Изгубена любов
Зная , безвъзвратно те загубих .
Утеха моя мисъл и сълза ,
не ме кори вината не е моя
просто подигра се моята съдба .
Исках много , много да те имам
не за нощи , дни а за години
искра да бъдеш в нощите ми тъмни
и капка кръв в жилите ми сини .
Оставаш вече в сънищата само
и сепнатите нощи недоспани
и с очите топли да ме съдиш
за безценните минути проиграни .
Много имах а нищо не ти дадох .
Прости ми ако можеш за това
О сърце което тъй обича
е по добре да тлее в пепелта .
НЕ ПИЛЕЙ
Не пилей , живота не е даром
захвърлена монета без цена .
След прелестта на днешната ти младост
и при теб ще дойде старостта .
Но тази старост аз няма да възпявам
тя жалка е когато има зов ,
на една прекрасна благодетел -
наричана от хората любов .
Поетите със слънце я сравняват
нали без него няма и живот
така е пусто , глухо , безнадеждно
И без нея - наричана любов .
Тя идва в пролетните нощи
с цъфналите вън липи
със сенките отмерени във парка
или с есенните пухкави мъгли .