ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

(тема с продължение)

Човек, който познава чувството на благодарност, носи в душата си силата на благородството.

Каква е връзката между благодарността и благородството?

На този въпрос можем да отговорим само, ако потърсим светлина от Мъдростта. Ето на какво ни учи тя:

Никога не забравяй, кой те е създал!

Това означава да приемеш истината за твоя Божествен произход.

Ти, който носиш в себе си душа, който можеш да усещаш, който можеш да чувстваш, който можеш да обичаш, но и да мразиш – ти си Божие творение. Създал те е Бог, за да получиш живот чрез силата на духовното израстване.

Бъди благодарен!

Бъди винаги светъл!

С това пожелание Мъдростта ти казва, да носиш в съзнанието си чисти мисли. Ако не си обременил ума си с мисълта за собствената си непълноценност, ти ще живееш с достойнство, защото ще имаш способността да изявиш добродетелите, които Създателя е вложил в душата ти. Изхвърли чувството за непълноценност, защото то ще замърси живота ти като те подтикне да бъдеш подлец, лъжец и страхливец. Създателя се е погрижил да имаш вяра, любов, воля и желание за успехи, но ти е дал и правото сам да избираш пътя си.

Бъди благодарен!

Никога не унивай!

Това не е само пожелание. Това е изискване, то е правило за пълноценно използване на условията, в които живееш. Ако се оставиш на отчаянието, това означава, че не знаеш нещо много важно за твоя живот – ти не си сам. Създателят – Творец се е погрижил да имаш духовен водач, а ако имаш необходимото желание и Учител. Твоят духовен водач винаги е с теб – и в тревога и в радост, но ти поиска ли да го разпознаеш, поиска ли да го чуеш? Научи се да слушаш, когато той ти говори, за да успяваш в живота си. Приеми съвета, който ще получиш и

Бъди благодарен!

Търси силата на Духа!

Това е напътствие, което ще ти помогне да бъдеш винаги решителен и прозорлив. Да познаеш Силата на Духа, означава да си осъзнал истината за Божествената любов в човешкия живот. Ако някой иска от теб да бъдеш решителен, да имаш воля, да успяваш във всяко добро начинание, да обичаш и да бъдеш обичан – този Някой те е създал с любов. И още нещо: Той ти е създал и условията, в които да се прояви Силата на Духа. Като приемеш, че си създаден с любов, ти ще отвориш съзнанието си за Светлината на Духа, а Той ще те научи как да изявиш добродетелите, с които си се родил. И тогава,

Бъди благодарен!

Сега вече отговорът за връзката между благодарността и благородството идва от само себе си.

Ако ти си осъзнал колко е важно за теб да живееш с чувството на благодарност, означава че си възприел Божествената любов като средството, чрез което трябва да се развива и усъвършенства животът на тази планета. Тогава всяка твоя постъпка ще се ръководи от благородното желание да създаваш добро, да бъдеш творец във всяко от начинанията си. Силата на благородството ще определя характера на всяка твоя постъпка. Затова този, който познава благодарността носи благородна душа.

Тази и други интересни теми можете да прочетете на Dobrodeteli

ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Добродетелните хора по това време спят, а будуват само недобродетелните (като мен). Нали вече отвори една тема, в която ти бяха зададени няколко въпроса, на които ти не отговори. Хайде пак да пробваме... Преди да ни обясниш какви са възможностите на душата, би ли могъл да ни изясниш каква е нейната природа - материална или нематериална.

Един от основните въпроси е дали зад понятието съзнание/душа на този етап може да бъде открит обективен, наблюдаем референт или то просто е един теоретичен конструкт. Все пак нека приемем, че съзнанието е действително, защото има казуална сила. Предполагам не знаеш аргумента представен от Попър и неврофизиологът Джон Екълс (The Self and Its Brain), че ние напр. прочитаме СМС, в който жена ни ни пише: „Вземи децата от училище” Това, което предизвиква действието не е мобилния ни телефон напр., а е значението на съобщението, което няма физически измерения. Смисълът, който най-общо има ментална същност има казуална сила, т.е. е способен да причинява серия от физически действия.

ОК. Съзнанието/душата е действителна, защото има каузална сила, но каква е неговата природа, т.е. то физически феномен или процес ли е или не? Разбира се, най-разпространени са два отговора – този на физикалистите и този на антифизикалистите. Накратко:

Приемаме, че съзнанието е физически феномен, който е част от физическата реалност.Това ни изправя пред няколко проблема. Ще се спра само на един от тях. Преди всичко съзнанието има свойството интенционалност, което физическото тяло няма. Описвайки даден психичен или ментален процес, ние никога не можем да го разглеждаме изолирано или сам по-себе си, а винаги го отнасяме към нещо, което не част от него. Обектът на менталното преживяване е различен от него, но ние не можем да опишем това преживяване като се абстрахираме от този обект. Разгръщането на тази аргументация води до феноменологичната редукция на Хусерл, която най-общо има за цел да изчисти съзнанието от това чуждо на неговата природа съдържание, за да достигне до чистите феномени на съзнанието (това съвсем общо казано).

Другата опция, а имено, че съзнанието/душата не е част от физическата реалност, също поражда много възражения. Пак ще спомена само едно от тях. Физическият свят притежава затворена казуалност и кохерентност, т.е. всяка физическа причина произвежда физичско следствие. Ако приемем, че съзнанието не е физическо, то допускаме, че има причини, които са извън физическата реалност, но и въздействат като предизвикват ефекти в нея.

Ако разбра какво написах ми отговори, а ако не си, спри да ни разясняваш какви са възможностите на нещо, което не можеш да опишеш и дефинираш. Казано по-друг начин повечето от участниците тук не са малки деца (да ме извинят децата)...

Добродетелните хора по това време спят, а будуват само недобродетелните (като мен). Нали вече отвори една тема, в която ти бяха зададени няколко въпроса, на които ти не отговори. Хайде пак да пробваме... Преди да ни обясниш какви са възможностите на душата, би ли могъл да ни изясниш каква е нейната природа - материална или нематериална.

Един от основните въпроси е дали зад понятието съзнание/душа на този етап може да бъде открит обективен, наблюдаем референт или то просто е един теоретичен конструкт. Все пак нека приемем, че съзнанието е действително, защото има казуална сила. Предполагам не знаеш аргумента представен от Попър и неврофизиологът Джон Екълс (The Self and Its Brain), че ние напр. прочитаме СМС, в който жена ни ни пише: „Вземи децата от училище” Това, което предизвиква действието не е мобилния ни телефон напр., а е значението на съобщението, което няма физически измерения. Смисълът, който най-общо има ментална същност има казуална сила, т.е. е способен да причинява серия от физически действия.

ОК. Съзнанието/душата е действителна, защото има каузална сила, но каква е неговата природа, т.е. то физически феномен или процес ли е или не? Разбира се, най-разпространени са два отговора – този на физикалистите и този на антифизикалистите. Накратко:

Приемаме, че съзнанието е физически феномен, който е част от физическата реалност.Това ни изправя пред няколко проблема. Ще се спра само на един от тях. Преди всичко съзнанието има свойството интенционалност, което физическото тяло няма. Описвайки даден психичен или ментален процес, ние никога не можем да го разглеждаме изолирано или сам по-себе си, а винаги го отнасяме към нещо, което не част от него. Обектът на менталното преживяване е различен от него, но ние не можем да опишем това преживяване като се абстрахираме от този обект. Разгръщането на тази аргументация води до феноменологичната редукция на Хусерл, която най-общо има за цел да изчисти съзнанието от това чуждо на неговата природа съдържание, за да достигне до чистите феномени на съзнанието (това съвсем общо казано).

Другата опция, а имено, че съзнанието/душата не е част от физическата реалност, също поражда много възражения. Пак ще спомена само едно от тях. Физическият свят притежава затворена казуалност и кохерентност, т.е. всяка физическа причина произвежда физичско следствие. Ако приемем, че съзнанието не е физическо, то допускаме, че има причини, които са извън физическата реалност, но и въздействат като предизвикват ефекти в нея.

Ако разбра какво написах ми отговори, а ако не си, спри да ни разясняваш какви са възможностите на нещо, което не можеш да опишеш и дефинираш. Казано по-друг начин повечето от участниците тук не са малки деца (да ме извинят децата)...

След публикацията на темата “Възможностите на душата” беше зададен въпроса”Какво е душа?”

Душата - това е Универсалната жизнена енергия – субстанцията вложена в основата на Сътворението. Нейната каузалност се определя от информацията, на която тя е носител. Впрочем това е Програмата за нейното развитие.

При растенията и животните тя действа като самоорганизираща се сила, защото е основно начало на явленията за съответния организъм.

При човека тя е позната като жизнена енергия (биоенергия, прана), но се проявява в резултат на активната дейност на психичните процеси, т.е. при човека тя се проявява чрез съзнанието, защото така е в действие интелектуалния потенциал на личността.

Условието кохерентност е задължително. Душата не би могла да се прояви, ако няма съгласуваност между психичните процеси и нейната енергийно-информационна същност.

Информацията владее енергията, защото в нея е “записана” програмата за проявление на енергията. Това е принципно правило за всяко явление в Природата, във Вселената изобщо.

Универсалната жизнена енергия е душа за растенията, душа за животните, душа и за човека. Разликата идва от нивата на нейното проявление. За човека тя е творческата сила на неговия живот.

Повече можете да прочетете в книгата “Езотерични записки”, конкретно в темите “Силата на човешката душа” и “Душата – силата на Божествената мисъл”. Книгата, както и останалите книги, в които косвено се засяга животът на душата – “Пътят на човека”, “Посланието на добродетелите” и “Новото светоусещане” – са представени на специална страница в сайта “Добродетели”

Няма да си правя труда да отговарям. Това, което си написал е ала-бала, но на някой, който не е наясно с темата може и да ти повярва...

Няма да си правя труда да отговарям. Това, което си написал е ала-бала, но на някой, който не е наясно с темата може и да ти повярва...

аз не съм наясно

нито че има душа, нито че няма

но Добродетели е пояснил нещо разбираемо(не твърдя, че е правилно, защото не съв наясно), докато ти Дагпо...

ще си позволя малка демострация на начина, по който говориш ти

Съвкупността ми съгласувани системи от органи е в състояние, предизвикано от недостатъчно постъпване на вещества, необходими за поддържането на свойствота на отворената ми система, да регулира вътрешната си среда така, че да поддържа стабилно, постоянно състояние чрез многобройни корекции на динамичното равновесие, управлявани от взаимосвързани регулаторни механизми.

иначе казано... гладна съм

можеш да съдиш колкото искаш интелекта ми

аз не съм наясно

нито че има душа, нито че няма

но Добродетели е пояснил нещо разбираемо(не твърдя, че е правилно, защото не съв наясно), докато ти Дагпо...

ще си позволя малка демострация на начина, по който говориш ти

Съвкупността ми съгласувани системи от органи е в състояние, предизвикано от недостатъчно постъпване на вещества, необходими за поддържането на свойствота на отворената ми система, да регулира вътрешната си среда така, че да поддържа стабилно, постоянно състояние чрез многобройни корекции на динамичното равновесие, управлявани от взаимосвързани регулаторни механизми.

иначе казано... гладна съм

можеш да съдиш колкото искаш интелекта ми

Фантазия е, че на основните въпроси на битието могат да бъдат дадени прости отговори, Нел.

Фантазия е, че изобщо могат да им бъдат дадени отговори, които да разберем Ако предпочиташ мога да ти отговарям с коани, т.е. крайната реалност не е нито това, нито онова, нито нещо друго, нито нищо, нито нито, нито нитото

Фантазия е, че на основните въпроси на битието могат да бъдат дадени прости отговори, Нел.

