За съжаление почти нищо от вашия пост не е вярно, що се отнася до системата на психиатричните болници. Бюджетът на държавните психиатрични болници е изключително нисък и мизерията в повечето от тях е потресаваща; условията, при които пребивават ("лекуват" е дума, която за тези условия е неприложима) болните са далеч от минималните санитарни минимуми; лекарствата, които се използват са възможно най-евтините и с най-много странични ефекти; не съществуват почти никакви форми за трудотерапия, рехабилитация или смислено прекарване на свободното време (а често пациентите прекарват дълги месеци от живота си в болниците); държавата не гарантира никакъв стандарт - нито по отношение на условията, нито по отношение на храната, нито по отношение на медикаментозното лечение (не съществуват списъци с есенциални медикаменти, както и процедура за лечение с по-нови, по-добри и по-съкпи медикаменти, гарантираща, че ще бъдат лекувани с тях онези пациенти, които са с показания за това, а не онези, които са с връзки)... Държавните психиатрични болници нямат договор с НЗОК, няма клинични пътеки за лечение на психичните заболявания, респ. няма процедура за външен одит и контрол. Нито една болница не публикува годишните си отчети за дейността, вкл. финансовите си отчети. МЗ не публикува (а и не разполага с такава) синтетична информация под формата на доклади и сравнителни анализи за състоянието и дейността на държавните психиатрични болници. Никой не знае как се формира бюджета на болниците (всъщност знае се - миналогодишния плюс процента на инфлацията!). Организации като нашата нямат достъп до данните на болницата (освен по реда на Закона за достъп до обществена информация, която е тромава и бюрократична процедура), а дори да си осигурим достъп, нашето мнение и препоръки нямат никаква тежест. Правените мониторингови посещения от неправителствени организации, направените констатации и препоръки по никакъв начин не са повлияли на държавната администрация, която управлява тези болници. По отношение на даренията: няма надзорно тяло, което да гарантира, че даренията които се правят се използват по предназначение; дори няма борд на директорите, пред които изпълнителния директор да се отчита, както това е в другите болници... Така че системата на психиатричните болници и диспансери е извън общата система на здравеопазването или иначе казано, в неговия заден двор. Държавата е като мащеха за пациентитите и персонала на психиатричните болници. Точно срещу този двоен стандарт е насочена нашата инициатива. Дали ще проработят настоятелствата в системата на здравеопазването по принцип, и в частност в психиатричните болници, е важен, но второстепенен въпрос. На този етап ние искаме да има еднакво третиране и равнопоставеност на лечебните заведения в контекста на закона - да има възможност и към държавните психиатрични болници да се разкриват настоятелства, така както такава възможност има за всички останали държавни, общински, че даже и частни болници. Дали гражданското общество е узряло до степен, че да оползотвори такава възможност, е нещо, което бихме могли да дискутираме на следващ етап.
А който иска да научи повече за състоянието на условията и грижите в психиатричните болници и за провала на държавата в осъществяването на т.нар. психиатрична реформа:
http://www.bghelsinki.org/upload/resources...statpp2-rep.pdf
http://elibrary.zdrave.net/document/EU/Dok...l_PsihZdrav.doc
http://www.psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=113