elica.elica

пророк

веднъж вече написах за този аватар "красиво" и продължавам да го мисля за много красив .. но като се вгледаш и помислиш малко .. това трябва да е истинската сълза изливаща се от окото за да покаже истинска емоция (много ми се иска да е повече от положителна)... и ако оцветим всички сълзи в цветове различни за различните причини поради които плачем .. тази трябва да е на истински щастлив човек ... това си мисля за аватара

идиот

красиво

Софокъл

мит

тоги

Мисля си за любимите хора ..как те идват в живота ти, но и винаги си тръгват по един или друг начин .. и как никой не знае дали той няма да е следващия тръгнал си пръв .. мисля си и за хората едининаци .. такива се раждат и такива умират .. и ако някой от тях успее да се привърже по някаква случайност към друг човек, колко усилия му коства за да не показва това, което му е в природата...... мисля си още, колко монотонни и безразлични същества сме станали .. дразнещи се на толкова дребни и незначителни постъпки, че може и да пропуснем най-важното,което се случва с нас .. улисани в безсмислени ядове за това как някой те е настъпал в автобуса или как си бил притиснат до вратата му .. Защо в толкова повърхностни хора сме се превърнали, че да искаме да знаем колко си е изкарал съседа от далавера .. а не как се чувства душата ти до този същия далаверажия и дали въобще мястото й е там .. мисля си още , че сега трябва да се усмихнем на слънцето днес .. но да не забравяме да се усмихваме и когато е мрачно .. тъмните облачета също имат нужда от усмивка .. Абе ей .. ако се вгледаме в себе си .. може и да станем по - добри ....... ПП Нека се огледаме в очичките на децата си и те ще ни кажат какви хора сме .. тези очички никога не лъжат ..

материалист

мохито

Абе от няколко дни го гледам този аватар и що нищо не ми се ще да напиша .. толкова изпростял ми се вижда .. но маже и аз само така да си мисля като виздам годините на притежателя му .. най - вероятно се разминаваме ..

защо толкова много носталгия ми навява ...

аристокрация

лунички

пазителката на морето и още нещо л.....

Астрид Линдгрен

нямам имотиконки и мисията е невъзможна ...

блузката ми харесва ..

Мисля си за .. .. дъжда на вън който тихичко потропва по стъклото на прозореца ми .. .. дъжда толкова чист тук и толкова мръсен на вън .. а само да можеше да измие не само прашните улици а и душите ни ..

ще ми е интересно да разбера притежателя на аватара какво мисли за него ... защото аз не мога да реша какво е нещото което да ме накара да го харесам .. sorry

Мисля си защо непрекъснато намираме да се оплачем от нещо .. нещо толкова дребно и незначително .. а като се замислиш малко нали тези миниатюрни случки които превръщаме в център на внимание правят живота ни хубав ... ами ако ги няма

самочувствие

Мисля си .. днес ще бъде един прекрасен ден .. слънчевите лъчи отново ще галят пожълтяващите дървета а най - хубавото е че аз ще мога да постоя сред тях ....