Корабокрушение

Разбих се в твоя остров безнадеждна

оставих плътта да се пече на слънце,

от една попаднах в друга бездна,

окрадох те, без да посадя и зрънце.

Вървях след теб, пред теб, до теб..,

сама изхвърлях маските си, някъде по пътя

превръщах похода ни в лабиринт от тънък лед,

и той поддаде преди самичка да го счупя.

Съблякох се да ти покажа всичките си рани,

в редица ги строих и ги накарах да говорят,

а ти им сложи сол и остави ги да спорят,

/за коя ли пък от всички аз съм най-виновна?/

Такава е съдбата на некъдърния крадец,

да събира обич в скъсаните си джобове,

да му е ценен дори ненужния прашец,

да няма път, но да върви нагоре.