Боянската църква възкръсна след 50 години

Само няколко бабички и учениците от боянското школо търпеливо издържаха на студа пред вратите на църквата, докато архимандрит Йоан отслужи водосвета. Навън останаха и повечето от дошлите за откриването спонсори. За да не се съсипят стенописите, вътре вече няма да се допускат големи групи. След излизането си от храма президентът изрази задоволството си от реставрацията. "Станахме свидетели на нещо много важно - силата на гражданското начало. Вече много културно-исторически обекти се възродиха за нов живот благодарение на патриотичния български бизнес, който показа готовност да застане зад подобни проекти. Затова смятам, че държавата е длъжна да поощри подобно желание и готовност. Ние трябва да напомним на Европа, че сме една от нациите, на които се крепи днешната европейска цивилизация", завърши краткото си слово президентът. Той обаче категорично отказа да коментира закона за досиетата и семинара на ДПС и побърза да си тръгне в компанията на столичния кмет Борисов и директора на НИМ Божидар Димитров.

Сагата с Боянската църква започва през 1954 г., когато тя престава да бъде действащ храм. Оттогава датират усилията за реставрация на сградата и на пострадалите от времето стенописи. Методите и средствата на реставрация предизвикаха яростни дискусии между чужди и български реставратори. Последният екип, работил върху стенописите, беше спрян от министър Ема Москова преди 10 години, което доведе до влошаване на състоянието им.

През 2004 г. църквата, която беше самостоятелен музей, е предадена за управление на НИМ. При първия конкурс "Сграда на годината" на вестник "Строителство и градът" през 2005 г. тя е удостоена с приза "Вечната сграда на България". Фондация "Етерна" започна кампания за набиране на средства за реставрация на стенописите.

В акцията се включиха телевизионното предаване на БНТ "Памет българска" и сдружение "Плиска".

В кампанията участваха около 50 фирми, сдружения и частни лица. Те събраха нужните 165 000 лева за реставрацията. Списъкът с имената на дарителите на Боянската църква, който започва със севастократор Калоян и цар Константин Асен-Тих, е изсечен на плоча от черен мрамор, поставена вдясно от входа на храма.

Реставрацията на стенописите започна през март 2006 г. и е дело на екип, ръководен от проф. Григори Григоров и Владимир Цветков.

Източник: Стандарт