Фантазия е, че изобщо могат да им бъдат дадени отговори, които да разберем Ако предпочиташ мога да ти отговарям с коани, т.е. крайната реалност не е нито това, нито онова, нито нещо друго, нито нищо, нито нито, нито нитото

Точно. Дай лапа.

Затова мистиците отговарят с притчи или коани. Защото какъвто и друг отговор да бъде даден, може да бъде оборен, а така... всеки сам да разбере за себе си, да го усети вътре в себе си, съществото му да попие отговора, от който се нуждае.

Във всеки въпрос се крие и отговора.

А когато човек сам го почувства... мисля, че е щастие.

иначе се получава, че някой му дъвче, а той само гълта.

е, на някои им харесва да гълтат като патета

Един мъдър мъж веднъж ми каза: Мога да уловя мишка за моята котка, но знам, че тя може и сама.

Точно. Дай лапа.

Затова мистиците отговарят с притчи или коани. Защото какъвто и друг отговор да бъде даден, може да бъде оборен, а така... всеки сам да разбере за себе си, да го усети вътре в себе си, съществото му да попие отговора, от който се нуждае.

Във всеки въпрос се крие и отговора.

А когато човек сам го почувства... мисля, че е щастие.

иначе се получава, че някой му дъвче, а той само гълта.

е, на някои им харесва да гълтат като патета

Един мъдър мъж веднъж ми каза: Мога да уловя мишка за моята котка, но знам, че тя може и сама.

Нел, мъдрия мъж не бил много мъдър, щом ти е казал точно тая фраза.Типично човешко самонадценяване виждам тук.Котката е съвършено оръжие срещу мишките, по скоро тя ги лови и ги носи на хората, защото за нея ние сме някави смешни големи котки, забравили как се ловят мишки.

Притчата която е по-подходяща в случая е:

Можеш да нахраниш гладния с риба ако му я дадеш след като си я уловил, но ако го научиш да лови риба, той никога вече няма да гладува.

Добродетели тук е пуснал въдички за наивници.Нали нямаш намерение да му помагаш?

Редактирано 23 януари 201016 г. от N e o (преглед на промените)

Можеш да нахраниш гладния с риба ако му я дадеш след като си я уловил, но ако го научиш да лови риба, той никога вече няма да гладува.

Добродетели тук е пуснал въдички за наивници.Нали нямаш намерение да му помагаш?

Нямам намерение да преча никому(по-скоро)

Мисля, че думите от двете притчи означават едно и също. Твоите са по-буквални, но са истинни.

Благодарността е израз на признание и уважение към някого, към неговата дейност и заслуги. Ако навлезем малко повече в същността на благодарността, тя е знак за съществуването на нещо обединяващо двете страни - това, което предизвиква благодарността. А това като цяло създава връзка и условия за по-добър обмен. Липсата на благодарност съответно има обратен ефект. Сама по себе си то предполага липсата на достатъчно взаимно разбиране.

Често срещано е хората да си приписват чужди заслуги и да омаловажават влиянието, което се оказва върху живота им и за което дори и не предполагат.  Така обаче те сами отблъскват добрите възможности от себе си.

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

Благодарността е израз на признание и уважение към някого, към неговата дейност и заслуги.

Не!!!

Благодарността е способ да даваш на другият, без значение дали ще те намрази или благодари. 

Уви, не си благороден, и е нормално да агитираш въпросната лъжа. 

Три есета по темата, изготвени от Изкуствен интелект

Търсещ истини

Моля, предложи есе на тема "Човешката благодарност"

ChatGPT

Човешката благодарност

Благодарността е емоция, която изпитваме, когато сме признателни и ценим доброто, което ни се случва. Това е емоция, която ни свързва с другите хора и ни помага да осъзнаем важността на подкрепата, доброто дело и взаимната помощ. Човешката благодарност е особено важна, защото подчертава връзката между нас като индивиди и нашата способност да се свързваме и допринасяме за обществото.

