Редакторски екип - специфика

=!= СПЕЦИФИЧНИ ПРИМЕРИ =!=

Текст с главни букви

_ЗАПОЧНИ С ТОВА, КОЕТО ИСКАШ. АКО ЗНАЕШ ТОВА, ВСИЧКО ОСТАНАЛО САМО ЩЕ СИ ДОЙДЕ НА МЯСТОТО._

Няма правило за това, въпрос на избор, но е желателно да се правят с малки букви и италик. По принцип избягвайте текстове с главни букви, освен ако не е строго специфичен текст, като например плакат, заглавие във вестник или нещо подобно.

Когато има думи в текста, писани с главна буква

Ръководството на въздушното движение, Главният диспечер, Полет 714

"главния диспечер"; "ръководството на въздушното движение" е с малка буква, ако става въпрос за него и с главна - ако го ползват като нарицателно.

"Тук Полет 714, обадете се" - с главна, защото "Полет 714" се приема като собствено название, а не като полет номер еди-кой си.

Обръщение и подпис в бележка

Обръщението не е задължително да е на нов ред, но подписа - да:

Ем, дължиш ми нещо повече от сметката. Ще го обсъдим довечера.

П.

1578-1592 г., 8-ми декември, 1978-ма година

Пише се с малко тире, слепено, без интервали.

Съчетания от препинателни знаци

–– Голяма част от нещата, които върша –– както и ти, впрочем, –– се движат по строг график.

В случая запетаите ограждащи впрочем се махат.

Когато има два съюза един до друг и първия от тях е едносричен, между двата не се поставя запетая.

Да говорят за чувствата си не бе характерно за тях, но Джони предполагаше, че след като почти бе умрял в ръцете на някого и този човек бе спасил живота му, това променяше правилата.

Правилно изписване на често срещани думи

Окей, окей (в зависимост дали е в началото на изречение или не)

залез-слънце / изгрев-слънце

=!= ПРЯКА, ПОЛУПРЯКА И АВТОРОВА РЕЧ =!=

Когато има съкращение преди авторовата реч, не важи правилото за пряка-авторова реч.

— Добре, госпожо Г. — каза Паркс.

Ако авторовите думи посред пряка реч завършват с двоеточие, то пряката реч след тях може да започва с главна буква.

Как си — каза той и допълни: — Надявам се, че си добре.

Пряка реч може да се предаде и в кавички, особено когато е като вмъкната дума в цяло изречение.

Тя скромно каза: „Зная", и най-после го накара да се усмихне.

Когато авторовата реч разделя едно и също изречение пряка реч на две части, то в края й няма препинателен знак, а пряката реч след тирето продължава с малка буква.

Така че… — Рори спря и си пое дъх. Въодушевлението му бе очевидно — ...разполагаме с основното оборудване тук, в имението, и още многобройни потенциални възможности да възстановим дестилационната на "Тънсбри".

Когато се слага пряка реч в кавички, а преди нея има непряка, преди кавичките се слага двоеточие

Тя обърна глава, вгледа се в него и тихо промълви: "Знам."