• публикации
    32
  • коментар
    1
  • прегледи
    28786

Как да приемем паническото разстройство в Живота си... или как се приема неприемливото?!

"... След като и поредния опит да се "оправя" с антидепресанти бе такъв провал, ми бе нужна нова тактика. Нямах друга алтернатива и реших, че… самото паническо разстройство ще ми помогне „да се освободя” от паническото разстройство. Изучавах го в Интернет, често се срещахме „лице в лице” и въпреки „задушевните” ни разговори - знаех много за него, но не и достатъчно. Очевидно се провалях в „тайното” си разузнаване и все още не успявах да „обезоръжа противника” си. Тогава прочетох някъде, че няма нищо по-силно от Любовта на този свят. Няма сила, която да може да й устои. Няма зло, което да не се изпарява и да не капитулира пред лицето на Любовта. И реших да направя точно това. Реших да уморя „проклетото” паническо разстройство с Любов…”

Започнах да се уча да живея, приемайки пр като свой… приятел. Да го ценя подобаващо, както правя с всеки такъв. Не забравяйте, че и в Живота ни не всички приятели и близки са такива, каквито искаме да бъдат, но ние ги приемаме и дори обичаме.

„Приемането” на паническото разстройство като факт от Живота ви – ще ви даде всъщност шанса да се „отървете” от него.

Иронично, нали?! Вероятно у вас ще възникне въпроса: „Но как се приема нещо, което ни прави нещастни?!”, „Как се приема неприемливото, от което се опитваме да избягаме във всяка една своя съзнателна секунда?!”

„Освободи се от мисълта, че нещата не би трябвало да бъдат такива! Те Са такива.” Уейн Дайър

Под „приемане” нямам предвид, безучастно и апатично, да „преглъщате” случващото се, изпълнени с чувство на безнадеждност и безизходица. Да „приемеш” означава да успееш да промениш отношението. Да можеш да погледнеш от „нов ъгъл”, с други очи. Да си способен да разпознаеш възможностите, които дори „неясното” в Живота ти поднася. Осъзнаете ли причините за появата и усвоите ли уроците, които паническото разстройство ви носи – това ще позволи да промените отношението си към него.

„…Да променя отношението си към паническото разстройство на практика, не беше лесна за изпълнение задача. Отне ми доста време, за да го сторя. Обяснявах, сама на себе си, появата на му в Живота ми, като дори я оправдавах: „Ако пр не беше дошло, може би щеше да ми се случи нещо ужасно! Дори да ме няма вече!”. Представях си, че мозъкът ми е прегрял до такава степен, че е щял да изгори, ако паник атаката не беше отнела част от това огромно напрежение. В един момент от враг, пристъпите на паника се превърнаха в спасител. По-късно си дадох сметка, че тези мои мисли осезаемо напомнят за т.нар. „Стокхолмски синдром”, при който пленен или отвлечен човек започва да изпитва привързаност и симпатия към похитителя сиJ. Ако трябва да бъда честна – не ме интересуваше начина – аз трябваше да променя отношението си към паническото разстройство. Само това не бях опитвала досега…”

Приемете паническото разстройство като приятел, който не се страхува да ви каже истината в очите. Без значение, колко ви боли от нея!

Той е с вас, за да ви припомни колко ценен е Животът и да ви научи как да го изживеете пълноценно, заради самите себе си. Считате, че пр ви е предоставено от Живота, без да ви пита?! Всъщност пр е наш, собствен подсъзнателен избор. Спомнете си Живота преди първата паник атака. Наистина ли го харесвахте?! Не части от него, а като цяло. Бъдете честни! Така ли си го представяхте?! Одобрявахте ли себе си, отношението на хората към вас?! Живеехте ли в мир със себе си и с хората, които ви заобикалят? Не казвам, че като развиеш паническо разстройство започва безкраен купон. Не, но, когато паднеш на дъното - или тръгваш нагоре, или оставаш на него. Пр е такова състояние, че никога не знаеш дали няма да те навести отново. Но и прекаралият инфаркт не може да е сигурен дали няма да му се случи пак! Затова – ти - както всеки друг човек на тази планета - имаш избор! Можеш да избереш да се поучиш и да продължиш напред или пък да останеш на нивото, което вече си достигнал. Но именно желанието да се учим и развиваме ни отличава от „масата”, и ни прави по-добри хора. Провокацията, която уж Животът ни поднася, в лицето на па е всъщност нашият собствен зов за Промяна. Пр ни дава реален шанс да се събудим! Да погледнем на Живота с други очи. Наш избор е дали ще го направим или не.

