Световен ден на тангото (11.12)

Световен ден на тангото - 11 декември

Първоначално 11 декември е обявен за Национален ден на тангото в Аржентина през 1977 г. По-късно този ден се превръща в международен ден заради огромната популярност, която си спечелват южноамерикански танц и музика.

Под танго се разбира видът музика, песен и танц, възникнал през втората половина на ХІХ век в средите на простолюдието в Буенос Айрес (Аржентина) и Монтевидео (Уругвай). С течение на времето тангото добива по-висок социален статус и огромна популярност на няколко континента.

През 1902 г. в Париж вече има 100 школи, в които се учи танго, а десетина години по-късно танцът става много популярен в цяла Европа. Думата tango е с неясен произход и има много значения. Част от тях са: танц на простолюдието в селото или града, вид перкусионен инструмент и танцът, който придружава удрянето му, от mtango, което в африканския език кимбунду означава кръжец, затворено място, от shangó, богът на мълниите в митологията на Йоруба, Нигерия, място, където свирят и танцуват негрите и много други значения. Клубовете и събиранията, на които се танцува тангото, се наричат милонга.

На Денят на тангото - 11 декември, са родени и две от най-известните личности в историята на тангото – през 1890 г. е роден певецът Карлос Гардел, а през 1899 г. – цигуларят Хулио де Каро, който е един от големите иноватори в историята на танго музиката.

Карлос Гардел е първият, който поставя текст в тангото и е написал хиляди песни. Музиката на Карлос Гардел обхваща радостта, трагедията, дълбочината и страстта на живота. Неговите песни разказват за любов, ревност и страст, за живота такъв, какъвто е.