упражнения!

В случай, че правите упражнения поне три пъти седмично вие бихте могли да повлияете върху стреса и да промените нагласата си към Живота. Със сигурност спортуването ще ви донесе много добро и позитивизъм, тъй като той освобождава ендорфини, които редуцират депресията.

„…Спортът е идеалната „патерица”. Той ще позволи да изразходите необходимото количество „празна”, излишна енергия, а и да се чувствате тонизирани. Научно доказано е, че изразходването на енергия, води до понижаване на хормона адреналин, чиито високи нива в организма, както вече споменахме, водят до провокиране на пристъп на тревожност или паника. За съжаление, в нашия случай, се оказва доста трудно, дори невъзможно понякога, да посещаваме места, където има предимно непознати хора. Като начало можете да започнете с ходене. То е не само физическо натоварване, но и средство за отпускане и спокойствие. Съчетана с приятна компания, дългата разходка е незаменимо физическо упражнение. Изберете подходящ маршрут, където няма да се чувствате напрегнати и го направете. Старайте се да не пропускате ден без разходка!...” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова

Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

panicersclub

Доказано е, че нашето тяло и съзнание реагира на всяка мисъл, която минава през ума ни. Качеството на мислите ни е определящо дотам, че от него до голяма степен зависи дали ще постигнем щастие, успех и лично израстване в Живота си. На ден през ума на човек минават повече от 60 000 мисли като повечето от тях са повтарящи се. Позитивните, изпълнените със щастие и надежда мисли освобождават хормони, които ни карат да се чувстваме добре, докато от друга страна, негативните, изпълнени с тревоги и яд освобождават съвсем различен тип хормони, които ни карат да се чувстваме нещастни, лоши и дори глупаво. За съжаление въздействието им не спира дотук. Когато негативните мисли вземат превес над позитивните в Живота ни, тогава те се трансформират в характер, който ни носи все повече неудачи и нещастия. Съществуват теории, а и медицината е доказала, че негативните мисли в действителност на по-късен етап се трансформират в болести. За да сме здрави и щастливи е нужно да тренираме мозъка си и да създадем и формираме отново своя мироглед и начин на мислене.

Освободете се от всички мисли, които ви карат да се чувствате нещастни!

Когато почувствате негативни мисли да обхващат ума и съзнанието ви, опитайте да помислите за нещо забавно, за нещо, което обичате да правите. Помислете за някого, когото обичате. Веднага сами ще усетите разликата между едното мислене и другото по реакцията, с която тялото ще ви отговори. Докато сме заети с някаква неприятна мисъл, обида, гняв или вина стомахът и дори сякаш сърцето ни е свито. Сякаш на тяхното място имаме не органи, а „камъни”. Когато помислим за някого, когото обичаме изведнъж сякаш „камъните”, които тежат на душата ни се стопяват. Става ни някак по-топло, леко… и свободно. Негативните мисли ни правят свои затворници. Държат ни здраво и колкото по-отдавна сме привикнали с тяхното присъствие в Живота си, толкова по-трудно е да се откажем от тях. Всъщност те са следствие на начина ни на Живот до момента. На начина ни на възприемане на Живота. Те са вследствие на възпитанието ни, на възпитанието на нашите родители, дори на нашите баби и дядовци. Но ние имаме избор да прекъснем тези грешни мисловни модели и да изградим себе си и за себе си нов, по-добър Живот! Когато се появи негативна мисъл на хоризонта опитайте да я замените с позитивна нагласа и настроение в самите себе си.

Сменете вибрацията на настроението си!

Намерете своя начин! Може да си пуснете музика, гледайте и четете за истории на хора, които са направили „чудеса” със своята воля и ВЯРА в себе си. Това освен да ви помогне да се почувствате по-добре на мига, ще подпомогне да имате по-ясна представа и визия за проблема, пред който сте изправени и ще повиши шанса да намерите по-бързо и добро решение за него. Казано научно, позитивните мисли ще създадат нови връзки и пътища във вашия ум и ако бъдат използвани по-често от негативните такива, те ще се развиват, разширяват и в крайна сметка ще изместят негативния ви мироглед и ще ви помогнат да получите това, което искате от Живота. Същото е както с пътя до някое място – колкото повече се използва, толкова по-ясно ще се очертава той, докато един ден не се превърне в път, който ще можем да следваме с лекота. Ако не използваме негативните връзки и пътища в ума си, те ще загубят своята сила и малко по малко ще започнат да избледняват.

Ние самите със своите мисли, ум и съзнание сме отговорни за всичко, което ни се случва. От нас самите зависи колко добър можем да направим този Живот и изграждането на навика да мислим позитивно със сигурност би ни помогнало да постигнем желаните цели.

„… Научно доказано е, че честота на позитивната мисъл е стотици по-силна от тази на негативната. Не е ли вълнуващо, че само една ваша позитивна мисъл ще обезсили стотиците негативни, които ви заливат отвсякъде?! Не е ли това добро начало?! Започнете своята Промяна още днес, още в този момент! Почувствайте страхотното усещане на удовлетвореност, че правите нещо за себе си – още сега!

Мислете позитивно!

За всеки човек, без изключение, се изисква време, търпение и практика, за да успее да заглуши гласовете на старите си мисловни модели, но все пак не забравяйте, че ТОВА, КОЕТО МИСЛИТЕ Е ТОВА, КОЕТО ВИ СЕ СЛУЧВА И ОЧАКВА. Старайте се всяка своя мисъл и усещане да формулирате в ума си с положителен знак. Не приемайте като провал избора си да не отидете в задимено кафене, пълно с хора. Приемете го като знак, че уважавате себе си и своето здраве…” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова

Клуб на паникьорите в България

panicersclub

Когато паническото разстройство стане част от Живота ни, всички ние познаваме усещането за изолация и отдръпване от света, което изпълва съществото ни. Това бавно, но сигурно започва да ни кара да се чувстваме ненормални, неспособни на социален контакт. С времето нещата вместо да се оправят / с оглед на поговорката „Времето лекува всичко” / те всъщност се задълбочават. Дори, когато сме навън и на никой друг не му прави впечатление как ние се държим, в нас непрестанно се води вътрешен диалог, наподобяващ борба. „Дали забелязват, че съм нервна?!”, „Дали гласът ми звучи спокойно и равно?!”, „Дали отговорих задоволително на въпроса отпреди малко?!”. Дори по време на разговора с човека отсреща, този диалог не спира, което прави още по-трудна задачата да сме концентрирани. Много често, особено при важна среща, поради засилената дейност в мозъка ми и затруднената концентрация съм се страхувала, че ще ми се появят буквално „бели петна” в паметта и няма да знам какво сме говорили преди 5 минути. Или просто ще блокирам и няма да мога да продължа…, което още повече ще ме изложи… И стигаме отново до нашият голям страх: „Ще се изложа…”, „Какво ще си помислят хората…”

Когато започнах това мое начинание – да напиша книгата и подготвя сайта, за да мога чрез собствения си опит да помогна дори и на един… се запитах всъщност каква е моята цел и какво мога да направя, за да има действително някаква ПРОМЯНА в посока приемане на паническото разстройство, по-лесното му разпознаване. Струва ми се буквално смешен и в същото време влудяващ факта, че всъщност повечето от нас сами сме си поставили диагнозата. Аз я научих от форум. Наскоро ми писа момиче, което я е научило случайно от телевизията… И стигаме до медиите.. Чак се учудих как така се е случило да научи от медия, но… се сетих, че преди време отново даваха някакво кратко предаване за тревожните разстройства… Как е възможно да ходиш по редица доктори и никой да не ти намекне, че е възможно да страдаш от тревожно разстройство?! Помня много добре, когато споделях на някой доктор, че страдам от паническо разстройство как ме гледаха с насмешка и подигравка, че видиш ли едно момиче може да си поставя диагноза, за разлика от тях, които са учили толкова много и дълго…

Но да се върна на медиите и една от моите цели… Нужно е състоянието паническо разстройство да бъде до такава степен популяризирано, за да може мъничко по мъничко да се приеме и разпознава от хората. Ами дори един родител да забележи това състояние у детето си и да потърси начин да му помогне ще е достатъчно… Отделен е въпроса какъв начин ще намери… Никак не е трудно това състояние да се разпознае… Не смятам, че е трудно да разпознаеш паник атаката… Така че от тази гледна точка – не се страхувам, че някой може да си постави грешна диагноза. Посочени и изяснени ли са точно симптомите на пр – не би могло да се случи. Да се върна отново на нашия голям страх „Хората ще ме видят и ще се изложа!”. За мен конкретно – този страх стои на една линия с другия голям страх на паникьора „Губя контрол”.

Но представете си за секунда: паническото разстройство да е разпознаваемо както например епилепсията. Дали има човек, считащ за луд друг човек, който получава епилептичен удар по средата на улицата?! Разбира се, че не… Хората са информирани, запознати са с тази болест дотолкова, за да могат да я приемат и разпознаят. Моето огромно желание е „масата” да знаят и за паническото разстройство, а не да се приема като някаква екзотична, едва ли не измислена от самите нас „болест” или пък още по-лошо като лудост. Вярвам, че по този начин бавно, но сигурно ще редуцираме този свой страх „Какво ще си кажат хората”, а това, поне за мен, би било голям напредък. Ами никога не съм искала да ме гледат като „полезно изкопаемо”. Не вярвам и за вас да е така. Напротив – това, от което всички се нуждаем е РАЗБИРАНЕ. Цялата тази неизясненост, неопределеност… болест ли е, състояние ли е, луди ли сме, та не сме ли луди…, демонстрирана от институции и държава обърква хората, а и някои от нас… Определено вярвам, че по-голямата яснота не просто ще осветли обществото за все по-наболелия „проблем”, който засяга все повече хора, но и за нас, страдащите от пр ще е добре, защото за първи път ще се почувстваме… нормални… В смисъл, че това, което се случва е ясно и няма да ни се налага да го търсим понякога с години и редица ненужни, безпредметни изследвания… Ще се почувстваме ПРИЕТИ… Сега, когато кажем, че страдаме от пр – често или настава мълчание, тъй като човекът отсреща не е запознат или започват да ни се задават меко казано „глупави” въпроси и в пространството да остава едно усещане, че ние не сме нещо „наред”… Всъщност цялото това отношение се трупа в душите ни и допълнително утежнява ситуацията и най-вече нашата социализация. СОЦИАЛИЗАЦИЯТА е нещо, което може изключително много да ни помогне да се Променим, тъй като освобождаването от паническото разстройство, преминава единствено през Промяната на нас като личности и оттам на Живота ни. Ние сме социални същества, живеещи в социално общество… не бихме могли да съществуваме дълго без социални контакти, без това да окаже негативен ефект върху душите ни. Така че – популяризирането на паническото разстройство като състояние, с придружаващите го „ефекти” до голяма степен ще ни помогне и в тази посока.

Дано не съм оставила впечатление в повечето от вас, че съм непоправима идеалистка и мечтателка, тъй като аз не съм такава! Аз просто вярвам, че идва краят на цялата тази глупава и неопределена ситуация, свързана с тревожните разстройства в България. Аз вярвам, че всички ние, страдащите от тревожни разстройства, сме достатъчно добри хора, за да го направим. Можем да променим себе си, а от нас да тръгне Промяната и в обществото ни, от която то толкова се нуждае. Просто трябва да го пожелаем наистина… Не можем да чакаме някой друг да ни помогне… Нужно е самите ние да покажем и докажем на обществото, че „болните” от тревожни разстройства между тях сме ние – техните деца, приятели, роднини, колеги… Единственият случай, когато бих си позволила да нарека паническото разстройство „болест” е тогава, когато говорим за нашето общество, за нашия манталитет, характер и възпитание. Защото паническото разстройство е „болестта” на нашето семейство, на нашето възпитание и общество… А Промяната в него е вече крайно наложителна. Вярвам, че пр е дошло в Живота ни, за да прекъсне тези грешни мисловни модели, на които всички сме се нагледали… Дошло е, за да ни покаже, че е нужно да се живее по друг начин… Ние можем да покажем на останалите хора как да ценят Живота, така както ни научи паническото разстройство да го правим…

Обичайте се! Аз ви обичам!!!

Петя

Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

panicersclub

Много често, улисани в проблемите на ежедневието, повечето от нас забравят, отлагат или не отдават нужното значение на почивката. Тя е важна не само за нашето физическо здраве, но и за емоционалното такова също. Дори повече.

Почивката от ежедневието повечето от нас асоциират със съня. И това е до голяма степен вярно.

„… Правилното дишане и здравословното хранене е нужно да вървят ръка за ръка със задоволително количество и качество на съня. Сънят не е само начин да си починем от ежедневието. Той играе важна роля за правилното функциониране на всички системи в тялото ни и за поддържането на добра имунна система. Има научни доказателства, че продължителното лишаване от сън води до редица смущения в организма. Ние сами можем да забележим разликата в отношението си към деня и хората в него, когато сме добре отпочинали, и когато не сме. Незадоволителното количество и качество на съня влияе зле върху хормоните в тялото ни. Старайте се да не спите в прекалено топли помещения и намерете баланса. Недостатъчния сън ще ви причини неудобства, но и прекаленото спане ще доведе до дискомфорт. Така че:

Спете толкова, колкото е нужно, за да се чувствате тонизирани и отпочинали!...” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова

Има многобройни проучвания, доказващи вредата от недостатъчно сън. Като се започне от депресия и се мине през повишаване на теглото, та дори до по-кратък Живот, вследствие на предишните две.

Dr Matthew Edlund – Американски специалист по съня, дълги години изнася лекции за това колко е важен сънят за възстановяване на тялото и за по-добрия Живот като цяло на човека. Но след като прекарва години в изграждането на стратегии за по-добър сън, той стига до ново заключение. В работата си с хората, забелязва, че дори, когато сънят става повече и по-добър – здравето на човек не се повлиява в голяма степен. Осъзнава, че ключът към доброто здраве не е само в сънят, но и в начина, по който човек почива. Способността да си даваме почивка от натоварения си Живот е много важна, но често бива недооценена.

„Много от нас са толкова заети, че до голяма степен виждаме почивката като слабост, загуба на ценно време, но тя всъщност е биологична нужда. Всички проучвания доказват, че ние се нуждаем от почивка точно толкова, колкото и от храна.” - Dr Matthew Edlund

Разбира се под почивка нямам предвид просто да полегнем на дивана пред телевизора. Dr Matthew Edlund нарича тази почивка „пасивна”, тъй като въпреки че тялото почива, умът не спира да работи, обработвайки информацията, която получава от програмата на телевизията. Той твърди, че ние се нуждаем от „активна” почивка, такава която ще ни помогне да се чувстваме по-готови и енергизирани, редуцираща нивата на стрес в Живота ни. Той описва „активната” почивка като я разграничава на 4 типа: социална, психическа, физическа и духовна / при която се използват молитви и медитация за релакс/

СОЦИАЛНА ПОЧИВКА

„ Това означава да прекарваме повече време с приятели, роднини и дори разговори с колеги. Без значение колко сте заети е от изключителна важност да правите това всеки ден. Известно Американско проучване в късните 70 години доказва, че социализацията не е просто нещо приятно, което да вършим. Тя е важна за нашето оцеляване, тъй като за по-социализираните хора рискът от болести е значително по-нисък. Социалната подкрепа помага на човек да оцелее в най-тежките за него моменти в Живота му – като тежки физически и психически състояния. Доказано е, че разговор с приятел намалява нивата на хормоните на стреса и носи хормонални и психологически ползи. Дори повечето проучвания казват, че социалната ни ангажираност е еднакво важна за качеството ни на Живот и оцеляването ни като личности, колкото затлъстяването и пушенето. Добрата новина е, че сексът също се счита за социална почивка!”

ПСИХИЧЕСКА ПОЧИВКА

„ Днес всички ние се стремим да вършим по няколко неща едновременно. Говорим по телефона, докато шофираме, ядем, докато гледаме телевизия. Ние просто забравихме за нуждата на мозъка да се фокусира само върху едно нещо. Правейки всичко това – дори да е за кратък период от време – показва, че рефлектира върху нервната ни система, кръвното налягане, сърдечната честота и температурата на тялото ни. Идеята на „психичната почивка” е да успеем да занимаем ума и съзнанието си с нещо просто до такава степен, че „големите” неща в Живота ни да не ни безпокоят повече. Единият начин е да се научим как да контролираме концентрацията си.

Упражнение за концентрация:

Погледнете право пред себе си и завъртете очите си нагоре, все едно искате да погледнете тавана. След това, така, както гледате към тавана бавно затворете клепачите на очите си. Като затворите клепачите ще видите много бели петънца пред очите си. Концентрирайте се и опитвайте да държите очите да гледат нагоре, докато са затворени клепачите. Поемете дълбоко въздух, докато броите до четири и издишайте, като през това време броите до 8. Т.е. издишването е нужно да бъде два пъти по-дълго от вдишването. Докато издишвате, почувствайте усещането за релаксация и отпускане, което се разпростира от задната част на врата ви надолу по цялото тяло, та чак до краката. Сега опитайте да визуализирате нещо красиво. Например пясъчен плаж в топъл, слънчев ден или шарената сянка в гората. Представете си, че сте в тази среда. Докато вървите бавно в нея обръщайте внимание на това, което виждате. Когато приключите с разходката, дръжте очите си все още нагоре, вдишайте дълбоко и отворете очите си. Тогава вече може да погледнете напред.”

ФИЗИЧЕСКА ПОЧИВКА

„Тук става въпрос как активно да използваме процесите в своето тяло като дишането например, за да успокоим тялото и ума си. Най-добрият начин за това е да си дадем малко почивка и да направим няколко наистина дълбоки вдишвания. Дълбокото вдишване изпълва белите дробове с кислород и изпраща наситена с кислород кръв по вените. Опитайте със следната техника: Изправете се! Краката са на широчината на раменете, пръстите на краката гледат напред. Гледайте право направо и опитайте да подравните своите глезени, колене, бедра и рамене в една въображаема права линия. Опънете раменете си назад, приберете брадичката и вдишайте дълбоко, броейки до 4. Докато вдишвате почувствайте как въздухът влиза в белите ви дробове и гърдите ви се изпълват и разширяват с него. Издишайте бавно, докато броите до 8, докато слушате и визуализирате как въздухът се движи, докато вие дишате. Фокусирайте се само върху две неща: запазване на подравнената линия на тялото и дълбокото дишане. Друг отличен начин за физическа почивка е кратка дрямка /между 15 и 30 минути/, в случай, че се чувствате уморени. Гръцко проучване доказва, че 30 минутна дрямка, поне три пъти седмично намалява риска от сърдечен удар с 37 процента, а проучване на НАСА достигнало до заключението, че дрямка от 26 минути може да подобри качеството при изпълнение при някои служебни задължения с 38 процента.”

ДУХОВНА ПОЧИВКА

„Научни проучвания са доказали, че хора, които медитират разширяват част от своя мозък. Частта, която контролира концентрацията, вниманието, фокуса и способността ни да анализираме проблемите си става по-голяма. С молитви се постига до голяма степен същия ефект. „

Какъвто и тип почивка да изберете – запомнете едно:

„…За да сте пълноценни и в състояние да се справяте с предизвикателствата, пред които Животът и паническото разстройство ви изправя - е важно да не се изтощавате до такава степен, че да ви е трудно да реагирате адекватно на каквото и да било, а още повече на паник атака. Когато ви сполети пр:

Редовно отделяйте време за пълноценна почивка и размисъл!

Вярвам, че всеки човек, преживял пристъп на паника, има нужда да си даде шанс и възможност да мисли, да се самонаблюдава и анализира. Да си задава въпроси. Да търси отговори. Да опита да погледне отвъд привидно ясните неща. Да се върне към себе си. За никого не е възможно, в така натовареното ни ежедневие, да успее да направи всичко това. В края на деня се чувстваме така изтощени, че едва ли някой има сили, време, енергия, та дори и желание да се самоанализира. За целта са нужни време, уединение и спокойствие. Убедена съм, че по-спокойният човек, който си е дал почивка на тялото и ума - далече от стреса и суетата на ежедневието - реагира по-добре на всичко, дори и на паник атака…” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова

Има направени проучвания, че дори в професионално отношение, умението на човек да почива също е много важно. Доказано е, че ако се правят често кратки почивки е по-ефективен след това в изпълняването на задълженията си. И в това няма нищо чудно, тъй като в тези кратки минути почивка – човек би могъл да се освежи, да подиша дълбоко със затворени очи, да излезе навън – на открито или просто да проведе приятен разговор. Това ще го зареди с енергия и той би изпълнявал задълженията си с по-голяма лекота. Този маниер на работен процес би спомогнал на служителите да не възприемат работата като „задължения” и дори е възможно да им достави удоволствие.

За да успеете да развиете умението да почивате е нужно преди това да развиете други способности: Като например:

Нужно е да можете да кажете „НЕ”, когато се налага. Пазете и щадете себе си. Трябва да знаете, че нервите ви не са неизчерпаем източник.

Развийте умението да искате помощ. В това няма нищо лошо. Не мислете, че да го направите ще ви направи да изглеждате слаби, ненадеждни и неспособни. Напротив… може би ще ви направи да изглеждате просто… човек.

Научете докъде стигат вашите граници, така че придържайте се към тях! Понякога нещата не се случват, но ние упорстваме, сякаш имаме да доказваме нещо. Научете се да се отказвате! Докато се мъчим да направим нещо, по начина, по който предварително сме планирали – пропускаме възможности за по-добър изход от ситуацията… Дори не ги забелязваме…

Не правете нищо, което другите считат за „добро и полезно” за вас. Нищо, което правим „насила” не ни носи полза или добро. Дори напротив. За да е полезно нещо за нас е нужно ние самите да вярваме в него. Да ни носи добро чувство.

Приемете, че вие не сте отговорни за Живота и щастието на другите. Всичко започва от нас. От нашето отношение и нагласа. Ако аз се обичам и другите ще ме обичат. Ако се ценя и уважавам и другите ще го правят.

