• публикации
    32
  • коментар
    1
  • прегледи
    28784

Близките и паническото разстройство

Хората, които никога не са изпитвали паник атака – не биха могли, а и няма как да разберат що за преживяване е това и Слава Богу! На никого не пожелавам такива усещания – дори на най-големите си врагове! Дори най-близките ни не биха могли да ни разберат! А и как биха могли да разберат страховете ни от неща, които не съществуват, освен в умовете ни. Трябва да си признаем, че да се страхуваме да отидем на разходка, на кино или дори до кварталния магазин – едва ли звучи разумно на някого, дори и да има огромното желание да ни разбере. Именно заради това тези наши страхове и мисли в психологията се наричат ирационални. Нямат смисъл, но само за хората, които не ги изпитват… Всички ние знаем какво означават за нас, как ни влияят и как дори променят целия ни Живот. Парадоксалното е, че повечето хора, които страдат от пр често са много успешни и пробивни в социалния си Живот. Те не се страхуват да се изправят пред каквито и да било предизвикателства, които им предоставя кариерата, семейството и т.н. Но се страхуват от паник атаката. Повечето хора с пр са с интелигентност над средната, т.е. те умеят да се справят в напрегнати са итуации, да бъдат гъвкави. Те са подготвени за тях, но не са подготвени да останат в ресторанта или да седнат в най-затънтения край на заведението, далеч от вратата. Колкото и да звучи нелогично и парадоксално си има обяснение за това разминаване. Както вече казах – хората с пр са умни, интелигентни, подготвени да се справят с Живота и неговите предизвикателства. Но, когато получим паник атака – последното нещо, което знаем е какво да правим! Тази неспособност да реагираме, това незнание блокират разума ни и ние се чувстваме безсилни. Паник атаката ни заварва неподготвени. Училището, родителите, Животът... никой не ни е учил как да реагираме в такива ситуации. Да не говорим, че често при първите атаки човек си мисли, че нещо фатално ще му се случи и умът му далеч не възприема, че просто е получил пристъп на паника. Симптомите на паник атаката са така интензивни, толкова истински и реално физически, че е трудно човек да приеме, че страхът може да причини такива последствия. Това ни кара всички да търсим други, реални физически причини за своето състояние. Дълго време... Колко ли болести не ми се приписаха във времето. Колко ли не мислех аз самата, че са ме застигнали. Всеки път като чуех за някоя, все чувствах, че имам точно, ама точно същите симптоми. Дори чувствах някаква извратена радост, че видиш ли най-после съм открила това, което ме мъчи. Защото за мен конкретно - тази неизвестност, тази неопределеност ме дразнеше най-много. Чудех се как е възможно да те присвива сърцето действително и реално, а да нямаш проблеми с него?! и т.н. И всеки път като отидех на лекар се оказвах... здрава! Не съм и подозирала преди да ми се случи пр, че страхът е всъщност способен да унищожи човек. Точно както момата от разказа на Йовков "Бялата лястовица".

„…Психотерапевтите ни съветват да се изправяме възможно най-често срещу страховете си. Но, според мене, не се отчита факта, че съществуват различен тип страхове. Преди пр и аз съм имала такива, но в повечето случаи минавах за „безстрашна”. За да се докажа, можех да направя чудеса от смелост. Но този страх… Той е различен… Той сякаш е обединил в себе си всички останали и е по-редно да се нарича „ужас”. Убедена съм, че преди да се изправяме сами срещу па, е нужно да знаем повече за себе си и Живота си, за пр. Конфронтирайки се със страха си, изцяло неподготвени, е твърде възможно още повече да подроним вярата във възможностите си.

Не правете нищо, в което не вярвате, без значение за колко „добро” и „полезно за вас” го приемат околните…” – от „Другото лице на паниката”

Като човек с пр вече мога да кажа, че всъщност ние всеки ден тестваме своята смелост. От ставането си сутрин, до вечерта, когато си лягаме минаваме през хиляди „препятствия”, които за останалите хора са просто част от деня. Това е безкрайно изтощаващо и скоро умората – психическата, както и физическата стават хронично състояние.

„…Не мислете, че някой някога ще ви разбере по начин, който вие очаквате. Дори и най-приближените. Те просто не биха могли. Аз мога, но това е само поради една единствена причина. Минала съм през същото като вас.

Спрете да се борите и измъчвате, че не сте разбрани!

Колкото и да считате, че това ви е необходимо – в действителност не е! Не търсете съжалението на другите, не търсете одобрението, нито разбирането. Би било прекрасно да имате подкрепата на свои близки и приятели. Но и да не е така:

Бъдете уверени, че за да се справите - вие сте си достатъчни! Единственото, с което сте разполагали и винаги ще разполагате, е самите себе си!...” от „Другото лице на паниката”

Все пак има светлина в тунела и бих искала да ви кажа, че всъщност всичко, което се случва в Живота ни има смисъл. Има смисъл пр да ни се случи. Има смисъл от цялото това мъчение и той е, че полагайки усилия да се „справим” ние всъщност се превръщаме в по-добри хора. Вероятно ще е трудно да го приемете, но с времето сами ще разберете. Факт е, че пр ни учи да ценим Живота както никога досега. Както никой друг „нормален” човек. Когато дори елементарните, ежедневни занимания станат такова предизвикателство, разбираме колко щастливи сме били, без дори да сме го разбирали. Разбираме, че всъщност сме били заспали и паник атаката е тук, за да ни отвори очите. Да ни припомни и покаже красотата на Живота. Да ни каже, че пр е тук, за да ни „научи”, че трябва да го изживеем заради самите себе си - пълноценно.

Източник: Клуб на паникьорите в България „Бялата лястовица”




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход