Гергьовден - 6 май


Гергьовден е един от най-големите празници. Заедно с Великден се счита за един от най-големите пролетни празници и заради хубавото време, което обикновено съпътства деня, се е наричал "зелен Гьорги" или "цветен Гьорги".


Народът е разделял годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден и зимен - от Димитровден до Гергьовден. Празникът е символизирал началото на активната част на годината - новият трудов сезон, клането на агнетата, доенето на млякото, подновяването на трудовите договори.
На празника се коли първото мъжко агне, родено през текущата година. След това то се прекадява и освещава. Заколението става задължително пред трапеза, на която има сол и трева, от които се дава на агнето, за да е сита и плодородна цялата година. От кръвта на агнето се поръсва над лехите за берекет. На Гергьовден за пръв път се и приготвя сирене, но не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете.
Зеленият цвят ярко присъства в обредите и цялостния облик на празника. Всички животни, празничната трапеза и къщата се закичат с клонки от разцъфнала бука, разцъфнало плодно дръвче и здравец - по този начин се хиперболизира силата на природата, жизнеността, развитието, растежа.
Извършват се множество обреди - за прогонване на злото, защитни магии, за здраве, за добиване на дете и други.

Детайли на събитието

Ден на храбростта и празник на Българската армия - 6 май



Денят на храбростта, 6 май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от първи януари 1880 г. княз Александър Батемберг учредява военния орден “За храброст” - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от девети януари същата година се постановява честването на празника.

В началото отбелязването на празника е подчертано скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена “За храброст”, ограничени военни паради, главно в София. По-късно цар Фердинанд придава по-голямо значение и пищност на честването.

През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена “За храброст”. Тържеството завършва с военен парад.

До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.

След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г.

В най-ново време Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 и 1992, българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май отново заема полагащото му се място в празничния календар на армията като Ден на храбростта и празник на Българската армия.




Официален сайт на Министерството на отбраната

Детайли на събитието