Накрая, но не на последно място: ЖИВЕЙТЕ ДНЕС И СЕГА. Не забравяйте, че не разполагате с нищо друго, освен със себе си и с настоящия момент! Фокусирайте вниманието си към своето сега. Не чакайте да се случи „това”, да направите „онова”, та чак тогава да си „позволите” време и за себе си. Всяка минута, всяка секунда от днешния ден са важни и имат значение. И нито една от тях не би могла да се повтори или да върнем, колкото и да желаем това.

Източник:Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

panicersclub

Мечтали ли сте си да имате един супер герой срещу стреса, който ви измъква от задръстването, неприятните срещи или от избухването на детето ви? Знаете ли… всъщност точно вие можете да бъдете своя супер герой срещу стреса. Всеки има силата и възможността да редуцира стреса още в момента, когато той се случва. С практика вие можете да се научите да управлявате стресовите фактори и да запазите контрол под натиска им. Да се научите бързо да облекчавате стреса няма как да се случи. Както за усвояването на всяко друго умение са нужни време, търпение и практика. Но мислете за това умение като обучение, което ще ви донесе огромна отплата.

Научете се да разпознавате стреса

Разпознавайки стреса е първата стъпка към редуцирането му. Много от нас прекарват по-голямата част от времето си в стресираща среда и дори са забравили какво означава да бъдем спокойни и да живеем по този начин. Оказва се, че да си стресиран в днешно време е напълно нормално състояние. Какво е чувството да си спокоен и не под натиска на стресови фактори?! Можете да видите какво означава това в усмивката на едно щастливо бебе… Лице, изпълнено с истинско щастие ни напомня само колко далеч сме от това балансирано емоционално състояние. В зряла възраст – да си балансиран по-скоро означава да се поддържаш в добро състояние на тялото, да си фокусиран и нащрек. Спокойствието е нещо повече от това да се чувстваш отпуснат и релаксиран. То е важно условие, за да поддържаш баланса в своя Живот и да се противопоставиш на стреса в него.

Съвети как да разпознаваме дали сме стресирани

Прогонете гласа в главата си, който ви нашепва: „О, добре съм! Добре съм!”. Обърнете внимание на това как дишането ви се променя в различните ситуации. Напрегнати ли са мускулите ви? Наблюдавайки физическите симптоми и сигнали, които вашето тяло ви дава ще ви помогне да реагирате веднага, когато напрежението се появи. Когато сте уморени усещате клепачите как тежат върху очите ви и дори може да облегнете глава на ръката си. Когато сте щастливи се смеете свободно, от душа. Когато сте стресирани, тялото ви уведомява за това. Опитайте да изградите навик да разпознавате сигналите, които вашето тяло ви дава:

Наблюдавайте своите мускули и вътрешни органи. Отпуснати или напрегнати са вашите мускули? Стомахът спокоен или разстроен е? Ръцете ви свити ли са в юмруци?

Наблюдавайте дишането си. Бавно ли е то? Поставете едната си ръка върху корема, а другата върху гърдите. Гледайте как ръцете ви се издигат и снишават при всяко вдишване и издишване.

Идентифицирайте реакцията на своето тяло в отговор на стреса

Вътрешно ние всички реагираме на стреса по еднакъв начин: кръвното налягане се покачва, сърцето започва да бие по-бързо, мускулите ни се напрягат. Когато живеем под стрес нашето тяло работи по-упорито, а имунната ни система буквално бива изцеждана. Външно може да се каже, че реакцията на хората в отговор на стреса дава израз по три начина: някои се ядосват, други се отдръпват, а трети са неопределени – т.е. действат понякога по единия от посочените по-горе два начина, а друг път по другия.

Всъщност най-добрия начин да облекчим стреса зависи най-вече от вашата, конкретна реакция спрямо него.

Как се държите, когато сте изложени на стрес?

Когато става дума да управляваме и редуцираме стреса, особено по време на нажежена ситуация е важно да сме запознати със специфичните реакции спрямо стреса:

Превъзбудена реакция спрямо стреса – Ако обикновено се ядосвате, обърквате или превъзбуждате в стресова ситуация вие бихте се повлияли от дейности, които ви успокояват.

Реакция, която не показва вълнение спрямо стреса – Ако обикновено се депресирате, отдръпвате под влиянието на стреса – вие бихте се повлияли от дейности, които стимулират и енергизират вашата нервна система.

Неопределена реакция спрямо стреса / включва двете по-горни едновременно/ - Ако в някои случаи се отдръпвате, а в други избухвате вие ще трябва да откриете дейности, които носят едновременно сигурност и стимулация, за да ви помогнат да редуцирате стреса и да възобновите своите сили.

Основни стъпки при бързото облекчаване на стреса

Има безброй техники как да предотвратим стреса. Йога и медитация правят чудеса в посока подобряване нашите умения за справяне. Но кой може да отдели време да попее или да медитира по време на интервю за работа например или при някакво неразбирателство с вашия съпруг/а?! За такива случаи – вие имате нужда от нещо, което да приложите незабавно и да е по-приложимо.

Най-бързият начин да се справим със стреса е да ангажираме едно или повече от нашите сетива – зрение, слух, допир, вкус, мирис, движение – успокояващо или пък тонизиращо. Ключовият момент при тази тактика е да открием кои точно наши сетива помагат на нервната ни система да се успокои и фокусира бързо.

„Да говорим с някой, който ни слуша – това много бързо облекчава стреса

Искате да узнаете за бърз начин да облекчите стреса?! Говорете с някого – за предпочитане спокоен и уравновесен човек! Това почти незабавно ще ви накара да се почувствате по-добре.”

Използвайте сетивата си! Те ще ви помогнат!

Тук идва забавната част. Използвайте следните упражнения да идентифицирате типовете сетива, които работят бързо и ефективно за вас и ви освобождават от стреса. Бъдете възможно най-прецизни! Коя за вас е най-перфектната картина, най-специфичния звук, тип движение, което би ви развълнувало най-много? Например, ако обичате музиката, изслушайте различни певци и типове музика, докато откриете тези, които ви успокояват и релаксират.

Приложените примери по-долу са само за ориентация и отправна точка за вас!

ЗРЕНИЕ

Ако сте силни в своите зрителни възможности, опитайте да се справите и да редуцирате стреса като се заобградите с успокояващи и вдъхновяващи изображения. Можете също да опитате да затворите очи и да си ги представяте. Представяме на вашето внимание няколко дейности, базирани на зрителните способности на човека, които бързо облекчават стреса:

Погледнете ценна снимка или такава, която ви носи незабравим спомен.

Внесете нещо отвън – например растение или купете цвете, което ще съживи пространството около вас.

Наслаждавайте се на красотата на градините, на парка или на собствения си двор.

Обградете се с цветове, които повдигат духа ви.

Затворете си очите и си представете ситуация или място, където се чувствате омиротворени, спокойни и обновени.

СЛУХ

Чувствителни ли сте към звуци и шумове? Обичате ли музиката? Експериментирайте със следните звуци, като отчитате в каква степен влияят те върху вашите нива на стрес.

Тананикайте си любима мелодия. Слушайте вдъхновяваща музика.

Потърсете звуци на природата – разбиващи се вълни, полъха на вятъра в дърветата, песните на птичките.

Купете си малък фонтан, за да можете да се наслаждавате на звука от течащата вода в дома или в офиса си.

Закачете камбанки, които звънят от полъха на вятъра, близо до отворения си прозорец.

МИРИС И АРОМАТИ

Потърсете аромати, които ви карат да се чувствате по-спокойни и енергизирани.

Запалете ароматизирани свещи или тамян.

Сложете близо до възглавницата си листа от лавандула.

Аромат на рози или друг тип цветя.

Наслаждавайте се на чистия и свеж въздух на открито.

Парфюмирайте се с любимия си парфюм.

ДОКОСВАНЕ

Намерете нещата, чийто допир ви кара да се чувствате ралксирани и обновени като например:

Увийте се в топло и меко одеяло

Почувствайте допира на куче или котка близо до себе си.

Дръжте в себе си нещо, което обичате – любима снимка или спомен

Потопете се в гореща вана

Подарете си масаж.

Носете дрехи, чийто текстил е нежен към вашата кожа.

ВКУС

Бавно опитвайки и наслаждавайки се на някакво любимо ястие действително би могло да бъде до голяма степен релаксиращо, но безсмисленото хранене като терапия срещу стреса само ще ви помогне да добавите някой и друг килограм към теглото си. Така че… Яжте бавно, фокусирайте се върху чувството, което ви носи храната и почувствайте вкуса й върху езика си.

Хапнете парче черен шоколад

Пийнете чаша чай или освежаваща, студена напитка.

Изяжте един напълно узрял плод

Наслаждавайте се на здравословни закуски – мюсли, ядки и т.н.

ДВИЖЕНИЕ

Ако буквално блокирате под натиска на стреса – за вас най-полезно в борбата с него би било движението. Всичко, което ангажира мускулите ви, кара ви да се движите и да бъдете активни ще ви донесе полза.

Бягайте на място или подскачайте.

Потанцувайте.

Завъртете главата си в кръг.

Излезте на кратка разходка.

Стискайте играчка против стрес.

СИЛАТА НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО

Въображението е бърз начин да намалим стреса. Когато човек попадне под неговите удари е нужно да си представи ярки картини, носещи добро чувство. Вярвате или не – представяйки си усмихнатото лице на детето си ще ви донесе същото хубаво чувство, както да го видите в действителност или на снимка.

Съвети за това откъде бихме могли да почерпим идеи как да се справим със стреса.

Спомените – извикайте спомен в ума си, който ви успокоява. Може да сте обичали някое плюшено мече като малки. Опитайте да носите нещо меко винаги със себе си… Може и да ви помогне…

Наблюдавайте другите – това как другите се справят със стреса може да ви даде безценни идеи как да го правите и вие. Поучете се от опита на хората около вас.

Родители – спомнете си как те се справяха с напрегнатите ситуации и преценете дали е удачно да го приложите и вие.

Починете си от технологиите

Направете малка пауза без телевизия, компютър, мобилния телефон или iPod –а. Така по-добре ще почувствате кое ви помага да се справяте със стреса:

Опитайте да слушате релаксираща музика, вместо разговорите по радиото.

Когато ви се наложи да чакате на опашка, вместо да говорите по мобилния си телефон отделете време да наблюдавате хората около вас. Обърнете внимание на това какво виждате и чувате.

Вместо да си проверявате мейла докато чакате срещата да започне – дишате дълбоко, гледайте през прозореца или изпийте чаша ароматен чай.

Превърнете използването на сетивата си в навик за справяне със стреса

Нека си признаем! Не е и няма да е лесно да запомним и използваме своите сетива по време на криза! В началото ще ни е по-лесно да се предадем на напрежението. Истината е, че за да се научим да използваме сетивата си срещу стреса изисква много практика. Но с времето, умението да се позовавате на сетивата си в борбата срещу стреса ще се превърне във ваша втора природа. Да го усвоите е все едно да се учите да шофирате или да играете голф. Както с всичко ново в Живота ни ще е нужно време, търпение и практика!!!

Източник: Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица" , helpguide.org

panicersclub

"... След като и поредния опит да се "оправя" с антидепресанти бе такъв провал, ми бе нужна нова тактика. Нямах друга алтернатива и реших, че… самото паническо разстройство ще ми помогне „да се освободя” от паническото разстройство. Изучавах го в Интернет, често се срещахме „лице в лице” и въпреки „задушевните” ни разговори - знаех много за него, но не и достатъчно. Очевидно се провалях в „тайното” си разузнаване и все още не успявах да „обезоръжа противника” си. Тогава прочетох някъде, че няма нищо по-силно от Любовта на този свят. Няма сила, която да може да й устои. Няма зло, което да не се изпарява и да не капитулира пред лицето на Любовта. И реших да направя точно това. Реших да уморя „проклетото” паническо разстройство с Любов…”

Започнах да се уча да живея, приемайки пр като свой… приятел. Да го ценя подобаващо, както правя с всеки такъв. Не забравяйте, че и в Живота ни не всички приятели и близки са такива, каквито искаме да бъдат, но ние ги приемаме и дори обичаме.

„Приемането” на паническото разстройство като факт от Живота ви – ще ви даде всъщност шанса да се „отървете” от него.

Иронично, нали?! Вероятно у вас ще възникне въпроса: „Но как се приема нещо, което ни прави нещастни?!”, „Как се приема неприемливото, от което се опитваме да избягаме във всяка една своя съзнателна секунда?!”

„Освободи се от мисълта, че нещата не би трябвало да бъдат такива! Те Са такива.” Уейн Дайър

Под „приемане” нямам предвид, безучастно и апатично, да „преглъщате” случващото се, изпълнени с чувство на безнадеждност и безизходица. Да „приемеш” означава да успееш да промениш отношението. Да можеш да погледнеш от „нов ъгъл”, с други очи. Да си способен да разпознаеш възможностите, които дори „неясното” в Живота ти поднася. Осъзнаете ли причините за появата и усвоите ли уроците, които паническото разстройство ви носи – това ще позволи да промените отношението си към него.

„…Да променя отношението си към паническото разстройство на практика, не беше лесна за изпълнение задача. Отне ми доста време, за да го сторя. Обяснявах, сама на себе си, появата на му в Живота ми, като дори я оправдавах: „Ако пр не беше дошло, може би щеше да ми се случи нещо ужасно! Дори да ме няма вече!”. Представях си, че мозъкът ми е прегрял до такава степен, че е щял да изгори, ако паник атаката не беше отнела част от това огромно напрежение. В един момент от враг, пристъпите на паника се превърнаха в спасител. По-късно си дадох сметка, че тези мои мисли осезаемо напомнят за т.нар. „Стокхолмски синдром”, при който пленен или отвлечен човек започва да изпитва привързаност и симпатия към похитителя сиJ. Ако трябва да бъда честна – не ме интересуваше начина – аз трябваше да променя отношението си към паническото разстройство. Само това не бях опитвала досега…”

Приемете паническото разстройство като приятел, който не се страхува да ви каже истината в очите. Без значение, колко ви боли от нея!

Той е с вас, за да ви припомни колко ценен е Животът и да ви научи как да го изживеете пълноценно, заради самите себе си. Считате, че пр ви е предоставено от Живота, без да ви пита?! Всъщност пр е наш, собствен подсъзнателен избор. Спомнете си Живота преди първата паник атака. Наистина ли го харесвахте?! Не части от него, а като цяло. Бъдете честни! Така ли си го представяхте?! Одобрявахте ли себе си, отношението на хората към вас?! Живеехте ли в мир със себе си и с хората, които ви заобикалят? Не казвам, че като развиеш паническо разстройство започва безкраен купон. Не, но, когато паднеш на дъното - или тръгваш нагоре, или оставаш на него. Пр е такова състояние, че никога не знаеш дали няма да те навести отново. Но и прекаралият инфаркт не може да е сигурен дали няма да му се случи пак! Затова – ти - както всеки друг човек на тази планета - имаш избор! Можеш да избереш да се поучиш и да продължиш напред или пък да останеш на нивото, което вече си достигнал. Но именно желанието да се учим и развиваме ни отличава от „масата”, и ни прави по-добри хора. Провокацията, която уж Животът ни поднася, в лицето на па е всъщност нашият собствен зов за Промяна. Пр ни дава реален шанс да се събудим! Да погледнем на Живота с други очи. Наш избор е дали ще го направим или не.

„…За да пречупя окончателно мисленето си и да виждам позитиви от появата на пр, аз направих списък. Списък с нещата, на които пр ме „научи” и които промениха Живота ми. Той общо взето гласеше следното:

Научих, че трябва да отделям повече време за почивка;

Научих, че това, което чувствам аз, е най-важно;

Научих се да се съобразявам със себе си;

Научих, че „искам”, е по-важно от „трябва” ;

Научих, че човек може да бъде силен дори когато е слаб;

Научих, че никой няма да се погрижи за мене така, както бих се погрижила самата аз за себе си;

Научих, че не съм отговорна за щастието на другите хора, а само за своето собствено;

Научих, че нещата не винаги се случват, както ги планирам аз, и най-доброто, което мога да направя, е да се съобразя с това;

Научих, че не трябва да се раздавам до такава степен, че накрая да не остава почти нищичко за мене, самата;

Научих, че е важно да си винаги откровен, най-вече със себе си;

И т.н. и т.н.

„Научих” и започнах да опитвам да прилагам „наученото” в деня си. Не беше лесно. За някои неща все още не е. Да се променя се оказа най-трудното, което някога съм опитвала да направя. Но не чак толкова, за да ме откаже. Благодарение на изненадващите появи на па в ежедневието ми аз се „научих” да бъда „винаги готова”. Дисциплинирах се. „Научих” се да нося отговорност, да мисля бързо и да реагирам адекватно. „Научих” как да бъда гъвкава, умеех да предвиждам няколко хода напред, да вземам бързо решения в напрегнати ситуации, в които останалите, „нормалните” хора се стресираха и объркваха тотално. Най-общо казано, пр ме отличи и направи „по-добра” от преди. Изведе ме на първа линия в работата и в личния ми Живот. Това беше достатъчно, за да се чувствам удовлетворена и благодарна…”

Направете и вие своя списък с „научих”.

Какво може да загубите, освен време?! Зная, че, ако сте в самото начало на пр, ще ви е почти невъзможно, но съм убедена, че можете да го направите. Дори да са едно или две неща. Напишете ги на отделни листи, голям формат, с големи букви. Разлепете ги у дома си, така че да ги виждате постоянно. Сложете ги на хладилника, по стените, по вратите на гардероба в спалнята. В случай, че се притеснявате от реакцията на хората, които посещават дома ви, сложете малки листчета на десктопа на компютъра или в портфейла си. Изберете удобния за вас начин. Използвайте всеки удобен момент и ги четете. Бавно. Най-добре пред огледалото и на глас. Повтаряйте ги в ума си. Дори лъжата, повторена много пъти, често се превръща в истина. След около месец сменете листите с нови. На мястото на старите твърдения напишете същото, но започнете с „Благодаря ти пр, че ме научи да…” В случай, че самото име – пр - ви носи неприятни усещания, дайте ново име на своя нов приятел и благодарете на него. „Благодаря ти, Пани, Бебчо, Мило, че ме научи да…” Използвайте умалителни – това, чисто психологически, ще ви помогне да промените отношението си и да приемете пр по-лесно. И отново четете написаното, всеки ден - без изключение. Правете го толкова често, колкото е нужно, докато не почувствате, че написаното от листите се е вградило в съзнанието ви. Не мислете, че ще чакате дълго. Чувала съм, че човек може да изкорени стар навик, и да го замени с ново мислене за 40 дни. Не зная доколко това е вярно, но при мене не беше повече. Някак си съзнанието ми го прие бързо. Подсъзнанието ми вече го знаеше…"

Източник: Клуб на паникьорите"Другото лице на паниката" на Петя Петрова

panicersclub

Притесненията могат да бъдат полезни само, ако ви провокират да действате и разрешите някакъв проблем. Но ако мислите ви са заети често с „ами ако…” и най-лошите възможни сценарии – притеснението, само по себе си, се превръща в проблем. Неизчезващите страхове и съмнения са парализиращи, стопиращи мотивацията и продуктивността на човек. Те се отразяват съкрушително на вашата емоционална енергия като завладяват всеки ваш ден. Добрата новина е, че хроничното безпокойство е просто психически навик, който можете да се научите как да премахнете от характера си. Можете да тренирате мозъка си да остава спокоен и фокусиран и да виждате Живота през по-позитивна перспектива.

Защо човек продължава да се тревожи?

Вие имате смесени чувства по повод тревожността си. От една страна – притесненията и тревогите ви притесняват – не можете да спите и не можете да се освободите от ужасните, песимистични мисли в главата си. А от друга: човек трудно се отказва от своите притеснения, тъй като в известен смисъл – точно те са работили за вас досега и дори са ви помагали в определени моменти.

Вие мислите:

• Може би все пак ще намеря решение.

• Не бих искала да претупвам нещата.

• Ако помисля по-дълго, може би ще разбера това, което се случва.

• Не искам да остана изненадан, още повече неприятно.

• Искам да съм отговорен.

Източник: The Worry Cure: Seven Steps to Stop Worry from Stopping You by Robert L. Leahy, Ph.D.

Защо е толкова трудно да спрем да се тревожим?

Постоянната тревожност ни струва много. С нея плащаме голяма цена, за сметка на своето здраве и Живот. Тя ви държи будни през нощта и ви прави напрегнати и изнервени през деня. И въпреки, че сами усещате себе си като „психическа развалина” – все пак ви е много трудно да спрете да се тревожите. За повечето хора, за които това състояние се е превърнало в хронично, тревожните мисли са провокирани от техните вярвания за Живота, за това кое е добро и лошо в него. Те възприемат своите тревоги по два начина – положителен и отрицателен и точно оттам идва затруднението им да се откажат от тях. От една страна, те може би вярват, че постоянната тревожност е вредна и ще ги „подлуди” или ще се отрази на тяхното психическо здраве. Твърде възможно е да вярват, че ще изгубят контрол върху своите притеснения и те ще вземат превес над тях и никога няма да спрат или да имат край. От друга страна, те може би вярват, че точно тези „притеснения” им помагат да избегнат лошите неща, да се предпазят от проблеми, подготвят ги за най-лошото или ги водят до разрешението на проблемите. Негативната нагласа спрямо тревожността, или тревоженето за тревожността допълнително засилва нивата и степента на тревожност. Но позитивната нагласа спрямо тревожността би могла да бъде още по-разрушителна. Ако човек вярва, че тревогите му помагат да се предпази е трудно да се откаже от този вреден навик. За да спрете хроничната тревожност като начало е нужно да спрете да вярвате в тази своя нагласа – че тревогите ви носят нещо положително. Когато осъзнаете, че всъщност самото тревожене е проблема, а не разрешението – ще можете да си върнете контрола върху притеснения си, изпълнен с тревоги мозък.

Съвет №1 за справяне с тревожността и безпокойството: Приемете несигурността!

Невъзможността да се толерира несигурността играе огромна роля за повишаване безпокойството и тревогите на човек. Хората с хронична тревожност просто не могат да имат съмнения или да оставят нещата непредсказуеми. Те имат нужда да знаят на 100 процента с точност какво ще се случи. Тревожността започва да изглежда като начин да се предсказва бъдещето, начин да се предотвратят неприятни изненади и да се контролира резултата. Проблемът, е че всъщност това няма как да се случи, което не пречи на хората с хронична тревожност да опитват и да продължават да го правят. Мислейки за всички неща, които биха могли да се случат погрешно - не правят Живота ни по-предвидим. Възможно е човек да се чувства по-сигурен, когато се притеснява, но това е просто илюзия. Фокусирайки се върху най-лошия възможен сценария няма да предотврати факта, че лоши неща се случват и ще се случват. Но единственото, което ще донесе това е, че човекът, страдащ от хронична тревожност ще пропусне възможността да се насладите на добрите неща, които всъщност му се случват в настоящето. Така че, ако искате да спрете да се тревожите за всичко и за всички – започнете вътрешна борба с нуждата ви от сигурност, предсказуемост и незабавни отговори.

Предизвикателство към непоносимостта от несигурност: Ключът към облекчаване на тревожността

Задайте си следващите въпроси и запишете своите отговори.

• Възможно ли е човек да е сигурен за нещо в Живота?

• Какви са предимствата и недостатъците от това да търсите точните отговори? Или доколко е полезна и безполезна нуждата от сигурност в Живота?

• Склонни ли сте да предположите, че нещо лошо ще се случи само, защото не е сигурно? А всъщност каква е вероятността за положителен и отрицателен изход от дадената ситуация?

• Възможно ли е да се живее, фокусирайки се върху малката възможност нещо лошо да се случи като реално вероятността за това е много ниска?

Adapted from Accepting Uncertainty, Centre for Clinical Interventions

Съвет №2 за справяне с тревожността и безпокойството: Създайте „период за тревога”.

Трудно за човек да бъде продуктивен в своето ежедневие, когато безпокойството и тревогата доминират върху мислите му. Да спрете да се тревожите просто не работи за вас, поне не за дълго. Успявате да се разсеете за малко, но не можете да изтриете тревожните мисли от ума си, колкото и да опитвате. Дори колкото повече опитвате – те стават по-силни и натрапчиви! Дори и да се чувствате по този начин – това не означава, че няма какво да се направи, за да си помогнете. Просто имате нужда от различен подход. Вместо човек да опитва тотално да подтисне тревожните си мисли е нужно да развие навика да ги отлага във времето.

Как да се научим да отлагаме във времето тревожните си мисли:

• Създайте „период за тревоги”. Изберете време и място, където можете да се тревожите. Нужно е да бъде само едно време на деня – например във всекидневната – всеки ден в 17,30 часа. Трябва да е достатъчно далеч от времето за сън. По време на този период ви е разрешено да се тревожите за каквото си поискате. Останалата част от деня е „свободна от тревоги зона”.

• Отложете своите тревожни мисли. Ако те идват по време на „свободната от тревоги зона”, напишете я кратко на лист хартия и я отложете за своя „период за тревоги”. Припомняйте си, че ще имате време да мислите за нея по-късно, така че няма нужда да се притеснявате точно в момента за нея. Запазете я за по-късно и продължете с това, което вършите.

• Когато дойде „периода за тревоги” разгледайте списъка с тревожни мисли, които сте записали през деня и помислете върху тях. Ако тези мисли все още ви притесняват си позволете да се тревожите за тях, но само за определения период. Ако „периода за тревоги” дойде по-дълъг и тревогите от деня не ви изглеждат толкова важни вече, направете периода по-кратък и се наслаждавайте на остатъка от деня си.

Отлагането във времето на тревожните мисли е ефективно, тъй като пречупва навика на човек да се фокусира върху тревогите и безпокойствата си в настоящия момент. В момента, в който успеете да развиете умението да отлагате своите тревожни мисли ще почувствате страхотното чувство да разполагате отново със себе си и Живота си.

Съвет №3 за справяне с тревожността и безпокойството: Предизвикайте негативните мисли!

Ако страдате от хронична тревожност и безпокойство, възможностите да виждате и гледате на света по-лош отколкото в действителност е – са големи. Например вие бихте могли да надценявате вероятността нещата да се развият в лоша посока, веднага да преминавате на възможно най-лошия сценария или да приемате всяка негативна мисъл вече като факт. Възможно е сами по този начин да дискредитирате възможността си да се справяте с проблемите в Живота, тъй като ще се отдръпвате при първия сигнал за неприятности. Тези ирационални, песимистични нагласи са известни като когнитивни разстройства. Въпреки, че когнитивните разстройства не са базирани на реалността, за човек е много трудно да се откаже от тях. Често те са част от характера на човек, от неговите навици, съпътствали почти целия му съзнателен Живот и той дори не осъзнава, че страда точно от тях. За да успеете да се отървете от тези „лоши навици” е нужно да „преквалифицирате” мозъка си. Започнете като идентифицирате най-плашещите мисли, които ви завладяват. Мислете за тях в детайли. След това – вместо да гледате на тези мисли като факти, опитайте да се отнасяте с тях като към хипотези, които сте изпробвали. Когато предизвикате своите страхове и тревоги ще ви донесе по-реална и балансирана гледна точка.

Спрете тревожната мисъл, като си зададете въпрос:

• Какво е доказателството, че тази мисъл е вярна, че е правилна?

• Има ли по-позитивен и реалистичен начин да погледна на ситуацията?

• Каква е вероятността това, от което се страхувам действително да се случи?

• Ако вероятността е ниска какви са възможните изходи и резултати от ситуацията?

• Полезна ли е тази тревожна мисъл? Как безпокойството за ситуацията ще ми помогне и как ще ми навреди?

• Какво бих казала на приятел, който има същата тревога?

Съвет №4 за справяне с тревожността и безпокойството: Научете се как да релаксирате!

Тревожността е нещо повече от усещане. Тя е отговор на реакцията на тялото „бий се или бягай” при появила се опасност. Сърцето ви бие силно и ускорено, дишате плитко и учестено, мускулите ви са напрегнати и се чувствате замаяни. Когато сте релаксирали се случва точно обратното. Сърцето ви започва да бие по-бавно, дишането става по-бавно и по-дълбоко, мускулите се отпускат и кръвното налягане се стабилизира. Тъй като е невъзможно за тревожността и релаксацията да присъстват на едно място по едно и също време, релаксацията е отлична тактика да облекчим тревожността си. Ако вие страдате от хронична тревожност, релаксиращите техники като прогресивна мускулна релаксация, дълбоко дишане и медитация биха могли да ви научат как да релаксирате. Ключът е в редовната практика. Опитайте да го правите поне 30 минути на ден. След време все по-лесно ще успявате да релаксирате тялото.

• Прогресивна мускулна релаксация. Когато тревожността е завладяла човек, прогресивната мускулна релаксация може да му помогне да освободи мускулното напрежение и да си вземе „почивка” от своите грижи. Техниката включва системна напрягане и освобождаване на различни мускулни групи в тялото на човек. Когато тялото ви е релаксирало, умът ви ще го последва.

• Дълбоко дишане. Когато сте изнервени вие дишате бързо. Тази хипервентилация причинява симптоми като замайване, недостиг на въздух, задушаване, световъртеж, изтръпване на ръцете и краката. Тези физически симптоми са плашещи, водещи до още по-висока тревожност и паника. Но ако човек диша дълбоко от диафрагмата, то той може да преодолее тези симптоми и да се успокои.

• Медитация. Много видове медитация са доказали, че намаляват тревожността. Mindfulness meditation или медитация, фокусирана върху мислите на човека, неговото дишане и телесни усещания, докато стои тихо. Изследвания показват, че този тип медитация действително може да промени мозъка ви. С редовна практика, медитацията увеличава дейността на лявата страна на главния мозък, частта от мозъка, отговорна за чувствата на радост и спокойствие.

Съвет №5 за справяне с тревожността и безпокойството: Грижете се за себе си!

Здравословния и балансиран начин на Живот играе голяма роля за задържането на тревожността и страховете в здравословни граници. Нужно е човек да се грижи за себе си.

Искайте помощ, когато имате нужда

Тревожността и безпокойството са още по-лоши, когато човек се чувства безсилен и сам. Колкото по-свързан с други хора се чувства човек, толкова по-малко уязвим ще се чувства той. В случай, че започвате да усещате преумора или прекалена тревожност – обадете се на член на семейството или приятел. Дори само разговора за безпокойствата и тревогите ви ще ви помогне да ги възприемете по-лесно и не чак като такава заплаха.

Създайте си здравословни навици на хранене

Започнете деня със закуска и продължете с чести малки хапвания през целия ден. Останете ли по-дълго без храна води до по-ниски нива на кръвната захар, които могат да ви причинят тревожност и раздразнителност. Яжте много сложни въглехидрати като пълнозърнести храни, ядки, плодове и зеленчуци. Те не само ще нормализират нивата на кръвната ви захар, но и ще стимулират отделянето на серотонин, по-известен като „хормона на щастието”.

Сведете употребата на кофеина и захарта до минимум

Не пийте напитки, които съдържат кофеин, включително сода, кафе и чай. Кофеина доказано увеличава тревожността, създава проблеми със съня и дори провокира паник атаки. Сладкишите и десертите причиняват скок на нивата на кръвната ви захар, а след това рязък спад, което ви прави да се чувствате емоционално и физически изтощени.

Правете редовно физически упражнения

Упражненията са естествен и ефективен начин да сведем до минимум тревожността. За максимално облекчаване на своята тревожност опитайте поне 30 минути аеробна гимнастика в повечето дни. Аеробната гимнастика облекчава напрежението и стрес, увеличава физическата и духовна енергия и спомага за освобождаването на ендорфини, които са отговорни за нашето добро настроение.

Избягвайте алкохола и никотина

Алкохолът временно намалява тревожността и безпокойството, но всъщност причинява симптоми на тревожност, когато напуска нашето тяло. А и да облекчавате тревожността си с алкохол ще ви доведе до зависимост от него. Да запалите цигара, когато сте изнервени и напрегнати също не е добра идея. Може би ви се струва, че цигарата има успокояващ ефект, но всъщност никотина е много мощен стимулант. Пушенето води до увеличаване нивата на тревожност, но в никакъв случай до намаляване.

Спете достатъчно

Тревожността и безпокойството могат да причинят безсъние, тъй като хората, които страдат от тях сякаш просто не могат да спрат да мислят. Но недостатъчния сън също води до повишаване нивата на тревожност и повишаване риска от получаване на пристъпи на тревожност и паника. Когато човек е отпочинал добре е много по-лесно да запази емоционален баланс, а това е ключов фактор за справяне с тревожността и безпокойството.

Източник: Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"helpguide.org

panicersclub

Съществуват шест основни типа тревожни разстройства, всеки от който има свой собствен профил от симптоми: генерализирано тревожно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, паническо разстройство, фобия, пост-травматичен стрес и социално тревожно разстройство.

Генерализирано тревожно разстройство

В случай, че постоянни притеснения и страхове нарушават ежедневните ви задължения, вие вероятно страдате от генерализирано тревожно разстройство. Хората, които страдат от ГТР са хронично тревожни, без дори да знаят понякога защо. Физическите симптоми при тревожно разстройство обикновено са безсъние, разстроен стомах, умора и безпокойство.

