Dobrodeteli

Всъщност става въпрос за онези конкретни фактори, които изискват, и другите, които определят Промяната. Разбира се първо трябва да уточним, че отново става въпрос за Промяна на съзнанието, Промяна в мисленето на хората и от там в техните действия. Промяната, която предопределя края и началото. Край на сега съществуващото поведение на хората и началото на тяхното ново отношение към себе си и към света. Няколко са основните фактори, които могат да създадат новото отношение на хората към всичко съществуващо. Това са основните моменти изграждащи човешкото светоусещане. Те са Силите на промяната, защото формират различното в човешкия живот. От къде трябва да се тръгне? От възприемането на себе си. Сега хората не забелязват себе си. По-скоро не отдават необходимото внимание на своята духовна същност. Тя е пренебрегвана във всички отношения, което ще рече, заличена като фактор за формиране на поведението. За да се прояви духовната същност на един човек, трябва да се поставят основите на неговия духовен живот. Това изисква от човека яснота по въпроса, що е духовен живот. Духовният живот се определя от потребността на душата да изяви Божественото в себе си. Т.е. тогава, когато човек почувства в себе си потребност да бъде учтив, внимателен, благ и отзивчив към другите, то значи, че той е дочул гласа на своята душа, който му говори за добротворчество. Стремежът към добротворчество е първата Сила на промяната. Стремежът като действие изисква мобилизиране на човешките възможности и концентриране на усилията, за да може той да се реализира. В този смисъл стремежът към добротворчество изисква да се обединят всички усилия на човека за взаимност и доброжелателство. Така той ще сътвори добри човешки взаимоотношения. Правилно построените форми на общуване, изявата на човешката душа в създаването на човешките взаимоотношения – всичко това са фактори, които стоят в основата на духовния живот. Да твориш в областта на човешките взаимоотношения е висше призвание за благородните души. Какво означава това? Това означава да търсиш най-благата дума, най-светлият поглед, най-нежният тон, най-мъдрото слово, за да създадеш връзката си с ближния. И така , първата Сила на Промяната е Добротворчество в човешките взаимоотношения. Друг съществен момент за Промяната е отношението към ближния. То в голяма степен е свързано с Добротворчеството в човешките взаимоотношения, но това не е достатъчно. Изискването сега към всеки човек е да почувства себе си като Божествено творение и тогава ще може да възприеме и ближния си като Божествено творение. Възприемането на този факт веднага променя поведението. Преди всичко отношението към Божественото винаги е съпроводено с респект, с уважение, признателност и Любов, най-вече с Любов. За съжаление болшинството от хората не могат да възприемат Любовта като свой начин на живот. Хората все още не могат да живеят с и чрез Любовта, затова Ние призоваваме към благоразположение и доброжелателство. Ако човешките взаимоотношение се изграждат на тази основа – на основата на благоразположението и доброжелателството, тогава ще настъпи съществена промяна в живота на хората, в света изобщо. То няма да е Любов, но ще бъде много близо до нея и ще може да я събуди за живот, ще може да я възкреси. Така, че втората Сила на Промяната е благоразположението и доброжелателството. Има и още една – трета необходимост, за да може промяната да настъпи. Това е Желанието на хората да поискат промяната. Сега, независимо от затлачените човешки взаимоотношения и почти катастрофалното състояние на екологията, твърде много хора се чувстват уютно и не търсят промяна. На други пък не им достигат силите. Те разбират нещо, но не могат да се организират, за да го осъзнаят и приемат като свое поведение. Има и такива, които изобщо не искат да разсъждават. Те отхвърлят всякакви доводи в интерес на промяната и не искат да я приемат като необходимост. Неразбиране, повърхностно отношение към живота и липса на всякакъв интерес определят липсата на желание за съществена Промяна на съзнанието. Ние посочваме конкретно тези факти, за да можете да ги разпознаете и да разберете колко е неправилно да продължавате все още да се придържате към тях. А необходимостта от Промяна на съзнанието е повече от необходима. За нея говорим в почти всички теми напоследък. И не само Ние. Всички Духовни учения, Висшите Учители – всички високо развити Духовни Същества говорят за тази Промяна. Тя е повече от наложителна, за да може човечеството за навлезе успешно в следващия етап от еволюцията на Вселената. Забележете, че тук не става въпрос конкретно за планетата Земя, а говорим изобщо за Вселената. Дълбоки и съществени са измененията, които съпътстват еволюцията. Те са необратимия ход на развитието, на изпълнението на основния Промисъл на Сътворението за живот във Вселената. Затова всичко съществуващо се свързва и се подчинява на процесите на изменение, които настъпват. Всичко съществуващо в Природата, включва и човешкото съзнание, респективно и човешкият организъм. Вече обяснихме тази необходимост в предходните теми и сега няма да се спираме подробно отново. Ще кажем само, че желанието за промяна изисква правилно мислене, което предполага добре изяснено отношение към Живота. Сега да обобщим. Три основни фактора можем да определим като Сили на Промяната. І. Стремежът към Добротворчество. ІІ. Благоразположение и доброжелателство ІІІ. Желанието за Промяна Може би трябваше на първо място да поставим желанието за Промяна. Но Аз искам да кажа, че никой от тези три фактора не може да бъде изваден от контекста и да съществува самостоятелно. Те са взаимно свързани и имат еднаква степен на важност. Вярно е, че ако няма желание нищо не може да се случи, но също толкова вярно е, че ако имаш желание и не разбираш същността на добротворчеството, благоразположението и доброжелателството, нищо няма да постигнеш. Голямата, силната и гореща препоръка на Висшите Учители е всеки да потърси Божественото в своята душа и да го превърне в живот, за да има Живот. Тази и други интересни теми можете да прочетете на ДОБРОДЕТЕЛИ

В темата “Преходът” записахме конкретни подробности свързани с необходимостта от съществена промяна в съзнанието на хората. Там изтъкнахме голямата потребност от ново отношение към науката и изобщо към самия живот. Трябва да се живее по нов начин, който да гарантира друго, различно, много различно от сегашното потребление на природните ресурси. Всичко в темата беше конкретно насочено към съществуващата на планетата действителност. Сега искаме да кажем, че е много важно всеки човек да проумее, че планетата Земя не е нещо изолирано от останалата част на Вселената. Планетата Земя е част от тази Вселена и затова всичко ставащо в Космическото пространство засяга пряко и планетата Земя. Напомняме отново тези факти, за да кажем и още нещо по въпроса, а то е съвсем конкретна информация: по силата на съществени изменения в дълбините на Вселената, изменения вече настъпват и на тази планета. Измененията във Вселената, измененията на всичко, което я изгражда се дължи на Замисъла, на Единната Програма за развитие на Цялото. В този смисъл еволюцията на всичко съществуващо е факт, който няма как да бъде пренебрегван. Той се налага от самосебе си, защото съдържа основния Замисъл за живот на Сътвореното. Не може да се разглежда поединично състоянието, на която и да е планета, защото всички те са включени в Единната Програма за развитие на Вселената. Всички космически обекти са потопени в необозримия по размерите си океан от енергия. Самите те са въплъщение на светлинните енергийни тела на висшите по своя произход мисъл-форми на Създателя. Всичко включено в тяхната структура се крепи на основния духовен образ изграден като елемент за развитието за всичко съществуващо. В системата на техния първообраз лежи една основна форма и тя служи като фундамент на плътното тяло. Това е координатата на сътворението, която служи като матрица за плътната форма на всяка от планетите. Споменаваме този факт, защото така можем да обясним, че енергийната основа на космическите обекти ( координатата на сътворението) вече навлиза в нова фаза на своето състояние. В резултат на предвиденото в Единната Програма за развитие на Вселената, в нейните недра вече навлиза нова по своето съдържание енергийно-информационна сила. Тя има качествено нов състав, защото в нея е вложена нова по своето съдържание информация. Тя предполага развитие на всички форми на ниво Вселена, което ще стане причина за създаването на различни от досега съществуващите светове. Казано с други думи, настъпва нов етап от развитието на Вселената и Земята като част от вселенското пространство също е подвластна на това изменение. Но съществено важно е и хората да знаят, че това изменение засяга не само планетите като космически обекти, не само енергийното пространство на необятния Космос, но и човешкия организъм. Човешкият организъм е съществен елемент от Сътворението и като мисъл-форма, висша по своя произход, той подлежи на промяна, точно толкова колкото и всичко останало. Става въпрос за започнали вече и ритмично придвижващи се етапи на развитие, които имат необратим ход. В този смисъл, ако човешкият ум приеме този факт, ще се превърне в съработник на Великото Съзнание, ще стане съавтор на Великите Промени. А те са велики, защото произхождат, както вече казахме от Идеята на Създателя за развитие на Вселената. Още веднъж ще напомним, че нищо не е в покой. Всичко се развива и допринася за хода на Еволюцията. Затова промените, които настъпват са започнали и се развиват на енергийно ниво. Енергията в пространството вече е носител на нова информация и това променя нещата. Информацията съдържа Програмата за видоизменине на всичко съществуващо. Друг е въпросът, че тези изменения ще бъдат осъществени на различни нива. Така вече изменението на атмосферната обвивка на Земята, изменението на нейния климат, промяната във съдържанието на водните басейни – съдържание на различни форми на живот, вече е забележимо. Изменение имат вече и някои животински и растителни видове. Изменения има най-вече на фино енергийно ниво, и в този смисъл светлинните пластове вече имат различен строеж. Всичко това при един внимателен поглед може да се забележи. Няма как при това положение човешкият организъм да не претърпи промяна. Тя е повече от наложителна, за да може да послужи за целите на Еволюцията. Тук обаче съществен фактор е човешкото съзнание. Желателно е промените да настъпят с негово участие. Но това е задача с определено време за решаване. Решението на тази задача не може да бъде отлагано до безкрай. Затова казах, че ако не настъпят желаните промени в съзнанието на човека, ще трябва да се използват Силите на Сътворението за наложителни действия по отношение на човешкият организъм. Пак да уточним, независимо от много досегашни публикации по въпроса, за каква промяна в съзнанието на хората става въпрос. Човешкото съзнание трябва да приеме Любовта като начин на живот. Това е, което ще спаси човечеството от самоунищожение и Вселената от катаклизми. Защото ако при вас настъпи самоунищожение, за Вселената това ще бъде катаклизъм. Защо отново говорим за Любовта? Защото това е основната енергия на сътворението. Любовта е енергия, тя е Силата на Сътворението. Затова вибрациите на планетата, а и във Вселената сега са различни. Защото новата информация въплътена в енергийното пространство разгръща Програмата “Любов”. Тази Програма е съществения фактор на промяната. Космическото пространство е изпълнено с вибрациите на тази Велика Идея. Точно вибрациите на основния енергиен пояс изискват промяната и в човешкия организъм. Защото без промяната вие не можете да бъдете в синхрон с общото вибрационно ниво на Вселената. Ето това е изключително съществен момент, който трябва да бъде осъзнат от човешкия ум. От осъзнаването на тази Истина, зависи понататъшното развитие на Живота както на тази планета, така и във Вселената.

2010-та година оформя първото десетилетия на 21-ви век. Този факт изисква от хората да бъдат отговорни пред себе си и Създателя повече от всякога. Отговорността винаги е била необходима, но много рядко ясно осъзната и то за съжаление от малцина. Сега поради напредващото развитие на човечеството, отговорността да се живее застава пред всеки човек като изключителна по своето значение морална сила. Човечеството все повече започва да разбира необходимостта от съвместно сътрудничество, за да може светът да се превърне в благоприятна среда за развитие и израстване на съзнанието. В този смисъл отговорността да се живее изисква от всеки човек да постигне своето самоопределение. Всеки трябва сам да определи своята посока. Знае се, че предстоят съществени промени в развитието на Живота изобщо, не само на тази планета, но и във Вселената като цяло. Развитието на Космоса изисква пригодност от всички населяващи го същества, затова е необходимо те да приемат този факт и да се съобразяват с него. Какво трябва да се разбира под пригодност в конкретния случай? Промените, които се извършват във Вселената са свързани преди всичко с енергийно –информационната основа на Съществуващото. Това означава, че всички космически обекти в обсега на Вселената вече осезателно променят структурата на светлинните пластове, които ги изграждат. Светлинната енергия стои в основата на Сътворението. Тя е градивно вещество на всичко Съществуващо. Светлинната енергия, която уплътнява Космическото пространство, в резултат на активността на Централното слънце, също променя своята активност. Но тук не става въпрос само за чисто физическо явление, а има и още един изключително съществен момент. Това е внедрената, нова по своето съдържание информация, чиито носител е светлинната енергия. Чрез тази информация се изявява Великото Съзнание. Тя съдържа в себе си съществените елементи от предстоящото развитие на Вселената. Затова тя е поредната необходима информация, която е част от Замисъла на Твореца за Живот. Като казваме Живот, трябва да се разбира всичко свързано с активността, с движението дори и на най-елементарните частици. Нищо във Вселената не е в покой. Всичко се движи и търпи своеобразни промени според Замисъла на Сътворението. Този велик проект се изпълнява целенасочено и неотклонно и е направляван от Мъдростта и Любовта на Твореца, Твореца, който в тази тема наричаме още Създател и Велико Съзнание. Съществуващото включва в себе си същността и явленията, познати ни от обективната действителност. Същността е изначална основа на формата. Тя съдържа в себе си освен енергия и информацията ( програмата), която определя развитието на формата. Качеството и количеството на енергията, определят активността и продължителността според, които работи програмата. Явлението, т.е. ставащото е следствие от развитието на програмата. Ето защо е много важно да знаем, че пространството, колкото и да изглежда необятно е наситено с информация, която служи за развитието на Живота. Това отклонение беше необходимо, за да подчертаем съществено важното значение на енергийно-информационната същност на Сътворението. Когато знае, че в основата си всичко съществуващо е изградено като енергийно-информационна същност, човек по-лесно може да си обясни доколко той е зависим от заобикалящата го среда. Човекът като биологичен обект не прави изключение от средата, в която живее. Неговата същност е енергийно-информационна. Тази енергия, която създава живот в неговото тяло е част от Универсалната жизнена енергия, която изгражда пространството. Затова има изключително голямо значение каква е активността на тази енергия, т.е. в каква степен тя променя своите вибрации. Ако Универсалната жизнена енергия в пространството промени честотата на своите вибрации, това неминуемо ще се отрази и на човешкия организъм, както и на всичко останало. То е като да смениш кръвта в един организъм. Един човек с нулева група, не би могъл да живее с кръв от Б група. Защо обясняваме това? Защото както казахме по-горе в тази тема, промените, които се извършват във Вселената са свързани с енергийно-информационната основа на Съществуващото, а през последното десетилетие тя активно се променя. Променя се в резултат на внедрената нова информация. Информацията съдържа Програмата според, която се развива Животът. А той не стои на едно място. Според новата програма човешкият организъм вече търпи конкретни изменения. За сега те са свързани повече с енергийните тела, отколкото с физическото, но вече е време и физическото тяло да се промени. Дори при новородените деца вече съществуват известни промени, чиято цел е новият организъм да бъде пригоден за новите условия. Изобщо при новородените деца организмът е значително по-усъвършенстван. Те се развиват според новата програма и притежават в много по-голяма степен сетивност и способност да се адаптират към новите условия. Единственото, което е необходимо в случая е възрастните да не им пречат. Не им създавайте проблеми със специални условия, създадени по ваше усмотрение. Вие не можете да кажете какво им е необходимо на тях, защото не знаете те според какво направление са създадени. Излишни са тревогите около “индиговите” и “кристалните” деца. Оставете ги сами да творят. Така както птичката знае сама как да си направи гнездо, къде да си намери храна и всичко необходимо за да отгледа малките си, така както семето на което и да било растение знае как да израсте, да се развие и роди плод, така и децата знаят какво и как да направят. Ако не им внушавате вашите идеи, те ще се справят много по-бързо и ще постигнат желаните промени в Живота, много по-скоро. Въпросът беше за пригодността. Тя е необходима на възрастните. Те са тези, които не могат да приемат новата програма. Те са тези, които трябва да променят мисленето си, за да може и съзнанието им да се промени, а от там нататък те да се превърнат в част от настоящето. Защото казахме, че е променена енергийно-информационната основа, а това означава нова, различна енергийна среда от тази, в която сте живели до сега. Новата програма изисква различно отношение към организацията на обществото. Тя поставя необходимостта от повече нравственост във всичко, което определя човешкото поведение. Основна задача сега е да се събуди човеколюбието. То както и всички добродетели е вложено в човешката душа още при сътворението. Трябва умът да открие човеколюбието и да го признае за съществуващ, действащ фактор в човешкото поведение. Защо се налага това? Защото мисълта има електромагнитна основа. Чрез мисълта на човека в неговото съзнание се внедрява определено отношение към нещата от Живота, а в организма съответната доза енергия. Мисълта, човешката мисъл захранва човешкия организъм с най-фината енергия, с която работят мозъкът и сърцето. Затова тя може да създаде синхрон в действието между тези два органа и така да се постигне хармония между чувствата и мислите, както и обратното – да се стигне до дисхармония, ако мисълта е отрицателна. Човешката мисъл не е нещо автономно, изолирано от средата, в която живее човекът. Казахме по-горе в тази тема, че чрез светлинната енергия пространството е наситено с информация, а тя съдържа Програмата за развитие на Вселената и в частност на човечеството от планетата Земя. Ако човек събуди в себе си, вложените още при сътворението на човешката душа качества, ще промени мисленето си и така ще се изравнят нивата информация – това на съзнанието с това на Програмата. Т.е. те ще съдържат еднаква по стойност информация, която ще доближи вибрациите на енергийната основа на човешката мисъл до мисълта на Твореца. Това вече означава пълноценна връзка на човешкото съзнание с Великото Съзнание, а от там и укрепване на енергийната основа на мозъка и сърцето на човека. Като органи те са най-близо до съзнанието. Не че съзнанието не може да влияе и на другите органи, но те не могат да възпроизвеждат енергията на мисълта както става това при мозъка и сърцето. Ето защо е толкова важно да се събудят вложените още при сътворението качества на човешката душа. Защото там са вложени добродетелите. Няма да се изморим да повтаряме, че те са средството, чрез което човешкото съзнание може и трябва да претърпи необходимата промяна. Добродетелите са използвани от Великото Съзнание като основа на Програмата за развитие и усъвършенстване на Вселената. За човечеството остава да ги опознае и усвои, за да може съвременния човек да укрепи основата върху, която трябва да се развива бъдещия Живот на планетата. Затова важните, неотменни задачи за 2010 година са: - осъзнаване ролята на отговорността да живееш - изграждане на лична позиция по всеки от проблемите на обществото - създаване на чиста нравствена основа за живот в семейството и колектива, а формулата, която може да бъде ключ за бъдещото развитие на човешкото съзнание гласи: Обичам себе си, обичам хората, обичам Живота! Осъзнаване ролята на отговорността да живееш. Това изисква да приемеш себе си като субект на истината, като същество способно със своите действия и морал да създава живота на обществото. Това изисква още да си създадеш критерий за развитието на твоята нравственост и да живееш с мисълта:”Всеки ден ставам все по-добър!” Изграждане на лична позиция по всеки от проблемите на обществото. Личната позиция дава възможност за активно лично участие в живота но обществото, превръща те във фактор за колектива, в който се изявяваш. Със своя лична позиция ти си носител на идеи и творческа находчивост. Създаване на чиста нравствена основа за живота в семейството и колектива. Това е задължителното условие, без което предходните две препоръки губят своята стойност. Със стремежа за нравствен живот, човекът може да участва в изпълнението на изначалния замисъл на Твореца – живот чрез любов. Обичам себе си, обичам хората, обичам Живота! Тази формула може да помогне на всеки добронамерен човек да събуди любовта в сърцето си и тя да получи израз във всяко от неговите действия. Повтаряйте си я често на ум с добро чувство, дори и да не осъзнавате напълно нейната сила. Тя ще си направи място в съзнанието ви и ще започне да работи. Човечеството има всички условия и възможности да направи през 2010 година решителна крачка за преход в Новата реалност. Като проект тази реалност носи драгоценни дарове за човешката душа, защото се покриват перспектива с изначален замисъл. Само човешкото съзнание може да даде живот на неоползотворената все още Велика идея! Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.######

В своето хилядолетно съществуване човечеството търси спасение от злото. Казва се най-общо от злото, защото такава е човешката нагласа – да приема света разделен на две: на Добро и Зло. И тази нагласа придава смисъл и съдържание на целия човешки живот. Съществуването на Доброто и Злото се приема като принцип, който влияе на човешкия род от както свят светува След като е така, значи има някаква твърде голяма сила, която го предопределя. И тук стигаме до истината, че нищо не би съществувало, ако Бог не е решил.”Всичко чрез Него стана”. Тогава обективната истина изисква от нас да си отговорим на въпроса, защо е определено така да съществува светът и доколко човешкият ум има дял за този начин на живот. И още нещо: защо човечеството още от преди 2 000 години е очаквало Спасител и след като Той е дошъл не Го е познало? Защо е определено така да съществува светът? Има определение, но няма предопределеност. Мъдростта на Висшето Съзнание е предвидила две различни форми на развитие, които взаимно се допълват. И точно тук е най-съществения момент от цялостния модел на съществуването на света - човечеството да осъзнае потребността от наличието на двете форми. Те са създадени като необходимия фактор за развитие на обществото и затова е предвидено взаимно да се допълват. В какъв смисъл можем да говорим за тяхното взаимно допълване? Смисълът се предопределя от необходимостта от еволюционно развитие. Творецът, като Висше Съзнание е заложил основите на двата фактора Добро и Зло, за да може човешкият ум да работи с тях и като ги използва да постигне развитие. Тези две морално-етически категории служат като инструмент за изграждане и усъвършенстване на човешкия ум. Точно затова казваме, че те взаимно се допълват и сега ще поясним в какъв смисъл трябва да се разбира това твърдение. Доброто и Злото са основни импулси на живота. Те създават условията за укрепване на човешката воля и разум. Чрез тях животът се превръща в училище. Злото в смисъла, в който е създадено трябва да служи като провокация за осъзнаването и развитието на човешките умствени способности. То е импулс дотолкова, доколкото е определено да предизвиква към себедоказване и самоутвърждаване. Злото е било предвидено като различни форми на усложняване на човешкия живот, като препъни камъка по пътя, за да може умът да се научи да разсъждава, да обобщава и анализира, т.е. да се научи човекът да мисли. В сегашния си уродлив вид, то е създадено от човека в резултат на неговия стремеж да си спести трудностите или от невежество. И забележете: човекът краде, защото не иска да работи; убива защото иска бързо да забогатее или поради алчност, или злоба, което е все неразбиране ценностите на живота. Така, подведен от собствения си ум, човекът е постигнал крайно видоизменение на първоначалния замисъл за Добро и Зло. Дори доброто се възприема неправилно. То се приема като даденост, която ни принадлежи по рождение, т.е. Бог ни е създал, за да сме щастливи и трябва да ни осигурява всички необходими възможности за щастието, което ни принадлежи. Всъщност Доброто ни е дадено като отправната точка, от която нататък можем да употребим свободната воля. А тя е внедрена в живота като задължително условие за съществуването на човешкия род. Доброто е основата, а Злото е предизвикателството, което трябва да помага на ума да направи съществуващото Добро, още по-добро. Затова те взаимно се допълват. Ние трябва да възприемаме всеки срещнат проблем като упражнение за ума, а не като нещастие за душата. Гледната точка определя смисъла. Христос ни учи да не се противим на Злото и в тази препоръка е вложена изключителна мъдрост. Да не се противиш на злото не означава да се примириш с неудачите в живота си. Да не се противиш на Злото изисква разумно възприемане на обективната действителност и правилно подреждане на приоритетите и възможностите. за преодоляване на възникващите проблеми. Всяко от желанията ни трябва да има своето място във времето и то да е съобразено както с нашите собствени способности и умения, така и с обективната действителност. Не може да си поставиш като главна цел, например да си купиш луксозен автомобил, когато имаш в джоба си ограничени средства. Ако си поставиш такава цел ти веднага създаваш Зло. В какъв смисъл се изразява злото? Незадоволеното, необмислено желание създава неудовлетвореност и поражда напрежение както в съзнанието на човека, така и между него и заобикалящата го среда. Ако целта не е автомобил, а е определена длъжност в службата, ако е притежание на определени вещи или нещо каквото и да било, но надвишаващо умствените или финансовите възможности на човека, то несъмнено поражда неудовлетвореност и в голяма степен кара човека да се чувства нещастен. За него в такъв случай непостигнатото желание се превръща в злото, което му пречи да живее щастливо. Така е и по отношение на умствените способности и умения. Ако те са посредствени, няма как да се стигне до по-високия пост. Така че нека всеки да е наясно, че една от причините за съществуващото зло е необмисленото човешко желание. Това може да се каже по отношение на правилното подреждане на приоритетите и възможностите. Друг е въпросът когато възникват, например социални проблеми. Всички хора осъждат социалната несправедливост и в същото време никой не се чувства достатъчно силен да я отстрани от живота. И действително, как може един обикновен работник или чиновник да се противопостави на своя работодател, когато трудът му явно е експлоатиран? Сам той нищо не може да направи, защото колкото и да се противи на сполетялото го зло, т.е. както и да изразява своето несъгласие, работодателят му няма да го послуша. Няма да го послуша защото той вече е създал по-голямото зло в ума си: целта към богатството. Той не иска да печели така, че да има и за него и за другите, той иска да забогатее. Когато целта на всеки работодател е забогатяването, естествено че ще има и експлоатация. Значи какво трябва да направи работникът попаднал при такъв работодател? Той трябва да си отговори защо е попаднал в тези условия, какво иска да му каже Животът? И когато си направи лична преценка на обективните и субективни фактори, да си даде сметка как и по какъв начин би могъл да си помогне. Осъзнаването на главната причина – целта на работодателя към забогатяване от мнозинството работници, може да създаде различни условия за тяхната работна среда. Осъзнатото мнозинство може да бъде фактор в случая, защото е в състояние да използва принципните правила на законодателната власт. Така че когато Христос е казал да не се противим на злото, той е имал предвид да не отговаряме на злото със зло, а да използваме разумните възможности, чрез които можем да се освободим от злото. През годините Животът е доказал, че насилието поражда насилие. Остава съвременния човек да възприеме толерантното, спокойно, но последователно отношение към проблемите на обществото, за да може да се постигне промяна. Някой би казал, че тук отново призоваваме към търпение и обезличаване. Не е така! Защото личността се изгражда точно когато се използва конструктивния подход към разрешаването на проблема. Ако всеки участва в разрешаването но проблемите с ума си, т.е. има свое последователно, упорито отношение към задачите на обществото, той ще изгради своя лична позиция, ще се докаже като личност. Всеки човек когато разсъждава израства духовно. Така той ще има положително участие в еволюцията на човечеството. И когато говорим че има определение, но няма предопределеност за съществуването на Доброто и Злото, трябва да разбираме точно тази възможност за изява на човешките мисли и чувства – да се завиши тяхната роля в изграждането на лична позиция. Така човек ще постигне осъзнато отношение към всеки от проблемите в живота. Ето, по този начин можем да си отговорим на въпроса за дела на човешкия ум по отношение на принципното съществуване на Доброто и Злото като морално-етически категории. Благоразумието и благородството трябва да определят стойността на този дял. Защо човечеството не позна Христос преди 2000 години? А ако сега дойде ще го познае ли? Или ще продължи да мисли, че Христос като е дошъл тогава е изкупил греховете човешки и сега всеки може да си живее живота както си знае? В голяма степен битува убеждението, че Христос е дошъл да изкупи греховете на хората и така от само себе си се налага мнението, че едва ли не хората са освободени от кармичното си наследство. А какво е то? Хората не се научиха да работят със законите в природата. Хората и до ден днешен все така неграмотно общуват с природата и помежду си. Главната заръка на Твореца за живот чрез любов и до ден днешен не е изпълнена. Любовта е все още теоретично съществуващо мнение, защото не се прилага в живота. Нейната роля все още е недооценена, тя за съжаление продължава да бъде неопознато чувство. Поради това неразбиране все още не може да се осъществява замисъла за взаимно допълване на Доброто и Злото, а това пък от своя страна забавя еволюцията на човешкото съзнание. То все още стои в сферата на ограниченото разбиране за съществуващия враг, с който трябва да се бори. Така се оформя кармичната обремененост, т.е. трупат се грешка след грешка, защото хората продължават да търсят причината за съществуващите проблеми вън от себе си. И да чакат Спасителя си.

След публикацията на темата “Възможностите на душата” беше зададен въпроса”Какво е душа?” Душата - това е Универсалната жизнена енергия – субстанцията вложена в основата на Сътворението. Нейната каузалност се определя от информацията, на която тя е носител. Впрочем това е Програмата за нейното развитие. При растенията и животните тя действа като самоорганизираща се сила, защото е основно начало на явленията за съответния организъм. При човека тя е позната като жизнена енергия (биоенергия, прана), но се проявява в резултат на активната дейност на психичните процеси, т.е. при човека тя се проявява чрез съзнанието, защото така е в действие интелектуалния потенциал на личността. Условието кохерентност е задължително. Душата не би могла да се прояви, ако няма съгласуваност между психичните процеси и нейната енергийно-информационна същност. Информацията владее енергията, защото в нея е “записана” програмата за проявление на енергията. Това е принципно правило за всяко явление в Природата, във Вселената изобщо. Универсалната жизнена енергия е душа за растенията, душа за животните, душа и за човека. Разликата идва от нивата на нейното проявление. За човека тя е творческата сила на неговия живот. Повече можете да прочетете в книгата “Езотерични записки”, конкретно в темите “Силата на човешката душа” и “Душата – силата на Божествената мисъл”. Книгата, както и останалите книги, в които косвено се засяга животът на душата – “Пътят на човека”, “Посланието на добродетелите” и “Новото светоусещане” – са представени на специална страница в сайта “Добродетели”

ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША (тема с продължение) Човек, който познава чувството на благодарност, носи в душата си силата на благородството. Каква е връзката между благодарността и благородството? На този въпрос можем да отговорим само, ако потърсим светлина от Мъдростта. Ето на какво ни учи тя: Никога не забравяй, кой те е създал! Това означава да приемеш истината за твоя Божествен произход. Ти, който носиш в себе си душа, който можеш да усещаш, който можеш да чувстваш, който можеш да обичаш, но и да мразиш – ти си Божие творение. Създал те е Бог, за да получиш живот чрез силата на духовното израстване. Бъди благодарен! Бъди винаги светъл! С това пожелание Мъдростта ти казва, да носиш в съзнанието си чисти мисли. Ако не си обременил ума си с мисълта за собствената си непълноценност, ти ще живееш с достойнство, защото ще имаш способността да изявиш добродетелите, които Създателя е вложил в душата ти. Изхвърли чувството за непълноценност, защото то ще замърси живота ти като те подтикне да бъдеш подлец, лъжец и страхливец. Създателя се е погрижил да имаш вяра, любов, воля и желание за успехи, но ти е дал и правото сам да избираш пътя си. Бъди благодарен! Никога не унивай! Това не е само пожелание. Това е изискване, то е правило за пълноценно използване на условията, в които живееш. Ако се оставиш на отчаянието, това означава, че не знаеш нещо много важно за твоя живот – ти не си сам. Създателят – Творец се е погрижил да имаш духовен водач, а ако имаш необходимото желание и Учител. Твоят духовен водач винаги е с теб – и в тревога и в радост, но ти поиска ли да го разпознаеш, поиска ли да го чуеш? Научи се да слушаш, когато той ти говори, за да успяваш в живота си. Приеми съвета, който ще получиш и Бъди благодарен! Търси силата на Духа! Това е напътствие, което ще ти помогне да бъдеш винаги решителен и прозорлив. Да познаеш Силата на Духа, означава да си осъзнал истината за Божествената любов в човешкия живот. Ако някой иска от теб да бъдеш решителен, да имаш воля, да успяваш във всяко добро начинание, да обичаш и да бъдеш обичан – този Някой те е създал с любов. И още нещо: Той ти е създал и условията, в които да се прояви Силата на Духа. Като приемеш, че си създаден с любов, ти ще отвориш съзнанието си за Светлината на Духа, а Той ще те научи как да изявиш добродетелите, с които си се родил. И тогава, Бъди благодарен! Сега вече отговорът за връзката между благодарността и благородството идва от само себе си. Ако ти си осъзнал колко е важно за теб да живееш с чувството на благодарност, означава че си възприел Божествената любов като средството, чрез което трябва да се развива и усъвършенства животът на тази планета. Тогава всяка твоя постъпка ще се ръководи от благородното желание да създаваш добро, да бъдеш творец във всяко от начинанията си. Силата на благородството ще определя характера на всяка твоя постъпка. Затова този, който познава благодарността носи благородна душа. Тази и други интересни теми можете да прочетете на Dobrodeteli

