meri popins

Ами ще видя какво ще направя,макар че досега съм му правила леки намеци,за да ревнува,но той все ми отговаря ''Имаш си глава на раменете си,прави каквото решиш за добре!''.Не знам дали не ми отговаря така,понеже аз съм го повтаряла това няколко пъти,когато му се ядосам или наистина му е безразлично.Мне знам вече,мисля по-скоро да си правя пас,той ако много иска да ми каже нещо-да ме търси!

Мда,съгласна съм с теб!Но по-скоро той не възлага особени надежди на нашата връзка,поне от това,което извличам от отговорите му или по-точно от не отговорите.Даже най-накрая разбрах как гледа на мен: като загрижена за него,по-близко до образа на майка,отколкото до образа на любима.Важното е,че най-после си отворих очите и слезнах от облаците!

Знаеш ли точно това си мислех последните дни-защо имам ужасното чувство,че давам повече от колкото получавам в тази връзка?!Че на мене ми пука повече,отколкото на отсрещната страна.Не знам как щеше да бъде ако си бях в Б-я,но е истина,че се нуждая от обич и упора сега,да знам,че има на кого да се упра и вярвам,когато имам нужда,а всъщност в случея не знам защо се получи така,че той е този,който има упора,който получава добри съвети от мен,за който аз винаги съм насреща с отворени обятия/е,сега съм далеч от него,така че другия смисъл имам напредвид /...превърнах се в нещо,като кошче за душевни отпадъци/колкото и гадно да звучи,май така стана :sad Не знам.Няколко пъти си казвам,че трябва да се правя на недостъпна,но все не успявам,все накрая му пиша...но наистина трябва да се осъзная.Не искам всяка втора минута да се чудя къде,с кого е и какво правят...не мога така.Тази година е много важна за мен и не мога да се залисвам с други неща.Той да прави,каквото реши за добре.Даже преди малко говорихме и аз бях леко агресивна с него относно някой въпроси,та чак ме попита дали още сме заедно.Заедно сме разбира се,просто имах нужда да разбера какво мисли относно някой неща.В крайна сметка не получих отговори де,така се завъртяха нещата,но...здраве да е!Ще поживеем и ще видим!

Мне,не се притеснявай,че си краен.Разбирам те.Всъщност имаш доста право и аз го знам.Да,истина е че не ми е приятно,но истината боли...какво да се прави?!Всъщност сърцето ми беше разбито преди няколко седмици,не че сега не ме боли...предполагам,че да,щом пиша във форума...но сега всякаш сложих някаква преграда или стена и не знам защо гледам някак скиптично на думите му.Не ме разбирай погрешно-Обичам го ужасно много,но...просто не съм мазохистка!И съм резервирана,не знам дали това е нормално...и от една страна искам да не е така,но...просто така ми идва от вътре.От сега нататък оставям всичко в негови ръце...ако иска да се бори за мен,ако не иска-здраве да е!Благодаря ти за коментарите и съветите!

Не знам как,но си оцелил право в десятката!!!Аз се опитвам по всякакъв начин да му покажа и докажа любовта си,а той минава само с едно ''Обичам те!'' към мен. Всъщност сега съм резервирана към него,колкото и да искам да не е така...Всъщност не е само горната история за колежките му от университета.Преди няколко седмици той излезе на среща с бившата си приятелка.Аз разбира се пожелах да разбера каква е историята им.След целия разказ,дори и най-глупавия би разбрал,че тя го е използвала,а и тя сама си го е признала,че е тръгнала с него,за да забрави бившия си.Но само той не го осъзнава...което значи,че все още има чувства към нея и не я е забравил.Защо тогава ще излиза с нея???!От някой негови думи,който той прииначи след няколко дена разбрах,че аз съм глупачката,която вярва във тая връзка,а той някак си не я възприема на сериозно.От горе на всичкото ми каза тогава,че смята,че бившата му приятелка/с която са били заедно едвам един месец/ е истинската му любов,но нямало да го разбере докато не опита с други.Е,аз какво съм,експеримент ли????!Много зле се чувствах тогава,но всичко в мене кипна на другия ден,когато го попитах как е минала срещата му,а той каза ''много добре,няколко дена преди да замина (за студентския град) ще повторим''.Ееее,е на това не издържах.Казах му всичко което мислех,а той разбира се започна да ми се обеснява и извинява,и обещава.Няколко дена след това чувствах някаква празнина в себе си.Не знаех какво става с мен.После всичко се върна по старо му,аз повярвах,че той е променил мнението си за нашата връзка.Но вече нищо не знам.... Наистина смятам да понамаля контактите с него.Винаги аз съм тая дето му пише смс-и,аз съм тая дето пише стихове посветени на него,аз съм тая дето го обича безкрайно,аз съм....Мисля да намаля темпото.Нека той да ми пише,като реши че му липсвам!Аз не мога повече!

Имаш право и съм съгласна,че само живота и времето ще покаже истината.Ще поживеем и ще видим! А относно какво става...ами оправдава ми се и ми даде дума,че няма да прави нищо с ''каките'' от университета.И засега нещата си вървят,да видим до къде ще стигнат!

Мда,съгласна съм.Хич не ми е приятно да слушам колко са красиви.Пък и аз забелязвам хубавите момчета,но не ходя да му разказвам колко красиви са или поне не споменавам,че са красиви,тъй като предполагам,че няма да му стане приятно.Но в случея това което повече ме подразни е,че каза ''Не мисля да правя нищо с мацките от университете.'',при което: 1-во: да ги нарича мацки,значи наистина доста са му допаднали...определено не е безразличен 2-ро: трябваше да добави,че няма да прави нищо с тях,защото ме обича и еди какво си,а той прекрати изречението без повече обеснения.Може би си мисли,че знам часта,която е пропуснал да каже,но ....вече и аз не знам какво става в цялата история.

Здравейте!Може би това е поредната тема,която ще прочетете за връзките от разстояние.Всъщност връзката е само една-моята.Имам връзка с едно момче,но аз съм в чужбина,а той си е в България.Очаква се догодина да сме си заедно,но дотогава има доста време.Той е първа година университет,в друг град,не неговия и сега го очакват много възможности/разбирайте го това,както решите-няма да сгрешите/.Казва ми,че не смята да прави нищо със свойте колежки...но същевременно си признава,че са невероятно красиви,''цели куклички''.Някак ми става неприятно от това.Макар че осъзнавам,че аз съм си глупачката да не си дам сметка,че ще има красиви момичета там.И не знам как се чувствам вече.Няма смисъл да нищя повече въпроса с него,тъй като няма да разбере как се чувствам. Надявам се да не ме помислите сега за някоя много ревнива,която изобщо не му вярва или нещо подобно.И да,знам,че ако му нямам доверие,нашата връзка е невъзможна.Аз му имам доверие,по-скоро нямам доверие на колежките му и на хормоните му.Дори не смятам,че нямам повод за ревност/дори минимална/,тъй като повечето сте били студенти и знаете какво става и как го удрят на живот студентите/в което лошо няма де/,но някак си живота ги иска,а аз нищо не мога да направя от толкова разстояние. Може да разкажете някоя история,тъй като е трудно да се даде съвет в тази ситуация,но ще се радвам да чуя мненията ви!