Обсесивно-компулсивно разстройство

Обсесивно-компулсивното разстройство се характеризира с нежелани мисли и поведение, които сякаш е невъзможно да се спрат и контролират. Ако страдате от ОКР – вие вероятно сте обсебени от непрекъснати тревоги, които винаги се повтарят – като например дали не сте забравили да изключите печката, да заключите дома си и че може да нараните някого. Възможно е също да страдате и от натрапчиви мисли, импулси – като например да си миете ръцете отново и отново…

Паническо разстройство

То се характеризира с повтарящи се, неочаквани панически атаки, както и със страха от получаването на нова такава. Често паническото разстройство е придружено от агорафобия, което се характеризира със страх да си на открито пространство, където помощ или изхода е трудно да се открие, в случай че човек получи паник атака. Ако страдате от агорафобия – вие вероятно избягвате обществени места като молове или затворени пространства като самолети.

Фобия

Фобията е нереалистичен или преувеличен страх от специфични обекти, дейности или ситуации, в които по принцип не съществува особена опасност. Обикновено те са страх от животни като например змии и паяци, страх от летене и височини. В случай, че страдате от няколко фобии може да достигате до крайности само и само, за да ги избегнете. За съжаление – избягването при фобиите само ги засилва, но не и облекчава.

Пост-травматичен стрес

Това е тревожно разстройство, което се появява след преживяването на някакво травмиращо, заплашващо живота събитие. Симптомите му са най-вече непрестанни спомени за случилото се и кошмари, оттегляне от социалния живот и общуване и избягване на ситуации, които напомнят за това събитие.

Социално тревожно разстройство

В случай, че се тревожите и страхувате как ви приемат другите или да не бъдете унижени публично – вие вероятно страдате от социално тревожно разстройство, известно още като социална фобия. То може да причинено от прекомерна срамежливост. При тежките случаи се избягват всички социални ситуации. Страха от представяне, по-известен като сценична треска е най-често срещания тип на социална фобия.

Самопомощ при тревожност и тревожни разстройства

Не всеки, който се притеснява в повече страда от тревожно разстройство. Вие можете да сте тревожни поради тежкия си график на работа, недостатъчно упражнения и сън, напрежение на работа или у дома или дори от консумацията на прекалено много кафе. В крайна сметка, ако начина ти на живот е стресиращ и нездравословен – ти твърде вероятно чувстваш тревожност, без значение дали действително имаш такова. Така че ако усещаш, че се тревожиш прекалено много, отдели време, за да прецениш доколко се грижиш за себе си.

Позволявате ли си почивка и някакво забавление всеки ден?

Получавате ли емоционалната подкрепа, от която имате нужда?

Грижите ли се за своето тяло?

Затрупани ли сте с отговорности?

Искате ли помощ, когато имате нужда от такава?

Ако нивата на стрес в живота ви отдавна са преминали границата – помислете как да върнете отново баланса. Вероятно има отговорности, които да спрете да поемате, да прехвърлите на други или пък да откажете. Ако се чувствате изолиран или без подкрепа, намерете някой, на когото можете да се доверите. Дори само да поговорите за грижите си ги прави по-малко тежки и плашещи. В допълнение към извършване на положителни промени в начина ви на живот, вие можете да редуцирате нивата на своята тревожност като помислите как бихте могли да промените или елиминирате своите ирационални мисли, песимистични нагласи и навици, които ви държат в постоянна тревожност.

Кога да потърсим професионална помощ при тревожност

В случай, че притесненията и тревогите ви са достигнали такива размери, че водят до огромен стрес и нарушават ежедневните ви, рутинни занимания и задължения е важно да потърсите професионална помощ. Ако изпитвате множество физически симптоми, свързани с тревожността е нужно да отидете на медицински преглед. Вашият доктор трябва да се увери, че тревожността не е причинена от медицинско състояние като например проблем със щитовидната жлеза, хипогликемия или астма. Той ще ви попита дали и какви медицински препарати сте приемали в последно време, тъй като някои от тях е възможно да предизвикат тревожност и да ви направят предразположени към пристъпи на тревожност.

В случай, че тревожността не е провокирана от медицинска причина, то следващата стъпка е да се консултирате с терапевт, който има опит с тревожните разстройства /желателно личенJ/. Терапевтът ще работи с вас, за да уточни причината и типа тревожно разстройство и ще разработи курс за лечение.

Мой личен съвет е да се свържете с хора, които са успели да се справят с паническо разстройство. Убедена съм, че ще ви е от огромна полза. Свързвайте се с позитивни хора, които ще ви вдъхнат вяра и надежда, че ИЗХОД ИМА!!!

Източник: www.panicersclub.com, helpguide.org

panicersclub

В напрегнатия Живот, който всички водим знаем какво е да си напрегнат и в състояние на тревожност. Сърцето ни бие бързо преди важна презентация или труден изпит, чувстваме пеперуди в стомаха си, когато отиваме на сляпа среща. Тревожим се по повод семейни проблеми или се чувстваме крайно напрегнати, когато сме решили да поискаме повишение от шефа си. В случай, че притесненията и страховете ви пречат да живеете по начин, по който бихте искали , вие вероятно страдате от тревожно разстройство. Добрата новина е, че има много начини да повлияем на тревожността и нейните симптоми, докато я редуцираме до минимум и върнем контрола върху живота си.

Нормално е да се притесняваме или да се чувстваме напрегнати, когато сме поставени в стресираща ситуация. Тревожността е естествен отговор на нашето тяло спрямо вероятна опасност, аларма, която се включва автоматично, когато се чувстваме застрашени. Въпреки че по-скоро тревожността е неприятно изживяване – то тя не винаги е нещо лошо. Всъщност, тревожността ни помага да сме в кондиция и фокусирани, мотивира ни да действаме и разрешаваме проблемите в деня си. Но когато тревожността е постоянна и изцяло завладява Живота ни, когато рефлектира върху ежедневието и връзките ни с други хора – то тогава човек е преминал границата на т.н. нормална, дори здравословна тревожност и страда вече от тревожно разстройство.

Страдате ли от тревожно разстройство?

Ако се идентифицирате с няколко от следващите знаци и симптоми, които просто не можете да пренебрегнете в деня си, тъй като те не отминават – то вие вероятно страдате от тревожно разстройство.

Постоянно ли се чувствате напрегнат, притеснен или сякаш сте на ръба на нервна криза?

Влияе ли тревожността, която чувствате върху вашите задължения – в семейството и в обществото?

Изпитвате ли страхове, за които знаете, че са ирационални, но въпреки това не можете да ги овладеете?

Вярвате ли, че нещо лошо ще се случи, ако нещата не се направят по определен начин?

Избягвате ли ситуации или дейности само защото ви напрягат и ви карат да се безпокоите?

Получавате ли внезапно, неочаквано и силно сърцебиене?

Мислите ли, че зад всеки ъгъл ви дебне опасност или катастрофа?

Признаци и симптоми на тревожното разстройство

Тъй като тревожното разстройство е комплекс от свързани по смисъл състояния, то може да е различно при различните хора. Един човек може да страда от интензивни пристъпи на тревожност, които се случват без причина, а други могат да се паникьосват само при мисълта, че трябва да присъства на събиране с много хора. Други могат да се борят със страха си от шофиране или с натрапчиви мисли. Някои живеят в постоянен страх и притеснения за всички и за всичко. Но въпреки различните му проявления, всички тревожни разстройства споделят един основен симптом: изпитването на интензивен и силен страх в ситуации, в които повечето хора не биха се почувствали застрашени въобще.

Емоционални симптоми на тревожност

В допълнение на основния симптом на ирационален и прекомерен страх и тревога, други често срещани емоционални симптоми на тревожността са:

Чувство на страх или ужас

Затруднена концентрация

Напрегнатост и нервност

В очакване на най-лошото

Раздразнителност

Безпокойство

Нащрек за дебнеща опасност

Чувство на празнота. Сякаш съзнанието в един момент е празен, бял лист.

Физически симптоми на тревожността

Тревожността е повече от усещане. Като резултат от реакцията на организма ни „бий се или бягай”, тревожността включва в себе си широко разнообразие от физически симптоми. Поради множеството физически симптоми, съпътстващи тревожното разстройство – много от страдащите от него мислят, че са болни от някаква тежка болест. Възможно е те да посещават често лекар и да правят всевъзможни изследвания, докато се отрие, че всъщност страдат от тревожно разстройство.

Физическите симптоми при тревожно разстройство най-често са:

Сърцебиене

Изпотяване

Стомашно разстройство или гадене

Често уриниране или диария

Невъзможност да се поеме въздух

Треперене

Мускулно напрежение

Главоболие

Умора

Безсъние

Връзката между депресията и тревожността

Много хора с тревожно разстройство страдат също и от депресия по някое време. Счита се, че и двете състояния произлизат от една и съща биологична уязвимост, което обяснява защо те често вървят ръка за ръка. Депресията прави тревожността по-тежка и обратното. Затова е нужно и важно да се лекуват и двете състояния.

Източник: helpguide.org

Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"

panicersclub

Съществува теория, че всяка т.нар. „болест” е резултат от начина, по който мислим и живеем, и идва, за да ни научи на нещо. Аз не просто вярвам, а съм убедена в нея. В книгата си „Твоето тяло казва: Обичай се!” Лиз Бурбо описва мисловните модели - причини за различните болести на хората. Ще си позволя да ви дам откъси за някои неща, които вероятно са актуални и за вас.

... „Агорафобът страда от два големи страха – страхът от смъртта и страхът от лудостта. Тези страхове идват от детството и сабили преживени в усамотение. Той смята, че е неспособен да понесе промяна в каквато и да било област, защото това би представлявало символична смърт. Ето защо всяка промяна го кара да преживее мигове на изключително мъчителна тревога и засилва степента на неговата агорафобия. Такива промени биха могли да бъдат преходът от детството към юношеството, от юношеството към зрелостта, от ергенството към семейния живот, преместване, промяна на работата, бременност, злополука, раздяла, смъртта или раждането и т. нат. В продължение на много години тези страхове могат да бъдат несъзнателни или сдържани. И после един ден, когато агорафобът е достигнал умствената и емоционалната си граница, той повече не може да се сдържа и страховете му стават съзнателни и видими. Агорафобът има също така прекалено богато и неконтролируемо въображение. Той си въобразява ситуации, които далеч надхвърлят действителността и смята, че е неспособен да се изправи пред подобни промени. Тази голяма умствена дейност го кара да се страхува от лудостта. Не смее да говори за нея с другите от страх да не го вземат за луд. Спешно трябва да разбере, че това не е лудост, а прекалено голяма чувствителност, която зле контролира. Знай, че от това не се полудява и не се умира. Просто като дете си се отворил твърде много за емоциите на другите, вярвайки, че си отговорен за тяхното щастие и нещастие. В резултат на това си станал силно психически податлив и затова дебнеш и предупреждаваш за опасности, когато си в присъствието на други хора. Ето защо улавяш всички емоции и страхове на другите, когато си на обществено място.”...