РАБОТА С МИСЪЛТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПРИНЦИПНИ ПРАВИЛА В ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЗНАНИЯТА (тема с продължение) За да се употребява правилно мисълта, е необходимо да се живее и работи в чисто и светло помещение. Това е задължително условие! Личната хигиена също е част от задължителното условие. Храненето трябва да бъде умерено, без преяждане и с преобладаващо присъствие на плодове и зеленчуци. І практическо упражнение. Въображение Непосредствено след събуждане, още в леглото, визуализация на изгрева на Слънцето. Представяте си, че сте стъпили боси върху мека зелена трева. Вас ви облива жизнената енергия на изгряващото Слънце. Вие се наслаждавате на свежестта и красотата, които ви заобикалят и пожелавате: „Нека денят ми да е изпълнен с жизнерадост и доброта!” Както забелязвате, във всичко, до което се докосвате в тази визуализация, присъства светлината. И това не е случайно, защото светлината е в основата на явленията в природата и състоянията на душата ни, на съзнанието ни. Не само Слънцето, но и мисълта за жизнерадост и доброта също носят светлина, те са изпълнени със светлина! Така още в началото на деня поставяме основата за добронамереното отношение към всичко, което ще вършим през деня. ІІ практическо упражнение. Внушение На излизане от дома, преди да отворите вратата, изправете се и си кажете: „Нека там, където отивам, с добро да ме посрещнат хората, с добро и аз да им се отплатя.” С това пожелание привличаме към себе си съзидателната, чиста енергия на Великите светли същества, които ни помагат в изпълнението на това, което сме замислили за деня. И още нещо: така ще трябва да сложим в ума си петте добродетели. Те трябва да бъдат с нас във всяка наша мисъл и действие, иначе ще попречим на пожеланието да се осъществи. ІІІ практическо упражнение. Самоанализ В края на деня, след като е приключил работният ден, в удобно за вас време останете сами и си отговорете на въпроса: „Днес бях ли по- добър от вчера?” Така, като задавате този въпрос, трябва да се постараете да си дадете сметка не само как сте се представили пред хората, на работното си място и сред приятелите, но преди всичко пред себе си. Пред себе си – това означава да сте наясно какво и защо сте правили, почувствали ли сте радост и удовлетворение от стореното и съумели ли сте да благодарите за това, което сте получили. Критерий за правилен отговор може да ви бъде първото чувство, което ще ви посети, след като сте задали въпроса. Повече и подобни интересни теми можете да прочетете на Dobrodeteli

(тема с продължение) РАБОТА С МИСЪЛТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПРИНЦИПНИ ПРАВИЛА В ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЗНАНИЯТА За да се употребява правилно мисълта, е необходимо да се живее и работи в чисто и светло помещение. Това е задължително условие! Личната хигиена също е част от задължителното условие. Храненето трябва да бъде умерено, без преяждане и с преобладаващо присъствие на плодове и зеленчуци. І практическо упражнение. Въображение Непосредствено след събуждане, още в леглото, визуализация на изгрева на Слънцето. Представяте си, че сте стъпили боси върху мека зелена трева. Вас ви облива жизнената енергия на изгряващото Слънце. Вие се наслаждавате на свежестта и красотата, които ви заобикалят и пожелавате: „Нека денят ми да е изпълнен с жизнерадост и доброта!” Както забелязвате, във всичко, до което се докосвате в тази визуализация, присъства светлината. И това не е случайно, защото светлината е в основата на явленията в природата и състоянията на душата ни, на съзнанието ни. Не само Слънцето, но и мисълта за жизнерадост и доброта също носят светлина, те са изпълнени със светлина! Така още в началото на деня поставяме основата за добронамереното отношение към всичко, което ще вършим през деня. ІІ практическо упражнение. Внушение На излизане от дома, преди да отворите вратата, изправете се и си кажете: „Нека там, където отивам, с добро да ме посрещнат хората, с добро и аз да им се отплатя.” С това пожелание привличаме към себе си съзидателната, чиста енергия на Великите светли същества, които ни помагат в изпълнението на това, което сме замислили за деня. И още нещо: така ще трябва да сложим в ума си петте добродетели. Те трябва да бъдат с нас във всяка наша мисъл и действие, иначе ще попречим на пожеланието да се осъществи. ІІІ практическо упражнение. Самоанализ В края на деня, след като е приключил работният ден, в удобно за вас време останете сами и си отговорете на въпроса: „Днес бях ли по- добър от вчера?” Така, като задавате този въпрос, трябва да се постараете да си дадете сметка не само как сте се представили пред хората, на работното си място и сред приятелите, но преди всичко пред себе си. Пред себе си – това означава да сте наясно какво и защо сте правили, почувствали ли сте радост и удовлетворение от стореното и съумели ли сте да благодарите за това, което сте получили. Критерий за правилен отговор може да ви бъде първото чувство, което ще ви посети, след като сте задали въпроса. И един съвет: Никога не заспивайте с огорчението и злобата от деня, ако все пак сте ги допуснали до себе си. Бъдете благодарни на всичко, което сте срещнали, на всичко, което сте чули и видели, защото това е вашият живот. Поискайте да го изживеете с радост!