Сънят на сирачето

Сънят на сирачето

Ели Зарева

С оръфаните си галоши

и старо палто на петна

във този мраз от сняг ужасен

върви сираче по леда.

Във ъгъла блести искрица

от царски прелестен палат

сирачето ръце протяга,

да стопли своите ръце с мерак.

От блясъка на светлината

се стопли ледената му душа

със сняг покри се, вместо одеяло

и сладко, сладко си заспа.

Левтерка Л. Станоева гр.Перник

В сънят му лъч проблясна

красив образ на жена

с очи огромни, коса черна

в ръцете си държи торба.

Към нея клетото сираче

протяга лявата ръка

сълзите си пред мама да изплаче,

да изкаже за света - гнева.

А майка му със нежни длани

почесва русичката му глава

и тихо шепне "Сине, мами!"

тя стапя леда във нощта.

...Пак лято е, навън горещо

птици пеят във едно

сирачето затуй милее,

да бъде във семейното гнездо.

...Във нечовешкият студ някой го подритва,

усмихва се сирачето в съня

събужда се и що да види

дошло е утрото - деня.

А някой камък, вместо хляб

оставил е в детската ръка.

Автори: Ели Зарева и Левтерка Л. Станоева

27.11.2011

/ Скъпи приятели, стихотворението "Сънят на сирачето" -

Автори: Ели Зарева и Левтерка Станоева,

получи Сребърен медал на

Международен фестивал на хората с увреждания /6-ти

пореден фестивал/ в гр. Перник, кв. "Църква".

На фестивала имаше гости от Корея, Сърбия, Гърция и

от цяла България.

На фестивала се представиха с участие над 1500 човека

от цяла България. Сред журито бяха популярните естрадни

певици Мими Иванова, Мими Николова.

Телевизия ТV7, както и BTV подариха много награди и

дарения на хората с увреждания./