Добре де... след като ви е толкова черен и труден живота, защо го живеете?
Не смятам, че гореизказаното в вярно. Може и да е, но не и за всички хора.
Пак опит да се вкара човека в рамка... е да, ама не. Няма и начин, колкото хора на света толкова и мнения, интереси, душевности и етц... именно поради тази причина не може да се говори в единствено число или пък да се слагат всички хора под общ знаменател...
ОК човекът претърпял драма, но и всички ние търпим такива... и сега какво трябва да се чувствам съкрушен ли? Да се самосъжалявам, че живея в един отвратителен свят, свят на омраза и алчност, свят тръгнал към самоунищожаването си? Не мерси... Това го има откакто свят светува, а факта че тази ...експресия... ви е повлияла толкова много говори само, че самите вие не може да усетите красивите неща които ви заобикалят...
p.s. 'що не си сложите розовите очила... живота не е чак толкова гаден.
p.s.(2) "Търси в славата човечност, търси в безкрайното вечност. И смисъл в живота търси, и вярност в себе си носи. У хората обич намирай, в сърцата им пламък откривай. Обичай и вярвай, живей и твори, с две думи - Просто Бъди!"