avuso

Не може да се обсъжда "Библия"като цяло, защото тя е съставена от множество разнокалибрени работи с окултна насоченост, които са използвани от юдеите, християните и мохамеданите като основа на техните религии. Но има Стар и Нов завет, всеки от които се състои от множество други книги, всяка с различна тежест и обективност на отражение на Истината. Като отделим книгата Битие, която е с космогонична насоченост и отразява етапи от най-древната история на човечеството, останалите книги на Стария завет са конюнктурни и отразяват духовните постижения и прозрения на различни представители на окултгната практика в съответните райони и време. Едва ли някой познаващ основите на окултизма или духовната наука се съмнява, че всички религии са отражение на вече съществуващи окултни постижения и прозрения, както и на информация, дадена от по-горни източници, но в различна степен деформирана и избледняла, че и съзнателно преиначена, както стои въпросът с църковната философия на християнството особено.

Какъв е критерият за истината? Във всеки случай не е сумарното мнение на профаните. Единното Учение за Истината, тоест за Бога и природата, всеки век(хилядолетие) се дава под нова форма на хората, в зависимост от развитието на съзнанието им и (или) равнището на производителните сили. Дънов даде ново тълкуване на всеизвестни, но неприети от масата законни положения, които след него мнозина възприеха и възприемат. В това е и неговата заслуга. Нищо ново-да. Но когато старото се позабрави, трябва някой да го припомни и обясни в подходяща форма, за да могат и по-простите да го разберат и възприемат. А когато това се свежда до спасението на душите или до осигуряване добро бъдеще за духа, заслугата е много голяма. Дънов и Левски са най-главните будители на Българския народ. Колкото и тъжно да е, но Петър Дънов е отхвърлил предлаганата му връзка с Бялото братство на Шамбала, което е истинското Бяло братство на Земята. Това е и причината за неговото изоставане в теорията на окултизма, която му е известна от книгите на Блаватска и др. сродни писания, но...всичко тече и се развива. По времето на неговата най-активна просветителска и практическа дейност на света са били дадени значително по-съвършени и задълбочени познания за духовната страна на Битието, които са достигнали и до България, но поради враждебното отношение на Учителя не са се разпространили в достатъчна степен. Но "шило в торба не стои" и истината не може да бъде отречена. С поставянето на Учителя Петър Дънов в първата десятка на класацията "Великите българи" нашият народ показа, че, наред с патриотизма и саможертвата в името на държавата, не малко хора смятат издигането на духовността за първостепенен фактор, осигуряващ величието, благоденствието и пребъдването на българската народност. Но за разлика от неколцината манипулативно и конюнктюрно попаднали в категорията "велики" публични личности, чиято известност било в страната, било зад границата, не носи съществена полза за масата българи и е временна, делото на народните просветители от порядъка на Учителя Петър Дънов носи неизтощим заряд на духовност, от който се възползват и ще се възползват, за да достигнат до своето спасение, милиони жители на Планетата. За съжаление все още има хора, особено в по-млада възраст, които бъркат "известност" с "величие", като по този начин се стига до парадоксалното положение медийни звезди и политически еднодневки да делят мегдан с действително отдалите труда и живота си за благото на цялото човечество Велики духовни дейци.