Една от най-силните черти на човечеството е неговата способност да се чувства благодарен и да изразява тази благодарност. Когато сме благодарни, сме по-свързани с другите и сме по-склонни да проявяваме доброто в себе си. Благодарността ни помага да се осъзнаем и да ценим непреценимата стойност на малките неща, които ни се случват в живота.

Човешката благодарност ни помага да се фокусираме върху положителните страни на живота, вместо да се съсредоточаваме върху недостатъците и негативните аспекти. Когато сме благодарни, променяме перспективата си и се насочваме към по-оптимистично мислене. Това ни позволява да се радваме на моментите на щастие и да преодоляваме предизвикателствата с по-голяма лекота.

Благодарността има и силно социално измерение. Когато изразяваме благодарност към другите хора, това ги стимулира да продължават да помагат и да се грижат за нас. Благодарността е средство за укрепване на връзките и изграждане на положителна общност. Като изразяваме благодарност, показваме на другите, че ценим техния принос и грижа, които ни подаряват.

Човешката благодарност ни предоставя възможност да бъдем по-добри хора. Когато сме благодарни, сме по-внимателни и грижовни към околните. Това ни кара да помагаме и да се отзоваваме на нуждите на другите. Благодарността ни подтиква да бъдем по-щедри и да споделяме своите ресурси с другите, без да очакваме нещо в замяна.

В свят, където понякога владеят суета, недоволство и безразличие, човешката благодарност е ценно качество, което ни връща към себе си и ни напомня за емоциите и ценностите, които правят човешкия живот толкова специален. Тя ни напомня да се наслаждаваме на моментите и да ценим даровете, които ни се предлагат всеки ден.

В заключение, човешката благодарност е мощно средство за свързване с другите, за постигане на лично благополучие и за изграждане на положителна общност. Когато сме благодарни, отваряме сърцата си към положителните аспекти на живота и се вдъхновяваме да бъдем по-добри хора. Нека практикуваме благодарността всеки ден и да я споделяме с другите, за да създадем по-добро общество, пълно със солидарност, разбиране и взаимно уважение.

Търсещ истини

Моля за есе на тема "Има ли благодарност при растенията, животните и домашните животни"

ChatGPT

Има ли благодарност при растенията, животните и домашните животни

Благодарността е емоция, която обикновено се свързва с хората. Но дали и други форми на живот, като растенията, животните и домашните животни, могат да изпитват подобно усещане? Въпреки че не можем да прочетем мислите или емоциите на тези организми по същия начин, по който го правим с хората, те могат да проявяват някои форми на благодарност или подобни реакции.

За растенията е известно, че имат различни механизми за комуникация и взаимодействие с околната среда. Например, когато растения се изложат на стресови условия като засушаване или нападение от насекоми, те могат да проявят отговори, които са подобни на благодарност. Някои изследвания показват, че растенията могат да произвеждат специфични химически вещества, наречени фитохормони, които помагат на растението да се адаптира към стреса и да оцелее. Това може да се разглежда като форма на благодарност към условията, които са довели до тази адаптация.

Животните, от своя страна, проявяват различни форми на взаимодействие и социално поведение, което може да бъде тълкувано като благодарност. Например, действия като лизане, облизване или подаване на храна между животни може да бъде тълкувано като израз на благодарност или признателност. Тези жестове могат да служат и като форма на свързаност и подкрепа помежду им, което е от съществено значение за опазването на социалните връзки в групите животни.

Относно домашните животни, с които ние хората имаме най-близък контакт, можем да наблюдаваме различни форми на благодарност. Домашните животни често показват афективност и доверие към своите собственици, което може да се тълкува като благодарност за грижата, която им се предоставя. Те могат да изразят благодарност с помощта на жестове като мъркащи или играещи, които показват, че се радват на нашето присъствие и внимание.

