• публикации
    7
  • коментари
    0
  • прегледи
    6781

За този блог

ЛИЧНО ТВОРЧЕСТВО

Публикации в този блог

pisatelkata

Сънят на сирачето

Ели Зарева

С оръфаните си галоши

и старо палто на петна

във този мраз от сняг ужасен

върви сираче по леда.

Във ъгъла блести искрица

от царски прелестен палат

сирачето ръце протяга,

да стопли своите ръце с мерак.

От блясъка на светлината

се стопли ледената му душа

със сняг покри се, вместо одеяло

и сладко, сладко си заспа.

Левтерка Л. Станоева гр.Перник

В сънят му лъч проблясна

красив образ на жена

с очи огромни, коса черна

в ръцете си държи торба.

Към нея клетото сираче

протяга лявата ръка

сълзите си пред мама да изплаче,

да изкаже за света - гнева.

А майка му със нежни длани

почесва русичката му глава

и тихо шепне "Сине, мами!"

тя стапя леда във нощта.

...Пак лято е, навън горещо

птици пеят във едно

сирачето затуй милее,

да бъде във семейното гнездо.

...Във нечовешкият студ някой го подритва,

усмихва се сирачето в съня

събужда се и що да види

дошло е утрото - деня.

А някой камък, вместо хляб

оставил е в детската ръка.

Автори: Ели Зарева и Левтерка Л. Станоева

27.11.2011

/ Скъпи приятели, стихотворението "Сънят на сирачето" -

Автори: Ели Зарева и Левтерка Станоева,

получи Сребърен медал на

Международен фестивал на хората с увреждания /6-ти

пореден фестивал/ в гр. Перник, кв. "Църква".

На фестивала имаше гости от Корея, Сърбия, Гърция и

от цяла България.

На фестивала се представиха с участие над 1500 човека

от цяла България. Сред журито бяха популярните естрадни

певици Мими Иванова, Мими Николова.

Телевизия ТV7, както и BTV подариха много награди и

дарения на хората с увреждания./

pisatelkata

Шампанско и любов

Шампанско за утеха, за наслада

две чаши ще си пожелаят лека нощ,

когато свещите угаснат ще се слеят

сърца възбудени, желаещи да са в едно.

Отпиваш бавно...ягоди добавяш

а аз къде съм...та говоря за поезия сега

протягаш две ръце и ме целуваш

ще се стопя и аз като свещта.

Виното е виновно...аз излитам

по луната ще летиме двамата сега

свещите угаснаха отдавна,

но звездите светят тази нощ за нас.

автор: Ели Зарева

pisatelkata

Таралеж

Гледаш ме отнесен с поглед див

и ми казваш - пак мълчиш...

сподели със мене думи две

днес кажи ми премълчаното поне.

Премълчах тогава да не те боли

с нож да не разкъсам твоето сърце

има мигове, в които трябва да мълчим

да не солим раните... и куп сълзи.

Ти си много жалък... малък гот...

в стих ти отговарям колко си невеж...

искаше да бъдеш като патриот,

но цената твоя е на таралеж.

У главата нямаш ум - да бъдеш "ти"

кактуси бодливи и отровен плет,

как да ти го кажа...затова мълча

и си готвя моя обеден омлет.

автор: Ели Зарева

11.06.2011

pisatelkata

Само ти сърце не ме предаде!

Уморено свиваше се...но мълча

в огъня горя...не се издаде, болката търпя

в лед, студена завист оцеля.

Само ти сърце си ми приятел!

Бършеше последните сълзи, за да продължа

раните превръщаше във злато,

а сълзите мои в най-скъпия кристал.

Само ти сърце до мене бдеше...

нощите, в които се разкъсвах от тъга

все туптеше ли, туптеше...за да не умра.

Само ти сърце си ми приятел!

автор: Ели Зарева

25.08.2011

pisatelkata

Във роден дом се връщам майко, татко!

Години дълги във чужбина аз живях, творях.

Далеч от родна стряха, мила къща

пари изкарах...но от мъка остарях.

Пред бащина ми мила, свята къща

застанал тихо спомени редя

от люлката, от детството безгрижно

до онзи ден във който път поех.

Във двора роден сякаш всичко още по-прекрасно

от моите очи потича извор от сълзи

юмруци стисках за да не заплача...

но можеш ли сърце да укротиш.

Години люти, спомени красиви...

В чужбина, майко сякаш бях сирак

осъден да не виждам теб и татко

и моите пораснали сестри.

Прекланям се пред героизмът, скъпа майко,

че оцеляхте с татко в този лош момент...

чужбина ме научи че богатство -

това е родна стряха, бащин дом.

Под този покрив, в тази бяла стая

аз искам с вас щастлив да продължа

от сиромашия се не побелява, ни се остарява...

