• публикации
    32
  • коментар
    1
  • прегледи
    28783

Страх от страха

„Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме е самият страх.” Франклин Рузвелт

Когато страхът от нова атака стане водеща сила в Живота ни, съвсем скоро променяме поведението си, цялото си ежедневие с една едничка цел: да избегнем всичко, което би могло да я предизвика. Влизаме в омагьосан кръг и много често повечето хора с пр казват, че в крайна сметка са започнали да се страхуват не толкова от паник атаката, колкото от ужасния страх, който я съпътства, без да можем да дефинираме защо и как се появява, но е факт. И е достатъчен!

„…По-късно започнах да изпитвам множество страхове… От неизвестното… От смъртта… Страхувах се да затворя очи. Не бях сигурна дали ще се събудя… Докато най-накрая не се страхувах от почти нищо… Освен от страха… Той беше достатъчен! И омагьосаният кръг се затвори…” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова

Когато човек се чувства по този начин дори най-обикновените ежедневни занимания се превръщат в огромни предизвикателства. Превръщаме се в пеперуди, които просто пърхат около светлината /в нашия случай „сигурната зона”, която вероятно е домът за повечето от нас/ . Всяко отдалечаване от нея ни напряга и задейства целият този отровен механизъм – паник атаката. Човек не може да се среща с приятели, защото няма как да им обясни необяснимото си напускане на компанията в най-интересната част на вечерта! Не може да излезе на разходка в центъра на града, защото не иска да му се случи да „полудее” пак и да се изложи пред всички хора, които могат и да си помислят, че е луд. Дори да поддържа нормална любовна връзка се оказва огромно предизвикателство. Хората с пр са принудени да се преструват, че са като всички останали. Да крият истината, дори от най-близките от страх, че няма да бъдат приети. Че няма да бъдат разбрани. Но в крайна сметка – цялото това „избягване” на ситуации и хора, които могат да задействат „спусъка” и да получим па – всъщност ни натоварва неизмеримо повече. Едва ли е възможно да се издържи дълго на такова огромно, непосилно натоварване. Всяка секунда от своя ден, човекът страдащ от пр се старае да контролира всичко и всички около себе си. Старае се да предвиди, да избегне всяка възможност, която би го доближила дори малко към паник атаката. Това води до перманентно повишени нива на тревожност, което пак е предпоставка към получаване на пристъпи на паника. Както казах – пр често се превръща в лабиринт, омагьосан кръг, от който е трудно човек да се откъсне, но не е невъзможно. Просто трябва да види светлината и да реши, че иска да я последва.

Единствената разлика между този, който е „излекуван” от паник атаките и този, който все още страда от тях е само една. Разликата е, че първият не се страхува от тях. Всичко опира до този ужасен, обсебващ страх! Успее ли човек да превъзмогне него, ще превъзмогне и паник атаките!

„Истинската свобода е липсата на страх" - Неизвестен автор

Източник: Клуб на паникьорите в България „Бялата лястовица”




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход