Ноща-една,що бди-ще смръщи черни вежди
и техните звезди,като далечен хор,
от целиий земен свят в миг ще отвърнат взор
със лъч,по блед от тленните надежди.
Но те техните,покрити сякаш с креп,
червени-без личи-ще плуват из простора;
ще бъдат те пожар за твоята умора-
и той,като кошмар,все ще витай над теб!
Тогаз видения из мрака ще възлезнат
и странни мисли в теб ще се вгнездят-уви!
От твоят беден ум те няма да изчезнат,
като ноще от скръбните треви!
Едгар Алан По.
Препоръчани коментари
Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате