Arath

Това са общи приказки. Тук не става въпрос за незначителни отклонения от книжовния език. На всеки е ясно, че никой не говори напълно книжовния език. Проблемът е, че колкото и да не ти се вярва, отклоненията от книжовния език в София са значителни, и както вече казах в някои случаи един софиянец говори повече на книжовен сръбски отколкото на книжовен български. Толкова голям проблем не би имало, ако си го говореха само по между си, а не ни го натрапваха по телевизиите. Според теб защо диалектът от Русе, Варна, Пловдив е можел също да стане книжовен, а диалекът на София, Москва, Букурещ, Токио, Лондон или Париж не е можел? Ами, отговорът е прост, защото всеки българин не може да разбере говора в Русе, Варна и т. н., но не и останалите говори. Просто говорът в София е бил прекалено сръбски. Сега ще обясня, защо точно търновският е станал книжовен. Много се залъгват хората, които си мислят, че това е станало насила, че книжовниците са казали само търновският ще е, другите не ни интересуват. По онова време, когато книжовният български се е създавал, създателите му са направили така: Искаме да създадем книжовен български език, който да е разбираем за всички българи, а вече да не използваме старобългарския, затова приканваме всички българи от цяла България да се включат, не спираме никого. И така в хода на събитията най-много хора са се включили от района на Търново, и от Източна България като цяло. Македонците забелязали това и писнали, обаче малко късно пък и не могли да съберат толкова много възрожденци и книжовници колкото Източна България. Някои стигнали дотам, че чак заплашили, че ще отделят македонските диалекти в отделен език (и това някъде по средата на 19 век). И благодарение на това в днешния книжовен език има деепричастие (имайки, правейки, ходейки), нещо напълно несъществуващо в източните диалекти, както и почти всички български диалекти като цяло. Уви от шопския и торлашкия край обаче, никой не се обадил, никой не казал, че книжовният език му е прекалено чужд, държали са се все едно не им пука (те даже и не са се включили в подготовката на Априлското въстание) и затова в днешния български език няма нищо от тези диалекти. Тук искам да кажа и нещо друго. Книжовният език не е идентичен с търновския диалект, даже по някой граматични и ситактични черти, той е по близък до пловдивския. Изтъква се, че търновкият говор е най-близък до книжовния, точно заради една негова характеристика, отличаваща го от останалите източни говори - прегласът на ятовата гласна, то ест бял, но бели, някой, но нещо, аз бях, но ти/той бе, добре, зле, мляко, но млечна, така е в книжовния език, докато във всички останали източни говори има известни отклонения от този преглас: бяли, нящо, ти бя, добря дошли, млячна, сняжна и т. н. Иначе по-правилно е да се каже, че най-книжовно се говори между градовете Пловдив и Велико Търново. Пък и по принцип в цяла Източна България, отклоненията, които и ти си забелязал, са абсолютно незначителни и дребни. Ти казваш, че езикът се променя. Да това е вярно, по принцип всички езици еволюират, но това пак са общи приказки. В съвременния български език единсвените може би примери за развитие са замяната на кого с кой, проблеми при употребата на възвратни местоимения, то ест губи се разликата между Той обича неговата жена и той обича своята жена, навлизането на много чуждици, главно от английския. Но другите отклонения "двама хора", "ние правиме" и т. н. са си чисти диалектизми, защото, най-важното, не са валидни за цяла България и не са новости, в София винаги се е говорило така, докато за да има развите, трябва да има разлика между минало и настояще, и от тази гледна точка в София постепенно се говори все по-книжовно, в сравнение преди 50 години. Изглежда ти не си разбрал какво аз искам да кажа, а то е: София е едно от местата, където се говори най-неправилно, и най-близко до сръбския език. Софиянци (които го правят) да престанат да се подиграват на мекия говор и да осъзнаят действителността. Във речта на всички софиянци, независимо дали са родом от София или от който и да е друг край на България, има шопски диалектизми (в по-малка или по-голяма степен). Да спрат да го отричат. По националните телевизии се говори на рафиниран шопски диалект (в много малка степен, но си мисля, че все пак има места, където книжовният език е задължителен). Да спрат да ни го навират и натрапват. Можете да обърнете внимание на следните факти. Преди няколко десетилетия езиковедите от БАН са обръщали внимание на начина по-който се говори в София. Например, забеляза ли са, че бройната форма се използва доста по-рядко в София, отколкото в източна България, затова са създали следното правило: бройната форма била по-нежелателна при при одушевени сущесвителни, то ест "петима ученици" било по-правилно от "петима ученика". Това е едно напълно изкуствено правило (също като за пълния член, не съществува в нито един диалект). На мен, както и на много мои познати от Източна България, "петима ученици" все пак ми звучи грешно и предпочитам другите форми, докато софиянци си казват "двама хора", "колко магазини" и т. н. Обече днес, въпреки че на практика всички софиянци мекат, форми като "правиме", "ходиме" и т. н. все още се смятат за диалектни и неправилни. Просто са си дали сметка, че софийският диалект е прекалено сръбски и може да повлече цяла България към Белград. Говорил съм с професори, учители и знам на какво мислят, това не е лично мое мнение.

