5 неща, които всеки с паническо разстройство е нужно да знае

Това, от което се страхувате най-много всъщност няма да се случи

Паник атаката е ужасно изживяване, но в действителност не е опасна. Паническото разстройство всъщност е една изцяло естествена реакция на тялото. Дори и при животните се наблюдава същото поведение. Когато оцеляването им е под въпрос, тяхната естествена реакция е да се бият или да избягат. Тази реакция е отговорна за освобождаването на големи количества адреналин, придружено от силно, сковаващо чувство на паника и интензивно желание човек да се махне, да избяга от мястото, където се е създала ситуацията. По-интересното е, че всъщност точно тази реакция би ви гарантирала оцеляване, ако действително бяхте в опасност.

Повишаването на адреналина и увеличеният в резултат на това приток на кръв ви правят болезнено напрегнати спрямо „опасността”. Тази повишена готовност у човек води до гадене, замаяност, хипервентилация, сърцебиене, объркване, загуба на контрол, деперсонализация, изпотяване, студени тръпки, треперене и т.н.

По време на паник атаката, тялото на човека, който я изпитва преминава през същите физически процеси, както ако е в реална опасност. Разликата всъщност е, че дори да чувствате реална опасност, вие всъщност не сте в такава. Единствено фактът, че сте подложени на паник атака, без да знаете защо и истинската причина за нея – правят ситуацията толкова плашеща.

Съпътстващите мисли по време на пристъп на паника като „Губя контрол” например, са не по-малко страшни, но те също не са реални.Помнете, че на НИКОЙ, НИКОГА не са му се случили следните неща, впоследствие на паник атака:

"Полудявам": Никой, който е получавал паник атака и е развил след това паническо разстройство не е полудявал. Всъщност точно поради факта, че вие осъзнавате, че получавате паник атака е силна индикация, че вие не сте луди. Хората, които са луди губят контакт с реалността и са неосъзнати. Напрегнатите, тревожните хора са дори прекалено в контакт с реалността. Те сякаш чувстват и усещат неща, които за другите, спокойните хора остават дори незабелязани. Поради тази причина, хора с паник атаки не биха могли да полудеят. Просто няма как да се случи.

"Ще припадна": Замаяността, която човек чувства по време на паник атаката съвсем закономерно води до усещането, че ще припадне. Това не е възможно, тъй като по време на пристъпа на паника вашето сърце бие по-бързо и кръвното ви налягане се увеличава. Когато нивата на кръвното налягане се увеличават става невъзможно човек да припадне. Когато човек припадне то е поради внезапно паднали нива на кръвното налягане.

"Получавам сърдечен удар": когато сърцето започне да бие по-бързо и човек чувства силно сърцебиене е възможно да помисли, че получава сърдечен удар. На първо място, сърцето може да бие по-бързо и непрекъснато за дълъг период от време, без това да причини някаква вреда. Въпреки, че е възможно сърцебиенето да е придружено с болки от лявата страна на гърдите, има много разлики между паник атаката и истинския сърдечен удар. По време на истински сърдечен удар, основния симптом е усещане сякаш сърцето се разрушава и болката е непрекъсната. По време на паник атаката, вниманието е насочено към ускореното биене на сърцето. / „Мога да чуя в ушите си как бие сърцето ми”/. Хората, които страдат от паник атаки нямат сърдечни проблеми. Истинският сърдечен удар носи разрушителна вътрешна болка, която буквално събаря човек на пода. Те НЕ ЧУВАТ как бие сърцето им, нито ги е грижа за това. Интензивната, унищожителна болка е единственото, което може да привлече вниманието им.

"Не мога да си поема въздух. Ще се задуша.": Понякога при паник атака, поради придружаващата я хипервентилация, човек чувства, че ще се задуши. Това е НЕВЪЗМОЖНО, тъй като вие не можете да припаднете, а оттам и да се задушите. Вие чувствате, че е възможно поради това, че смесицата от кислород и въглероден двуокис в кръвта ви не е в правилни пропорции. Поради това, човек се чувства слаб, замаян. Усеща световъртеж и има чувството, че ще припадне всеки момент, но все пак не е възможно човек да се задуши по време на паник атака. Когато силата на паник атака се понижи и тялото се успокои, дишането се нормализира и останалите симптоми постепенно изчезват.

"Губя контрол": Когато човек изпитва множество тревожни симптоми наведнъж е твърде възможно да почувства, че губи контрол. Често човек се страхува най-вече от възможността да се държи глупаво или като луд на публично място, където станалите хора ще го забележат. Понякога точно този страх води хората, страдащи от паник атаки в Бърза помощ. През ума им минават мисли като това, че са луди и отсега нататък ще носят последиците от това. Всъщност фактът, че осъзнавате, че губите контрол ви гарантира, че това всъщност не е възможно. Единствените хора, които наистина „губят контрол” са тези, които не са наясно с това и въобще не се притесняват от загубата на контрол.

Източник: Клуб на паникьорите в България „Бялата лястовица”Thomas A. Richards, Ph.D.,

Psychologist/Clinic Director