УайтДжаджа

болка

Забрави за щъркела

война

магаРЕ

Несериозница

Не вървиш, на мен ми е платен реално

Е да не си платила, че да искаш нещо от сега

принцеса

Партньорка

Да и плащаш да се правят на луди

Кифличка

Кукличка

Какво, какво

И аз си го мисля Пиле, за какво си платил

6

Как ме ухапа това зверчееее

На бившия... с любов - Андрина - Здравей, Принцесо! (Ха, така!... Принцеса! Мониторът дори се пооблещи.) - Ами, здравей! – отвръщам, но си мисля: “Какво му става и какви ги плещи?!” Туй - бившият... Ама, от много време дори и бивш не е. Отдавна е забрава... В чужбина беше хукнал да се жени. (Ожени се, де... много... чак си страда.) - Такова... мисля си да се прибирам... (Не гледам правописните му грешки. Разбирам го, вълнува се човекът.) - Избрал съм за децата модни дрешки... - Аха... Чудесно! – а на ум: “Едва ли, да пазаруваш е сензация световна...” - Ще им се радват, както и на тебе... – а, бе, какви ги дрънкам! (Чувствам се виновна.) - За отпуската ли ще си пристигнеш само? - защо го питам?... Сякаш ме касае! - Самичък ли ще си?... Или пък двама? - животът е театър и ... играя. - Самичък... (Ясно! За това в принцеса превърнах се. Добре, че не - в царица... Със сигурност и сам се е досетил, че ще римувам твърдо с магарица.) - Е, мисля да остана, да се върна... че тука нещо май не ми понесе... (Усмивка праща, сякаш на майтап е, а мен от “перспективата” ме втресе.) - Решенията сам ги вземаш, знаеш. (То беше някога, сега е вече друго.) - Но да не вземеш после да се каеш... - опитвам се да не подходя грубо. - Аз мисля да опитаме... отново... Да не е превъртял?! И май не мисли! Изплю си камъчето и готово... (А аз определено си се вкиснах!) - Че рано си се сетил да опитваш! – Гневът ми вече пламна като факла. - Когато искаш тръгваш и се връщаш... Сърцето ми да не е празна ракла?!... - Ядосана си ми! Но трябва да го кажа... ... Остана си в сърцето ми едничка!... - Дори така да е! Дори да вярвам... ... но моето - не е, не е самичко!... Пропадна връзката... (Май токът спря. Или доставчикът на интернет фалира) Дописах: “Силна съм, ти сам ми го призна. Сега изпий за мойта сила чаша бира!”

Гражданско общество.

инсекТИ

Няма да казвам какво си мисля

Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея - влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли... Уилям Шекспир, Както ви се харесва

Ще го бия, обещавам