Кореняци американци - индианци Кореняци софиянци - шопи

Изглежда сложната глаголна система на българския език, която все се изтъква, се е оказала прекалено сложна за софиянци. На бая народ (и на софиянци и на хора от провинцията) трябва да им стане ясно, че един език не се състои само от произношение, но и от лексика и граматика и много други работи, защото в днешно време за диалект май се смятат само отклоненията в произношението. В западните държави, когато има само различно произношение, това се смята за акцент, а не за диалект. Така че повечето хора от провинцията може да говорят меко, но на книжовен български, докато говорителите по телевизията може да имат дикция, но да си говорят на диалект. Например миналата седмица ли беше или тази Юксел Кадриев, когато съобщаваше за одобрените кандидатури на НДСВ за кметове, изрече словосъчетанието "8 областни градове" (вместо "8 областни града), а пък Гена Трайкова веднъж каза "двама млади хора" (в ед. ч. може би "един млад хор"). Съжалявам обаче тези изречения ми звучат от рода на "един кифла", "една пакет" и т. н. Не искам да обидя никого, но тук в Стара Загора така говорят циганите. Не може един българин да каже "двама хора", това си е развален български просто, но съм питал софиянци и на тях не им звучат чак толкова грешно.

Проблемът не е в шпацията, а в обема. Прекалено много пиша и като го публикувам за съркащение ми махва интервалите. Какво имаш предвид като казваш, че столичани те разсмели? Нали знаеш, че тези форми в случая са верните: "отидел" и "дадял", мисля, че е ясно от това, което съм написал. Изреченията "Където и да отишъл...." и "Каквото и да продал..." са грешните, а те твърдяха, че са верни.

Проблемът не ми е точно диалектите в България, въпреки че и тук имам нещо да кажа, но то е по-скоро политическо. Въпросът е, че по НАЦИОНАЛНИТЕ телевизии, или когато президент или министър председател прави обръщение към нацията, или когато депутатите говорят в парламента, трябва да се използва книжовният език, защото никой не е длъжен да разбира всички диалекти, а само собствения си. Пък и дори да ги разбира прави лошо впечатление относно нивото на образование в съответната държава. Онова проучване, което дадох, ясно доказва, че в днешна България хората не знаят кое е книжовен език и си мислят, че по-принцип в София се говори по-правилно. Този извод ясно е изведен и направо казан в прав текст. Това е лошо влияние, защото малко или много всеки човек се стреми да говори правилно и един такъв човек много лесно се подвежда като си мисли, че софиянци говорят по-правилно или по-поносимо, или пък като си мисли, че говорителите по новините или водещите говорят книжовно. Защото по телевизиите се срещат шопски (сръбски) диалектизми. Внимание!!! Не казвам, че се говори на чист шопски диалект, но е безумно да се отрича, че не се усеща влиянието му. Митът, че по националните телевизии и че софиянци ПО ПРИНЦИП говорят книжовно, или по-добре, да кажем, от един обикновен селянин, от която и да е част на Източна България или Пирниска Македония, трябва да се разбие. Има журналисти, като Венета Райкова например, които говорят по-зле от баба ми, която не е ходила на училище, пък се предполага, че Венета Райкова в качеството си на журналист би трябвало да е учила Български език. Повечето хора се подвеждат от такива хора и апелът ми е главно към тях (а не към софиянци, защото е ясно, че няма да си признаят, че грешат, дори и да им го покажеш в правописен речник, от личен опит знам). Офтопик: Тези ъкави форми от историческа гледна точка са по-правилни, те са остатък от падеж. Ето тук можеш да прочетеш допълнителна информация.