Въпреки това, важно е да се отбележи, че нашето тълкуване на поведението на растенията, животните и домашните животни като благодарност може да бъде предмет на дебат и субективност. В крайна сметка, тези организми може да проявят определени реакции като отговор на услугите или грижата, които им предоставяме, но точната природа и същността на тези реакции все още не са напълно разбрани.

В заключение, и в растенията, и в животните, и в домашните животни може да се наблюдават форми на поведение и взаимодействие, които приличат на благодарност. Въпреки че не можем да бъдем сигурни в техните истински мисли и емоции, тези форми на поведение могат да ни напомнят за важността на взаимната грижа и подкрепа между различните форми на живот в света около нас.

Търсещ истини

Моля, предложи разсъждения и от друга гледна точка- "Проявяват ли благодарност домашните любимци?"

ChatGPT

Проявяването на благодарност от страна на домашните любимци е интересна и сложна тема, която може да бъде разгледана и от друга гледна точка. Вместо да тълкуваме техните действия като израз на благодарност, можем да ги разглеждаме като форми на свързаност и взаимна любов.

Домашните любимци, като кучета и котки, са известни със своята привързаност към своите собственици. Те често изразяват радост и ентусиазъм, когато срещат своите собственици след отсъствие или когато получават внимание и грижа от тях. Тези прояви на радост и вълнение могат да се тълкуват като израз на любов и свързаност, вместо като благодарност.

Домашните любимци могат да изразяват своето състояние на душевно благополучие чрез действия като леки докосвания, облизване или нежно глезене на собственика си. Това не е задължително форма на благодарност, а по-скоро начин да се изрази привързаност и желание за близост.

Освен това, домашните любимци са известни със своята преданост към своите собственици и готовност да ги защитават. Те могат да изразят защитническо поведение и да се научат да предвиждат нуждите на своите собственици, което може да бъде разгледано като проява на привързаност и внимание.

Въпреки че домашните любимци не могат да изразят своите емоции и мисли на същия начин като хората, те имат уникален начин да комуникират с нас и да изразяват своите нужди и желания. Можем да гледаме техните действия и реакции като начин да се свържем с тях и да разберем техните потребности, вместо да ги тълкуваме като израз на благодарност.

В заключение, вместо да се фокусираме върху идеята, че домашните любимци изразяват благодарност, можем да ги разглеждаме като същества, които изразяват свързаност, привързаност и любов към своите собственици. Техните действия и реакции ни предоставят възможност да се свържем с тях и да се наслаждаваме на връзката, която сме изградили с тях.

Мдааам - дежурните форумни лаладжии си намериха универсален и неуморим "събеседник" - ИИ чат-бот.  Само по себе си това е уникално, защото е показателно за личната празнота и ментална безпомощност... Няколко ника вече го пробваха, в различни темички...

Сега - към "усъвършенстването чрез четене на мъдреци и авторитети" вече се поднася на публиката "отговори" на бот, работещ чрез системи за обработка на информация във вид на слово и с контролирано от алгоритмите си "захранване с такава". Изглежда на някого, че "това е достойна за цитиране информация", с дълбочина, съдържание, смисленост, проникновеност... А тя е напълно лишена от аналитичност и синтезност, възможност за дълбочина в абстракции, символизъм... Обаче от същите тия качества са лишени и твърде много от самите човечета. Така ИИ-бота им е чудесен "събеседник", защото е по-интелигентен от самите тях. 

Любопитният парадокс е следния - ИИ вече "отговаря" на напълно човешки казуси, за който самите "човечета" са безсилни и празни за разбиране и могат само да снасят клишета и произволни лични стъкмистики от прочита на едно или друго - нещо, което прави далеч по-добре от тях самия бот.  

Парадоксите не свършват с горния - например нуждата да се задоволят съвсем ирационални (  вкл и емоционални и социални) потребности, които няма как да бъдат "разбрани" от бота, се реализира без какъвто и да е резонанс, като "човечетата" си го разиграват и е чудесен видим начин как те са "в главите си, в очакване на поредното препотвърждаване на вече "отпечатаното от несъзнаваните им механизми".

Разбира се - сравнението между изразните средства и пълнежа на ИИ-бота и няколкото форумни лаладжии става лесно по този начин - защото в темата чудесно се забелязва. 

Така, че - заради "благодарността", всъщност ИИ няма нищо общо, защото освен да комбинира словото в което е захранен по темата, друго не може да прави и е съвсем очевидно от т.н. "три есета".

Въпреки това - възниква в мен една въпросителна, а тя е: - Защо в темата Естествения интелект е представен на толкова ниско ниво от неговите призвани да са му носители и сами възвеличавайки се като 'венец на природата', и "развитието", "осъзнаването"...?

Благодарността сама по себе си, не мога да се съглася, че е емоция. Да, тя може и обикновено е съпътствана от чувство и емоция (двете за мен не се припокриват напълно). Самата благодарност обаче е отношение към някого, което само е подплатено с емоция, чувство, разбиране, осъзнаване и/или др.

 

преди 50 минути, Търсещ истини написа:

Това не е задължително форма на благодарност, а по-скоро начин да се изрази привързаност и желание за близост.

Което си е точно форма на благодарност. Разбира се тя е много по-първична, тъй като съзнанието при животните е по-ограничено, както и всичко свързано с него. Самият факт, че животното в случая се чувства добре и реагира съответстващо е свързано с благодарност.

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

Три есета по темата, изготвени от Изкуствен интелект

На какво набляга ИИ

1. Благодарността е емоция
   Обаче, по- реалистично е, че благодарността е отношение, съпроводено или последвало положителна емоция. Защото то е в по- голяма степен действие, отколкото вътрешно преживяване.
2. Благодарността изразява способност за свързване
   Това ни напомня, че благодарността е финала на един когнитивен акт, да разпознаем чуждо дайствие като насочено към нас, позитивно в същността си, създаващо ни приятни емоции. Тя е социално отношение и винаги има и друго лице. Сам, без обект на благодарност, не може да я изпитва. Ако причината за нещо позитивно не е известна, човек си доизмисля и благодари на божества.
   От друга страна, като способност за свързване, благодарността не е задължителна. Водачът на стадото не е задължително да изпитва благодарност към блюдолизците си. Има пастири, които презират и малтретират стадата, които ги хранят. Особено тираничните личности създават организация без да изпитват благодарност.
3. Благодарността актуализира, извежда навън доброто у нас.
   Това е миловидна опорна точка, нямам коментар.
4. Благодарността ни фокусира върху положителното, светът изглежда по- приятно място, защото я има.
   Намирам, че вежливостта и изразяването на благодарност никога не са в излишък. Ако някой си мисли, че така се унижава, тогава да погледне т.2- само водачите, чорбаджиите могат да си позволят да не изразяват благодарност. Но и за тях идва Видовден. Отмъщава им се.
5. Благодарността укрепва връзките. 
   Предполагам връзките в една класа, дружество, нация. Аутсайдери, маргинали, глезльовци и първенци винаги ще има, но не ги харесваме.

 

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

На какво набляга ИИ

На нищо. КОгато профани ползват калкулатор, им се струва че той "смята". Когато профани ползват машина, инстинктивно я очовечават през призмата си - въпрос на атавизми и еволюция.

КОгато профани ползват ИИ, пишат както е горния цитат . А въпросния ИИ не набляга на нищо, защото е просто обикновена сметачна машина, имитираща и подражаваща човешката интелигентност, точно както калкулатора имитира човешкото разбиране за количествени взаимоотношения, символизирани с числа и наречени общо "математика".

Така, че ИИ - на нищо не набляга, още по-малко пък "относно "благодарността, добротата, смислите, възвишеността, духовността или ала-баланица...

