Премини към съдържанието

gele98

Потребител
  • Публикации

    1
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

0 Неутрална репутация

Всичко за gele98

  • Титла
    Новобранец
  1. Дипломата ми е от Международен славянски институт - Москва. През 2006г. бях в четвърти курс в същия университет, който има седалища в гр. София , Пловдив, Кърджали, Враца и Кюстендил, през същата година министъра на образованието даде на главния прокурор 22 фирми, които имат договори сключени с университетите в Русия тези фирми отговарят за учебната база, обучението на студентите на територията на България с други думи тези фирми отговарят за целия учебен процес на територията на България и те са регистрирани по търговския закон като търговски дружества. Не се стигна и до съд, защото до колкото си спомням, прокурора каза, че те са си напълно законни. Дипломата , която се издава от Международен славянски институт – Москва се признава в цяла Европа. Министъра на образованието още 2006г. Каза, че няма да признае дипломите на тези студенти, които са завършили в тези университети, при положение, че предишния министър ги е признавал и е издавал такива удостоверения на основание чл.10 ал.2 т. 4 от закона за висшето образование. Това на мен ми прилича на дискриминация. Тези университети продължават да съществуват и да записват студенти, а в същото време дипломите на студентите завършили тези висши учебни заведения не се признават от министъра на образованието, като таксите за обучение варират от 400лв.до 480лв. На семестър. Според мен, тъй като не съм юрист, но съм изчел доста материали по този за мен сложен казус, министъра на образованието нарушава два международни договора, а именно договора за правна помощ сключен между България и Русия, РУСКА ФЕДЕРАЦИЯ Обн. ДВ, бр.12 от 10.02.1976 г., в сила от 18.01.1975 г. Член 12 Валидност на документи 1. Документи, които на територията на една от договарящите страни са били съставени или заверени от компетентни органи съгласно установената форма, се приемат на територията на другата договаряща страна без легализация. Същото се отнася и до документи на граждани, подписите на които са заверени по правилата, действащи в съответната договаряща страна. 2. Документи, които на територията на една от договарящите страни се считат за официални документи, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна. Хагската конвенция. (5 октомври 1961), МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО - КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ПУБЛИЧНИ АКТОВЕ. (Ратифицирана със закон, приет от XXXVIII Народно събрание на 25 май 2000 г. - ДВ,бр.47 от 2000 г. В сила от 30 април 2001 г.) (обн.,ДВ,бр.45 от 11 май 2001 г.) Закона за висшето образование и наредбата към него за признаване на дипломи идващи от чужди университети напълно противоречат на тези международни договори с това се нарушава и чл.5 от конституцията на Република България - Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. (2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Тук е момента да отбележа, че легализирах дипломата си от отдел консулски отношения към министерство на външните работи на Р. България , като и направих превод и легализация, защото искам да запиша магистратура в някой Български вуз, но това не може да стане, тъй като от всички вузове ми отказват, защото министъра на образованието е пуснал писма до всички ректори на университети да не взимат такива студенти. Като университетите искат заверка от МОН. Обадих се в МОН, за да ги питам да ли мога да отида да ми направят заверка на дипломата, от там ми казаха, че ако съм завършил В България този вуз, няма да ми признаят дипломата и за целта те изискват допълнителни документи, като доказателство, че наистина си завършил в тази страна, от която ти е издадена дипломата, документи, които МОН изисква допълнително са: 1. Оригинал и ксерокопие от дипломата за завършено средно образование ………..бр 2. Оригинал,оригинален превод и 2 ксерокопия от дипломата за висше образование ………..бр 3. Оригинал,оригинален превод и 2 ксерокопия от приложението към дипломата: ………..бр 4. Нотариално заверено копие (2 бр.) на документ за самоличност ………..бр ЗАБЕЛЕЖКА: Документите по т. 1, 2 и 3 се легализират, превеждат и заверяват в съответствие с разпоредбите на международните договори на Р България с държавата, в която са издадени, а при липса на такива разпоредби – по общия ред за легализациите, преводите и заверките на документи и други книжа. От всички преведени документи се представят по 2 ксерокопия. ДОКУМЕНТИ, КОИТО КОМИСИЯТА МОЖЕ ДА ИЗИСКВА ДОПЪЛНИТЕЛНО 1. Оригинал на студентска книжка 2. Виза за обучение в страната, издала дипломата 3. Документ за адресна регистрация в населеното място, където е проведено обучението: 4. Академична справка по семестри, съдържаща информация за хорариума, кредитите и преподавателите по всяка учебна дисциплина ЦЕЛ НА ПРИЗНАВАНЕТО Продължаване на обучението □ Кандидатстване за работа □ Други причини: …………………………………………………………………………………………………….……. ………………………………………………………………………………….………………………. ДEКЛАРАЦИЯ Декларирам за истинността на посочените данни. Известна ми е отговорността, която нося по реда на Наказателния кодекс на Република България за представяне на неверни данни. Доколкото знам, след като дипломата е легализирана от отдел консулски отношения на министерство на външните работи не е необходимо да и се правят други заверки, като визирам Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (Загл. изм. - ДВ, бр. 96 от 1982 г.) Утърден с ПМС 184 от 1958 г., обн., ДВ, бр. 73 от 12.09.1958 г., изм., бр. 10 от 4.02.1964 г., бр. 77 от 28.09.1976 г., бр. 96 от 7.12.1982 г., бр. 77 от 4.10.1983 г., бр. 103 от 25.12.1990 г. т. 2, р. 4, № 350 Чл. 13. Чужди документи, легализирани от дипломатическите или консулските представителства на НРБ, не се нуждаят от допълнителна заверка и са валидни на територията на страната. За да бъде признат в България, документ издаден от чужда държава, и обратно, български документ да бъде признат в друга държава, той трябва да бъде преведен и "легализиран". Преводът трябва да бъде извършен от преводач, който има сключен договор с МВнР за извършване на официални преводи. В България легализацията на документи се извършва от Министерството на външните работи и от Министерството на правосъдието. Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието легализират българските публични актове (документи) със специално удостоверение “апостил”. Подробна информация за издаването на удостоверението “апостил” от Министерството на правосъдието се съдържа в раздел “Публични услуги” на следния интернет сайт: www.mjeli.government.bg Сектор "Заверки и легализации" на МВнР се намира в сградата на бул. "Евлоги Георгиев" № 117 в София, а приемното време е всеки работен ден от 10.00 до 15.00 часа. Общи разяснения относно оформянето на документи от и за чужбина На 30 април 2001 г. за Република България влeзe в сила Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г. Във връзка с прилагането на конвенцията даваме следните разяснения: 1. Конвенцията предвижда унифициран способ за оформяне на определена категория документи (публични актове), предназначени за ползване в чужбина - чрез поставяне върху самия документ или в приложение към него на специално удостоверение (apostille). По своята същност и съдържание заверката с "апостил" представлява легализиране на документа от компетентния орган в държавата, където той е издаден. Специфичното е това, че снабдените с оригинален "апостил" документи се освобождават от всякакви следващи форми на заверка и легализация (от други висшестоящи местни органи в страната на издаване, както и от дипломатическото или консулско представителство на държавата-страна по конвенцията, на чиято територия трябва да се представят). Неофициален превод на конвенцията е даден в настоящия раздел "Консулски услуги - заверки и легализации". Министерство на образованието няма статут да извършва легализация на документи идващи от чужбина и за чужбина. Ще приложа и част от правен коментар, който се основава освен на вътрешното и международно право, така и на съдебната практика от вътрешен (ВАС – решение 11018 от 8 ноември 2006 г., Решение от 7 май 2007 г. на Софийския Апелативен съд и други) и международен мащаб. Съществува и друг международен документ – Хагската конвенция (№ 12 ) от 5 октомври 1961 г., според която върху всеки документ (диплом) се поставя апостил от Министерство на външните работи на съответната държава (може от Министерството на образованието и науката). Гореописаната процедура може да бъде опростена в случаите, когато между съответните държави (държавата издала документ за придобита висше образование и държавата, която следва да признае документа) има подписана и ратифицирана със закон спогодба за взаимно признаване на документи за образование, научни степени и научни звания, в съответствие с разпоредбите на Лисабонската конвенция. Разпоредбите на Хагската конвенция биха могли да се избегнат в случаите, когато между държавите има подписан международен договор за правна помощ. В този случай, когато един документ е подписан от компетентен държавен орган и е поставен печат с държавния герб, то допълнителната заверка на този документ (апостил) не е необходим.
  • Разглеждащи в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.