cveeety

справих се и с Байрон. за търсещите негови преводи като мен ще постна тук част от лириката му. Пленителна като нощта... Пленителна като нощта под ясни звездни небеса, тя в хубостта си съчета от ден лице, от мрак коса и поглед пълен с бистрота, като разискрена роса. Прибавил сянка, лъч отнел, ти чара и би разрушил; той, в къдриците и се вплел, ограбва образа и мил; там ясна мисъл би прочел- той хубост с ум е съюзил. Тя има вежди и страни спокойни, нежби, а под тях усмивки- мамещи вълни, - разказващи за весел смях, за минали безгрижни дни, за любещо сърце без грях. Превод: Любен Любенов и Григор Ленков Фрагмент Когато на дедите ми гласът духа ми скръбен призове на път и яхнал вятъра, той полети над морска глъб и стръмни висоти, дано не бъде въплътен в гранит, където моят прах е бил зарит. И моя епитафия тогаз дано е мойто име между вас. Не ме ли то прослави по света, аз друга слава никаква не ща. Чрез него аз, заспя ли вечен сън, забравен или помнен, пак ще съм. Превод: Любен Любенов и Григор Ленков На Ема Дойде часът, когато с мен ще се сбогуваш ти, любима, и скоро след съна блажен със тръпка ще се разделиме. Жестока тръпка! Тя е знак, че няма да се срещнем вече; човекът най- любим и драг сега си тръгва надалече. Щастливи бяхме дълги дни, спомни си само радостта ни сред кулите- развалини, приют в годините ни ранни, отдето гледахме сами към езерото и простора; за сетно сбогом се стреми към тях през сълзите ни взора, към тия полски широти, където подир мен търчеше, към сенките, където ти върху гърдите ми лежеше; забравях да прпъждам аз бръмчащите над теб мушици, завиждах им, че час по час целуват твоите ресници. Виж езерния нисък бряг, там с лодка спирахме до вчера, виж бряста- до върха му чак заради тебе се катерех. Но щастието отлетя, напсукаш ти местата родни; по тях ще скитам в самота, унесен в спомени безплодни. Едва ли някой би разбрал каква е днешната ми мъка, ако веднъж не е познал скръбта пред дългата разлъка. Най- страшната беда е тя! Виж сълзите неудържими- това е краят на любовта, о, Господи! Прости любима! Превод: Любен Любенов Как искам пак да съм дете... Как искам пак да съм дете, да скитам в наште пещери, да плувам в синьото море, да бродя в гъстите гори. Не съм саксонец горделив, на свобода съм се родил, сред планините съм щастлив, прибоят морски ми е мил. Съдба, от титла ме лиши, от нивите, орани с плуг- презирам хорските души ведно с угодниците тук! Върни любимия ми бряг- прибой на яростни вълни. Там искам да се скитам пак, тъй както в детските си дни. Все още млас, разбирам аз, че тоя свят не бе за мен. Защо последния ни час е с мрачни сенки замъглен? Сънувах сънища добри, бях с чудни образи богат. О, истино защо разкри с лъчи омразни тоя свят? Обичах - но останах сам, дружах- но без другар съм днес. Сърцето ми тупти едвам, обезверен съм и злочест. Макар, че с вино някой път лекувам болката в гръдта- за каратко радва се духът, сърцето гасне в самота. О, глупост, да понасяш тез, с които злато, сам и власт случайно те събират днес да пиеш в празничния час! Душите верни ми върни и чувствата от младостта; и от сганта ме изтръгни, че тя убива радостта. И днес, обичана жена, която всичко си за мен, усмивката ти избледня и моят дух е вледенен. Спокойно ще се разделя с разкоща и със пошлостта и тъй ще се задоволя със тишина и доброта. Аз мразя тоя хорски шум, но хората аз не презрях. Жадува бездни моят ум, за да се слее д мрака в тях. О, ако бях роден с крила, щях волно да се извися над мрака, над тълпата зла и там да се успокоя! Превод: Любен Любенов и Григор Ленков На Романтиката Ти, златен блян великодушен, кралице на детинска радост, повела в танца си въздушен редици лъчезарна младост, най- сетне чара твой забравям, не бродя с тебе из мъглите и твоите земи оставям на Истината за земите. И все пак трудно се напускат мечтите на души невинни, де призрачни лъчи се спускат и всички нимфи са богини, де ярките бои не стихват между фантазии игриви и щом жените се усмихват, усмивките не са фалшиви. Не мога ли все да лудея по твойта облажна позлата да виждам в всяка дама фея, Пилад- във всеки свой приятел? Не, за жената вече зная, че винаги в лъжа се врича и че приятелят накрая пред мене себе си обича. Сега властта ти аз отритвам, далеч оттеглям се, разкаян, с измислени криле не литвам, не слушам твоя глас омаен. Глупак съм бил, за да се влюбвам по поглед някакъв разискрен, по стон един да се погубвам, да се топя по плач неискрен. Лъжлива вече ми се струваш, презирам пъстрата ти врява, де сред Изкуственост царуваш и сре Чувствителност болнава, де сълзи глупави изпръскват нашарените ти олтари и истинската скръб отблъскват зарад измамите ти стари. Ела сега във траур цяла, с венци от бурен увенчана, пототк съчуствие изляла, от хиляди въздишки пяна; и хорът ти от горски деви тук пажът мъртъв ще оплаква, че пя той твоите напеви, но повече не те очаква. Вий, нимфи, винаги готови да леете сълзи трагични, пламтящи в приказни огньове, трептящи в страсти фантастични, ще жалите вий, кажете, изменника далеч отминал? Поне със песен почетете незрелия певец загинал! Прощавайте, свещта догаря, часът дойде, сърца честити! Бездънна пропсат се разтваря и в нея вие ще лежите! Забрава чака там, безбрежна, с води катрабеби и пълни. Вас с вашата кралица нежна, уви, тя бързо ше погълне! Превод: Цветан Стоянов

пак ти благодаря мнооого задължена съм ти а сега стискай палци да намеря и другите две, че времето тече...

не мога да повярвам!!! надявам се, че още не си започнал защото имам добра новина- не ми трябва цялата, а само последния куплет мн ти благодаря

това са си английски класики, не е възможно да няма поне един професионален превод или поне някакъв опит.. намерих друга преведена лирика на тези автори, но не и това, което ми трябва..

Вече много спешно ми трябват преводи на "She Walks in Beauty"... (Байрон), "Ode to a Nightingale" (Кийтс) и "There Was a Time When Meadow"... (Уърдсуърт) търся ги вече 5 дена и тук е последната ми надежда.. надявам се някой да може да ми помогне..