Интересен казус е, когато даден автор на ник се вживява в забутаниците на свободните си романизирани съчинения по прочити на едно или друго. А доколко са лични съчинения - е достатъчно да се сравнят "есетата", с техния последващ "преразказ и весел опит за "обобщение" - всъщност нямащи нищо общо помежду си. Просто така се чука по клавишите без всякакъв смисъл, освен да се запълва време и да се имитира движение на мозъчни вълни.

Благодарността е най-малкото с което можеш да отвърнеш на направеното ти добро. Тя също показва, че го разбираш и оценяваш.

А да благодари е винаги е по силите и възможностите на човека. 

на 16.08.2023 г. в 8:57, Just a Stranger написа:

да благодари е винаги е по силите и възможностите на човека. 

Цъ Това е по силите на благородника. 

Не очаквай човек който не е роден в благо или е създаден посредством нисша страст, да благодари. 

Благодарността е способ да покажеш уважение към другия, който е дарил от своето щастие нещо което ти смяташ за ценност. 

За теб ценно е доброто, но ти какво даваш?! = Пошла философия на някакъв си псевдо духовник. 

Всеки е благодарил за нещо неведнъж през живота си. И това понятие "благородство", какво показва всъщност?

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

това понятие "благородство", какво показва всъщност?

Показва, че си от благ род или народ. То не показва етноса ти  а способността да даряваш блага в името на човечите. Това те отличава от хората, които смятат, че другите са произлезли от маймуната и/или друга твар. 

Човек в господар на тоя свят, но не е господар на другите човеци. 

В тоя смисъл за християните има Господ, в качеството на Христос. Той е жертвал платта си, за да спаси духът на човек. Тоя дух е именно Светият дух, който е даден от Бог, защото сме подобни на него. Да, човек съгрешава, но може да се покае и смири на Божията воля, а друго е дали ще изповядва православието или друга ерес. 

Естествено трябва да приемеш Бог в сърцето си по своя свободна воля. =  Иначе създаваш поредна ерес, която да не е угодна на Бог, а на някой род или народ. 

на 19.08.2023 г. в 14:06, dioib написа:

Показва, че си от благ род или народ. То не показва етноса ти  а способността да даряваш блага в името на човечите. Това те отличава от хората, които смятат, че другите са произлезли от маймуната и/или друга твар. 

Т.е. само вярващите в Бог са благородни и даряват блага? Струва ми се доста тенденциозно и крайно като възглед..

 

преди 36 минути, Just a Stranger написа:

Т.е. само вярващите в Бог са благородни и даряват блага? Струва ми се доста тенденциозно и крайно като възглед..

 

Нормално е това, твоят възглед също е  тенденциозен и краен спрямо благата, защото не правиш блага, а ги взимаш на готово. 

Човек, който вярва в Бог и счита себе си за подобие прави блага и ги дарява на тези които имат нужда. 

Какво толкова те притеснява, че си консуматор? 

П. П. Ти като нямаш нужда от блага, какво се редиш из нуждаещите?! = Нормално е рамус да те критикува и да си прави гаргара с теб.

преди 12 минути, dioib написа:

Нормално е това, твоят възглед също е  тенденциозен и краен спрямо благата, защото не правиш блага, а ги взимаш на готово. 

Уточни какъв е моят възглед спрямо благата. Защото аз не съм изказвал такъв.

преди 14 минути, Just a Stranger написа:

Уточни какъв е моят възглед спрямо благата. Защото аз не съм изказвал такъв.

Простичко е на диагонална гледна точка спрямо моя. = Той не е в твоята ¿плоска земя.¿

преди 38 минути, dioib написа:

Нормално е това, твоят възглед също е  тенденциозен и краен спрямо благата, защото не правиш блага, а ги взимаш на готово. 

Човек, който вярва в Бог и счита себе си за подобие прави блага и ги дарява на тези които имат нужда. 

Хора, които не вярват в Бог често правят същото. А много вярващи - не. Пишеш, че възгледът ми е краен, но аз не деля даряването на християнско и нехристиянско.