„…За да пречупя окончателно мисленето си и да виждам позитиви от появата на пр, аз направих списък. Списък с нещата, на които пр ме „научи” и които промениха Живота ми. Той общо взето гласеше следното:

Научих, че трябва да отделям повече време за почивка;

Научих, че това, което чувствам аз, е най-важно;

Научих се да се съобразявам със себе си;

Научих, че „искам”, е по-важно от „трябва” ;

Научих, че човек може да бъде силен дори когато е слаб;

Научих, че никой няма да се погрижи за мене така, както бих се погрижила самата аз за себе си;

Научих, че не съм отговорна за щастието на другите хора, а само за своето собствено;

Научих, че нещата не винаги се случват, както ги планирам аз, и най-доброто, което мога да направя, е да се съобразя с това;

Научих, че не трябва да се раздавам до такава степен, че накрая да не остава почти нищичко за мене, самата;

Научих, че е важно да си винаги откровен, най-вече със себе си;

И т.н. и т.н.

„Научих” и започнах да опитвам да прилагам „наученото” в деня си. Не беше лесно. За някои неща все още не е. Да се променя се оказа най-трудното, което някога съм опитвала да направя. Но не чак толкова, за да ме откаже. Благодарение на изненадващите появи на па в ежедневието ми аз се „научих” да бъда „винаги готова”. Дисциплинирах се. „Научих” се да нося отговорност, да мисля бързо и да реагирам адекватно. „Научих” как да бъда гъвкава, умеех да предвиждам няколко хода напред, да вземам бързо решения в напрегнати ситуации, в които останалите, „нормалните” хора се стресираха и объркваха тотално. Най-общо казано, пр ме отличи и направи „по-добра” от преди. Изведе ме на първа линия в работата и в личния ми Живот. Това беше достатъчно, за да се чувствам удовлетворена и благодарна…”

Направете и вие своя списък с „научих”.

Какво може да загубите, освен време?! Зная, че, ако сте в самото начало на пр, ще ви е почти невъзможно, но съм убедена, че можете да го направите. Дори да са едно или две неща. Напишете ги на отделни листи, голям формат, с големи букви. Разлепете ги у дома си, така че да ги виждате постоянно. Сложете ги на хладилника, по стените, по вратите на гардероба в спалнята. В случай, че се притеснявате от реакцията на хората, които посещават дома ви, сложете малки листчета на десктопа на компютъра или в портфейла си. Изберете удобния за вас начин. Използвайте всеки удобен момент и ги четете. Бавно. Най-добре пред огледалото и на глас. Повтаряйте ги в ума си. Дори лъжата, повторена много пъти, често се превръща в истина. След около месец сменете листите с нови. На мястото на старите твърдения напишете същото, но започнете с „Благодаря ти пр, че ме научи да…” В случай, че самото име – пр - ви носи неприятни усещания, дайте ново име на своя нов приятел и благодарете на него. „Благодаря ти, Пани, Бебчо, Мило, че ме научи да…” Използвайте умалителни – това, чисто психологически, ще ви помогне да промените отношението си и да приемете пр по-лесно. И отново четете написаното, всеки ден - без изключение. Правете го толкова често, колкото е нужно, докато не почувствате, че написаното от листите се е вградило в съзнанието ви. Не мислете, че ще чакате дълго. Чувала съм, че човек може да изкорени стар навик, и да го замени с ново мислене за 40 дни. Не зная доколко това е вярно, но при мене не беше повече. Някак си съзнанието ми го прие бързо. Подсъзнанието ми вече го знаеше…"

Източник: Клуб на паникьорите"Другото лице на паниката" на Петя Петрова




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход