Премини към съдържанието

blear

Потребител
  • Публикации

    7
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

1 Неутрална репутация

Всичко за blear

  • Титла
    Новобранец
  • Рожден ден 18.04.1990

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    Монтана
  • Интереси
    Книги, филми, фотография
  1. Не е тя, но си близо
  2. Нямаше време за обяснения или предупреждения. Главната изскочи от кабината, с две крачки достигна до Главния и се хвърли към главата му, за да защити очите му от кукичката, която летеше към тях. — Какво по дяволите…! — каза Главния, сграбчи машинално Главната и я притисна към себе си. — Кукичката… — започна тя, докато придърпваше лицето му надолу към гърдите си. След това болката я прекъсна. Главния мигновено осъзна какво се бе случило. Ръцете на Главната го пуснаха, но той продължи да я държи здраво, докато надничаше над рамото й. Част от извитата стомана на кукичката беше забита в пуловера й. Останалата част се бе врязала в плътта й, близо до лопатката. Пред погледа му се появи една тъмночервена капка, която започна да нараства. Главния изруга, пусна Главната и измъкна джобно ножче. Нави кордата около пръста си и я преряза, без да упражнява и най-малкия натиск върху кукичката. Когато Главната усети, че е свободна, понечи да тръгне към кабината. — Не мърдай — каза рязко и я улови за ръката. — Дрейфуваме. — Аз ще се погрижа за това. Главния настани внимателно Главната в една от седалките на кърмата. След това започна да действа с плашеща бързина. Вместо да се бави, като навива останалите две корди, той просто ги преряза. Миг по-късно изчезна в кабината и включи двигателите. След няколко минути Главния бе отвел яхтата до едно закътано местенце в североизточната част на залива и бе пуснал котвата. При друг човек подобна бързина би била самоубийствена, но за Главния тя беше толкова контролирана колкото и стремглавото спускане на ястреб. Той се върна на кърмата при Главната. — Добре ли си? — попита я , докато гледаше лицето й, на което беше изписано напрежение. Тя понечи да свие рамене. Движението накара кукичката да се забие по-дълбоко и тя направи болезнена гримаса. Главния изруга тихо. — Това е просто болка — каза тихо Главната. Тя затвори за малко очи и използва съзнанието си, за да накара напрежението да напусне тялото й. Беше научила, че опитите да се пребори с болката само я засилваха.
  3. Сандра Браун - Единствено ти. Една от любимите ми нейни книги
  4. Стоеше съвсем близо до нея и я гледаше с присвити тъмни очи. Тя се отдръпна, за да има възможност да диша. Беше изключително внушителен — с трийсет сантиметра по-висок от нея и със стройно, атлетично тяло. Даже на пръсти да се надигне, за да го целуне, щеше да стигне само до мускулестата му шия. Тази безумна мисъл я шокира и тя инстинктивно обузда въображението си. Никога нямаше да се издаде пред него, в противен случай щеше да му даде оръжие с унищожителна сила. — Каква изненада! — каза тя безгрижно, въпреки че положението никак не беше розово. — Заповядай, седни. Искаш ли кафе или студен чай? — Спести си любезностите — отвърна той, приближавайки се към нея и тя усети хладния гняв в приглушено дрезгавия му глас. — Какво правиш тук? — Живея тук. — Вдигна вежди *** с подигравателно учудване. Не беше очаквала сблъсък толкова скоро. Явно беше по-експедитивен, отколкото предполагаше. Отдръпна се на безопасно разстояние от него. Погледът му се изостри, после проблесна доволно и потресена от ужас, осъзна, че той е усетил нейната свръхчувствителност от близостта им. Престана да отстъпва и твърдо решена да не му дава възможност да я манипулира по този начин, застана пред него. Вдигна брадичка с невъзмутим израз в зелените си очи. Трудно се получи, но си струваше усилията. — Няма да е за дълго. Напразно си пропиляла време и усилия да се върнеш. *** отговори със сарказъм: — Дори ти навярно ще имаш проблеми да ме изхвърлиш от собствената ми къща. Той огледа с изострено внимание елегантната и уютна всекидневна. — Купих я — уточни тя. — Не е ипотекирана, изцяло моя е. Той се изсмя грубо и я стресна. — Сигурно си се развела с господин Харди и си го обрала? До шушка ли го оскуба? *** настръхна. — Всъщност, да, взех му всичко, но без да се развеждам. — Как го постигна? Подмами някой престарял дядка, който след година-две е ритнал камбаната ли? Хванала си го в капан и той те е направил своя наследница, нали? Цветът се отдръпна от страните й и тя стана бледа като платно. — Не, подмамих здрав, млад мъж на двайсет и три години, който загина при автомобилна катастрофа след по-малко от година от сватбата ни. Той стисна устни. — Съжалявам — изрече мрачно. — Беше излишно. — Да, наистина, но досега не съм забелязала чувствата на другите хора да са тревожили един ***. Той изсумтя раздразнено: — Една *** трябва да внимава какво говори.
  5. Сандра Браун - Увлечението
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.