B0w

Ами вижте, мен не ме бива ама никак в историята! Аз съм толкова зле в историята, а нещо не ми ли допада не мога да го направя като есе или да пиша стихотворение за него! Исках само да проверя колко мога и какво ми липсва,. Затова го писах. А м/у другото после го пооправих и половината текст съвсем го промених. Ам .. и от 25 есета (мисля, че толкова бяха) взех 3-то място! Благодаря за коментарчетата все пак! Ще гледам да внимавам повече какво пиша, обещавам!

Моля ви да ми помогнете!! Нужда се от съвета ви и смешно искам мнението ви !! Искам да се включа в един конкурс за есе на тема "Освобождението и След Освобождението", дори 2 г-жи ме помолиха да се включа. Амм ... искам ако може да го прочете и да ми кажете мненията си !! Говорих с майка ми за мнението й по есето и тя каза, че го бива. Моля ви !! Ще ви бъда много благодарна, обещавам!! Само го прочетете! ОСВОБОЖДЕНИЕТО И СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО ,,И Глава ний няма да сложим пред страсти и светски кумири: сърцето си вече казахме с печалните наши две лири... Напред сега с чувства и мисли последната дялба да делим: да изпълним дума заветна- на смърт,братко,насмърт да вървим!" Това са два куплета от стихотворението "Дялба" на великия революционер и поет Христо Ботев. Два куплета, с които беликият революционер изразява любовта към страната си, и огромния хъс за борба, до постигане на така жадуващата свобода. Два куплета, чиито думи са толкова силни и безстрашни, че те карат да усетиш обичта на хилядите борци за свобода. В продължение на 500 години и толкова много тежки битки,великите революционери са искали само две неща - Свободна България и свободен български народ! Загинали толкова много. Милиони борци за свобода дали живота си, хиляди сърца били пронизани и окървавили българската земя, ала тя ще ги запомни с това. Ще ги запомни с тяхната храброст, с тяхната безстрашност. България ще запомни революционерите си, борещи се да я спасят! Ако се опитаме да си представим картината по времето на турското робство, ще си представим тежият живот на хиляди българи. Ще видим как хиляди семейства плачат. Как майките тъжат за единствените си деца, тръгнали на битка.Как бащи,стари юнаци,насърчават младите си момчета и с прегръдка казват "Господ да те пази,сине!". Тежка гледка. Болезнена картина. Всичко е до 1878г., когато на 3-ти март България се освобождава от турска власт. След 5 века в сянката на османската империя, България отново съществува. И за всичко това са допринесли нашите велики българи: Васил Левски, Христо Ботев,Георги Раковски и много др. Нека се преклоним пред светлата им памет. Нека да положим цветя пред паметниците, издигнати в тяхна чест. Защото те са сбъднали мечтите си. Те са постигнали това,за което са се борили. Когато чуем думите "3-ти март", ние се сещаме за българската историята. А всъщност какви са чувствата и отношенията ни към този ден, към този велик празник? За мен той не е обикновен. Важно е на този ден да мислим като истински борци за свобода. Да сложим ръка на сърцето си и да кажем "Обичам те, Българио! Родино мила!". И при най-топлите думи за родината, винаги можеш да усетиш обичта й! За мен е важно да се справям в училище. Да обичам и уважавам близките си, приятелите, учителите и всички други. Да следвам мечтите си и никога да не се предавам, каквото и да стане. Със сигурност това са се стремяли и хората от миналите векове. Били са готови на всичко, за да постигнат това, което желаят. Аз искам да продължа тази дълговековна традиция. Искам да повярвам в себе си и ако мога да постигна целите си, както онези велики борци. Искам и аз да бъда едно от онези човешки същества, усъществили мечтите си с много любов и желание. Винаги ще се боря и никога няма да се предам, в името на моята родина-България... Аз съм го писала