... „Прилошаване в транспортни средства – много често това крие страх от смъртта – на нещо или на някого. Този вид страх се проявява предимно у човек, който иска да контролира всичко, точно за да не се почувства хванат в нова ситуация, от която няма да знае как да излезе. Хора, които страдат от прилошаване в транспортни средства, страдат от па, агорафобия, а и често от хипогликемия.”...

... „Хипервентилация – получава се при загуба на контрол. Засегнатият човек се въздържа твърде много, не си позволява да върви към това, което преживява. Страхува се от непознатото и не се доверява достатъчно на себе си. Трябва да спреш да се оказваш в ситуации, които изискват твърде много от теб. Приеми страховете и границите си!”...

... „Хипогликемия – това е болест на панкреаса, която се проявява при анормално спадане на равнището на глюкоза в кръвта./т.е. нивото на кръвната захар пада драстично/ Тя се разпознава най-вече по острия глад за нещо сладко, неразположение, виене на свят, храносмилателни спазми, сърцебиене, бледност и най-вече студена пот. Хипогликемикът е човек, който иска да се грижи за желанията на другите, за сметка на собствените си нужди. Той не се чувства свободен. Неговото тяло му казва, че се нуждае от това да си достави малките сладости в Живота, без да се чувства виновен. Такъв човек е твърде зает с желанието си всички около него да са щастливи. Хипогликемикът преживява множество страхове и е твърде възможно да се разболее от агорафобия.”...

Всичко е част от едно цяло и всичко е свързано. Когато за първи път прочетох тези твърдения, аз бях шокирана. Те не просто съвпадаха с всичко, което някога ми се е случвало! Те сякаш описваха точно мене и моя начин на Живот. Не приканвам никого да вярва в тях. Просто приемете информацията и след това сами решете как да постъпите с нея.

Бъдете отворени за нови знания и други гледни точки, но винаги ги пречупвайте през себе си и не се доверявайте „на сляпо”.

Източник:Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица" - "Другото лице на паниката" на Петя Петрова

panicersclub

Паническото разстройство не е болестно състояние и вие не се нуждаете от изцеление, а от ПРОМЯНА.

Чрез паник атаката, вашето тяло просто реагира, както прави в отговор на всичко, което го заобикаля и с което влиза в контакт. Когато се порежете, вие кървите. Когато не уважавате себе си - твърде дълго време - получавате пристъпи на тревожност и паника. Нищо повече. Не полудявате, не сте болни… Вие сте психически и физически здрави хора, които твърде дълго са били такива, каквито не искат, потискайки своите чувства, емоции и желания. Не сте ги изразявали на глас от страх как и дали въобще ще бъдете приети, ако „посмеете” да сте такива, каквито желаете. До такава степен сте се оплели в „трябва” и „не може”, че признаването дори на собствените ви желания, пред самите себе си, ви сковава и не знаете как да реагирате. Чрез паническо разстройство, организмът ви, всъщност е отвърнал на цялото напрежение, на което сте го подложили. Достигнал предела на своите сили, той е бил принуден да ви алармира, че „товарът”, който сте поели на гърба си е непосилно тежък и има спешна нужда от разтоварване. Както казвах преди: „Батериите ми са изхабени”. Ами… време е за презареждане!

Вашата задача, оттук насетне, ще е да не допускате „батерията” да се изтощи до такава степен, че да „падне”!

Подсъзнателно вие отказвате да понасяте и секунда в повече незачитането на телата и душите си, демонстрирано от вас самите към самите себе си. Искате това да спре. За съжаление, хората сме така устроени, че трудно правим генерални промени в Живота си, още повече доброволно. Само и единствено, когато сме принудени от други хора или обстоятелства - като па например – сме способни на кардинални решения за себе си.

Зная, че си искате Живота обратно!

За да го получите, ще е нужно нещо повече от желание! Ще е нужна вашата непоколебима решимост и готовност да промените себе си, а оттам и Живота си.

Отворете себе си за Промяна и не се колебайте да експериментирате, докато не откриете това, което ви кара да се чувствате добре.

Позволете на Промяната да влезе в Живота ви. Позволете си да бъдете щастливи. Повтаряйте си, че това е възможно и че никога не е късно. Без значение възрастта, пола, социалния статус или състоянието ви. Започнете своята Промяна стъпка по стъпка, ден след ден.

„Пътят от хиляди мили започва с първата крачка." Лао Дзъ

Източник: от "Другото лице на паниката" на Петя Петрова

Клуб на паникьорите в България „Бялата лястовица”

panicersclub

В психологията мислите, които провокират и засилват паник атаката, се наричат автоматични. Появата само на една от тях е достатъчна, за да ви „качи на въртележката”. Останалите, без да чакат покана, бързо я следват. Така че, когато знаем кой, какво и как натиска „спусъка” и сме наясно с мислите, които задействат пристъпа на паника с пълна сила, ще ни е по-лесно да я избегнем.

Направете списък на мислите, които изпълват съзнанието ви преди, по време и след паник атака.

Дайте си време, колкото е необходимо, за да си спомните всяка, която безпардонно нахлува в ума ви. Постарайте се да забележите какви мисли провокират вашите паник атаки, конкретизирайте кои точно бушуват в главата ви по време на пристъпа и как се чувствате, когато той вече е отминал. Вероятно ви звучи сложно, а и не ви се иска да се връщате по никакъв начин към тези свои спомени. Това е разбираемо, но яснотата е нужно условие, за да постигаме целите си. Когато сте готови с този списък, се върнете отново в началото, към първата, която сте записали.

Направете нов списък – но вече с положителни утвърждения.

Перифразирайте всяка мисъл и я направете така, че да носи позитивизъм. Важно условие, за да действа положителното твърдение е да вярвате в него. Да звучи логично за самите вас. Да вземем за пример най-големия ужас на всеки с пр: „Губя контрол!”. За да не ни внушава безумното количество страх, което това изказване носи в себе си по презумпция – ние трябва да го преформулираме така, че да звучи позитивно. Да носи увереност и добро чувство. Винаги подбирайте внимателно думите, които използвате в речта си! Не само когато става дума за паническо разстройство, но и за успеха във всички сфери на Живота ни - това умение е от изключителна важност. На мястото на „Губя контрол” може да запишете: „Спокоен/-йна съм и мисля трезво!” Напишете го така, че да ви звучи истина, а не като лъжа или пък като чужда реплика. Намерете своя начин. Пишете утвържденията винаги в единствено число, първо лице, в сегашно време. Не бързайте! Отделете колкото време е нужно. Не пропускайте и мислите, които занимават съзнанието ви след пристъпа. Те също имат нужда от коригиране. Вие нямате потребност от отчаяние, апатия и безнадеждност. Имате нужда от окуражаване, надежда и вяра.

Когато сте готови с „положителния списък”, го повтаряйте толкова често, колкото е нужно, до степен да го казвате автоматично. Като стихотворение. Проверявайте се и се тренирайте постоянно. При всяка удобна възможност – не чакайте паник атаката да дойде. Пейте го, ако трябва. Навсякъде. Нека това бъде вашата мантра, вашия the best single. Тананикайте си го, докато вървите по улицата. Щракайте дори с пръсти – ей така – за настроениеJ. Повтаряйте до такава степен, че когато нещо или някой дръпне „спусъка”, да може автоматично да задействате мислите от „положителния списък” и те да следват, една след друга, без да е нужно да се замисляте. По този начин, при изненадваща „проверка”, паник атаката ще ви завари готови и способни да се справите. Същото е както в бокса например. В един двубой, най-лошо е опонентът ти да те „свари” неподготвен. Вследствие на изненадата е твърде възможно човек да не се справи, тъй като реагира прибързано, дори неадекватно. Затова е нужно да бъдат автоматизирани различни техники, свързани в спорта с моторни навици и реакции, а в нашия случай с готови мисловни модели. Така дори под влиянието на „отрицателна” изненада, човек да бъде подготвен, за да успее реагира и противопостави.

Ако е нужно, носете списъка винаги със себе си и при нужда го изваждайте. Дори да го държите в ръка - при паник атака - ще ви носи облекчение и ще ви дава сила.

Източник: от "Другото лице на паниката" на Петя Петрова

Клуб на паникьорите в България „Бялата лястовица”

panicersclub

Хората, които никога не са изпитвали паник атака – не биха могли, а и няма как да разберат що за преживяване е това и Слава Богу! На никого не пожелавам такива усещания – дори на най-големите си врагове! Дори най-близките ни не биха могли да ни разберат! А и как биха могли да разберат страховете ни от неща, които не съществуват, освен в умовете ни. Трябва да си признаем, че да се страхуваме да отидем на разходка, на кино или дори до кварталния магазин – едва ли звучи разумно на някого, дори и да има огромното желание да ни разбере. Именно заради това тези наши страхове и мисли в психологията се наричат ирационални. Нямат смисъл, но само за хората, които не ги изпитват… Всички ние знаем какво означават за нас, как ни влияят и как дори променят целия ни Живот. Парадоксалното е, че повечето хора, които страдат от пр често са много успешни и пробивни в социалния си Живот. Те не се страхуват да се изправят пред каквито и да било предизвикателства, които им предоставя кариерата, семейството и т.н. Но се страхуват от паник атаката. Повечето хора с пр са с интелигентност над средната, т.е. те умеят да се справят в напрегнати са итуации, да бъдат гъвкави. Те са подготвени за тях, но не са подготвени да останат в ресторанта или да седнат в най-затънтения край на заведението, далеч от вратата. Колкото и да звучи нелогично и парадоксално си има обяснение за това разминаване. Както вече казах – хората с пр са умни, интелигентни, подготвени да се справят с Живота и неговите предизвикателства. Но, когато получим паник атака – последното нещо, което знаем е какво да правим! Тази неспособност да реагираме, това незнание блокират разума ни и ние се чувстваме безсилни. Паник атаката ни заварва неподготвени. Училището, родителите, Животът... никой не ни е учил как да реагираме в такива ситуации. Да не говорим, че често при първите атаки човек си мисли, че нещо фатално ще му се случи и умът му далеч не възприема, че просто е получил пристъп на паника. Симптомите на паник атаката са така интензивни, толкова истински и реално физически, че е трудно човек да приеме, че страхът може да причини такива последствия. Това ни кара всички да търсим други, реални физически причини за своето състояние. Дълго време... Колко ли болести не ми се приписаха във времето. Колко ли не мислех аз самата, че са ме застигнали. Всеки път като чуех за някоя, все чувствах, че имам точно, ама точно същите симптоми. Дори чувствах някаква извратена радост, че видиш ли най-после съм открила това, което ме мъчи. Защото за мен конкретно - тази неизвестност, тази неопределеност ме дразнеше най-много. Чудех се как е възможно да те присвива сърцето действително и реално, а да нямаш проблеми с него?! и т.н. И всеки път като отидех на лекар се оказвах... здрава! Не съм и подозирала преди да ми се случи пр, че страхът е всъщност способен да унищожи човек. Точно както момата от разказа на Йовков "Бялата лястовица".