Аз пък много повече от два дена слушам глупости, ама така е. Ако образованието в Бъглария беше на ниво, нямаше да ги има тия проблеми.

Чети, внимателно!!! Слушал съм шопски и наистина не можах да го разбера. Не съм учил руски, но по телевизията като слушам руски, разбирам повече. Знам, че не се говори на чист шопски, но всичко, което не е на книжовен български е на книжовен сръбски и е с шопски произход. В линка е описано самото проучване, текстът на информаторите не е даден, но е описано какви грешки съдържа. Ето тук съм описал произхода на мекането, така както го пише в книгите и диалектните атласи. Купи си който и да е диалектен атлас (гледай да е по-дебел и подробен) и ще видиш същото, препоръчвам ти този на Стойко Стойков. П.П. ;)

Като не са шопи, защо говорят като такива? Отклоненията от книжовния език в София са от шопски произход, това го пише в книги и диалектни атласи (и става въпрос за съвременния език, а не за чистия шопски), не си го измислям аз, няма смисъл да отричат. Ето виж. Единственият вариант е като са се преселили в столицата да са се срамували от диалекта си и да са заимитирали шопския. Прочете ли онези статии, които съм написал. От всички български диалекти само в шопските и там отвъд границата в Сърбия торлашките няма минало несвършено деятелно причастие, служещо за образуване на преизказно наклонение. Дори в Република Македония се говори по-на-български. Преизказно наклонение е една от отличителните и разграничителни черти на българския от сръбския. И ми е напълно ясно, че българите и сърбите са размити, даже в Сърбия има повече торлаци и шопи, отколкото в България или Македония. По целия свят е така: Има пет-шест ромаски държави, а романските езици са над сто; в Северозападна Германия се говори на някакъв междинен (който даже е по-холнадски) диалект между Немския и Холандския, ама някой друг да си е изтъпанчил столицата в район, където не се говори на националния език? Езикът е символ за единството на нацията. А ние от всички възможни места в България, сме избрали мястото, където се говори на диалект най-близък до сръбския. По времето, когато София е била избирана за столица, тя даже не е била най-големият град, не е била нито вторият, ни третият, ни четвъртият ами някъде назад. И как да не става дума за говора. Давам ти личен пример. Веднъж водих спор със софиянци относно изречения от типа "Където и да отидел, не можел да си намери работа", "Каквото и да продадял, нямало да му стигнат парите." и т. н. Според тях те са диалектни и грешни, нямало такива форми като "отидел" и "дадял" имало само "отишъл" и "дал". Що за глупости? Да знаеш само как се смееха, а като им ги показах в правописния речник, даже не се извиниха. Как може книжовният език да ти звучи като диалект? Разгледай това проучване. Изглежда заради това, което слушаме по телевизията, шопските(сръбските) диалектизми вече не се възприемат като грешки. Ами това съвсем не е на добре, защото все пак има доста езиковеди по света, които смятат, че в София се говори на сръбски, а не на български. Аз не искам който и да било да ми казва, че говоря на сръбски, искам целият свят да знае, че говоря български. Тези процеси са ги забелязали и други хора: учители и хора, които работят в БАН и др. Така че мисля, че трябва да се разбие митът, че в София се говорело сравнително по-добре отколкото в по-голяма част от останала България, и че софиянци не говорели на шопски.

Мен лично ме дразни начинът по-който говорят софиянци. И на всичкото отгоре диалектът на столицата е и диалектът, който слушаме по националните телевизии (имам много доказателства и съм готов да ги дам) Ще кажете, че всеки говори на диалект, ама по една случайност или не шопският диалект в диалектните атласи се нарича междинен между сръбския и българския. Аз съм българин и искам по телевизиите да слушам родния си език, не ща сръбски диалектизми в него. Ето тук и тук съм написал няколко статии (всичко вътре са факти, имам книги, с които мога да ги докажа), прочетете ги поне за обща култура