cvet_ina

Ами за тая пуста свобода не знам какво друго да се каже..Според мен ако пораздуеш това, което ти нахвърлях, може и да се получи нещо.Нали знаеш как е в литературата-пишеш едно изречение и го повтаряш още два пъти с други думи ;D Вложи малко творчество и се опитай да изкажеш твоята позиция-как виждаш нещата, как стоят за теб.Може и да развиеш тезата, че свободата стои най-високо в човешките ценности, за свободата се жертва най-много.И тук може да ипраскаш някакво доказателство, например от нашата история-било то Ботев или Левски, за да подкрепиш думите си.И пак, за различните аспекти на свободата-че като цяло е индивидуално понятие, всеки сам определя дали се чувства свободен-в това, което казва или прави.Това може да е следващата подтеза, че са останали много малко хора, които могат да се нарекат свободни.Но в свят като този трудно говорим за свобода и робство, когато всеки робува единствено на себе си, когато всеки е егоист, непукист.Не са много тези, които мислят и говорят, каквото искат, защото обикновено се заплаща за това.И изразяваш лична позиция-аз предпочитам борбеността пред примиримостта и това да ме тъпчат, заради страха от изразяване на мнение. Не знам..все пак всичко казано до тук е мое мнение, вероятността да не допадне на теб е голяма, хората са различни, но есетата са за това-да казваме как стоят нещата според нас Само давам идеи, аз бих го написала така, дано помогнах

Много, много благодаря ;] Отивам да си пиша Тантал-а и после ще погледна пак за свободата ;D

Ох..ами ще помрънкам още малко, пък дано се намери някой, който да ми затвори устата Имам да пиша четири есета, темите са: 1.Кутията на Пандора 2.Митът за Тантал 3.Митът за Нарцис 4.Митът за Сизиф-това уж го написах Ако някой може да помага с нещо, да пише.Ще съм му мноого благодарна

Ами есе на тема "Моята представа за свободата" е доста общо и дава бая възможности.Нямам много време и мога само да ти нахвърлям нещо, колкото успях да попрочета, дано ти помогне: Какво е свободата?!На първо място-неограниченост, липса на всякакви граници и забрани.Свободата се определя за най-скъпото, което може да притежава човек и се цени в много аспекти:Свобода на Духа и на волята, свобода на мислите и на чувствата, свобода на действията.. Но свободата е преди всичко вътрешно понятие. Човек може да бъде окован в най-мрачната килия с най-тежките вериги, но да бъде вътрешно по-свободен от масата свои събратя плаващи по течението на житейския поток, по пътя на най-малкото съпротивление. Свободата е едно от малкото неща, за които човек е готов да отдаде живота си, свободата се извоюва и се цени, свободата е това, без което човек не може да живее. Но в нашия свят абсолютната свобода не съществува. По-правилно е да се говори за "свобода от какво" и "свобода за какво", а не за "свобода въобще". В един свят, в който хората са неразривно свързани един с друг, човек не може да бъде свободен "от всичко".Трябва да се откажем от една свобода, за да получим друга, да се разделим с едни неща, за да се срещнем с други. Според мен има само една безусловна свобода - тази на осъзнатата човешка воля. Тя ни дава възможността да изберем от кое да сме свободни и кога да се обвържем, за да се посветим на нещо което намираме за по-важно дори от самата свобода.. Само това успях да направя, съжалявам, дано поне малко е от полза. А ако се намери някой, който е по-наясно със Старгофръцката литература и може да ми помогне, да пише

Есето "Родът ми в мен и аз в рода си" много напомня за някои от темите в/у "Дервишово семе" и "Преди да се родя", от полза ще ти е малко критичестка литература за тези произведения, но като цяло можеш да залегнеш на идеята за дългът към рода-дългът към сърцето.Ето накаква идея: От самото си раждане до последния си дъх, човек живее в дълг. Това е нещото, което го съпътства, където и каквото и да направи. Той е част от живота на всеки и щастието ще дойде, когато го изпълним. Дългът винаги е съпроводен с дилема. Една честа негова форма на проявление е дилемата род – сърце.Изборът дали да постъпиш правилно, или да последваш пътя на сърцето си.Всеки търси баланса м/у двете, но винаги е въпрос на изобор.Човек е задължен на рода си, заради всичко, което сме получили от семейството си, заради обичта, всеотдайността и разбирането, с които сме били отгледани.Затова родствената връзка е една от най-силните, но в развитието си човекът се изгражда като индивидуална личност, която не винаги следва родовите закони, а тези на сърцето.Човек не се себеотрича, но не би бил истински щастлив, ако не изпълни дълга към семейството си.Егоистично е да не се отблагодарим на хората, които са ни създали, отгледали и възпитали, на тях дължим това, което сме.Родът е всичко, което имаме, той е в нас и ние сме в него. И все пак-истинско щастие ще е, ако изпълним и двете, но това е рядък случай.Независимо от индивидуалния избор на всеки, не трябва да забравяме, че живеем, за да бъдем щастливи.А докато сме такива ще можем да помагаме и на останалите около нас, черпейки от положителната ни енергия. Дано съм помогнала А аз имам да пиша 4 есета в/у 4 мита.Нямам си никаква идея как да започна, ако някой може да ме насочи малко, ще съм му много благодарна