„…Психотерапевтите ни съветват да се изправяме възможно най-често срещу страховете си. Но, според мене, не се отчита факта, че съществуват различен тип страхове. Преди пр и аз съм имала такива, но в повечето случаи минавах за „безстрашна”. За да се докажа, можех да направя чудеса от смелост. Но този страх… Той е различен… Той сякаш е обединил в себе си всички останали и е по-редно да се нарича „ужас”. Убедена съм, че преди да се изправяме сами срещу па, е нужно да знаем повече за себе си и Живота си, за пр. Конфронтирайки се със страха си, изцяло неподготвени, е твърде възможно още повече да подроним вярата във възможностите си.

Не правете нищо, в което не вярвате, без значение за колко „добро” и „полезно за вас” го приемат околните…” – от „Другото лице на паниката”

Като човек с пр вече мога да кажа, че всъщност ние всеки ден тестваме своята смелост. От ставането си сутрин, до вечерта, когато си лягаме минаваме през хиляди „препятствия”, които за останалите хора са просто част от деня. Това е безкрайно изтощаващо и скоро умората – психическата, както и физическата стават хронично състояние.

„…Не мислете, че някой някога ще ви разбере по начин, който вие очаквате. Дори и най-приближените. Те просто не биха могли. Аз мога, но това е само поради една единствена причина. Минала съм през същото като вас.

Спрете да се борите и измъчвате, че не сте разбрани!

Колкото и да считате, че това ви е необходимо – в действителност не е! Не търсете съжалението на другите, не търсете одобрението, нито разбирането. Би било прекрасно да имате подкрепата на свои близки и приятели. Но и да не е така:

Бъдете уверени, че за да се справите - вие сте си достатъчни! Единственото, с което сте разполагали и винаги ще разполагате, е самите себе си!...” от „Другото лице на паниката”

Все пак има светлина в тунела и бих искала да ви кажа, че всъщност всичко, което се случва в Живота ни има смисъл. Има смисъл пр да ни се случи. Има смисъл от цялото това мъчение и той е, че полагайки усилия да се „справим” ние всъщност се превръщаме в по-добри хора. Вероятно ще е трудно да го приемете, но с времето сами ще разберете. Факт е, че пр ни учи да ценим Живота както никога досега. Както никой друг „нормален” човек. Когато дори елементарните, ежедневни занимания станат такова предизвикателство, разбираме колко щастливи сме били, без дори да сме го разбирали. Разбираме, че всъщност сме били заспали и паник атаката е тук, за да ни отвори очите. Да ни припомни и покаже красотата на Живота. Да ни каже, че пр е тук, за да ни „научи”, че трябва да го изживеем заради самите себе си - пълноценно.

Източник: Клуб на паникьорите в България „Бялата лястовица”

panicersclub

Това, от което се страхувате най-много всъщност няма да се случи

Паник атаката е ужасно изживяване, но в действителност не е опасна. Паническото разстройство всъщност е една изцяло естествена реакция на тялото. Дори и при животните се наблюдава същото поведение. Когато оцеляването им е под въпрос, тяхната естествена реакция е да се бият или да избягат. Тази реакция е отговорна за освобождаването на големи количества адреналин, придружено от силно, сковаващо чувство на паника и интензивно желание човек да се махне, да избяга от мястото, където се е създала ситуацията. По-интересното е, че всъщност точно тази реакция би ви гарантирала оцеляване, ако действително бяхте в опасност.

Повишаването на адреналина и увеличеният в резултат на това приток на кръв ви правят болезнено напрегнати спрямо „опасността”. Тази повишена готовност у човек води до гадене, замаяност, хипервентилация, сърцебиене, объркване, загуба на контрол, деперсонализация, изпотяване, студени тръпки, треперене и т.н.

По време на паник атаката, тялото на човека, който я изпитва преминава през същите физически процеси, както ако е в реална опасност. Разликата всъщност е, че дори да чувствате реална опасност, вие всъщност не сте в такава. Единствено фактът, че сте подложени на паник атака, без да знаете защо и истинската причина за нея – правят ситуацията толкова плашеща.

Съпътстващите мисли по време на пристъп на паника като „Губя контрол” например, са не по-малко страшни, но те също не са реални.Помнете, че на НИКОЙ, НИКОГА не са му се случили следните неща, впоследствие на паник атака:

"Полудявам": Никой, който е получавал паник атака и е развил след това паническо разстройство не е полудявал. Всъщност точно поради факта, че вие осъзнавате, че получавате паник атака е силна индикация, че вие не сте луди. Хората, които са луди губят контакт с реалността и са неосъзнати. Напрегнатите, тревожните хора са дори прекалено в контакт с реалността. Те сякаш чувстват и усещат неща, които за другите, спокойните хора остават дори незабелязани. Поради тази причина, хора с паник атаки не биха могли да полудеят. Просто няма как да се случи.

"Ще припадна": Замаяността, която човек чувства по време на паник атаката съвсем закономерно води до усещането, че ще припадне. Това не е възможно, тъй като по време на пристъпа на паника вашето сърце бие по-бързо и кръвното ви налягане се увеличава. Когато нивата на кръвното налягане се увеличават става невъзможно човек да припадне. Когато човек припадне то е поради внезапно паднали нива на кръвното налягане.

"Получавам сърдечен удар": когато сърцето започне да бие по-бързо и човек чувства силно сърцебиене е възможно да помисли, че получава сърдечен удар. На първо място, сърцето може да бие по-бързо и непрекъснато за дълъг период от време, без това да причини някаква вреда. Въпреки, че е възможно сърцебиенето да е придружено с болки от лявата страна на гърдите, има много разлики между паник атаката и истинския сърдечен удар. По време на истински сърдечен удар, основния симптом е усещане сякаш сърцето се разрушава и болката е непрекъсната. По време на паник атаката, вниманието е насочено към ускореното биене на сърцето. / „Мога да чуя в ушите си как бие сърцето ми”/. Хората, които страдат от паник атаки нямат сърдечни проблеми. Истинският сърдечен удар носи разрушителна вътрешна болка, която буквално събаря човек на пода. Те НЕ ЧУВАТ как бие сърцето им, нито ги е грижа за това. Интензивната, унищожителна болка е единственото, което може да привлече вниманието им.

"Не мога да си поема въздух. Ще се задуша.": Понякога при паник атака, поради придружаващата я хипервентилация, човек чувства, че ще се задуши. Това е НЕВЪЗМОЖНО, тъй като вие не можете да припаднете, а оттам и да се задушите. Вие чувствате, че е възможно поради това, че смесицата от кислород и въглероден двуокис в кръвта ви не е в правилни пропорции. Поради това, човек се чувства слаб, замаян. Усеща световъртеж и има чувството, че ще припадне всеки момент, но все пак не е възможно човек да се задуши по време на паник атака. Когато силата на паник атака се понижи и тялото се успокои, дишането се нормализира и останалите симптоми постепенно изчезват.

"Губя контрол": Когато човек изпитва множество тревожни симптоми наведнъж е твърде възможно да почувства, че губи контрол. Често човек се страхува най-вече от възможността да се държи глупаво или като луд на публично място, където станалите хора ще го забележат. Понякога точно този страх води хората, страдащи от паник атаки в Бърза помощ. През ума им минават мисли като това, че са луди и отсега нататък ще носят последиците от това. Всъщност фактът, че осъзнавате, че губите контрол ви гарантира, че това всъщност не е възможно. Единствените хора, които наистина „губят контрол” са тези, които не са наясно с това и въобще не се притесняват от загубата на контрол.

Източник: Клуб на паникьорите в България „Бялата лястовица”Thomas A. Richards, Ph.D.,

Psychologist/Clinic Director

panicersclub

Хипервентилация – невъзможност да дишаме. Дишаме учестено.

Сърцето бие много бързо и силно

Болки в гърдите или дискомфорт

Втрисане и треперене

Чувството, че се задушаваме

Чувство за нереалност. Деперсонализация - Сякаш наблюдавате отстрани и няма начин да повлияете на ситуацията.

Замъглено виждане.

Потене

Мускулно напрежение

Гадене или разстройство

Виене на свят, чувството, че всеки момент ще припаднете

Изтръпване на крайниците

Топли и студени вълни, които обливат цялото ви тяло

Страх от смърт, от загубата на контрол или че полудявате

Слабост в коленете

Обърканост

Чувство, че времето тече изключително бавно

Належаща нужда да избягаш

Ужасно напрежение в главата – не главоболие.

Източник: Клуб на паникьорите в България „Бялата лястовица”

panicersclub

„Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме е самият страх.” Франклин Рузвелт

Когато страхът от нова атака стане водеща сила в Живота ни, съвсем скоро променяме поведението си, цялото си ежедневие с една едничка цел: да избегнем всичко, което би могло да я предизвика. Влизаме в омагьосан кръг и много често повечето хора с пр казват, че в крайна сметка са започнали да се страхуват не толкова от паник атаката, колкото от ужасния страх, който я съпътства, без да можем да дефинираме защо и как се появява, но е факт. И е достатъчен!

„…По-късно започнах да изпитвам множество страхове… От неизвестното… От смъртта… Страхувах се да затворя очи. Не бях сигурна дали ще се събудя… Докато най-накрая не се страхувах от почти нищо… Освен от страха… Той беше достатъчен! И омагьосаният кръг се затвори…” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова

Когато човек се чувства по този начин дори най-обикновените ежедневни занимания се превръщат в огромни предизвикателства. Превръщаме се в пеперуди, които просто пърхат около светлината /в нашия случай „сигурната зона”, която вероятно е домът за повечето от нас/ . Всяко отдалечаване от нея ни напряга и задейства целият този отровен механизъм – паник атаката. Човек не може да се среща с приятели, защото няма как да им обясни необяснимото си напускане на компанията в най-интересната част на вечерта! Не може да излезе на разходка в центъра на града, защото не иска да му се случи да „полудее” пак и да се изложи пред всички хора, които могат и да си помислят, че е луд. Дори да поддържа нормална любовна връзка се оказва огромно предизвикателство. Хората с пр са принудени да се преструват, че са като всички останали. Да крият истината, дори от най-близките от страх, че няма да бъдат приети. Че няма да бъдат разбрани. Но в крайна сметка – цялото това „избягване” на ситуации и хора, които могат да задействат „спусъка” и да получим па – всъщност ни натоварва неизмеримо повече. Едва ли е възможно да се издържи дълго на такова огромно, непосилно натоварване. Всяка секунда от своя ден, човекът страдащ от пр се старае да контролира всичко и всички около себе си. Старае се да предвиди, да избегне всяка възможност, която би го доближила дори малко към паник атаката. Това води до перманентно повишени нива на тревожност, което пак е предпоставка към получаване на пристъпи на паника. Както казах – пр често се превръща в лабиринт, омагьосан кръг, от който е трудно човек да се откъсне, но не е невъзможно. Просто трябва да види светлината и да реши, че иска да я последва.

Единствената разлика между този, който е „излекуван” от паник атаките и този, който все още страда от тях е само една. Разликата е, че първият не се страхува от тях. Всичко опира до този ужасен, обсебващ страх! Успее ли човек да превъзмогне него, ще превъзмогне и паник атаките!

„Истинската свобода е липсата на страх" - Неизвестен автор

Източник: Клуб на паникьорите в България „Бялата лястовица”