от мъка, безпокойство и тъга едва ли не умрях.

автор: Ели Зарева

29.08.2011

pisatelkata

Жива си любов!

Елена Димова

Стани, стани ти...изправи се...!

Нищо че си с пречупени крила.

Светът нека в погледа ти да попива,

защото още жива си, жива си, любов в света.

Надя Огнянова

Нима ще позволиш омраза да царува,

когато от любов в простора всичко грей.

Стани, стани...отново усмихни се

по пътя свой велик, щастлив живей.

Весела Дамянова

Любов красива, много мъка има

на този свят си срещала злини.

Създадена да бъдеш жива сянка

да следваш двама влюбени дори в беди.

Ели Зарева

Живей за всички нас, които сляпо вярват

във вярата, надеждата и любовта

сърцата палят и от обичта се сгряват.

Живей...създавай още много чудеса!

автор: Ели Зарева, Елена Димова, Весела Дамянова/огнена71/ и Надя Огнянова/сладурчето87/

06.09.2011

pisatelkata

Хазем Ал

Емоции, чувства...

създадени за теб...

излизат от дълбочината на сърцето ми...

от святи мисли, чиста душа...

моите чувства...на които открадна ума...

ума и сърцето на моя живот...

Сърце разбойник...бушува се и пише...

Първо - Моя любима си!

Второ - Моя голяма любов!

Трето - Мой ангел, който дава щастие в сърцето ми!

Да броя ли още...не дотук ще спра...

Музика в ритъма на сърцето ми

нежен шум в ушите ми...

мечта, за която живея.

Скъпоценен камък, който осветлява моя път...

твои устни ябълки...

Целуни ме ти!

Нека ВСИЧКО започне СЕГА!

Ели Зарева

Това е казват любовта...

емоции, мисли, чувства...

страст...умопобъркан свят...

в сърцата си света побрал-

море, небе, земя и въздух и вода.

Живяла някога принцеса...

от обичта си ослепяла...

от чувствата тя занемяла...

от мъка страшна в сън дълбок заспала.

Целувка само я спасила...

от болестта що няма лек.

Затуй се влюбвай всеки ден

щом чувстваш пулса и тупти сърцето -

в любим, в любима, в утрото омайно,

в реките буйни, в природата дори...

в луната, в митовете за русалки,

в изгубения свят от ангелски мъже

със рицарски сърца...

Когато влюбен си усещаш топлината,

усещаш...че си жив и най-щастлив.

С тебе ВСИЧКО започва СЕГА!

Надя Огнянова

Влюбиш ли се...ти си птица

виждаш всичко по света

през дъгата цветна преминаваш

леко ти е...имаш ангелски крила.

От любов не се умира...целуни ме и ще видиш сам...

Първо - Аз съм волна птичка

Второ - За великата любов творя

Трето - Аз ценя живота.

Да броя ли още...по-добре да спра...

Дъщеря съм казват аз на радостта

и сестра на любовта...

нека опитам и с теб да изгоря.

С тебе ВСИЧКО започва СЕГА!

Елена Димова

Сестра на любовта ли!? ...Аз съм като нимфа!

По жарава стъпвам ,аз съм като огнена дъга.

В облаците от любов изгарям...

и летя със огнени крила.

Аз съм като феникс ...възкръсвам щом открия любовта.

Мигом в слънце се превръщам,

сея обич и раздавам радостта.

Като водолей съм...аз съм малък кръговрат.

Вселената в сърцето свое съм събрала

а това е целият ми огнен свят.

С тебе ВСИЧКО започва СЕГА!

Розалия

Моя трудна любов...И прекрасна.

Искам вечно във мен да гориш,

все така-непокорна и страстна,

да ме пълниш с живот и мечти.

Все така разбунтувай морето

на моята гладна душа.

Все така подлудявай сърцето ми.

Аз не мога до тука да спра.-

Ти не си моят край,а начало.

Не си есен. А пролет добра.

Не си залез. А слънце изгряло.

С тебе ВСИЧКО започва СЕГА!

Весела Дамянова

Обичах лудо и раздавах чувства

емоции обвързани с любов

на твоето "сърце-разбойник" днес не вярвам

от скъпоценни думи...до голямата любов.

А иска ми се птица аз да бъда

принцеса полудяла от любов.

Да бъда нимфа...да не се страхувам

в жаравата да скачам с твоя зов.

Да бъда феникс...слънцето да хвана

във огнена любов със теб да изгоря,

но нещо ми нашепва...за начало.

С тебе ВСИЧКО започва СЕГА!

автор: Ели Зарева, Елена Димова, Надя Огнянова, Розалия, Весела Дамянова

и Хазем Ал /Йордания/

07.09.2011